
Happy Birthday! Alvin Lee Born: 19-Dec-1944 Той е изключителен британски китарист и певец. Помним го още от славните години на легендарната група Ten Years After (1966-75, 1989-91, 1997-2000). След разпадането им през 1975 събра трио и продължи да свири под името Ten Years Later до 1980. Свири и участва в музикални проекти като китарист с George Harrison, Earl Scruggs , Mick Taylor и Scotty Moore. Ten Years After - I'm Going Home (live Woodstock '69) Натиснете тук - Slow Blues In C Натиснете тук - I'd love to change to world Натиснете тук - Good Morning Little School Girl Натиснете тук - I Can't Keep From Crying- Натиснете тук - The Bluest Blues Натиснете тук - Night of the Guitars - 1 Натиснете тук - Night of the Guitars - 2 Натиснете тук ***** - Rockin' Til The Sun Goes Down 1973 (Alvin Lee, Mylon Lefevre, Boz Burrell, Steve Winwood, Ian Wallace, Tim Hinkley, Mike Patto & Jim Capaldi)- Натиснете тук - I May Be Wrong But I Won't.... 1983 Натиснете тук - Rock 'N' Roll Guitar Picker 1983 Натиснете тук Chris Farlowe , Alvin Lee, Rick Wakeman & Tony Ashton -Stormy Monday Blues 1983 Натиснете тук Eric Burdon, Rick Wakeman, Tony Ashton & Alvin Lee - Heart Attack 1983 - Натиснете тук - Jenny Jenny 1992 Натиснете тук - Time And Space Натиснете тук |
Happy Birthday! Limahl aka Christopher Hamill Born: 19-Dec-1958 Сега той е спомен от 80-те, свързан с британската New Wave банда Kajagoogoo. След напускането и направи соло кариера и още се помни с хита от филма-приказка The Neverending Story. Kajagoogoo -Too Shy Натиснете тук - Ooh to Be Ah Натиснете тук - Hang On Now Натиснете тук -Lions Mouth Натиснете тук - Big Apple Натиснете тук **** - The Neverending Story Натиснете тук - Only For Love Натиснете тук - Too Much Trouble Натиснете тук - Tell me why Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 19/12/2007 г/ 02:04:47 |
Да почетем Edith Piaf aka Edith Giovanna Gassion Born: 19-Dec-1915 Died: 11-Oct-1963 Ражда се на един парижки тротоар в присъствието на двама полицаи като свидетели. Два месеца по-късно, майка ѝ я изоставя. Начало, което белязва трагичния живот на Пиаф, в който има доста от романите на Юго и Зола.На 15 години, започва да пее по улиците около Pigalle. Съдбата ѝ се усмихва през 1935 година в лицето на Louis Leplеe, който я представя в собственото си кабаре“Le Gerny”, променя фамилията ѝ на Piaf (на жаргон - “врабче”) и я кара на сцената да излиза облечена в черно – стил, който ще се превърне в нейната запазена марка. Скоро Париж започва да ѝ обръща внимание и все повече хора идват, за да чуят и видят La Mô me Piaf.Така преминава от улицата в кабарето. Става любимка и на звездата Maurice Chevalier. Година по-късно нейния ментор Leplеe е убит в апартамента си от мафията. Човекът, които ѝ помага да си стъпи на краката е Реймон Асо. Той става неин мениджър и под ръководството му, нейната кариера тръгва нагоре. Пее пред препълнени зали, а парите, които печели са повече, отколкото може да изхарчи. През 39-та изоставя Асо, заради младия певец Пол Морис. Връзката им е белязана от противоречия и скандали, които приятелят на Едит - Jean Cocteau пресъздава в пиесата Le Bel Indiffеrent (Равнодушният красавец). Едит участва в първата постановка на пиесата през 1940 г. По време на Втората световна война, кариерата и продължава да се развива, а тя открива начин на съпротива срещу нацистите като прекарва музиканти евреи в неокупираните френски територии.Създава нови 30 песни, сред които La Vie en Rose, която след това Луис Армстронг превръща в огромен хит.По-късно, ще напише друг велика песен - “Hymne A L’Amour” (Химн на любовта) в памет на Marcel Cerdan. След края на войната през 1944 г., 30-годишната вече Пиаф е на върха на славата си във Франция, когато среща младия певец от Марсилия - Yves Montand. Тя го лансира, репетира заедно с него, подбира песните му, съветва го как да се държи на сцената, как да се облича. Едит кара Анри Конте да напише песни специално за него, които след това ще се превърнат в някои от най-големите му шлагери. През 45-та те играят заедно във филма на Марсел Блистен "Etoile sans lumiè re" (Звезда без светлина). След войната предизвикателство пред нея е Америка. Тя почва първото си турне в САЩ неубедително.