Отиди на страница:
| [/left]Права е сестричката ми Сибила, че краят на контрата леко е окепазен. Колкото поради "фактора", толкова и от непохватното пародиране на Пенчо Славейков. Когато се пародирт стихове, е необходима лексикална, но и ритмична близост /спазване на същата стъпка/. Авторката се е отклонила от ритмиката, от което ефектът намалява. Иначе всичко си е на място заедно с "издевателския" маниер, който като начин на осмиване много ми допада. |
| Това, за любимия в колибата - министерство, дали не е ехо на една руска шегичка, дето не е баш много популярна: с милым рай и в шалаше, если милый - аташе. |
Точно така, брате Чилинго, а Пенчо е моят любим поет, не давам косъм да падне от естетската му брада! Шегувам се, разбира се! По тоя повод, и за Пенчо, едно стихотворение на Славимир Генчев/ днес в съседство/, на когото ти все намираш някакви кусури, защо така? Площад Букинистите вдигат стан, а клошарите – шум за нищо. Виж, Славейковците едвам се стърпяват да не пропишат. Дядо Петко – за “тоз народ”, дето не е народ, а мърша; а пък Пенчо – надут и горд, що фасулковци би попържал... Има мисъл, а няма кръг. Има кръгове, но са други. Днес другарят е станал вълк. Днес човекът е тикнат в ъгъл. Колелото се превъртя, но полегна встрани от друма. Дядо Петко присви уста, а пък Пенчо прибра бастуна. Който нямаше, пак не взе. Който имаше, пак е алчен. Сред забързаните нозе гладни гълъби дирят плячка. Чуй, славейковски кратък стих заглушава за миг фонтана; само който е ял трохи, може гълъби да нахрани. |
Благодаря ти, сестричке, че ми поднесе тази толкова приятна изненада с т. нар. Площад. Стихотворението е майсторски написано с всичките му алюзии за мършата, за бастуна, за фасулковците. А краят е велик. Затрогващ. Но еднодневките на същия автор в "Лиричен ефект" с малки изключения са далеч под това ниво. Явно нетърпящата отлагане "социална поръчка" си е казала думата. Има насилване на словото. Има натамъняване. Има изрази като днешния Пиров бакшиш, при които търсената асоциация не въздейства. И т. н. |
Това е друг жанр, така наречените "политически частушки", добри са си, според мен, но ти сам каза, че съм великодушна, благодаря. |
| На мен пък много ми допадна следното стихотворение: Chilingo [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 249 MY NIGHT DREAM При тази моя възраст есенна /или е зимна? - де да знам!/ сънувам аз вдовица весела с умерен смут и бегъл свян. Защото е от Бога дадено от пелени до сетни дни да се измъчваме, да страдаме по хубавиците жени. Греховно млад /в съня, разбира се/ и с поласкана мъжка чест, долавям в черните й ириси предвечен женски интерес. И търся циците, бедрата й и оня китен храсталак, където в дива стръв, в разпятие прераства мъжкият мерак. И сливат се в едно телата ни, а някъде дълбоко в нас препускат полудели атоми - и аз съм тя, и тя е аз. ----------------------------------------- - Изглежда, ще ми стане правило да я сънувам в луд сеанс. Така в живота често ставало с пропусналите своя шанс... Създадено: 04.02.2006 г. 15:22:31   |
Какво да ти кажа, Гичке Граматичке - имаш превъзходен вксус! Но сама разбираш, че тази найт дрийм си е една закачка. А за сестричката ми Сибила ще добавя, макар че тя си го знае, че при стихотворната сатира /или хумор/ е като при вица. Ако трябва да се замисляш дори за секунди какво иска да ти каже авторът, ефектът от цялото автоматически се губи. И следва: "Извинявай, че забравих да се засмея". |
Оооо, напротив. Аз харесвам вицовете - елегантни намигвания, недомлъвка, усмивка след малък размисъл, дискретно. Пример: Не спазвам пунктуацията за пряка и непряка реч, пестя време. На бара в оживена кръчма седи красив мъж, недостъпен на вид, и отпива съсредоточено от чаша с уиски. До него се настанява привлекателна дама, заглежда се в бицепса му и му прави комплимент : О, каква хубава голяма шапка имате. Той - Аз съм от Виржиния, там всичко е голямо. Тя - О, какви хубави големи ботуши имате. Той - Аз съм от Виржиния, там всичко е голямо. Тя - О, какъв сте хубав и голям. Той - Аз съм от Виржиния, там всичко е голямо. Тя - Е, хайде тогава! След половин час. Тя - Ти защо ме излъга, че си от Виржиния? Той - А ти защо не ме предупреди, че си оттам? ........  ...... ......  ....  |
| мамаказа че и аз дето написах едно стихотвоение е хубаво и евантологя ассам мъничка пчеличка исабивам мет за сички фшестоъгълни панички спият пък моите сествички утве вано по цветенцата ше събиваме с устенцата задецата сладак мет и сичко ше ние навет |
Ма сьор, никой не е против намигванията и недомлъвките, още повече, ако са елегантни. Аз имам предвид излишно усложнените или неточни изрази, след които следва законният въпрос: "Какво аджеба иска да ни каже авторът? Обикновено те се появяват в усилията да се спази формата. Съгласи се, че Пиров бакшиш е не пародиране, а профаниране на Пировата победа. Наясно съм, че има автори /Бърнард Шоу, Уайлд и др./, при които често се иска висока интелигентност и познания, за да схванеш намеците, "отпратките". Но те боравят точно с думите и дори с недоизказаното. При сатирата, от какъвто и разряд да е тя, дори само една измъчена дума е в състояние да провали и най-гениалната строфа. |
| mama ми довасказа пвикаската за вълка и чевената шапчица и как после тя питала азашто са ти толкова големизабите итои казал задате изям иамамам изеяля а после дошал ловеца сголиямата пушка ия извадил и това мамаказа чее е веинкавнаця |
Мон фрер, ако ще се задълбочаваме така, я виж това: долавям в черните й ириси предвечен женски интерес Ирисите, сами по себе си, независимо дали са сини, черни, зелени или кафяви, не могат да изразят никакво чувство. Може да го изрази погледът, но това са подробности. |
Можем да го заменим с мътни ириси. Но аз влагам чувство тъкмо в черните ириси. Ако бяха сини, нямаше да ме задействат. Не искаш да признаеш, че приблизителността на думите проваля хумора. При лириката, особено при любовната, всякакви небулози от думи минават за поезия. Но при хумора думите трябва да са като пирони. Иначе няма смях. |
| [left]Ма сьор, на изпроводяк: в ЧЕРНИ ИРИСИ аз влагам почти същото чувство, каквото Бай Ганю влага в думата ФАТАЛЕН. Иначе е приятно да се разговаря с теб - ерудита с тънък усет. [/left] |
