"инициативата на МОН за популяризиране на дейността на БАН. Наред с телефонните консултации институтът скоро ще започне да предоставя такива и по Интернет" Малей! Става страшно. БАН в действие. Ако не неше трагично, щеше да е смешно. |
"Българинът масово не владее правилата за членуване," Знам, 4е няма пълен 4лен в английски, руски, испански и (доколкото си спомням) в немски. И не виждам нито един от тези езици да е загинал, или хората да не могат да се разберат. Така 4е премахнете този ТЪП пълен 4лен и няма да има грешки. А ако някой запо4не да ми обяснява, 4е ще има двусмислия - 4е то Бг езикЪТ е пълен с такива. |
На тези, които не могат да пишат, правилата им криви.И това, че в другите езици няма пълен член не означава, че и в Българския не трябва да има. |
Как да няма в другите езици пълен член? Няма в руския. Но в европейските има. само, че се слага пред думата. Примери: във френския това е Le за думи от мъжки род, La за женски род, Les за множествено число; в англиския се използва думата The. Примери могат да се дадат и с испанския - El, и други. Така, че и други езици си имат определителен член, въпреки, че се нарича по друг начин. Но функцията му е същата. |
...софийски имоти да вземе да продаде луксозната сграда със седналите отпред братя георгиеви на някоя политическа мутра, с интереси в хонелиерския компаньонски и ресторантьорски бизнес, защото се видя че даскалките които излизат от нея са си питали вътре, сал оная работа... ...под даскалки разбирай и адвокатки и вестникарки... |
Ами те, правилата за членуване, не се използват нормално дори от журналистите, които измислиха нечленуваната реч, за да си скрият убразователните пропуски! Отдавна в българските медии се казва "отивам на летище" и "Пенчо влезе в Министерски съвет", вместо нормалното летищеТО и МинистерскиЯ съвет... И какво може да се очаква от народа, щом създаденият от медиите национален идеал е да си прост и полуграмотен??? |
Очевидно е, че става въпрос за членуване с пълен и непълен член (отнасящ се за съществителните от мъжки род), а не изобщо за категорията определеност. В останалите славянски езици има падежи, съществителното е в именителен падеж тогава, когато на български има пълен член, а в косвен - когато на български има непълен член. Ако в училищата вместо да измислят най-различни правила и да тъпчат с тях главите на учениците и да представят членуването като нещо свръхестествено и много трудно, представяха нещата просто и ясно, никой нямаше да има проблем с пълния и непълния член - достатъчно е да замени с "той" и "него". |
Chicho Dr. не си съвсем прав. В западните езици има определителен и неопределителен член. В българския неопределителния член е отпаднал, като ненужен. В много езици има падежи. Както правилно отбелязва *WW*, отпадането на по-сложната падежна форма, налага да се използваат пълен и непълен член, при това само за съществителни от м.р, ед.ч. Това, разбира се е трудно смилаемо за babajaga2-2, но той вече се е ориентирал към изучаването на други езици и българският явно въобще не му е нужен. |
Това е интерсесен въпрос. Доколкото знам преди реформата от 1946 (май тогава беше), правилата за членуване на думите от мъжки род са били по-различни от сегашните. Поне с такова впечатление съм останал при четенето на литература от периода преди въпросната реформа, която според мен, е поосакатила езика ни. Иначе сегашните првила за членуване на думите от мъжки род са достатъчно прости и не би трябвало да затрудняват образованите ни съграждани. |
Babajaga, w ruskiq nqma chlen izobshto (dokolkoto si spomnqm az), a i ne razbiram smisyla na podobni srawneniq - kakwo, da mahnem rodowete kato na angliiski ili kak? Prav/a e StellaArtois, che horata, koito ne znaqt da pishat se chudqt za kakwo da se zahwanat. Chetete si gramatikite, kolegi! (izwinqwam se, che pisha na latinica - rabotniqt mi komputyr ne e kiriliziran, no pyk ima pylni chlenowe |
Всеки език си има граматика, а спазването на правилата `и го правят по красив и богат. От думата ГРАМАТИКА произлиза думата ГРАМОТНОСТ, т.е.спазвайки писмените правила ставаме по-грамотни, а това не е ли нещото, към което повечето се стремят. В този смисъл, ако е необходимо в БАН да отворят още телефонни линии, начинанието да се популяризира и всички да имат достъп до тях. Опасно е да се поощрява НЕГРАМОТНОСТТА! |