Отиди на страница:
tА вие истинска патриотична американска пуйка виждали ли сте??? 20 оки мръвка! Кръстоска между птеродактил и бизон!  |
| А пък ние в София през 60-те викахме на баба ти от Мексико.Да кажат историците каква е връзката.А иначе варненската тема е далеч по-интересна от статията. |
| Ех, Джимо! Тва си беше шега, съвсем приятелска. . Нали ти писах-без лоши чувства, от скука, от дяволска намяря- а знаеш кво става, като остане Рогатият без работа. Пак той, както знаем, е пропаднал от прекалена сериозност. И носи Прада-демек, има стил-както разбрахме в последния касов хит-дръпни си го от торентите, или иди да го гледаш. Не че е нещо кой знае кво, но бива, като идея. Аз лично предпочитам Съншайн-на Сабо |
| Авраме, ти явно си поканен зет у София, та затуй така носталгично, като бетон каманист за Тато, си мислиш за Варна...хубава Варна, Варна обиШам те, ех така пееха Лос Парагуайос още навремето: за плажа, морето и още нещо...Нищо лично, бъди здрав...! |
| Зе Мария, Димитри няма предвид теб, а небезизвестният зелен Звън, добре че имам феноменална памет и най-вече за разни езикови спорове още в началото на моето фурумно битие; потърсих и намерих точно това, от 29.05. 2002 г., под статия на Димитри " Дежа вю"прилагам началото: Звън 26 [Анонимен] Отново пуснах програмата си за генериране на есета (вече си има имe, казва се JJ - Jimmo Jam). За 41 минути произведе 49 есета. Предлагам ви есе номер 9. ECONOMIC SCHERZO (1) Allegretto (2) Обикновено вземам чашата си следобеден чай с новия брой New York Times. Повярвайте ми, че той е много по-добра добавка към чаеното меню, отколкото хапки с пушена сьомга, намръщени скариди или пък досадните бисквитки и сладки. Предпочитам го дори пред протоколната чаша шампанско в Кралската чаена церемония. "Където има чай, има и надежда!" - казваше Марлене Дитрих. "Където има вестник, има и храна за надеждите", често повтаряше Курт. Добрият стар Курт, днешният New York Times благосклонно му е отделил цели три страници - почти колкото на борсовите новини. Поводът ли? Курт Мазур (Kurt Masur) се оттегля и новия сезон нюйоркските филхармоници започват с нов музикален директор - Lorrin Maazel. Спомените изплуват неусетно и тихо като листенца Darjeeling в любимата ми майсенска чаша. Нима това бе преди 11 години? Дижонската вила на Курт (едно сецесионно великолепие), призивния long distance call, развълнуваният маестро. Току що му бяха съобщили, че е избран да ръководи най-престижната музикална институция. Достатъчен повод богатата му винарска колекция да намелее с няколко елитни бутилки Ermitage L'Ermite. - Mon cher vieux ami, Jimmo! (3) - отговори на тоста ми Курт. Малките подаръци са подхранващата тор на голямото приятелство! Знай, че съвсем скоро ще наторя нашето чудесно amitie с един превъзходен запис на любимия ти Дебюси - Le Martyre de Saint Sеbastien с нюйоркската филхармония! Курт също бе възпитаник на францисканците. Може би затова разбираше от икономика, колкото хохентотите от квантова механика. Макар, че бе изучавал две години Economic Sciences в Харвард, трудно можеше да отличи Фридман от Кейнси. Управляваната от него Нюйорсктата филхармония има бюджет 46$ млн. А знаете ли каква част от него е държавна субсидия? Само 1 %! Свалям вехтата си репортерска шапка на тези, които отгатнаха. "Колкото е по-голяма субсидията, толкова andante-то e по-largo" (4) - такова е икономическото кредо на Курт. Allegro assai (5), нали? Целият постинг: Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 16/11/2006 г/ 00:07:53 |