Споменаване на едно достойно име
Добави мнение Мнения:6
| Понеже по - рано споменах за времето на Априлското въстание прочетеното за един грък, който въпреки споровете от това време откупил и освободил доста българи и бъргарки, заробени след въстанието и 1877 -1878 из околностите на Цариград и съжалявах, че не мого да си спомня името му, отдаде ми се случай да поправя пропуска си. Попаднах на цитат на тази тема - предполагам че става дума за същия или подобен случай и човек. Цитатът е книгата "Fiftry years in Constantinople" George Washburn издадена 1909, у нас "Петдесет години в Цариград" издадена 1980 г. "вниманието ни беше привлечено от усилията на един гръцки господин на име Спанодис да отърве от робия похитените през войната български жени и деца, които в момента слугуваха на турците в Цариград и околността. Господин Спанодис бе движен от чисто християнски подбуди и в изпълнение на своето начинание бе имал доста невероятни приключения. Дойде при нас, за да ни помоли да се застъпим за българите пред английската легация, както и сторихме. Гръцкият господин успя да издейства освобождаването на голям брой българи, които бяха разпратени по домовете им. Турците сами разбрираха, че нямат никакво право да задържат тези българи, и то пред погледа на целия свят, освен това господин Спанодис имаше моралната подкрепа на руското и британското посолство и никой не посмя да се противопостави на авторитетите ангажирани от него. Едно английско общество "Дружество за защита на коренните населения" също участва в уреждането на въпроса. Въпреки всички застъпничества обаче без съмнение немалко отвлечени жени и деца останаха в робство, пръснати из мъчнодостъпните части на страната" Просто желаех да спомена името на човека който е извършил добро дело макар и преди толкова време, струва ми се, достойно за отбелязване. |
| От все сърце ти благодаря, Найдене.Благодаря ти, задето ни даваш още един пример за неразривното приятелство и любов между българи и ромеи. Делото на Спанодис е още едно доказателство, че българо-ромейската дружба не е от вчера за днес, а е от векове за векове! |
| Абе то и Захари Стоянов пишеше за един сръбски консул в Букурещ, който издал фалшиви сръбски паспорти на апостолите от Гюргево - Волов, Бенковски, Стамболов и другите, че уж били сръбски поданици търговци из Турско. |
| Захари пише и за добрините на пловдивския чорбаджия (той го нарича грък, ама май бил българин гръкоманин) Михалаки Гюмюшгердан фабрикаджията от с. Дермендере (Първенец), осмян от Ботев като кир Михалаки, но спасил доста българи от "подведомствените" си села в Рупчос от турски преследвания по Априлското, разбира се, гледайки си и интереса да си запази работниците. Нещо като Шиндлер. |
| Преди години помня че случаят с този човек ми се стори интересен. Случайно попаднах в интернет и на друго споменаване с лека вариация в името и с повече подробности и си струва да допълня: Друго направление в борбата с робството е изкупуването на българи, продадени за роби извън границите на страната. Отначало по-активна е частната инициатива. Още в края на август 1879 г. финансовият министър Григор Начович се обръща с обширен доклад до княз Александър, в който описва конкретен случай. Той определя броя на отвлечените и продадените българи само по време на Освободителната война на "повече от хиляда". Част от тях са откупени от цариградския жител Стефан Спанудис, "избавител, надарен с извънредни християнски добродетели", който с риск за живота си успява да освободи и върне в родните им места повече от двеста души, "жертви на безчеловечни обичаи". Неговата дейност получава подкрепата на Българската община в Цариград и широк международен отзвук, който се оказва нож с две остриета. Опасявайки се за живота си, той заедно с брат си е принуден да напусне имперската столица и да емигрира в княжеството. В отплата за неговата дейност българското правителство успява да му изплати еднократно сумата от 8000 франка - "слабо възнаграждение за загубите му". През февруари 1883 г, Третото ОНС отпуска още 10 000 лева на братя Спанудис за откупуването и освобождаването на общо 558 българи. След повторното установяване на Българската екзархия в Цариград през януари 1880 г., по традицията на всички християнски черкви, тя започва да играе основна роля в тази дейност. Отначало усилията са насочени към откупуването на български деца от Старозагорско отвлечени в района на Балъкесир в Анадола. След сериозни перипетии Министерството на външните работи и изповеданията чрез Екзархията и нейните местни органи успява да откупи отвлечените в Гюмюрджинско българи и през 1881 г. да ги върне в княжеството. По различни непреки сведения тези усилия продължават до края на XIX век и дори до първото десетилетие на XX век. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: STEFANT |
Добави мнение Мнения:6