| В нито една присъда по банкови дела не беше отречено, че шефовете на банките са длъжностни лица по смисъла на чл.93 от НК, а само се прие, че те не могат да отговарят по чл.282 от НК, доколкото той важи само за държавни и общински органи и длъжностни лица. Разликата е голяма и авторът е следвало да прочете поне едни мотиви на оправдателните присъди, преди да пише глупостите в тази статия. Що се отнася до решението на ВКС по "Минералбанк", то противоречи на закона в мотивите за оправдаването на подсъдимите, които от първите две инстанции бяха оправдани напълно мотивирано и без политическия привкус на решението на ВКС. Правилното обвинение за банковите шефове според мен беше чл.219 от НК - безстопанственост, но по странни приумици на Татарчев и Филчев всички дела се извъртяха по чл.282 от НК, като по този начин прокуратурата действаше като пръв приятел на банкерите и най-накрая си изми ръцете със съда. А що се отнася до практиката и тълкуването на закона, нека авторът да прочете едно от най-добрите творения на тълкувателната практика на Върховния съд - Постановление 2 от 1980г на Пленума на ВС, който още тогава беше казал къде и кога се прилага чл.282 от НК. Това Постановление е задължително за всички в РБ и прокурорите много добре го знаеха, но ... |
| Според мен имаме ситуацията: Крадецът вика дръжте крадеца Крадците - това са кредитните милионери, те източиха банките, а банкерите - може и да има нещо и при тях, но едва ли се различава много от ситуацията при банкерите по целия свят. Всъщност държавната машина не беше насочена срещу престъпниците - тези дето не си връщаха кредитите, а срещу измисления враг - банкерите. Защо? Отговорът е прост - държавната машина обслужва тези, които са на власт, а в България престъпниците си имат държава. Естествено, че банкерите масово ще бъдат оправдавани, още по-естествено е да съдят България в Страсбург за многогодишния тормоз. |