Добави мнение Мнения:17
| "големите битки се печелят от онези народи, които имат висока култура"..... Значи България, която не е спечелила нито една битка, няма "култура"! Това е много вярно! Всички българи с артистичен талант се изявяват на Запад извън България. В България са останали само безидейни пропгандатори на комунизъма.Това включва т.н."културно" министерство начело с този втръснал до гуша партийен агитатор, министъра. Нито лев народна пара за паразити артисти, поети, писатели....! Да се изхранват сами! |
| България е спечелила много големи битки! Виж война спечелена - нямаме.. Може обаче и това да е заради културата. |
| Я не знам дали този гений Ататюрк ги е казал тези думи или не, ама е жалко, че с лека ръка фърляме милиони за освобождението на братски народи у на .утката им лелина, а пари за здравеопазване и култура нема. Дано поне сестричките ни се върнат живи и здрави от Джамахирията! |
| Да не се оплакват много ОФД-тата. Има решение на въпросите им, но незнаят къде и как да го търсят. Например : Много български архитекти са посещавали Париж, но колко са градовете в България, които са с добре планирани улици, канали и т.н.  |
| Кемал Ататюрк e бил военен аташе в София. Веднъж бил поканен и отишъл на опера. След операта бил просълзен, и тогава казал (по памет): "Сега разбрах защо българите спечелиха войната. Ние ги мислихме само за едни прости земеделци, пък те..." |
Bay Hasan Я не знам дали този гений Ататюрк ги е казал тези думи или не, Hasanе, не само ги е казал, ами одма е предприел съответствующите управленчески мерки, действал експедитивно демек. Тва е похвално, че Ататюрк е бил возприемчив към постиженията на цивилизацията, а не са е инатил да ги отричат съмневайки са. Така са са училе от по-напредналете и Кан Кубрат Велики и Цар Симеон I Велики, кога са училе на младини философските науки в Магнаурската школа в Константинопол. Цар Фердинад I Български па си дойде направо научен, щото си ходеше на опера във Виена ката седмица, като на баня демек. То затва и депутацията на Стамболов го пазари за Княз точно във Виенската опера. Не че нечие "сомнение" може да опровергае историческата истина, ама защо па да та гризат сомнения. Те ти как стоят нещата, според очевидци от генерал нагоре: "Поражението на османската войска в Балканската война се свързва с българската национална опера - показател за напредъка на българите, разказва турският о.з.ген. Айтач Ялман, бивш главнокомандващ сухопътните войски, в статия за музикалното списание "Анданте". Публикацията е посветена на мястото и значението на многогласовата музика, която в Турция навлиза след провъзгласяването на турската република от Ататюрк през 1923 г. Историята била следната: Османска Турция претърпява тежко поражение от българите в Балканската война. Още не е преминала болката от нанесеното поражение и Мустафа Кемал Ататюрк е назначен за военен аташе в София. По него време в Националната опера в София се играе "Кармен". След като видял представлението, Ататюрк споделил със своя приятел Шакир Зюмре, турски депутат от Варна: "Сега разбирам по-добре защо бяхме победени в Балканската война. Аз мислех тези хора за земеделци. А те имали дори опера, в която има всичко - певци, музиканти, декоратори, при това подготвени кадри. Дори отделна сграда си имат". След представлението двамата приятели се прибрали в хотел "Сплендид палас", където били отседнали. Ататюрк не го ловяло сън. Той разбрал, че България е много по-напреднала и модерна, отколкото си я е представял - операта била важен показател за този напредък. Събудил приятеля си и го попитал: "Дали ще доживеем дните, когато и в нашата страна ще имаме опера?" След като разказва тази история за сп. "Анданте", ген. Айтач Ялман обобщава: "Ататюрк беше осъзнал, че многогласовата музика носи динамизъм на обществото, затова поражението ни в Балканската война бе свързал с факта, че тогава у нас не е имало опера". Пенсионираният вече генерал е един от известните познавачи на западната класическа музика в Турция. Той твърди, че тя е в основата на културното единение на една нация!" Предаване на Радио BBC (БиБиСи) за многогласовата музика  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 20/12/2006 г/ 12:37:34 |