Американската публика я посреща съвсем хладно. Решена въпреки всичко да победи, подписва договор с най-изисканото кабаре в Манхатън “Версай” и хвърля цялото си сърце и душа в спектаклите, които изнася. Успехът не закъснява и тя постига мечтата си да се превърне в звезда от двете страни на Атлантика.След години ще се завръща отново, за да пее пред препълнени зали и да стане най-успелият френски изпълнител там за всички времена. Тук тя среща Марлене Дитрих и голямата си любов- шампионът по бокс Marcel Cerdan (загинал трагично в самолетна катастрофа). Смъртта му я хвърля в дълбока депресия. През 1950 се завръща в Париж. Тук среща друг млад певец - Charles Aznavour. Тя изиграва голяма роля за успешния старт на кариерата му, а малкият арменец става един от най-близките приятели на певицата да края на живота ѝ . Специално за нея, той композира легендарната песен "Plus bleu que tes yeux" (По-синьо от очите ти). 1951 се оказва изключително черна за певицата – тя претърпява две тежки автомобилни катастрофи и болката я пристрастява към морфина и алкохола. На следващата година се омъжва за певецаJacques Pills, с когото заминава за Америка. По време на концертите там, на пианото ѝ акомпанира никому неизвестният тогава Gilbert Bеcaud. И докато е на върха, проблемите ѝ с наркотиците и алкохола стават все по-сериозни. Следва близо двегодишен период, през който се лекува от зависимостта си. През 1955 се завръща триумфално с концерт на живота си в зала Olympia. В САЩ постига феноменален успех с гала концерта в Carnegie Hall, ставайки първата вариететна певица, гастролирала в тази крепост на класическата музика тогава. През 60-та Шарл Дюмон написва най-големия хит на Пиаф, превърнал се в нейна емблема - "Non je ne regrette rien" (Не съжалявам за нищо). Тя изпълнява песента в началото на 1961 на сцената на Olympia , а този концерт се превръща в един от най-легендарните за всички времена. Няколко месеца по-късно, тя среща младия певец Thеo Sarapo и както всеки път, хвърля цялата си енергия и усилия в успеха на неговата кариера. Той е последната любов (и съпруг) в живота на Едит Пиаф. Едва на 47 години умира от рак в Грас на 10 октомври 1963 г., в същия ден, в който умира и нейният приятел Jean Cocteau. Погребана е в гробището Pеre Lachaise. Макар архиепископът на Париж да отказва да отслужи опело, ппогребалното шествие привлича хиляди опечалени и на церемонията на гробището присъстват над 40 000 души. Charles Aznavour твърди, че това е единственият случай след края на войната, когато движението в Париж спира напълно. След смъртта на Пиаф някои от най-големите имена на световната музика включват в репертоара си нейните песни като Луис Армстронг, Джоузефин Бекер, Марлен Дитрих, Джони Холидей, Серж Гейнсбург и Лайза Минели. През 1997 Charles Aznavour записва нова версия на класиката "Plus bleu que tes yeux". Благодарение на съвременните технологии в звукозаписното студио гласът на Пиаф “възкръсва”, за да се получи неповторим нов дует между нея и Азнавур. Посмъртно получи Grammy Hall of Fame Award (1998). Музеят Едит Пиаф се намира на адрес 5 rue Crespin du Gast, 75011. Последният биографичен филм, който бих ви препоръчал е La Vie En Rose (2007), режисьор Olivier Dahan с участието на Marion Cotillard, Gé rard Depardieu, Sylvie Testud и Pascal Greggory. - Tu Es Partout (1943) Натиснете тук - La Vie en rose (1946) Натиснете тук -Les Trois Cloches (1946) Натиснете тук - L' hymne A L'amour (1949) Натиснете тук -Padam... Padam... (1951) Натиснете тук - Sous le ciel de Paris (1954) Натиснете тук - Les Amants d'un jour (1956) Натиснете тук -La Foule (1957) Натиснете тук - Milord (1959) Натиснете тук - Non, je ne regrette rien (1960) Натиснете тук R.I.P. Редактирано от - Doctora на 20/12/2007 г/ 22:22:29 |
Happy Birthday! Alan Parsons Born: 20-Dec-1948 Той е истински феномен- музикант, аудио-инженер и продуцент едновременно. Усетихме го, че е велик още когато записа и миксва албумите "Abbey Road" (1969) на The Beatles , "Atom Heart Mother"(1970) и "The Dark Side of the Moon" (1973) на Pink Floyd. А са минали само година-две от октомври 1967, когато едва 18 годишен, започва като асистент-инженер в студиото Abbey Road. Тук работи също върху проектите на Paul McCartney- "Wild Life" и "Red Rose Speedway", албумите "Hollies" (1974) и "Another Night" (1975) на The Hollies . За "The Dark Side of the Moon", получава и първата си номинация за Grammy(има общо 11 