Отиди на страница:
Система-затвор, колко точно определение, arhiman! Аз също си спомням, че като пионерче съм клечал на Моста на дружбата с байряче в ръка. От другата страна клечаха румънските пионерчета. И те с байрачета. Ние с българското, румънчетата - с румънското. Но нямаше контакт. По средата на Моста на дружбата беше теглена една дебела бяла черта - границата! Границата между двата затвора. От нашата страна на моста имаше двама български граничари с автомати Калашников, оттатък чертата имаше двама румънски граничари - и те с автомати Калашников. Ходеха напред-назад и гледаха сериозно. Ние махахме истерично байрачетата от нашта страна и пискахме под диктовката на учителката: "Вечна дружба! Вечна дружба!". И румънчетата махаха байрячетата от тяхната страна и пискаха вероятно същото, но на румънски. |
Зевзек, явно си ходил на друг мост - този мост имаше отсечка от около 20-30, а може и повече метра, която беше мъртва зона, гранична бразда, ако искаш  !А чертите са в жълто.Миналата година за последен път се разходих до средата на моста.Организацията по охраната му съвсем не беше такава, каквато я описваш!Със сигурност мустакатите граничари - нашият с АК - 47, а румънецът - с карабина, са изпразнили целия си боекомплект по вас...После е дошъл граф Дракула или по-съвременно/за тогава/ др.Чаушеску и другарката му Елена и са пили топла кръв пионерска.А на др.Т.Живков са харизали два бута и четири крилца за вечеря... |
| Странна ми се вижда най-първата снимка. Коя е тази сграда в Русе? Защо напомня толкова много на сградата на външно в София? Или арх. Томалевски е взел още един тлъст хонорар за копирането на Бостънското кметство? |
И аз като ученик съм приветствал  двамата ловджии Чаушеско и Тато.Разправяха че това било мания на румънеца в населените места да има по улиците народ и да го аплодират.Ходеха и до Воден на лов.  |
| По тоя проект е построен и партийния дом и в Бургас май. Редактирано от - ОвенЕдинак на 29/11/2006 г/ 18:56:32 |
| Румънците абсолютно винаги са присъствали в градския пейзаж на Русе. Купуваха шапки от котешка кожа, миксери и бързовари, ютии и руски фотоапарати. Те по едно време практически нямаха никакъв внос - нито от СИВ, нито от другата страна. Изплащаха дълговете си. Идваха на тумби, с лъскави автобуси с тъмни стъкла, марка ФИАТ, на Oficiul National de Turism И пак така ставаше, че те вземаха двойно повече от българите. Техните митничари бяха по-цивилизовани, изглеждаха по-добре и в същност бяха и по корумпирани. Не знам кой ми беше казал като минавам - да нося презервативи и да казвам un cadou pentru sotia dumneavoastra. Умираха от майтап и ги вземаха с благодарност! Вече не помня какво сме "пренасяли" пък ние, но все нещо имаше: ножка с виличка, карти за игра и пр. артикули, които се разпродаваха моментално още от Гара де Норд или от площада Пиаца Републичи според това с какво пътуваше човек. От там се купуваше действително какао (още помня марката) De Zaan, горчица тип Дижон и с нищо не по-лоша от истинската стандартна, купуваха се разни плочи от магазина на Каля Викторией, в който имаше боксове със слушалки за прослушване на плочите. Едно пътуване с влака беше 7 лева, отиване и връщане. Влакът минаваше през Гара Разпределителна, моста, Giurgiu Nord и му трябваха 2 часа да стигне до Букурещ. Но пък си беше изживяване за "чужбина" и самият Букурещ беше чужбина - огромна картинна галерия, огромен природонаучен музей с динозавър посредата, хубава опера, хубави кина и НЕсъветски филми, и най-вече чинематографул панорамик Патриа. Да не изброявам. Като пионерчета сме ходили много пъти на срещи с румънците от Гюргево на моста. Събирахме всички видове руски значки и картички, които тогава се носеха с тоновете от СССРе и ги сменяхме за подобни с румънските деца. Имам даже още една снимка на едно много красиво момиченце с име Maria Sumanceru, облечена като Арлекин. Даде ми я с една картичка на Букурещ. Самите срещи там бяха само за около 20, може би 30, минути и обратно пеша и на "трамвай" номер едно. Техните пионерски връзки бяха повече в оранжево и те си ги сменяха за нашите, но пък с румънска в училище не пускаха и накрая се оказваше, че не е трябвало да се сменя! Идваха спортисти в средношколска възраст. Въобще чувстваше се постоянно, че отсреща е Румъния. Да не говоря колко души от Русе учиха после в Политехниката и живяха в общежитията в Грозавещи и Реджие. Редактирано от - Nickolas на 29/11/2006 г/ 20:48:20 |
