Отиди на страница:
*****
Редактирано от - bot на 01/12/2006 г/ 11:29:30 |
| Така живееха и така умираха истинските герои на България. И мисля, че най-малкото което можем да направим ние е да ги помним, за да живеят в поколенията и в съзнанието на българите. Похвално за вестника, че публикува такъв материал - честно казано не се сещам за Георги Ст. Георгиев, но само след няколкото изречения за службата му през войните ми стана ясно за какъв човек става въпрос. И се надявам автора да греши и на фона на цялата безродност в момента, когато всички хукнаха да стават "граждани на света", наистина да има и в това поколение такива като него. Вечна му памет. |
| Отлична статия. Искам само да вместна, че истинските хора не влизат в тесните рамки на националността. Можем да сме благодарни, че един такъв се е родил и при нас. И блазе на познавалите/щите такива. |
| От поколението на Калин Донков съм, а за съжаление не ми е известно името на Георгиев. Благодаря на автора и вестника за статията. Наистина имаме нужда от такива публикации в тези времена на безродност. |
 светът Богусътворчество е, отговорен си човеко, затуй си се родил, бъдащото трябва да израстнеш и добро да е, другото е лесно, дe разбиват памет и мечти  |
| Идеята да се популяризира делото на народният будител Георги Ст. Георгиев е отлична и заслужава похвала. Много стойностни автори така и не са получили признание за делото си поради идеологически и други съображения. Добре е те да заемат мястото, което им се полага сред литераторите и историците. Но... почти винаги има едно НО... Не мога да разбера душевният мазохизъм, обхващащ някои автори даже и при бегло споменаване на миналото. Цитирам: "Животът на Георги Ст. Георгиев премина в борба. В борба за обединението и целостта на България. И после - в борба за защита на българския език. Днес, когато и двете борби са печално изгубени, съдбата му ми изглежда още по-бляскава и завидна. " Е това съвсем не го разбрах! Българският език е жив, съществува си, развива се и се говори от българите в пределите на България и извън нея. Няма никакви признаци, че той ще бъде забравен или ще изчезне. Поне в обозримото бъдеще. И защо трябва да има борба за българския език, след като нищо не го заплашва? Сега за националния идеал - много се спекулира по тази тема. В името на този идеал България води и загуби няколко войни. Заплати с кръвта на няколкостотин хиляди нейни синове в разцвета на силите си. Я да си предствавим, че тези хора биха били живи и биха работили за благото на България, макар и в стеснени граници??? Понякога историческите обстоятелства не могат да се променят, колкото и да ни е неприятно, единственият разумен подход е да се примирим, че границите на България са такива, каквито са и че ние не сме единствените, изгубили територии. Националният идеал трябва да се вижда в светлината на развитието на държавата (икономическо и политическо), а не като обединение на територии... След време, когато и Македония се присъедини към ЕС, свободното движение на хора, идеи и култура ще сближи отново разделените, този път без кръв и сълзи. Та като говорим за нации - в Ирландия има два официални езика: английски и местният ирландски, наречен гейлик. Много хора дори не знаят, че такъв език даже съществува. Навсякъде (с малки изключения на някои населени места) се говори само английски. Тукашните признават с неохота, че гейлик е умиращ език. Но... това не пречи на ирландците да бъдат нация. Плюс това Северна Ирландия е в пределите на Великобритания. И тези обстоятелства не са попречили на страната да осъществи огромнен напредък в икономическо и обществено отношение. Та какъв трябва да ни е националният ни идеал? |
| Благодаря на автора за възможността да научим повече за този велик българин. Непременно ще си купя книгата. В днешно време наистина има нужда точно от такива хора и дано г-н Донков не е прав в заключенията си, макар че виждаме непрекъснато доказателства за тях. Мойте уважения, г- н Донков  |
| такива българи нямат и днес шанс срещу скодоумието на прибързано презрели млади, макар иначе неглупави хора, израстващи в перфектни нагаждачи и продажни души. Тъжна е съдбата и на българския език и на нацията ни. Следваме усърдно Свазиленд. "Браво!"  |
| Г-н Донков, стискай палци на един все още жив Георги Ст. Георгиев, който ще бори младите конформисти днес на едно събрание на продажни души в немско.  |
книгата му е задължителна. естествено като на всеки, който му стърчи главата в тази дръжавица и този човек е бил ненавиждан и облайван  |
| ***** И аз нямам - само се покланям мълчаливо! Оставете тези святи изстрадали хора да ги открият други. Ние живяхме в подло време - и някои бяха голями полеци. Ти прекара живота си добре и будното ти съзнание стигна до криминални случаи (Частни случаи) *****. Що не каза тогава за голямото запушване на устата както говориш свободно сега? ***** Същите са и в САЩ - гледам ги във форума как смениха тона веднага като разбраха за закона за безусловното задържане на чужденците. И играят като курви - ще им го кажа с цитати - преди и след - щото съм ги копирал. Ти нямаш нужда от копиране - замълчи и понеси съдбата си. Както всички нас. Редактирано от - bot на 01/12/2006 г/ 12:09:10 |
| Антибиотик, ам'чи реално той прави точно, каквото го съветваш. Да си го видял в Парламента? Да си го чул като някаква Татяна Дончева да протестира срещу отварянето на досиетата? Или да намаляме ненужно високите наказания за сводници?  |
 Великата мисъл Тя дълго губи се, блуждае, нечувана в света се скита, кога, отде, защо дошла е - не знае никой и не пита. Не стряска тя добрите люди, тя нищо няма за вниманье. Във никой ум въпрос не буди за свойто тайнствено призванье. Минуват месеци, години, столетия минуват даже, тя мерне се и пак замине, и пак изново се покаже. Нарядко някой взре се в нея, помисли, махне и минува, друг дигне я, и пак пилей я, кат дрипа стара, що не струва. Друг тури я на лира - всуе! Той сам я още слабо сфаща; друг сфане я, но кой го чуе? Той нийде отзив не посряща. При все това, узрява векът, тя стряска вече умовете, и само няма человекът, могъщий дар в когото свети. Но дойде гений - разбере я, и сгрей я, и живот й вдъхне, вселената разклати с нея и нов пожар в сърцата пъхне. И всякой вика: - Мисъл нова! Велика мисъл, гениална!" И почвата е, виж, готова за работата колосална. И целий свят сдобива вяра в съдби по-светли, непознати и вчерашната дрипа стара извършва мирови преврати. Вазов народний поет |
| Благодаря на К. Донков, че припомня личността на Георги Ст. Георгиев - пример за онези българи и онази България, които вече ги няма благодарение на другарите. Същите другари благодарение на които повечето от вас не са чували за писателя и книгата му. Трудно ще си я купите - (доколкото ми е известно) има едно вече старо издание от 90те години на Военното издателство, което надали ще откриете по книжарниците. Успех на тези, които положат усилие да открият книгата! Няма да съжалявате, дайте я и на децата си - това е най-малкото, което може да направите за тях, себе си, България и паметта на Георги Ст. Георгиев. |
| Forza NATO, не само другарите! емоциите ни драги, и твоите в това число! Емоции, които ни блъскат от една в друга крайност непрекъснато. |