| Мирмидонец Тодар Да не искаш да кажеш, че хан Кубрат и цар Симеон 1-ви са ходели на опера в Константинопол. И по времето на Ататюрк сме нямали Национална опера ами Оперна дружба. Не съм сигурен, ама операта стана Национална след 1944г. |
| Марксе, Щом и ти не си сигурен кат Bay Hasan, нема кво да чекаш, ами ходете двамата при генерал Айтач Ялман и депутатина Шакир Зюмре да проучита как стоят нещата. Ако са окаже, че не сме имале опера тогава, а чек след 9-ти, пуснете писмо до BBC с "500 000 подписа", за да са очисти еднаж завинаги името на Ататюрк от тва "срамно" изказване. И без туй го подозират, че имал българска кръв, та не е изключено да е дрънкал разни "врели некипели", "уронващо" престижа на турците. Едно дело в повече на ползу роду нема да ти е ексик и китайскиот народ ша го оцени. Редактирано от - другаря Тодар Живков на 20/12/2006 г/ 17:11:39 |
| Точно така беше другаря Тодар Живков, ще си го запиша някъде. Mrx++, виж какво пише: ...Той разбрал, че България е много по-напреднала и модерна... Напреднала и модерна - допълвам: за времето си. Симеон 1 - Не беше ли златния век на българската книжнина? Значи пак е била напреднала и модерна за времето си. Даже е била много напреднала и модерна тогава. Сегашната България обаче изобщо не е напреднала и модерна. За съжаление. |
| Бате Янко, що тъй под секи вол търсиш слонче? Кво срамно петно си тръгнал да изкарваш на припек? Ако наистина геният Мустафа е казал подобни думи, тва само потвърждава оти е гений. Гениите видат далеч у будущето. За разлика от нереализирани шумкари, де все акцентирват на що не требе... Със здраве. |
| 9101, Гледай сага. Аз пуснах забележителното изказване на генерал Айтач Ялман за многогласовото пеене не толкоз зарад Bay Hasan, колкото с надеждата, че некоя нашенска дебела и пълна с Mrx++ически дисертации тиква ша са поучи, както Ататюрк навремето. Но както виждаш, в такива тежки случаи за напредък никаква надежда нема. Българското полифонично изкуство не е донесено от Цар Фердинанд от Виена, а има древни български традиции. Той само го насърчи, защото имаше какво да са насърчава. През 1976 г., по съвет на проф. д-р Стоян Джуджев от Сорбоната, австрийският музиковед проф. д-р Жералд-Флориан Меснер направи докторската си дисертация "Интерференционна диафония" връху шопската полифония. Негов научен ръководител беше световноизвестният австрийски учен-музиколог проф. д-р Франц Фьодермайер. Нема да разглеждаме сага научните му изводи, само ша цитираме 1 изречение от дисертацеата му: "Свидетелство за древност. Лека-полека средноевропейското чувство за превъзходство почва да намалява." После проф. д-р Жералд-Флориан Меснер тръгна по университетите на широкио свет да чете лекции за българското многогласово пеене: на Филипините, в Нова Зеландия, в Австралия, Хавайските острови, Калифорния, Тексас, Колумбийския университет на САЩ в Ню Йорк, в Берлин, в Полша, Югославия и прочие. Френският проф. д-р Стоян Джуджев каза: "Парадоксално е, че ние имаме цялото това звуково богатство, всички тия макротонове и микроинтервали, така да се каже, под носа си. Но не можем да ги чуем, понеже нашата слухова острота е притъпена от темперования строй на западната композиторска музика.” А проф. д-р Франц Фьодермайер допълни: "Дисертацията е истинска изненада за световните музиколожки среди. Тя доказва съществуването на отмиращи остатъци от много стара звукова система, която напомня за една много висока музикална и танцова култура, загатната от митологията на древните траки..." Завчера Mrx++ ми съобщи, че според световната "марксическа" наука, българете, ако и да ги е въобще имало, навсекаде по света биле претопени. В Западна Европа без всекакъв остатък, а в България имало все пак некаков анахронизъм - саде името "българе". Аз па искам да съобща от името на световната немарксическа наука, че тракийските Готи и Българе нема начин през 4-7 век да не са занесле сас себе си във Франция, Испания, Италия, Германия, Унгария и пр. нещо и от древното тракийско българско многогласово пеене. Откаде инак ша го знае Фердинанд?  