номинации). Работи перфектно с новата 16-пистова записваща техника на студиото Abbey Road и всеотдайно отделя стотици часове студийно време, но успява уверено да наложи нови стандарти за верността на възпроизвеждане на звука. Всъщност - революция в звукозаписа! А десет години по-късно, през 1977 изкара на музикалния пазар и първото творение на формацията си -The Alan Parsons Project - "Tales of Mystery and Imagination" и малко по-късно, програмната тава - "I Robot". През 1982 "Eye in the Sky" достигна седма позиция в американските чартове а две години след това любимият ми негов албум "Ammonia Avenue" бе пак там на 15 място. Има 28 издадени албума и компилации с The Alan Parsons Project и 4 солови албума "Try Anything Once" (1993), "On Air" (1997)," Time Machine" (1999) и "A Valid Path" (2004). Alan Parsons Project - A Dream within a Dream Натиснете тук - Eye In The Sky Натиснете тук - I Robot Натиснете тук - Old And Wise Натиснете тук - Limelight Натиснете тук - Time Натиснете тук - Prime Time Натиснете тук - Let's Talk About Me Натиснете тук - Don't Answer Me Натиснете тук - Don't Let It Show Натиснете тук - Ammonia Avenue (audio) Натиснете тук - Pipeline Натиснете тук - Voyager Натиснете тук - The Eagle Will Rise Again Натиснете тук - Chomolungma Натиснете тук - Lights & Shadows Натиснете тук - Winding Me Up Натиснете тук - Orson & The Raven Натиснете тук - Take the Money & Run Натиснете тук - Days Are Numbers Натиснете тук - Fall Free Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 20/12/2007 г/ 02:04:33 |
Честит Рожден ден! Маргарита Хранова Родена на 20 декември 19-- Марги пее от 14-годишна възраст. Завърши Музикалната академия в класа на голямата ни прима Ирина Чмихова и започна да пее с трио „Обектив“. От 1972 начена самостоятелна кариера и веднага спечели награди – II място на "Златният Орфей", специалната награда на журито и наградата на публиката на фестивала в Александрия. През следващите години почти всяко нейно представяне носеше награда на композиторите на песни: Трета награда на "Братиславска лира"за песента на Найден Андреев "Балада" (73), Трета и Втора награди за изпълнител на Шлагерфесивала в Дрезден (74-75), Първа награда на фестивала в Сопот за песента "Устрем" (78), Бронзов Орфей от "Златният Орфей"(82), Трета награда от Пролетния радиоконкурс (73-74), Голямата награда"Златният Орфей" за песента на Мария Ганева "Дори и насън"... На сцената е цели 30 години, има Кристална лира от СМДБ, поканена е в журито и като гост- певица на фестивала "Славянский базар" в Киев, Украйна. В репертора си има над 250 песни, стотици концерти в Германия, Чехия, Полша, Куба, Унгария, Белгия, Италия. В края на 1999 година издаде албума "Маргарита Хранова и приятели", включващ песни от последните 10 години. Удостоена е с приза на Златният Орфей за цялостно творчество. Бе финалист в конкурса за българска песен на Евровизия. АЛБУМИ: Маргарита Хранова (74), Маргарита Хранова (79), Маргарита Хранова (81), Маргарита Хранова(83), М. Хранова (86), М.Хранова (87), М.Хранова (89), Златни хитове(97), С любов(98), Марги и приятели (99) - Устрем Натиснете тук - Молитва Натиснете тук - Не Искам Да Живея, Не Искам и да Умра (кавър на Ingrid Kup-I Will Not Die) Натиснете тук - Безсъница Натиснете тук - Оставаме ( "Оркестър без име" ) Натиснете тук Лорадо и Марги Хранова - Самота (кавър на Елтън Джон - Sorry Seems to Be the Hardest Word ) Натиснете тук Маргарита Хранова и Борислав Грънчаров - Светла Магия Натиснете тук Стефан Данаилов и Маргарита Хранова - Моето мъжко момиче Натиснете тук Маргарита Хранова и Деян Неделчев - Ако те има Натиснете тук - Децата На Земята Натиснете тук Евровизия 2007 - Моя любов Натиснете тук Евровизия 2008 - Не ме боли Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 20/12/2007 г/ 22:06:43 |
Happy Birthday! Peter Criss aka George Peter John Criscuola Born : December 20, 1945 Той е джазов музикант, но отдаде младостта си като основател, барабанист и поддържащ вокал на американската банда Kiss, коята напусна през 1980 заради проблеми с алкохола. По-късно се завърна и направи с тях още 5 албума. Издаде също така и 4 солови албума. KISS - Peter Criss Drum Solo 1/25/1976 http://www.youtube.com/watch?v=Sk_AfVeUKw4 Target=_Blank id=url>Натиснете тук - Peter Criss - Tossin' and Turnin' Натиснете тук - Love Gun Натиснете тук - Rock-n-Roll All Night Натиснете тук - Detroit Rock City Натиснете тук - Psycho Circus Натиснете тук - I Was Made For Loving You Натиснете тук - God of Thunder Натиснете тук - Lick It Up Натиснете тук Peter Criss Drummmer from KISS 2007 Interview on MadPod.com Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 20/12/2007 г/ 12:37:34 |
