Orthodoxy
Отиди на страница:
 |
Църквата "Св. Георги" с прекрасни стенописи от 1493 година, Кремиковски манастир, София. Ктиторската композиция на северната на притвора - боляринът Радивой със семейството си поднасят дар (умаленият модел на църквата) на Св. Георги и Софийския митрополит Калевит. |
Анима Меа, пускам тук един текст на знаменития форумец абулафия, моя голяма литературна форумна любов, написан като постинг преди четири години - изящен, елегантен, запазила съм си го в моите подбрани от форума любими форумни бисери. Къде си, къде си абулафия.... Източноправославната традици, със своите странни песнопения, тамян, стенописи, с тоталната си неориентираност към съвременноста, със отрицанието на този свят – Никейо-Цариградското изповедание завършва с думите “… чакам свършека на света и живот в бъдещия век. Амин.”-, с цялата си мистика и аскетичност е един причудлив, различен и ефимерен свят. Мога да изброя дълъг списък от доказателствата за това, че православието е паралелна вселена. То е част от едно забравено минало, която съществува, за да чака едно бъдещо събитие, което ще отрече настощето и самото време. За истински православните днешната дата е изместена с 14 дни, а новият ден започва не в 00 часа а при залез слънце. Времето се измерва в идикти, броени от сътворението на света и основния смисъл на часовете е да се определи последователността на богослужението. Мъртвите са живи и със своите молитви ние можем да се досягаме до тях. За разлика от света на физиката, в който живеем това е един метафизичен свят, в който всичко е просто символ за истинската реалност, която ще видим лице в лице едва отвъд, а тук и сега – смътно, като в огледало. Някога тези два свята са били едно. Днес само православието е остатък от цивилизациите на до ислямския изток, от Александрия, от изгубените книги на Хермес Тристмегист. Този свят започва да се отделя от реалността, в която живеем след битката при Акциум, в която Птолемеите губят елинистичния свят и от тогава все повече се отдалечава. В стихотворението, което следва, един стар грък в Османска Александрия е описал имено този момент – когато двата свята се пропукват, когато в Александрия, Антоний чува процесията на Хермес, изоставящ града на Октавиан Август и елинистическия източен свят на римляните и запада. Александрия Когато изведнъж в среднощен час се чуе Невидима процесия да преминава Със музига прекрасна, с възгласи – Съдбата си, която те напуща, делата си, Които до едно останаха измамни, - Напразно не оплаквай. И все едно че си готов отвреме, че си храбър, Вземи си сбогом с Александрия, която си отива. Най вече – да не се самозалъгваш. Неси помисляй, че всичко е било видение, че някак си слухът те измамил. Суетните надежди не приемай. И все едно че си готов отвреме, че си храбър, Тъй както ти прилича – теб, комуто е бил даден град такъв, Спокойно прибилижи се до прозореца и слушай с трепет във сърцето си, но не с плача и воплите на малодушните, като последна радост слушай звуците, прекрасната мелодия на тайнствената процесия и се прости със Александрия, която губиш. К. Кавафис 1911г. Редактирано от - Сибила на 28/11/2006 г/ 22:27:29 |
| Това вече с битката при Акциум ми идва много - значи едни пияници и развратници, неудачници, които дори не знаят бият ли се или не - единият бяга, щото не видял другия, пък другия спасява кожата след първия, ще са ми еталон за поведение и за духовност, че и от тях почвало нещо. Благодарим, ама не щем. Предпочитам да се асоциирам с благородния и знаещ работата си Марк Випсаний Агрипа. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Манрико, аз съм оценила текста откъм литературната му стойност, останалото е историята, а тя, разправят, е съвременно-тълкувателна субективна наука  |
| Като литература не мога да го оценявам - като обикновен обущар по-горе от обувките не е редно да гледам Оценявам идеите така, както ги разбирам. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Манрико, нещо не схванах какво точно имаш предвид, ама карай да върви. Сибила, благодаря.  Тъй добре помня кога бе писан този постинг ... |
| Кланът Илюминати срещу кланът Екскалибур - изроди и грозници се трепят за пари.. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 10/8/2009 г/ 13:51:07 |
Анима, радвам се, че помниш, значи си "стар" форумец, от добрите стари времена, когато имаше във форума абулафия и още много знаменити, но аз си избрах именно него като пръв сред равни, това е въпрос на вкус, литературен, подчертавам. |
Аааа, спомням си те и аз. Ти беше Anima Mea Culpa тогава, нали? И имаше една хубава тема, отдавна беше.... |
 Да ти кажа честно, "culpa"-та още не съм я използвам - по-натам мисля Г-н Ганьо, харесвам Йеронумис, тъй както се радвам на желанието ти да пуснеш нещо тъдява, въпреки че не виждам връзка с темата Нищо де... и los caprichos на Гоя харесвам, ако решиш да качиш нещичко още  Редактирано от - Anima_Mea на 28/11/2006 г/ 23:34:41 |
| Абе, то и аз не ми е ясно ква е темата, но не виждам виждам нищо лошо да си издирва неква връзка с нея(темата, де).. |
tАнима, да не искаш да кажеш, че съм ужасно проникцателна, стига бе, не може да бъде, но няма да истината, може би съм само интуитивна.Не смея да се надявам, все още. |
