не е зле.. само рекламата накрая не знам защо е... |
Ммммм, Поета, чувстваше се неговата липса. Характерно - меланхолично, сякаш гледаш филм на забавен кадър, уж цветен, а само няколко цвята - екрю, уморена охра, тютюнево кафяво... Само женският, ама не съвсем глас, не се вписва в тоя каданс, но това е за кратко. Хубаво, В Хъкълбери Фин ли бяха описани начините да отличиш преоблечен мъж от жена? Мъжът, дори и за заблуда облечен в пола, хвърлял предмет надалеч със свита в лакът ръка, а жената - като че ли откача нещо от рамото си. Ако подхвърлиш нещо в скута на жена, тя няма да свие колена, а мъжът в пола - винаги. Имаше още доста такива, ей, тоя Марк Твен, такива ги беше измислил, че още ги помня. |
Това ми мяза на заимствано от Дж.Х.Чейс и неговия Марлоу... Иначе текстът като идея добре илюстрира родната ни картинка за канторите в безистените около Славейков, Пиротска и т.н. |
Идентичен жанр може би... Стилът им е толкова различен. Стилът на Чандлър е един помпозен, на Чейс речта се лее като вода. Чандлър е отнесен, Чейс е точен, лесен за четене и, защо не - с по-интересна интрига. |
Глупости на търкалета. Чейз е занаятчия. Интересне е за час-два обедна почивка. Има стотина книжки Чандлър е класик в жанра. Лафове, социални разрези, 1001 мъдри мисли. 6-7 книги. |
Както винаги - категоричен в оценката си. А Чейз е интересен, каквото и да казваш. Няма 100 книги, може би 55. Чандлър е интересен точно като...класик, прав си. |
Бащата на черния роман е Дашиъл Хамет, от когото е повлиян и Реймънд Чандлър, по неговите собствени признания - Хамет е моят учител, казва той. Чандлър има седем романа, осмият недовършен, уж започнал да пише жълта литература, а то излезнало класика. Хадли Чейс има към 100 романа, истински Дюма-баща - на конвейр ги фабрикувал, но "Няма орхидеи за мис Бландиш" е грандиозен, друг негов не ти трябва да четеш, все едно си ги прочел всичките. Аз обаче бях упорита и прочетох девет-десет, и то, представете си, на френски. Тогава не беше още преведен с цялото това негово изобилие. |