Happy Birthday! JoJo aka Joanna Noelle Blagden Levesque Born: December 20, 19-- Тя е несъмнено една от най-големите млади надежди на американския pop и R&B. Баща и е блус певец, а майка и пее в църковен хор. Отраснала с майка си (бащата ги напуска когато е на 3 годинки), от която учи църковни химни, но опитва да пее песни и на звезди. На едно прослушване я чува Bill Cosby (тя пее не какво да е, а прочутото парче на Aretha Franklin- "Respect" ). Следва покана за участие в The Oprah Winfrey Show ..и нататък приказката се реализира. Това прекрасно хлапе с IQ на гений е блестяща вокалистка, композитор и актриса. Дебютният и сингъл "Leave (Get Out)" през 2004 бе увенчан с платина. Дебютният албум "JoJo" бе също платинен и достигна четвърта позиция в американските класации. През 2006 влезе в киното ("Aquamarine" и "Runaway Vacation " ) и направи втори албум - "The High Road". През това лято осъществи блестящо турне в Щатите, Мексико и Европа. До сега е продала 5 милиона лицензирани копия. "Leave (Get Out)" 2004 Натиснете тук "Baby It's You" (featuring Bow Wow) 2004 Натиснете тук "Not That Kinda Girl" 2005 Натиснете тук "Too Little Too Late" 2006 Натиснете тук "How to Touch a Girl" 2006 Натиснете тук "Anything" 2007 Натиснете тук JoJo Sings the National Anthem (Orange Bowl '2005 ) Натиснете тук *** P.S. Кристина Агилера е, според нашето семейство, най-добрата млада певица в момента. Сиби, след JoJo може да се разколебаете.. Редактирано от - Doctora на 20/12/2007 г/ 13:10:39 |
| Oasis - Lord Don't Slow Me Down Натиснете тук |
Happy Birthday! Chris Robinson aka Christopher Mark Robinson Born : December 20, 1966 Той е соло вокалист на бандата The Black Crowes (тук свири и брат му -Rich Robinson), която е блусарска hard rock група с повече от 20 милиона продадени албума. Melody Maker ги препоръчва като "The Most Rock 'n' Roll Rock 'n' Roll Band in the World". Пътуват по турнета като опорна подгряваща група на музиканти като Aerosmith, ZZ Top, Jimmy Page, The Rolling Stones, Tom Petty and the Heartbreakers, Oasis, AC/DC и Lenny Kravitz. При цялата условност на класациите са записани под № 92 в класацията на музикалния канал VH1- "100 Greatest Artists of Hard Rock". През декември 2000 той се ожени за актрисата Kate Hudson, и бързичко успя да направи майка и -актрисата Goldie Hawn - баба. 1990 Jealous Again Натиснете тук 1990 She Talks To Angels Натиснете тук 1990 Hard To Handle Натиснете тук 1992 Remedy Натиснете тук 1992 Thorn in My Pride Натиснете тук 1994 A Conspiracy Натиснете тук 1995 Wiser Time (с Jimmy Page ) Натиснете тук 1996 Blackberry Натиснете тук 1998 Kickin' My Heart Around Натиснете тук 1998 By Your Side http://www.youtube.com/watch?v=1Ne5u0gkF1E Target=_Blank id=url>Натиснете тук 2001 Lickin` Натиснете тук 2001 Soul Singing Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 20/12/2007 г/ 21:22:22 |
Happy Birthday! Paco de Lucia aka Francisco Sanchez Gomez Born: December 21, 1947 Когато го слушаме, разбираме че ако тангото е страст, фламенкото е циганска страст, вик, молитва. А пеенето е сякаш за последно, преди смъртта. Или го имаш вътре, или изобщо го нямаш. Защото има много велики китаристи, но им липсва онази страст, която е сърцето на фламенкото.Пако е виртуоз- китарист и композитор, майстор на този стил. Но свири с лекота всичко:от jazz и funk до класика и world music. Най-запалените му фенове твърдят, че е №1. Носител е на наградата „ Prince of Asturias“ за 2004 г.