| Ака заради ЕС не променим политиката на доходите си, даже и 100 години няма да ни стигнат да доближим средния БВП на човек от населението. Нашите политици и управляващи единствено се стремят да (пре)изпълнят бюджета за да има какво да разпределят и да харчат, а иначе все за либерализъм говорят. Ако се приложи проектът за значителен скок на бюджетните заплати, това ще повлече и тези в частния сектор, ще се увеличат постъпленията главно от ДДС върху стоките от вътрешния пазар, , акцизите, ДОД, ЗО, пенсионните и т.н. - оттук и възможностите за бюджетни приходи скачат пропорционално... да видим дали ЕС ще ни го наложат или ще ни оставят на доизживяване! |
| То самата България е не на 3 а на 5 скорости , като сравним София, Монтана, и Горно Нанадолнище.Така че Европа на 3 скорости е смешен плач и запълване на пространство по весникарските колонки. |
| Критериите от Маастрихт трябва да бъдат осъвременени - писани са преди въвеждането на самото евро и създаването на Европейската Централна Банка, което е логично. Не е логично, обаче, да не се отчете натрупания вече опит от функционирането на еврозоната. Освен това има още една група от държави сред новоприетите - тези, които могат да покрият критериите, но не бързат да въвеждат еврото. |
Трите скорости на европейския локомотив Не е изяснено, кои, според авторете от "Виме", са движат на пръва и кои на трета скорост. Очевидно е обаче внушението на "Виме", демек надеват са така да го изтълкуват повърхностните читателе, че ний ша са движим на опашката и ша дръпаме ЕС назаде, а другите ша ни дръпат напреде. Един такъв ред на мисли би бил в пълен унисон с длъгогодишната пропагандна кампания на разните му Вимета, Цици и прочие неверници и откровени противници на присъединяването ни в ЕС. В действителност, локомотивът на ЕС нема да са големите стари членки. Те ша са даже спирачка спремо истинския локомотив - по-малките и бръзо развиващи са нови членки. Нема никаква външна причина, ний да не сме най-бръзо развиващата се икономика в ЕС и извън него. Хората, които разбират от тая работа обаче, имат начин на мислене, обратен на Виметата. През летото у нас беха на посещение 17 американски фирми от различни браншове. На вопроса на наще журналистки, чий го дират у нас (демек в тая загубена страна), те дадоха горе-доле следните отговори, които трудно некой може да ги открие на офицялните правителствени страници за пропаганда на инвестиционния "имидж" на България: - България дава по-голем и даже уникален шанс на нововъзникнали малки фирми за бръз растеж и развитие отколкото САЩ; - След като тия нововъзникнали малки фирми укрепнат, те имат възможността бръзо да експандират извън географските граници на България; - Българският пазар не "малък", а огромен, защото ако забиеш пергела в София и опишеш един кръг с радиус от 500 км, то се оказва, че в тоя близък регион живее поне 100, а по-скоро 150 милиона население, което ще не ще ша гони европейските стандарти на потребление в бъдеще. Те така разсъждават хората от бранша в САЩ, макър че сигурно са чувале, че Иван Драганов Стоянов, след като отишал в САЩ, постигнал големи "бизнес" успехи, понеже тука не му давале. ![]() |
Нема никаква външна причина, ний да не сме най-бръзо развиващата се икономика в ЕС и извън него. Прав си, Тодаре - вътрешни са си причините!_______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Въглищари още не станали , но задниците им вече нацапани ... А иначе , Континента следва да се РАЗВИВА по законите и на вътрешната своя нехомогенност , вместо да се сторва на "кристал"... Ексера , педиа...? |
| Горките гърчуля! СвършИ им привилигированот положения в ЕС кат единствен ес-член -наставник на "дивите" балканци! ![]() |
| другаря Тодар Живков както винаги е прав. Требе едно малко уточнение - ако теа от 17-те фирми беа дошли у нашенско по времето на Лукановото управление, други неща биха сборували. Щото прословутият преход у нас стана необратим едва при Костов. |
| Nevezha3, Съгласен съм по принцип, но с едно малко уточнение на уточнението. При Костов беше дален силен старт в правилната посока и преходът трудно можеше да стане обратим, но после опасността от дълъг застой стана доста серьозна, а тва щеше да е равносилно на връщане. Нейсе, размина са, но требва да са извади поука и друг път подобни политически грешки да са не допущат. Реалната политика са базира на хладнокръвна преценка на възможностите и с инатене доникаде са не стига. ![]() |
Често четем текстове под рубрика , означена като "Позиция"... Ала по-честото е , че липсват последващите аргументи към нея ... Вестникарство на Прехода... |