Отиди на страница:
Е, да Зе Мария, но в провинцията може да вирее само Андрешко, но не и Хитлер... Различни мащаби, шъ знаеш...  Инак всеки от нас си го носи онова, провинциалното... Дори само с търсенето на нечие одобрение... |
| Ето и един типичен сюжет, хармониращ с тезата на автора: . Началото на 30-те години. Малък провинциален град. Тинка е камериерка в хотел "Централ". Често собственикът я изпраща в стаите на по-отбрани гости като секс компаньонка. Около нея се завърта пъстър калейдоскоп от мъже - хотелиерът, полицаят, аптекарят, търговци и чифликчии от околните села. Монотонният ритъм в града е нарушен от пристигането на пътуващ театър. У една от актрисите Тинка открива въплащение на своя идеал, но скоро разбира, чи и тази жена е жертва като нея на обществото, в което господстват лицемерният морал и вълчите нрави. |
| A.Notaras, Имах предвид друго - Хитлер може да е от провинциално градче в Австрия, но едва ли идеите му биха били възприети първо там. Т.е. идеите (съзидателни или разрушителни) се раждат извън "провинцията" и се нуждаят от доста по-широки мащаби на разпространение... |
| Идеи се раждат непрекъснато. Но в България ги пускат като циганчета - голи и боси, да се оправят както могат. Та за това и смъртността на идеите е толкова висока... |
| Човекът се е опитал да каже, че провинциализмът е състояние на манталитета, вие го обърнахте отново на "селяни ли са софиянци". За мен провинциализъм е "от мен нищо не зависи, кметът (феодалът, президентът...) решава всичко, искам добър кмет" - и следва и затварянето, и завистта "що кметът дава на него, пък не на мен", и пасивността.. Непровинциализъм е да осъзнаеш, че животът си е твой - и да правиш каквото може и трябва. Пък за териториалното разпределение - омешано е - има много провинциалисти в София, има и малки градчета, където манталитетът не е "провинциален". _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
социалния комплекс за малоценност е загубата на доверие в себе си и в своите способности, поражда определен вкус към страданието, в мъката се открива своеобразна утеха, и на определен етап може да се стигне до пълно обезверяване, такъв болен лесно забравя злото, мъчителите, лесно им прощава и гласува за дс  |
| Мързи ме да мисля, мързи ме да отговарям-нещо съм зле.. Препечат! Из" Селянинът от злато с топки от пиринч" Новинар, Калина Андролова Картофеният нещастник Ван Гог създаде онази гениална "Житна нива с врани", някъде в най-отдалечения ъгъл на сломената си душа. Разбира се, винаги се намират такива важни хора, които са готови веднага да поправят всички композиционни грешки в която и да е от оперите на австрийския селянин Моцарт. Просто така е устроен светът, на гърба на софиянци. Селяните идват и представете си, започват да стъпват по жълтите павета. Абе заобикаляйте ги бе, простаци! И не дишайте нашия въздух! Веднага се сещам за антипровинциалната поговорка на нашите софийски баби: селянинът целият да е от злато, ташаците му па са от пиринч. За да се възхищава човек от селото, не му достига образованост. То е като да разглеждаш картини, малки пластики. Или имаш художествена, емоционална грамотност, която не се придобива, тя е просто код в душата ти, с нея се раждаш или купуваш подписи, ти си един богат дърводелец. Има хора, които живеят, за да притежават това, което другите чувстват. По тази същата причина в културна Франция навремето наричаха Шекспир дивак, комуто не липсва енергия. Естествено този, който не може да бъде Еразъм, иска да бъде поне столичанин. И току насред урбанистичния модернизъм на света заговаря за провинциализъм. Само че отдавна за мегасвета и мегабизнеса няма такова понятие. Иначе Балканите са дивата провинция на Европа. Планетата Земя е провинция на нашата галактика. А галактиката ни, с вид на непреглътната сперма, се намира съвсем в провинциалния ъгъл на Вселената. Педераст, доносчик, селянин, яде деца и какво ли още не, провинциалист! Тебе като малък не са те водили на куклен театър! Сещате ли се как точно изглеждат тези етикети, казани от среден ум, застанал нарцистично на гъза на космическата география. Поне да бяхме викнали дружно на Аспарух, да ни заведе другаде. Защото, когато човек е парижанин, той не е французин, той е парижанин! Сент-Бьов имаше предвид душата на този град. Иначе има българи, които живеят в Ню Йорк, псуват американците и са същите чукове като Линдън Джонсън, който задължавал бодигардовете си да му говорят, докато е в тоалетната. Има и мултимилионери от Силициевата долина, които ходят боси, забавлява ги първичното. Те са разбрали голямата централна истина, която един римски император изрече на раздяла : Omnia fui, nihil...- бях всичко, нищо не си струва! Напоследък е модерно да се пищи срещу Кентъки. Холивуд. Американската мечта била фата моргана за емигранти. Как мислите, ако ние, българите, можехме да победим света и да му се наложим, на какво ли щяхме да го научим.. Малкото ни балканско общество от корабокрушенци не се дели на география. Живеем в ерата на много късото пространство. И на хай-тек, арт-куул и хай-лайф не се разделя обществото ни. Щом мъждукащата свещичка за задник Азис минава за значение. И родствена образованост няма, след като всеки втори политик у нас прилича на интелигентен работник с кръстоска от комедиант. Георги е симпатичен с това, че е уморен от нашествието на простащината. Животът е болест първо на духа. После на общия комунизъм. И накрая на бъдещия лукс. В хората има все по-малко граници и все повече телевизия. Култ към русото