Да обясня - Наградата се смята за испански еквивалент на Нобеловите награди и се връчва лично от престолонаследника принц Фелипе. Преди Пако, лауреати на “Asturias Arts Award” са били например Хосе Карерас (Jose Carreras), Уди Алан (Woody Allen), Барбара Хендрикс (Barbara Hendrix) и Пласидо Доминго (Placido Domingo). Той е първият фламенко-музикант, отличен с престижната награда. Той е най-малкото от пет деца в семейството. Баща му е фламенко китаристът Antonio Sаnchez, а братята му Ramоn de Algeciras (р. 1938) и Pepe de Lucia (р. 1945), стават по-късно фламенко китарист и певец. Франсиско приема сценичното име Пако де Лусия в памет на майка си, португалката Lucia Gomes. Първите си уроци по китара взима от баща си и от Ramоn, когато е едва на 7 години. Четири години по-късно, през 1958, има първата си публична изява в ефира на Radio Algeciras. През 1959 г. свири във фламенко фестивала в Херес де ла Фронтера и е награден със специалната награда. През 1961 г., на 14-годишна възраст, записва с Pepe „Los Chiquitos de Algeciras“ — първият му запис, за който братята получават награда от фестивала в Херес през 1962 г. Заедно Pepe участва в турне на фламенко трупата на танцьора José Greco. през 1963. В Ню Йорк се запознава със Сабикас, който го насърчава да се абстрахира от стила на Ниньо Рикардо и да създаде собствена школа. През 1964 г. семейството се премества да живее в Мадрид. Там Пако среща китариста Ricardo Modrego, с когото записва няколко албума. В 70-те работи с Camaró n de la Isla, друг новатор във фламенкото. През 1970 е дебюта му в Carnegie Hall в Ню Йорк. Тук се запознава с Chick Corea, който го запалва по джаза. С Ramó n de Algeciras записва общо 10 албума.През 79-та с John McLaughlin и Larry Coryell формират "The Guitar Trio" и организират турне в Европа. В Лондонския Royal Albert Hall филмират невероятния концерт "Meeting of Spirits".Coryell е по-късно заместен от Al Di Meola и след 1981 г. триото записва три албума в този състав: Friday Night in San Francisco(1981), Passion, Grace and Fire(1983) и The Guitar Trio(1996). Издава и няколко албума със своята собствена група -Paco de Lucí a Sextet - Só lo Quiero Caminar(1981), Live...One Summer Night(1984) и Live in Amé rica(1993). 1989 остава паметна заради сътрудничеството му с тенора Placido Domingo. Равносметката - 25 албума, стотици музикални награди и пълно признание на критиката. Още в началото на 90-те години е обявен за основоположник на нов стил, наречен new flamenco. През 2007 университетът в Кадис го удостои с титлата Doctor Honoris Causa за цялостен принос в музиката и културата.Музикантът живее в Мексико. Албумите, които трябва да чуете: "Entre Dos Aguas" с невероятна румба, "Almoraima" - с "класическо" фламенко и "Siroco" - най-мелодичната му "фиеста". София Мюзик Ентърпрайсис го доведоха с упорство (Пако де Лусия дълго не желаел да чуе за идване в България. Причината се оказала мрачен спомен от “Златният Орфей” преди много години..) - Paco De Lucia Septet 27.04.1996, София, НДК, Зала 1 - John McLaughlin, Paco De Lucia, Al Di Meola, 09.10.1996, София, НДК, Зала 1 Paco de Lucia & Pepe de Lucia - Bulerias Натиснете тук - Solea Натиснете тук - Rumba Натиснете тук - Gitanos Andaluces Натиснете тук - Entre dos Aguas Натиснете тук - la Barrosa Натиснете тук - Entre Dos Aguas Натиснете тук - Rio Ancho Натиснете тук ********* John McLaughlin, Al Di Meola, Paco de Lucia (Live in Loreley '81 - Jazz Fusion) - 1/11 Натиснете тук - 2/11 Натиснете тук - 3/11 Натиснете тук - 4/11 Натиснете тук - 5/11 Натиснете тук Paco De Lucia, John Mclaughlin y Al Di Meola - Mediterranean Натиснете тук Paco de Lucia & Chick Corea Натиснете тук ******* Bryan Adams & Paco de Lucia- Don Juan de Marco Theme Натиснете тук Doctor Honoris Causa |
Да почетем Frank Zappa ака Frank Vincent Zappa Born: December 21, 1940 Died: December 4, 1993 След 33-години сценична кариера, Запа е един от най-влиятелните музиканти и композитори на ХХ век и наследство от 60 албума. Той е оригинален композитор и теоретик, китарист, певец, режисьор, сатирик. Лично открива и дава път на звезди като Adrian Belew, Terry Bozzio, Aynsley Dunbar, Bruce Fowler, Lowell George, Jean-Luc Ponty, Ruth Underwood, George Duke, Vinnie Colaiuta, Mike Keneally и Steve Vai. Първи революционно смеси различни жанрове, експериментира с думите и звука.Текстовете му - провокационни, хапливи и язвителни прикриваха една ранима и чувствителна психика. Бяхме ученици и ранните представления на групата му The Mothers of Invention ни впечатляваха - особено "We're Only in it for the Money" (1968). Спомням си какъв потрес бе бъзика с хипитата в обложката - пародия на тази на Бийтълс от "Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band". В двойния арбум "Uncle Meat" (1969) той за първи път разви теорията за т.