Добави мнение Мнения:12
| Значи туй чудо, построено върху рарварски разрушен тракийски археологичен обект, е светилище и гроб на Енихан Баба - митичен завоевател на Родопите, избил сума ти народ и помюсюлманчил още толкова. Те от ВМРО така на равни интервали поставят плоча на Момчил Юнак в близост, щото малко след като я поставят някой я разбива. * Малко власт да имах - нямаше да го сривам това теке, а щях да го пренеса камък по камък в музея, да седи в специална експозиция редом до паметниците на Ленин, на Филип Македонски (от Пловдив) и на свалените американски летци от ВСВ (има такъв) - за да могат да видят поколенията молко малоумен може да бъде нашия народ. |
| Аз се обърках - онова за което си мисля е Енихан баба теке - тука става въпрос за друго теке. Демир баба теке си е старо - от 16 век и нищо лошо няма в това всеки да изразява вярата си край него. То е част от културното ни наследство. Моят проблем е с Енихан баба теке (спонсорирано от ДПС) и това е съвсем друга тема... |
| Колкото до монумента на Ам. летци - дето пък хич не е по темата - то представлява една мемориална плоча на нек'ви дето се рзбили с една летяща крепост. Откриха го преди 3 години когато полковник Бас от Американските ВВС беше аташе в посолството. Не се сещам къде точно се пада - извън София е, мисля в посока Карлово, ама трябва да питам. Аз там цветя по принцип не нося... |
Редникът пак се прави на ударен. Например, не признава факта, че Свещари е било древно тракийско селище, а не мюсюлманско светилище на някой си там Демир..  За повече инфо http://bg.wikipedia.org/wiki/Свещари Редактирано от - lente на 27/11/2006 г/ 03:15:53 |
| lente, Написахте Редникът пак се прави на ударен. Явно не четете внимателно - питам наистина ли има паметник на свалените американски летци през ВСВ... Yantar е прочел внимателно и ми отговаря, а питам, защото американските летци са бомбардирали ожесточено София, Враца, Кюстендил, убили са хиляди цивилни, разрушили са и хиляди сгради, без да има какъвто и да било военен смисъл... Сред най-гадните неща са били детски играчки с взрив... |
Редник,  Баща ми ми е разказвал за тези детски играчки. Виждали са свалените самолети и са събирали оръжия. За ужас на баба ми, мазата е била с какво ли не.Сега дори не можем да си представим това - 10- 13 годишни да се състезават , кой повече пистолети, пушки и патрони ще събере. И здраво са стреляли - истински късмет, че нито едно дете не е пострадало. |
Това теке , не е "онова" теке. /родопското , скандалното/  Ако се не лъжа - това е място за сбор на нашите казълбаши / балканския клон на шиитите/ . Те винаги са били преследвани от официалния ислям , още от османско време , до наши дни... Турция винаги е подкрепяла сунитския ислям у нас , но не и този. |
Редник, ето ти малко информация за бомбардировки на "Братята освободители" от комунизма според Паси - еврейчето!  Но това не са сведения за бомбардировките над София, Пловдив, Русе, където са разрушени хиляди сгради и са убити над 2800 цивилни граждани) - официална статистика)! На 13 септември 1943 г. се провеждат англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Страната ни обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия, но отново не участва във военни действия. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища и други сгради и човешки жертви.    Да не говорим са подвига на Димитър Списаревски! СПИСАРЕВСКИ, Димитър Спиридонов (1916-43) Български летец, полковник (посмъртно, 1982).Роден е на 19 юни 1916г. в Добрич, България. През 1942 като командир на ескадрила е изпратен в германския изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ла Манш. Загива на 20 декември 1943 г. до с. Долни Пасарел. Роден е на 19 юни 1916г. в Добрич, България. Димитър Списаревски е български летец. Той няма класическите пет победи, за да може Ролан Гарос да го нарече ас, но може да сме сигурни, че всички световни асове биха го поканили веднага да застане между тях. Не само защото има две победи в първото си въздушно сражение и не само защото тази битка се оказва последна за него. Те биха го признали, тъй като Списаревски провежда този свой единствен бой като истински ас. Димитър Списаревски има кратък път в авиацията ни, но достатъчен, за да я направи героична. Роден е в Добрич на 19 юни 1916г., малко преди този чисто български град да стане част от румънска Добруджа. Не изтърпяло чуждата окупация, семейство Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. Димитър е силен и висок, атлетично сложен младеж с буен и независим характер и такъв ще си остане до последния миг от своя живот в небето над София. Постъпва във военното училище, но чепатия характер му погажда номера — изключен е от училището и е изпратен войник в Ямбол. Няколко месеца се старае да прави отлично впечатление, поради което е възстановен като юнкер в училището, а след като обявяват конкурс за летци, той пръв се кандидатира за новата специалност. По-късно с целия випуск е изпратен в Германия да се обучава за летец-пилот. Там завършва изтребителната школа във Верньойхе през 1938г. През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен над Ламанша, за да се учат от германските летци как да водят бой с американските „летящи крепости“. Има поговорка, че където свършват уставите във войската, оттам започва авиацията. И Списаревски е драснал някоя и друга българска буква в тази поговорка. Изглежда душата му е ликувала, когато на 21 септември 1940 г. българските войски навлизат в Добруджа. Той заповядва на двама свои колеги да приготвят самолети за излитане, качват се на тях и вземат курс към Пловдив. Между тепетата и ниско над града извъртяват такава въздушна феерия, че целия град се изсипва на улиците да ги гледа. За повдигане на духа — казва Списаревски, като кацат — и защото днес се освобождава моят роден край Добруджа. Но истинската феерия, смъртоносната, предстои. На 20 декември 1943г. армада американски крепости Б-24 „Либърейтър“ идват да бомбардират за трети път София. Изтребителните орляци на българите се вдигат във въздуха, за да посрещнат „крепостите“ извън София. Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича така: „Либърейтърите“ летят към София в клинов строй по тройки, ешалонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, Ешалонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу крепостите на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители — двутелните „Лайтнинги“, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Така и става. Българите налитат като оси, а картечните дула на „Либърейтърите“ сипят огън и жупел. След първите атаки бойният ред се разтройва, във въздуха реват изтребители и бомбардировачи. Вече всичко зависи само от инстинктите на пилотите, премятащи се със своите самолети в огнено месиво, от разярената смелост на шепата българи, решили със зъби да бранят столицата си. Списаревски атакува безрасъдно. Това е първият му дълго очакван бой. Насочва се към единия от самолетите от компактна група на 16 „Либърейтъра“. Ловко се измъква от два връхлитащи американски изтребителя и смело влиза в кръстосания огън, който бълват бомбандировачите. Наближава единя на 50 метра и натиска спусъка. Огнените редове близват „крепостта“ и грамадата рязко клюмва надолу, последвана от победния черен шлеиф. Списаревски прави рязък маньовър и избира друга цел. „Месершмитът“ му я доближава, летецът натиска спусъка, но огън не последва — няма нито един снаряд, всичко вече е изтреляно. Но той не отклонява своя „Месершмит“, Стоварва го бясно върху „Либърейтъра“ и двата самолета избухват в жълта огнена агония към земята. Бомбардировачите хвърлят на посоки бомбите си и бягат. После един от пленените американски пилоти с ужас ще си спомни: „Ударът на вашите изтребители беше много лют. Никога няма да забравя тази наша драма“. ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОЯ!!! |
Добави мнение Мнения:12