и опростенческото. Към разюзданото. Това са бесовете на средното съзнание, Георги. Не точно на провинциалното, отдалеченото. Иначе си прав, всеки човек носи своето лице като ужасен печат, карта за самоличност, от която крещи цялото племе на предците му. Крещят неговите приятели. Учители. И обезчестители. Плюшените мечовци от детството. Или пръчките по надупения гол Жан-Жак Русо. На лицето на човека е изписано дори бъдещето му. Виждате някой и разбирате, че така ще изживее живота си - с потник под ризата. С обувки пред вратата. С мерцедес пред "Син Сити". Тя - с колекция от карти Таро в Драгалевци. Отричат ми стиховете, плачеше Бодлер, искат да ме съдят. Ха, ха, светът не се е променил, макар че настоява да е ултралиберален. В голямата си част светът е просто неспособеен И последно-нещо от блога на Калина Андролова- Самосъхраняващият се разум може да си позволи щастие в покрайнините на света... П.С Честито на Спахийски. Да помни, че има ногу още да учи и да не се възгордява, щото гордостта предшества... Редактирано от - Зе Мария на 13/11/2006 г/ 17:31:31 |
| A.Notaras, човек е такъв за какъвто сам се определя. В този смисъл всеки столичанин, който си мисли, че е провинциалист, наистина си е такъв. Дотук добре, но когато този същия започне да си мисли, че щом той е такъв, то и останалите са такива, започва бъркотията. Следващия момент е националния нихилизъм широко разпространен в момента. Тук е пак същата работа по отношение на нихилиста и това, което мисли за околните. Аз тези работи ги наричам избиване на коплекси, може би не е точно, а може и да е. Другото, което се забравя са народностните особености. Не можеш да кажеш за някой, че е провинциалист само поради факта, че се държи по друг начин определен от традициите в дадена държава. Тази разлика може да се разисква и я има, но не с понятията за провинциалност. |
| Провинциализмът е начин да си прекараш живота, достатъчно удобно в условията на относително спокойствие. Всичко ти е под ръка, знае се кой кой е, ако трябва нещо няма да ти трошим хатъра, ще го направим, но по нашему. Затова и плащаме по малко, щото работата не е толкова прашна като в София, например, ама и ракията при нас и мезето е по евтино. Крайности не обичаме, имаме си луд, с подгласник, курва, също с подгласник, учена глава, светица, работяга, душа човек, ебач, който се хвали и ебач дето помага на бездетни булки без да пърди много и ни е ОК. Това ни харесва и ние се "пазим" от умници и бунтари, т.е. пазим статуквото, затова и повече клюки, щото информацията трябва да тече, така че овреме да вземем, мерки. Естествено това не удовлетворява всички хора и по младите и амбициозните "теглат" навън, някой има за какво, други няма защо, ама те не знаят! А когато узнаят е късно обикновено. Сега с възстановяване на частната собственост и развитието на ернтиерството, провинцията ще засили своите позици още повече. Този юрош за София е временно явление, не се бойте. |
Ооо, на Бодлер действително му осъдили 11 стихотворения от стихосбирката "Цветя на злото", имало съвсем истински съдебен процес и съвсем истински съд произнесъл присъда над тези "развратни и кощунствени" творения, разлагащи морала и подронващи устоите на добрите нрави. Тези стиховотворения били реабилитирани, представете си, чак 90 години след процеса и присъдата им отменена. Когато сър Джеймс Матю Бари, авторът на Питър Пан, бил одумван, охулван и порицан от обществото заради връзката си/ той твърдял - само приятелска/ с неговата муза Силвия Дейвис, чиито четири момчета осиновява след смъртта й - отговарял: Видят ли хората как някъде трепти искрица щастие, втурват се веднага да я гасят, а прочуе ли някой дори мъничко, налитат на тълпи да го смачкат, наранят и подравнят. Може би и затова Питър Пан не иска никога да порасне в тая негова Небивала Земя /Neverland/. Провинциалисти, така ли да наричаме тия зли демони в човешките души - завистта, злобата, интриганството, клюкарщината, клеветата, жестокостта? Твърде е гальовно, мисля си. |
| ех, как обичам аргументи от рода на: "който не мисли като мен избива комплекси!"....Sorry, аз съм до тук. |
| ако съм щял да мога бих избрал живот в балон, и по вятъра, нощем към морето, по лунната пътека, ией, денем на обратно, събота и неделя към лазурния бряг, ще си джиткам с кеф, а милиционерите ще тичкат долу с изплезени езици, първи, първи, де е обекта сига |
 от страсбург, не съм стокхолмец, не обичам мародери, да пречупим тялото, душата, сърцето, туй е бил девиза на колегите им в дахаущо възвишен, обикновен спасен става, кое кара уж нормален да е екзекутор, инквизитор, кой болен мозък му нарежда, вечно ли е злото, кое го храни, защо си роден, защо го правят, всеки уестинър ще се запита, иистинъра не Редактирано от - Пейчо Пеев на 13/11/2006 г/ 19:43:53 |
Всички палци UP за статията.  Провинциалният духовен мир настъпва, когато бъде ликвидиран непокорният. Точно казано. Браво на автора! Нищо чудно, че простотията вие на умряло. Не й харесва.... |
| непокорен, що е то, тайния цървул аларми ден и нощ, всеки си трайка, нищо не можело да се промени от обикновенния човек, значи комунистическото гестапо свободно да убива и да му ръкоплескам, e не, няма да им стане номера |
 кога истината е истинска, че е имало хиляди избити без съд и присъда, че е имало ловеч и белене, а един виновен осъден няма, народ лишен от памет за злото пак ще го позволи, убивали сега с апаратура но не е убийство, ами да, цяло геройство си е, смелост, храброст, с голи гърди до апарата пъшка неква гуша  |