| Хм, както би могло да се очаква, под това твърде важно интервю - само спам. Горе се говори за безхаберието на политиката и безхаберието на бизнеса по отношение на хората с увреждания - ами те са пряко следствие от безхаберието на българските граждани. В масовото българско съзнание инвалидът е човек втора категория - не знам защо, нека го обясняват културолози и социолози, но явно е така. Бегъл пример от съвсем друга територия: по радио "Христо Ботев" от известно време са отделени петнайсет минути, в които се чете на глас художествена литература. Но в ръководството на радиото вече има възражения, че това било безсмислено, а на аргумента, че е пълно с незрящи, които не могат да прочетат сами книгата, се отвръща с: "Ние радио за инвалиди ли ще правим." Без коментар. |
| Бях още ученик, когато четох някъде, че всяка държава може да бъде за минута оценена по състоянието на гробищата и тоалетните.То издава нейното отношение към човека - нейният гражданин (dead or alive). Погледнато от такъв ъгъл - България още не е излезнала от тъмните векове. *** Нещастието променя хората. Някои-към добро. Тезата и размислите на сегашния г-н Минчо Коралски имат пълната ми човешка и професионална подкрепа . Макар че си спомням добре нафукания министър от онова време. Арогантен и самовлюбен-каквито са днешните министри и депутати.*** За да постигнем успех в която и да е гражданска инициатива, трябва да бъдем като китайска капка - да удряме хиляди, десетки хиляди пъти в една и съща точка. Докато се разцепи студената каменна скала на чиновническото безразличие и бизхаберие...Бавно, но се убедих, че нямаме ресурс като нация да работим с TNT.. |