н. "концептуална непрекъснатост" . Което ще рече: комбинация от хапливи текстове, поп мелодия и виртуозни инструментали, дълги джаз импровизации с колажи от миксирана музика, звукови ефекти и говор. По-късно започна да включва записи от различни композиции в нови парчета, независимо какво е темпото или източникът. Нарече това ксенохрония (извънземно време). По това време шокираше, но после го възприеха и музиканти и публика. Общо взето ругани от критиците и игнорирани от мейнстрийма, The Mothers of Invention буквално гладуват, а вътрешни търкания в крайна сметка довеждат до напускането на някои членове.Тези които остават правят Weasels Ripped My Flesh и Burnt Weeny Sandwich (и двата през 1970). Тогава той пусна соло албума "Hot Rats", който бе по-комерсиален и бе посрещнат радушно, защото беше коктейл от джаз, блус и R&B. А а свиреха и известни сешън музиканти като цигуларя Дон Харис, барабаниста Джон Герин, Йън Ъндерууд и басистът Шуги Отис. Мисля че албумът сериозно повлия като цяло развитието на джаз-рок фюжънът като стил. В края на 1971, в Монтрьо оборудването на групата е унищожено от пожар, започнал от запалка в публиката. За броени минути пламва казиното, в което свирят. (Тази случка е обезсмъртена от Deep Purple в песента Smoke on the Water). След дни Запа е нападнат в Rainbow Theatre в Лондон. Някакъв тип го бута от сцената в оркестъра защото "групата не си заслужавала парите, а на всичкото отгоре музикантът заглеждал приятелката му". Резултатът от нападението- фрактури, черепна травма и наранявания на гърба, краката и врата. Пострада и ларинкса (та гласът му впоследствие доста значително спадна. Прекара почти година в инвалидна количка. След страстта по китарата и ударните, Запа бе силно завладян от синклавира. През 1984г издаде четири албума за няколко месеца. Boulez Conducts Zappa: The Perfect Stranger включваше оркестрални творби и премиера на няколко синклавирни изпълнения. Francesco Zappa бе интересен със синклавирни интерпретации на композитора от ХVII в. Франческо Запа(не му е роднина).А Jazz From Hell (1986), му донесе първата награда Grammy-за най-добра рок-инструментална композиция за 1988 г. Като изключим едно китарно соло, албумът съдържаше само пиеси на синклавир. В началото на 1990 Запа посети Чехословакия по молба на Вацлав Хавел, които му бе фен и му предложи да стане консултант на правителството по търговията, културата и туризма. Музикантът прие идеята ентусиазирано и започна да лобира за чехите, но след няколко седмици администрацията на Щатите натиснала чешкото правителство и то оттегли предложението си. За компенсация Хавел направи Запа неофициално културно аташе. Година по-късно му откриха напреднал рак на простатата. Въпреки болестта през септември 1992 г. Запа бе гост- диригент на "Ensemble Modern" (камерен ансамбъл, свирещ творби на съвременни композитори). С тях направи поредица концерти в Германия и Австрия, които по-късно се появиха в The Yellow Shark. Въпреки че отпада, редактира колекциите от концертните си записи. През 1993 (малко преди смъртта си) завършва Civilization, Phaze III - голяма творба започната през 80-те.Почина едва на 52 години. Погребан е в безименен гроб в Уестуд Вилидж Мемориал Парк в Уестуд, Калифорния. Награден бе посмъртно с Grammy-за цялостен принос (1997). - Stevie's Spanking Натиснете тук - Bobby Brown Натиснете тук -Cosmic Debris Натиснете тук - Titties and Beer Натиснете тук - Jesus Thinks You're A Jerк Натиснете тук - Apostrophe Натиснете тук - Stairway To Heaven (кавър на Led Zeppelin) Натиснете тук - Easy Meat Натиснете тук - I'm The Slime Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 21/12/2007 г/ 13:19:06 |
| ... специален поздрав за ... колегата и хубавата му тема Натиснете тук Редактирано от - КОСТАДИНКА ИВАНОВА на 21/12/2007 г/ 13:58:29 |
Док, изслушах много внимателно ЖоЖо, ами че аз съм я заела! Особено с "Leave" и "Too Little Too Late", които си си големи хитове. Добре се е ориентирала към "Anything" , която е вариант на едва много велика и моя много любима песен на Чикаго - "Африка". Моето мнение е, само моето, а не на музикалното ми семейство, че още е далеч от въздействие на Агилера - верно, голям глас и учудващо за годините й овладяна вокална техника, ноооооо, няма я/още/ МАГИЯТА , тази, която отличава грандовете от само виртуозните певци с красиви гласове. Когато я няма магията, тази, която те хваща за гърлото и прави кожата да настръхва, виртуозните певци с красиви гласове понякога звучат самоцелно и дрънчат на кухо. Пример за един такъв голям и красив самоцелен глас /мое мнение/ е нашата Петя Буюклиева, която никога не успя да ме развълнува. Ама никога. А и ЖоЖо още не е изпяла голямата си балада, където се вижда кой какво може. Може би, с годините, магията ще се получи, а може би никога. Дано това още малко момиченце има един ден своята златна звезда на славата в звездното небе на великите. |