Верно е, че в наще смехотворни опити за "исторически" филми ний-обикновено гледаме некакви нашенски моми, дека са клатат кат улави на фона на моногласното виене на Нона Йотова. Но не требва да им издиряваме на наще режисьоре. И те беха навремето закърмени с Mrx++ическите идеи за наща история, а сага са "обогатяват" от еврейските филми на Холмарк. А там друго нема да видиш, щото така е било при тех и другаде, а и те завалиите немат бюджет да платат поне на проф. Николай Кауфман да им отвори очите и ушите. Според мен, Цара требва да си направи немедлено изводи от изказването на генерал Айтач Ялман, че многогласовоте пеене било "основата на културното единение на една нация". Ако турските генерале са вече толкоз напреднале, да са не чудим, ако следващата война вземат да ни бият! Р.S. Bay Hasanе, По-горе тургнах некакви кавички в червено, та по-добре да ма разбереш. Ний немаме проблем с никой друг, освен с последните Mrx++ически остатъци по българските земи. Сос здраве! Редактирано от - другаря Тодар Живков на 20/12/2006 г/ 17:18:04 |
| Мирмидонски Тодар Това за полифоничното пеене на българите си прав, само, че трудно може да се докажи, че то идва от траките. Това си е твоя интерпретация. И другите славянски народи имат полифоночно пеене. Миналата събота тук в Будапеща на улица Ваци имаше един сръбски ансамбъл. И песните им и танците досуш като нашите. В началото ги помислих за българи. Само капите им бяха различни. Ама по времето на Ататюрк не била Национална операта, а се е казвала Оперна дружба. Не знам какво общо има Фердинанд с полифоничното пеене на българите, обаче. Ти обичаш да оместваш нещата много яко - готи, гети, мирмидонци, прабългаре и т. и т.н. . Ти да не се увличаш по окултните науки. Трябва да се запознаеш с изискванията за научна истина. Да попропчетеш Витгенщайн, Бертран Ръсел, Карл Попър и др. Инак я караш, като тези с окултните науки. |
| Kомуняги, стига сте лъгали! Построили сте големи, арогантни, безвкусни и безидейни"дворци на културата".Направили сте министерство на "културата".Плащали сте милиарди на некадърни писатели, поети, артисти... и сте нарекли всички тези залъгалки на народа "култура" .Всъщност това е отблъскваща, натрапчива комунистическа пропаганда! "Културата" на, ( всеобще) комунистическа, България е в мръсотията по улиците, бездомните кучета, пладнешките убийства, кражбите и мошеническото забогатяване на ДС агенти и управници, лъжливите медии.. Всеки свързан с казионната култура в България е паразит, мошеник или дребен използвач! Министерството на културата да се закрие като инкубатор на безделници и паразити! |
 Точно така, МАРКС, "изискванията на научната истина" настойчиво изискват И ти да попрочетеш нещо преди да раздаваш с лека ръка съвети.За историята на земите на изток от поречието на река Морава, например.Да не вземеш случайно да "откриеш", че стотици години са били населявани от БЪЛГАРИ, които, в края на 19 в. след включването им в Сърбия , са записани "сърби".Обаче с фолклорните традиции не става така лесно и бързо.Затова и песните, и танците, и носиите на сръбската група са били "досущ като нашите", както правилно отбелязваш. Не бих се намесил, ако не ме бе подразнило невежеството и високомерието в постинга ти.Хайде със здраве. |
Mrx++ Мирмидонски Тодар Това за полифоничното пеене на българите си прав, само, че трудно може да се докажи, че то идва от траките. Това си е твоя интерпретация. И другите славянски народи имат полифоночно пеене. Миналата събота тук в Будапеща на улица Ваци имаше един сръбски ансамбъл. И песните им и танците досуш като нашите. Чудно наистина, как Бистришките баби са успели да измамат проф. Меснер и проф. Фьодермайер, че техното многогласно пеене е "свидетелство за древност" и "...много стара звукова система, която напомня за една много висока музикална и танцова култура, загатната от митологията на древните траки...". Втория направо си личи от името, че е евреин и не вервам така лесно да можеш да го подведеш. Изключено е тва да им е внушено от офицялните "Органи по културата", понеже и сага наще "офицялни" историчаре твръдът, че древните траки, демек българете, биле безследно изчезнале и сагашните посткомунистически човеци по наще земи немале нищо общо с тех, а само с "южните славяни". Остава проф. Николай Кауфман нещо да ги е "заблудил" по еврейски. Преди неколко дена тук стана въпрос за филма на Бойко Василев за пътуването на извънредния и пълномощен министер, демек посланик сос спецялна мисия, на Св. Цар Борис I до Папата в Рим - багатурът Сондоке, директор на Воденския скрипториум - най-големата "книгопечатница" в