Добави мнение Мнения:17
| .. Редактирано от - гюнер на 17/3/2007 г/ 06:36:06 |
| "Дотук добре, само че в хода на песента между апелите "вземи" и "помни" се развива цялата стратегия на родния секстуризъм. "Помни Балкана и морето" е твърде плитко алиби за скриване на силната връзка "вземи розата - помни мен", под която прозира отвсякъде неувяхващата надежда "вземи и мен". Това е българската "следа на розата" и затова преводачът не случайно е решил да я спести като атрибут на радостта." Интересен акцент в анализа си е избрал Минков.*****.Народ като нашият, според него, никога няма да разбере това велико достижение и всеобщо увлечение на Запада, нито пък да се приобщи към "непреводимите" бисери на модерното изкуство на страданието.Горко ни.
Редактирано от - bot на 29/01/2007 г/ 06:42:36 |
може би е време и за нов превод на "Хамлет", в който централният персонаж ще се пита "Да имаш или да нямаш".  |
Хубаво, хубаво. Но ако е за "Хамлет" (понеже и той биде намесен) - най-новият превод излезе преди по-малко от година и ако Борис Минков го е проспал, ще е добре да пообиколи книжарниците  |
| Г-н Минков, показвате ерудиция и чувство за хумор, но ако иронията е уместна, ехидността е малко прекалена. |
| В статията има закачка, но е останала недорзвита, а на моменти се е изкелифанчила в нелепа ирония към българите. Дано израсне момчето, дано стане добър българин! |
За статията споделям мнението на последните двама, на места е хубава и силна, на места е прекалено гнусна... какво пък, на някои само прекалени неща им въздействат  |
| А истината е, че преводът на "Ода на радостта" на български е ужасно нескопосан, архаичен, отбъскващо слаб! |
| Едно поредно черногледище на тема "какви сме ние недостойни". Дали по убеждение или защото темата, макар и изтъркана, още се харчи, не знам. Не намирам обаче за логично обобщението за българския народ като такъв и онакъв да се извежда чрез един изключително индивидуален акт, какъвто е преводът на поезия (особено чрез непредставително извадково цитиране, и особено чрез презумпцията "преводачът - човек от народа/ . Освен това, за удобство на тезата си, г-н Минков смесва два превода като дори не си дава труда да посочи имената на преводачите (нещо абсолютно задължително в добрите практики на цитиране, особено на превод на поезия). И накрая, правейки генералния извод, че българският народ не е дорасъл до поетичните идеали на Шилер, разбира се няма как да спомене, че самият Шилер също не е бил консумиран на народната си трапеза сутрин, обед и вечер, и в големи количества. Остава пикантерията на вечните клишета шопска салата, Илиянци, българска роза, йорданка христова, накратко - залагане на комбинацията хард. соц култ + турбо фолк риалити. В случая, обаче, ми се струва непечеливша. Редактирано от - Eleanor Rigby на 29/01/2007 г/ 16:52:14 |
Браво Момко | А тука един под балкона пееше оня ден: "Радост - ти дете от рая Ти - неясен детски плам Ний пристъпваме в омая О, богиньо в твоя храм" |
| Това младоче защо се занимава с критика и анализ на превода, като не е наясно с елементарните трансформациии в езика, предаващи едно и също значение. Да стъпиш върху съвършено нормалния израз - "имам приятел", изразяваш едно транзитивно и двустранно свойство - т.е. ако имаш приятел, и ти самият си приятел, за да построиш на него цял параграф (на знаци ли се плаща, бе?), където да си точиш млечните зъби върху сребролюбието на българина, това е вече изсмукано - няма да уточнявам откъде. Имам приятел = имам кило ракия. Брейййй.... ****** имах и аз удоволствието да споделя тези свои скромни семантично-синтактични съображения. А как иначе - с тая малка заплата...  |
Добави мнение Мнения:17