На нейната възраст Кристина беше изпяла Genie In A Bottle , която си звучи плоско (от където и да го погледнеш). Времето..ще покаже ..от утре почват моите.. Редактирано от - Doctora на 21/12/2007 г/ 14:36:11 |
Точно така. Голям певец не се ражда всеки ден, той е един на няколко милиона. Гласът е капризен инструмент, не стигат само природни дадености, а и много работа по правилното му "поставяне". Арита Франклин, например, в младежките си години, пеела по съвсем различен начин от този, с който сега е позната. Пеела си така по пиано барове и кафета, докато един ден не отишла на уроци при специалист, който "изравнил" диапазона й. Да се изравни един диапазон, означава той така да се постави, че да звучи еднакво убедително и във високия, и в ниския регистър - пример - Тина Търнър /огромен изравнен диапазон/. И сега, какво, Арита Франклин в много класации - вокал №1 за всички времена. Обаче и певица - магьосница, а магията е вече чувството, усетът, Божията благословия, онова неуловимо и неописуемо нещо, заради което именно го зовем МАГИЯТА . Жив и здрав, наистина ти е чудесна темата, имах вълшебни мигове тук. ПП. Хаххх, не се заяждам, напротив - чакам с нетърпение. Редактирано от - Сибила на 21/12/2007 г/ 15:28:56 |
Happy Birthday! Robin Gibb aka Robin Hugh Gibb, CBE Born: 22-Dec-1949 Британски певец и композитор. Брат-близнак на Maurice, брат на Barry (тримата от The Bee Gees) и на Andy. Обикновено пее соло и понякога- бек вокал. Commander of the British Empire (CBE) The Bee Gees имат над 120 милиона продадени албума, което ги нарежда на пето място в историята на pop музиката след Elvis, The Beatles, Michael Jackson и Paul McCartney. 19 техни хита стават No1 в чартовете на Великобритания. Те са единствените изпълнители, които пишат и продуцират шест сингъла, които веднага стават хитове (и единствените, които са пласирали 5 хита в Топ 10 по едно и също време). Имат 16 номинации за Grammy, от които печелят седем. Световните музикални награди, американският и британският им еквивалент за изключителен принос, са сред семейните им реликви. През 1994 г. и тримата братя поотделно са приети в Songwriters Hall of Fame и Rock and Roll Hall of Fame 1997. Barry(1946), Robin и Maurice (1949) са родени в Англия. Но родителите им се преместват в Австралия и детството и кариерата на тримата започват там. Там се ражда през 1958 г. и най-малкият брат Andy, който почина през 1988-ма от свръхдоза. Първият им суперхит е Spicks & Specks през далечната 1966. Със спечелените пари се връщат в Англия и наемат легендарния импресарио Robert Stigwood. Първите им четири албума са тотален успех. Вдъхновени от R&B музиката, започват своите soul проекти през 70-те - "Mr. Natural", "Main Course" и "Children Of The World" (от които са "Nights On Broadway", "You Should Be Dancing" В началото на 80-те работят с техни любими певци. Пишат и продуцират "Guilty" - албумът, който донесе "Grammy" на Barbra Streisand, "Chain Reaction" на Diana Ross и "Islands In Streams" на дуета Dolly Parton и Kenny Rogers. С Кралския симфоничен оркестър обикалят три континента. В 90-те излизат албумите "High Civilization" (1991), "Size Isn't Everything" (1993) и "Still Waters" (1997). Saturday Night Fever се поставя на сцена от Robert Stigwood и постига небивал успех. Братята правят световно турне- One Night Only. Албумът, записан на живо е издаден през септември 98 в UK, а през март 99 е вече три пъти платинен. Robin има и соло-кариера. Собствената му музикална самоличност е изградена от хитовете като Saved by the Bell и Juliet. Има издадени седем самостоятелни албума. След смъртта на Maurice , братята решиха да прекратят концертната си дейност под името на легендарното трио. По-късно обаче Robin реши, че е по-удачно да използва музиката на Bee Gees, за да съхрани паметта и творчеството