Пълно щастие няма

Едно от малкото значими събития в българския футбол в края на миналата година беше смяната на собствеността в ЦСКА. Не всеки ден се случва нещо подобно в кухнята на най-титулувания ни клуб и е съвсем естествено да се следят под лупа последиците от сделката между Васил Божков и Прамод Митал.

Под последици разбирам спортнотехническите промени, които настъпват при такава рокада. Членовете на Управителния съвет, неговата численост, новото пресаташе, кой ще представлява новия собственик - това са незначителни теми, подходящи за пълнене на вестникарски колони и запалянковски закачки.

Известен и доказан от практиката е фактът, че хората, които влизат в тези органи, го правят с главната цел да направят добри (по възможност бързи) финансови удари, без да носят лична отговорност. Това се отнася за всички клубове, не само за червения. Във футбола лична отговорност носят старши треньорът, изпълнителният директор и състезателите. А за тях нещата надали ще се променят коренно въпреки обещанията, които излизат от златната уста на Александър Томов.

Не вярвам на слуховете, че в ЦСКА има проблеми със заплатите, но и никога не съм вярвал, че парите ще потекат като внезапно придошла река. Богатството на индийската фамилия не означава, че клубът ще забогатее по линията на директното финансиране.

Никой не влага 20 милиона в нещо, което може да свърши работата за десет пъти по-малко. Не е нужно много, за да станеш шампион, носител на Купата или да се опиташ да влезеш в Шампионската лига.

Ако Локомотив Сф в сегашния си вид имаше 5000 души вярна публика на всеки мач, щеше да бъде на мястото на Левски и ЦСКА или поне редом с тях. Ако фамилията Митал искаше да прави европейски отбор, щеше да се насочи където и да е, но не в България. Нашите условия са напълно несъвместими с присъствието на качествени чужденци и затова през последните десетина години таванът на внесената класа се отъждествява с двама-трима румънци (не от най-добрите), Миодраг Пантелич, Серж Йофу и Гарба Лавал, Радослав Забавник. И бразилци, които са десет пъти по-посредствени и толкова пъти по-евтини от бразилците в Русия и Украйна.

Нашият футбол, нашите стадиони, нашите градове и нашата култура - нашите скромни мащаби - не позволяват привличането и задържането на скъпи играчи, дори парите за тях да са налице.

Реално погледнато, проблемите на ЦСКА не са Бог знае какви. Клубът разполага с ресурса винаги да има силен за България отбор. Влиянието на червените се усеща във всички сфери и слоеве на обществото ни, базата е налице, макар и неприватизирана или отдадена за дълъг период.

В юношеските отбори има достатъчно таланти, но клубът няма традициите да ги изчаква търпеливо и да ги приобщава към представителния тим.

В края на краищата пълно щастие няма: не може едновременно да си 4 пъти шампион за 5 години, всеки сезон да продаваш по един Бербатов, да запазваш и подсилваш състава, да имаш 5-6 свои момчета титуляри и да бъдеш на ниво в евротурнирите. Нещо трябва да бъде жертвано, такава е действителността...

Асен Спиридонов