Европа и света по тва време. По пътя Бойко Василев са беше отбил в Загреб при доайена на хръватската славистика академик Далибор Брезович. Много ми хареса значи тоя достолепен мъж на патриаршеска възраст, тежко облечен - с желетка под костюма, с черен балтон и черно бомбе, а не кат некои наши гащници. Двамата беа седнале на пейка пред паметника на "бащата на Хръватското отечество" епископ Йосиф-Юрай Щросмайер и си говореха, как българските интелектуалци навремето са донесле културата в Хръватско. В огромните архиви на Загребската библиотека отлежавале безброй книги свръзани с историята на България (чекали българските "учени" да ги проучат). Преди 250 годин хръватският поет Качич Миушич възпявал в поемите си българете и "Бориско", както галено наричал Св. Цар Борис I. То и българският проф. Франц-Ксавер-Иван де Пеячевич (1707 - 1781), който беше 10 годин ректор на университета в Грац, имаше и хръватска кръв. Сигурно затва неговата "История на българите", която написа преди Паисий, засага не са изучава в българските училища. Кой знае какви ги е писал вътре. Ако са окаже, че отец Паисий Хилендарски е преписвал не само от древните Атонски книги, преди да бъдат унищожени и изпокрити от православните ни "събратя", ами и от написаната на хохдойч История на проф. Пеячевич, сигурно Фичо пак ша са окаже прав, че Паисий бил не само "неук", но и "не е разполагал" с достоверни източници, както сага напр. д-р Божо Димитров разполага. В таков случай ша требва да приемем твойта и Фичовата теза, че Готите не биле Българе-Тракийци, както твръди Паисий, а "Германци" според офицялната "наука". Академик Далибор Брезович обаче, направи пред камерата на Бойко Василев едно направо скандално изказване: "Българите са на Балканите, но най не са типични балканци" Тва е в пълен разрез с офицялната теза, че сме сите “кръвни братя”, досущ един дол дренки, и която получи широка разгласа от българските масмедии, додека обезпечавахме сигурността на контрабандата към сръбо-комунистическа Югославия в "подкрепа" ембаргото на НАТО (тва ембарго ни коства неколко милиарда “загуби на националната икономика”, които са преточиха от дръжавните фирми у наще неокапиталисти, но НАТО ни показа среден пръст и отказа да ни “компенсира”). “Примапатриотът” Слави Трифонов направи “безкористно” неколко спецялни предавания и концерти в подкрепа на тезата за вековната “любов” между сръбете и българете. Ахмед Доган, кат същински новий Иван Вазов, по тоя повод измисли даже чисто нова българска дума – “Заедност”, която беше разяснена на народа. Сръбското циганско «изкуство» на Горан Брегович беше обявено за връх на «балканската култура», пред която американците направо припадали от кеф и умиление, кат гледали какви простаце сме. Сръбската циганска чалга беше внедрена за радост на народа и за музикален съпровод на посткомунистическия преход, додека старите бандюго го окрадат окончателно. И сага изведнаж некаков си хръватски академик твръди, че "Българите са на Балканите, но най не са типични балканци" Марксе, Тва твръдение на акад. Далибор Брезович ми дава куража и надеждата за успех, още един път да ви обясна на двамата с Фичо с възможно най-простите думи, че древните Българе немат нищо общо етнически с Южните “славяни” – Сръбете, Хръватете и пр. Тия последните додоха на Балканите къде 610 г. по времето на Император Ираклия, семейният приятел и съученик на Кубрат Велики, докат Българете са наследници на древното тракийско население. Широко цитираният от всички историци Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata), писал през 7-ми в. сл. Хр., на два пъти заявява, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани Гети/Траки. (“Histories”, III.4.4. и VII.2.5., “Ed. De Boor”, Лайпциг (Teubner), 1887 г., Препечатка 1972 г., Превод на руски, публикуван през 1957 г. в Москва.) Те са били народите, на чието богатство са е възхищавал Херодот, чиято медицинска наука е ценял Платон (Plato) и чиято войска веднъж победила Филип II, а по-късно и силите на Лизимах (Lysimachus) след пленяването му от тракийския цар Дромихет (Dromichaetes). Цитират Симоката за кво ли не, но точно за тва историчарете ни и техните “учители” са прават на улави, все едно че не са го чувале. И не е само той. Народът на тракийските Гети живееше от незапомнени времена от двете страни на Дунава – насевер до Карпатите и североизточно от тех (Даки) и наюг до Балкана (Мизи). Тва е народът, който разгроми през 6-ти в.