на Maurice. През януари 2005 Robin и Barry участваха в благотворителния One World Project, за пострадалите от цунами -"Grief Never Grows Old". Участваха още : Boy George, Steve Winwood, Jon Anderson, Rick Wakeman, Sir Cliff Richard, Bill Wyman, America, Kenny Jones, Chicago, Brian Wilson (The Beach Boys), Russell Watson и Davy Spillane. През ноември 2006 музикантът записа сборник коледни песни "Robin Gibb - My Favourite Carols", в който е и новата му песен-"Mother of Love". През 2004 изнесе концерти в Германия, Русия и Азия, през 2005 - в Латинска Америка. Robin Gibb и до днес не може да превъзмогне смъртта на брата си близнак: "Отказвам да повярвам, че е мъртъв.Представям си, че живее някъде другаде. По-точната дума е преструвам се. Много, много трудно е. Той беше част от тъканта на моя живот" - твърди той. Музикантът живее в замък на 500 години на остров Ман. Чува от германски мениджър за друг "островитянин"- българина Николо Коцев, който от 17 години живее на остров Оланд между Финландия и Швеция (Виртуозен китарист, композитор и аранжор, той работи с най-големите в жанра.С групата му "Брейзън Абът" пее Джо Лин Търнър, в рок операта му "Нострадамус" - Глен Хюз, Дуги Уайт, Алана Майлс, Сас Джордан). Именно Коцев навива Robin Gibb да дойде със съпругата си в малка България. На На 25 октомври т.г. Robin Gibb пя в НДК. Той изпълни двадесетина от най-големите хитове на The Bee Gees. С него бяха и трима българи - китариста Николо Коцев, пианиста Нелко Коларов и беквокала - певицата Амалия Георгиева. На барабаните бе Калин Вельов. Цялата зала пя How Deep Is Your Love, Night Fever, More Than A Woman, You Should Be Dancing. А също и "класиките" - Massachusetts, Words, To Love Somebody, You Win Again. - Saved by the Bell 1969 Натиснете тук - Boys Do Fall in Love - 1984 Натиснете тук - Juliet Натиснете тук - Please Натиснете тук - Oh! Darling (The Batles cover) Натиснете тук - Secret Agent http://www.youtube.com/watch?v=nARU2RlD-xs Target=_Blank id=url>Натиснете тук Robin Gibb & Nigel Kennedy - Words Натиснете тук - Like a Fool Натиснете тук US 5 & Robin Gibb - Too much heaven Натиснете тук - Emotion Натиснете тук Robin Gibb & Alistair Griffin - My Lover's Prayer Натиснете тук - Love Hurts (live) 2004 Натиснете тук - Mother of Love Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 22/12/2007 г/ 18:30:52 |
Да почетем Maurice Gibb ака Maurice Ernest Gibb, CBE Born: 22-Dec-1949 Died: 12-Jan-2003 Той е с 35 минути по-малък от своя брат - близнак Robin. Формално е за кратко соло китарист, а после басист и вокалист на групата, но чисто музикантски се фокусира върху мелодиката и аранжимента.Изгражда структурата на мелодичния тригласен беквокал и е мултиинструменталист. В последните няколко албума свири на пиано и бас през mellotron. Беше най-малко обладан от диско звученето в периода 1975 - 1979, въпреки че при записите и миксването в студио и работата с инженерите, думата му тежи най-много. Всъщност, перфектният звук на The Bee Gees се дължи именно на него. Това е причината да бъде продуцент на братята Osmonds (Steppin' Out) и на шведската певица Carola (Runaway). А преди смъртта си беше започнал да работи върху албума на дъщеря си Samantha. Има записани три самостоятелни албума и десетина сингли. На церемонията за въвеждане в Commander of the British Empire , която за него бе посмъртна, с братята му Barry и Robin в Бъкингамския палат титлата прие синът му Adam, а на награждаването за музикални икони - Icon Award за поп музика на гиганта BMI, провела се в Бевърли Хилс за кариера, която е оставила цитирам: “уникална и незаличима следа върху поколения музиканти” на сцената излезе съпругата му Yvonne. Приживе, той бе записан в Songwriters Hall of Fame и Rock and Roll Hall of Fame 1997 - Railroad 1970 Натиснете тук - My Thing 1970 Натиснете тук - Lonely Days 1970 Натиснете тук - To Love Somebody 1970 Натиснете тук - Tragedy Натиснете тук -Maurice And Lulu - Engagement Day Натиснете тук Maurice Gibb on "An Audience with Lulu" (шотландската певица Lulu бе негова първа съпруга 1969 - 1973) - Натиснете тук Kenny Rogers & Bee Gees Натиснете тук Bee Gees, Maurice Gibb Last Great Performance April 27, 2001 Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 22/12/2007 г/ 19:22:47 |
| Mariah Carey-All I Want For Christmas Is You Натиснете тук |