| На стъклената будка, докато я имаше до 1970 година, спираха две автобусни линии после се появи една "обиколна", но тя минаваше зад градината и спираше на "кенефите", където е сега кметството, No. 2. - от корабната до кооперативния пазар, а номер едно беше от гарата до Дунав мост покрай цветницата, тракцията и захарната. За автобусна линия до където и да е в чужбина от Русе никога не е ставало и дума. За Гюргево нямаше никаква потребност за автобусна линия. Никой не ходеше там. Друг е въпросът, че хотел Дунав беше на точно 200 метра от стъклената будка и от там тръгваха автобусите на Балкантурист главно за Букурещ, та може да се сбърка. В Русе има една стара поговорка известна вероятно само на русчуклии: Лудата Димка - евтина баня. Имало една Димка, която ходела на баня в Гюргево, с вапорчето, защото банята била там по-евтина. Така и останала в поговорката. Самият град Giurgiu беше напълно непознат на русенци. Намираше се твърде встрани от моста, международното шосе и от гарата Giurgiu-Nord, където спираше Балт-Ориент Експресът. Освен това докато не го направиха окръжен град имаше едва 25.000 - 30.000 жители, пристанищен комплекс и една единствена захарна фабрика, която надуваше сирената в 5:45 сутринта, а русенската в 6:00. Като стана окръжен град работата потръгна, но стари сгради каквито има навсякъде в други румънски градове, освен една поща и един районен съд - няма. И сега е с "блокури ши блокури" - демек същата картинка като Младост, Дружба и пр. шедьоври, които в Русе се викат също така, както и другаде "по света". Иначе Русе изглежда доста достолепно от румънския бряг с телевизионната кула. А самият град е във възход в момента. Зл. Токушева се занимава с архитектурните проектите на "красива България" и вече има възстановени много хубави русенски градски къщи с холандски средства. И кметът явно си върши работата. Един чудесен и непознат, за жалост, на самите българи град, населен отдавна вече със съвсем други хора, със съвсем друг език и обноски. Редактирано от - Nickolas на 29/11/2006 г/ 20:18:15 |
| За езика няма защо да се притесняваме. Румънците още по времето на Чаушеску имаха курсове по български за да могат да разбират "Студио Х". По това време тяхната телевизия предваше последните новини в 21.00, имащи за съдържание действително последните останали несъобщени, но безспорно изключително важни, подробности из живота през изминалия календарен ден на на скумпии товаръш ши товаръшя Чаушеску и след това румънците в Букурещ с големите антени гледаха БНТ и умираха от кеф, доколкото имаха ток де! Защото после Чаушеску ги разбра и след последните си новини им спираше безцеремонно тока. А в Русе, освен госпожа В. Фратева, която е признат доайен на знаещите румънски и културтрегерка-радетелка за опознаването на двата народа, има маса други хора, които разговарят свободно на румънски език. А и да не разговарят чак толкова добре - все се разбират с румънците, а ще се разбират сега и по-добре, особено като отпадне taxa de ecologie, защото таквоз животно като нея и като поливането с пръскачка и освиняването на автомобилите за дезинфекция другаде в ЕС няма. Малко остана. |
| Па как нема да се разбират бе - ей на, Божо Димитров вика, че 40% от думите в румънския си били чистак български. Помним, че преди години се говореше за 30%, та явно усилено ги претопяваме! |