пр.Хр. Кир Велики, а после Дарий и го прогони в Мала Азия, който би унизително Марк Антоний в Мизия, както пише Дион Касий (Dio Cassius), разгроми Аурелиан (Aurelian) и прогони Римската армия и целото романизирано население наюг от Дунава. Адриан (Hadrian) даже махна талпите от горната част на моста през Дунава, който той наследи от Траян (Trajan), за да прекъсне връзката между Гетите отсевер с Гетите отюг Дунава (Дион Касий). Плиний Стари, който загина при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарече траките един от най-могъщите народи в Европа. По тая причина Светоний (Suetonius) каза, че Октавиан (Octavian) обещал дъщеря си Юлия (Julia) на Котис (Cotys) – “цар на Гетите”, а той самият искал ръката на тракийската принцеса. Римският поет Овидий (Ovid) пък, който бил заточен от Императора Октавиан през 8-ма година сл.Хр. в тракийския град Томи (Кюстенджа) и прекарал там 10 годин, пише на приятеля си, че изучил езика на Гетите и сочининявал поеми на техния език. Понеже Томи бил само на 150 км от Преслав, писал си Овидий писма и с известния философ и поет и по съвместителство Цар на Гетите/Траките - Котис (Cotys). Те кво му е писал Овидий на приятеля си Котис: “Никой Цар не е бил по-добре обучен на тях (философските науки) или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия) се гордее с твоя талант, че Орфей може да не е единственият поет от нея.” В зората на 4-ти век водачът на тракийските Мизи/Гети/Готи Св. Константин (Constantine) Велики предприе поход към Рим, срази Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформирова преторианските кохорти и премествайки столицата на империята в сърцето на Тракия при Босфора, свали Рим до положението на провинциален град. За една бройка Сердика щеше да стане Рим, каквато беше неговата воля. За благодарност към свойте тракийски Гети/Готи/Мизи Император Константин Велики основа “в страната на Скитите” четири града крепости, а именно Перстлаба (Persthlaba, Перстлава), Плискуба (Pliscuba, Плиск, Плискоба), Констанция (Constantia, Кюстенджа) и Дристра (Dristra, Дръстър) на местото на древните тракийски поселища, както пише “некакъв си” Георгий Кодин (Georgius Codinus) в “De rebus Constantinopolitanis”. Да беха знаяле Кан Аспарух и следващите ни Царе, та да не беха строиле поне Плиска и Преслав “на гола поляна”, предварително наторена от “славянете”. Тия Готи/Траки клеветникът на Св. Император Юстиниан Велики, гръкът Прокопий (Procopius), нарече “римляните от Тракия”, а Мемнон (Memnon) говори за “войската на римляните и на траките” – едва ли не като че ли това са били едни и същи хора. (Фотий, “The Library”) . Тоя същият Прокопий ясно каза, че Анхиало (Anchialo) на Черно море е бил “населяван от траки”. Фичо и д-р Божо Димитров да дадат обяснение, кво стана с “гръците”, дека основале Анхиало та даже и “гръчко възстание” направиле след Балканските войни. Теодор Момзен е още по краен в оценките си: “Едва ли има друга провинция на Римската империя, която да е дала толкова много човешки материал във всички отрасли на дейността във военните формации, най-вече –в конницата и във военния флот, както тази страна, родина на войници (Тракия)!. Тук ша са наложи отново да призовем Фичо и д-р Божо за още разяснения. Как стана така, че Траките, дека са са “плашиле” от морето кат от огън, та требвало “гръчки пирате” да им прават Черноморските градове, дека строели кащите си “без прозорци” към морето, за да го не гледат от яд, “дали най-голям човешки материал ... във военния флот” на Римската империя.? Айде, за «Тракийски конници» иди доди, може да ги минем нещо кат «Конници без глава», макър че те единствени успеха да победат кавалерията на персийските «Безсмъртни» под ръководството на Александър Велики. Но чак да са биле моряците и морската пехота на Рим, тва ша да е голема «новост» за офицялната българска историческа «наука». Всичко гореизложено немаше да е никаков проблем, ако тракийските Гети/Мизи/Македонци беха измреле до крак, за което сага има «консенсус» и миролюбивите «славянски» войски беха посрещнати «без съпротива» по «безлюдните» българските земи, демек от тръне и кокале в полето. Проблемите започнаха, кога Император Клавдий II през 269 г. реши да са титулова триумфално Gеthicus (Гетски), но понеже беше забранил под страх от смрътно наказание да са споменава името на брат му Гета, убит от него, варече са Gothicus (Готски), Така тракийските Гети/Мизи/Скити беха прекръстени на Готи, въпреки че те самите винаги са са наричале Гети. После десетки древни историци в продължение на стотици години са надпревараха да обясняват и да са оправдават, че некогашните тракийски Гети са сагашните Готи, но западните историчаре и наще папагале видоха в тва техния исторически шанс и казаха: Нема такова нещо – Готите не са биле Тракийци, а «Германци». Следващата стъпка беше да експедират безостатъчно сите Готи/Траки за Западна Европа (макър че 80% си останаха тук) и така за освободат терена са «славянете». За тех немаше никакво значение, че още от 3-ти век Мизия вече са наричаше България, че свръзаните с «митично родство на любов и омраза» тракийски Готи и Българе от 4-ти до 6-ти век пишеха европейската история, ту под двете, ту под едното, ту под другото име, докат накрая сите са нарекоха само Българете-Славяне. Твръдението на техният съвременник Теофилакт Симоката и на кой ли още не древен писател, че славянските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани Гети/Траки, а сага Българе, беше отхвърлено с високомерието на мошеници, исторически фалшификаторе. Става въпрос за руски, германски, австро-унгарски, гръчки, сръбски и прочие «учени», не само от еврейски, но и от нееврейски произход. Големият вопрос е, как станаха «славяни», тия, които не беха Българе, т.е. истинските и единствените Славяни? Тва стана с помощтта на Старобългарския език, езикът на Св. Константин и Методий (ЕКМ по Фичо) и старобългарската писменост и култура. За да създадат един свещен и дръжавен език на Българската империя, Св. Константин и Методий изработиха въз основа на Македонското наречие Старобългарския език. Създадоха нови думи, префънцуклиха го, за да са отличава от простонародните наречия, за да слушат Българете/Славяне Богослужението с благоговение. Този Старобългарски език българските Царе наложиха в Империята на сите свои народи. България «духовно покори страните, които завладя със меч», пише в Химна на Св. Братя. Покръствале сме и ограмотявале сръби, хръвати, чехи, словаци, словене, руснаци, поляци и пр. И по турско пак български пръвосвещеници ставаха техни Патриарси. За Българете офицялният Старобългарски език беше разбираем, затва и запазиха в голема степен наречията си, на които продължиха да си говорат. За другите народи обаче, Старобългарският език беше нов, но дръжавен и свещен, демек задлъжителен и те го възприеха. Тези народи придобиха марката за качество «Славянски» по образ и подобие на основния дръжавообразуващ народ и техен учител – Българският народ. По-късно тия нови Славянски народe изработиха свои Варианти на Старобългарския език, демек варианти връху неговата основа. Тва са сагашните Славянски езици. Те требва да са изучават поцелия свет в дисциплината Старобългаристика или за по-просто – Българистика. В столетията след падането на Второто българско дунавско Царство, некои си присвоиха българската титла Цар, а Старобългарският език прекръстиха на “Черковнославянски”, за да са прикрие, кои са му създателете и за да ни са вмени комплекса за “вечна благодарност” към тия по низходяща линия. Не може да са отрече, че през столетията е имало известно етническо смешение със съседните нам славянски народи кат сръбете, хръватете и пр. Основната посока на езиково и културно влияние е ясна – оттук натам - по късно имаше и в обратната посока. При тва положение нема защо Маркс да са чуди, че и сръбете му звучале “полифонично”, а Фичо, че разбирал езика на сите Славяне и нищо не отбирал от езика на волжските Българе. Ми те хората там от 10-ти век са подложени на арабизация и ислямизация, а после на тюркизация. Но името не са си забравиле, очите им са насам, гледат кво правим и си вадат изводи. Ний нема да проговорим тепръва на тюрко-арабски, но нема и да забравим, че са Българе. “Полифониите” може сага вече да не са наш патент по света, но истинските специалисти рано или късно откриват, че полифонията на българската етнография и фолклор е уникална, защото е наистина древна. |
Добави мнение Мнения:17