| Nickolaс-върна ме във времето с 30 и повече години бе човече!Имаше си чаронова време!В Букорещ гледах "Un Komisar assuza" Комисаря обвинява -напазарих си маратонки АДИДАС и китайска устна хармоничка!Имаха малко алъш-вериш с Китай и с малко късмети връзки се намираше това онова!Като съм закъсвал с автомобил по пътя из Румъния са ми помагали напълно безкористно обикновени хора , ако не са гадните митничари и полицаи-боклуци по пътищата , само добро чувство ме изпълва като чуя за Румъния! |
| Ми хубаво го е написъл Nikolas!Траяска партидул комуниста Румания!Траяска домнуль Чаушеску!Само дето не съм съгласен с некорумпираните и метничари(служители).Преди да падне соца в последните години бяха страшни кърлежи!Кандисваха саже и на цигара Кент, като няма друго!Беше ме гнус да минавом през Румъния където ни рекетираха даже и за плацкартите, ма кво да правиш през Югославия трудно пущаха!t |
| Ти остави Un Comisar Acuza, ами имаше неща като Sunetul Muzicii ( The Sound of Music) и Мери Попинс. Тези май у нас още не са ги давали, макар и отдавна да да спряха със седмицата на съветския филм. Или Бaгдатският крадец в чинема Патрия! Панорамно кино в стерео! За Русчука друг път. Между другото - в Кримската война в и край Гюргево е имало големи бойни действия и в Русе е била военната болница на англичаните. Два гроба са останали още - на William Meinell от Royal Pioneers и още един, който не си го спомням вече поименно. И двамата killed in action in Giurgiu - погребани в Русе. Малко русенци знаят къде са двата останали гроба. А те са зад камбанарията на Света Троица, между операта и църквата. Самата опера е била черковна сграда. Там където беше дворът на бай Пеньо Гужгола (... кой падна в нуждника - бай Пеньо Гужгола!!)- там е започвало гробището и е свършвало до камбанарията на Света Троица. Редактирано от - Nickolas на 29/11/2006 г/ 22:44:21 |
| Техните митничари бяха по-цивилизовани, изглеждаха по-добре и в същност бяха и по корумпирани. Това, че съм изтървал тирето на сравнителната степен не ги прави некорумпирани. |
| Само едно не ми е ясно откъде идва това Джурджу - на какъв език е? На български си е Гюргево, на румънски Гюргю! Иначе знам, че да се отиде от Русе до Гюргево или обратно е доста неприятно преживяване! Рейс няма! С влака -- отиват поне 5-6 часа! Пък и следват неприятностите -- какво ще правищ в Гюргево! Иначе ако събереш цените на билетите за влак -- София -- Русе (или пък с рейса - доста по-бърз и по-приятен -- цена около 16 лева) и цената на влака от Гюргево до Букурещ (цена около 6-7 лева) се оказва, че е на полвината отколкото билета за влака от София до Букурещ (около 50 лева)! Международният влак е горяма отврат и особено българските вагони! Неудабно, неприятно и доста скъпо! Е ако ти се дават 70 лева може да си пътуващ със спално място от София до Букурещ! |
| Съвсем случайно търсех нещо из нета и попаднах на едно познато име. Иде реч за Любен Гройс. Име-днес легенда за театъра.Та аз съм играл като средношколец в негова постановка! Правихме пиеса и той ни беше режисьор-по точно беше нещо като наблюдаващ режисьор, защото пиесата я правеше друг . Разбира се, никой от нас не знаеше, че е легенда.Това ни беше първо съприкосновение с театъра. Помня го отлично като ден днешен, защото пиесата отне сигурно два -три месеца. някой път ще разкажа за спомените си. Та това е Русе! Никога да не знаеш, че имаш работа с легенда на духа..  |
| за името на Гюргево - и в самите стари влашки грамоти, от XV век, пише за град 'Гюргев': " ... И кто ес длъжен, или от земи господства ми на Въгрех, или от оугръскъа земла въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да са платит. А изем да нес(т), ни чл(ове)к или коупiіa да са не заложит. И преходащи Брашовени през Доунавъ със коупiа, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваът от р~ – г~. ..." (От грамота на Дан II (1420–1426 и повторно 1427–1431), стр. 54 от "Дако-ромъните и техната славянска писменость. Часть II" от Л. Милетич, СбНУНГ, 1896) - http://knigite.abv.bg/lm/lm_6b.htm#g18 |