Отиди на страница:
Пия гола, но не и чай... |
| Навремето имаше вицове от типа - "Кръщаване на новородено китайче". Примерно: - "Кой пий чай?"...отговорът го знаете  С едно обаче не съм съгласен - акциз по 0.03лв на бримка! Ще ни се сбърка плетката у "Re:"-то  Редактирано от - OLDMAD на 31/01/2007 г/ 09:30:57 |
| този стар виц дето токущо ни преразказа господина вероятно ще има продължение понеже в този формат в който ни го е представил автора всичко е както се казва във въздуха, а и по младият читател едва ли знае оргинала на денсният файлетон в който обаче дейст.лица са в тоалетна по голяма нужда и милиционера разпитва дискретно другият дали ползва за забърсването си работническо дело или чака да му мине та днесният виц верно не е като този преди няколко дни но малко по добър от вчерасният за който неможе да се каже нищо добро и все пак изглежда злободневният проблем на българина не е само с ракията за тва пълен баланс *** p.s.евентуално ако някой се запита какво визирам като "пълен баланс" написах го преди малко но сега се коригирах много недружелиубно от моя страна бесе тази оценка *** p.s.2 aaa OLDMAD не бъркам но нямам време ти го преразаазвам сега малко по късно Редактирано от - WC_designer на 31/01/2007 г/ 11:00:26 |
Много добро... и малко тъжно| Ааа, WC..., бъркаш нещо -предполагам помниш..."Два грузина в туалете: - Гога, у тебя бумага есть? - Нет, только карандаш!" Тъй като бях "идеологически подкован", с "Раб.дело" навремето си тръках само темето...за запазване на косъма! |
 Весело Само дано не го прочета след 2 години и да си кажа "Че къде му е смешното? То си е самата истина"  |
| Хич не е смешно. Даже е пруснато ДДС-то. Шейсет и три лева акциз + 20 % значи общо 75.6 лв. Честито. |
| Днешната реконтра е произведение, което носи нови и ценностни моменти в българския фейлетон и представлява значително литературно дело. Наред с останалите произведения от знаменитата рубрика на в. СЕГА, изобразяващи живота и борбите на съвременните българи, тази реконтра представлява едно чудно откритие - откритието на праизворите на нашето съзнание и култура, на неделимата народна душевност, на нравственото начало и човешкото достойнство, предадени на нашите поколения от миналото. В “Ходя гол и не пия чай!” Димитър Бежански се изявява като голям художник, като познавач и майстор в изобразяването на българската душа. Онова, което с десетилетия се е набирало в съзнанието на писателя като познание, като интуиция за един сложен духовен свят, кристализира във фейлетона като цялостна жизнена философия, като представа за историята, от която могат да почерпят поука потомците. Основното чувство, струящо от реконтрата /както и от другите произведения на Димитър Бежански е горещата любов към родното, към съхраненото с цената на нечовешки усилия и жертви национално самосъзнание, към копнежите и идеалите на българската душа, които нашите поколения наследяват. Бежански изследва българската душевност по нов начин, различен от художествения метод на другите автори. Той се задържа продължително в затвореното пространство на родовата драма, за да постигне задълбочен психологизъм, който не само ни запознава с рационални изводи относно народопсихологията и културата ни, но ни кара да почувствуваме очарованието, да станем съпричастни на вибрациите, извършвани от българското начало в нас самите. Димитър Бежански демонстрира своя изключителен талант на майстор характеролог, вникващ в сложната интимна мотивировка на човешкото поведение, но и в същото време успява да представи индивидуалната човешка съдба като част от историческата съдба на народа. “Ходя гол и не пия чай!” се нарежда сред образците на съвременната българска белетристика, очертаващи процеса на интелектуализация в нея. Персонажите на фейлетона са изградени като монументални характери, изразяващи конкретни социални и културни типове на своето време, но са фино индивидуализирани, вписани в естествената среда, придобили плът, кръв и самостоятелна логика на поведение. Едновременно с това автора остава верен на традициите, създадени от класическата повествователна проза. Главното за времето, изобразено в реконтрата, е съхраняването на дома, на семейството - крепостта на българщината. Бежански показва сложността и динамиката на психологическия сблъсък на вековната традиция с нови мотивации, с иновационни стимули, с една различна палитра от вълнения и надежди, завладяващи постепенно душевността на героите, обсебващи потока на техните преживявания. Централно място в реконтрата заема образът на лирическия герой. Той е сложен и противоречив. Лирическият герой е упорит пазител на народните патриархални традиции, истински жрец на домашното огнище, на семейството, където се съхранява народната самобитност на българите. Той е силна, волева личност, пълна с непоколебима вяра в себе си и храбър, мъжествен дух. За да се разбере образът на лирическия герой би следвало да се хвърли поглед върху нравите и бита на сегашното общество, на тъй наречения “еснаф”. Лирическия герой е един консервативен характер, в огромна степен отговарящ на господствуващия нравствен дух в България. Дори неговата вяра в институциите е лишена от вдъхновение. Душата му твърде много е свикнала да разчита на собствените си сили. Неговата вяра е по-скоро заради традицията, заради необходимостта “в нещо да се вярва”. Хора като лирическия герой са хора на дълга и на честта. Съзнанието за дълг се изразява в непрекъснатия стремеж да живее съобразно изискванията на еснафския морал и да бъде полезен на своето семейство. Твърде сухи са обаче неговите понятия за правда и чест. От тях струи ограниченост и схематизъм. Ако неговият консерватизъм и конформизъм са разбираеми /така биха постъпили всички хора, принадлежащи към определено съсловие и съблюдаващи неговите правила/, все пак в педантизма и добросъвестността, с която той се придържа към общоприетото отсъствува чувството за мярка. Като някой самотен рицар до последния си дъх той стои на пост срещу пристъпите на приближаващия се нов живот, изпълнява своя дълг и брани своята чест така, както ги разбира. Във всеотдайността, с която той се придържа към традицията, има нещо дълбоко ирационално, отсъствува здрав смисъл. Сблъсъка между лирическия герой и инспектора не са предизвикани от традиционните противоречия между бирник и данъкоплатец. В поведението на мъдрия и справедлив инспектор се чувствува, че той приема като напълно естествени нуждите от храна и чай на лирическия герой. Противоречията между двамата герои имат по-дълбоки причини. Те двамата олицетворяват двата свята - отиващия си патриархален порядък и новото време с неговите модерни стремежи към свобода и разкрепостяване на човешката личност. Инспектора изгрява като едно малко слънце в мрачния и студен дом на лирическия герой. Той ни очарова със своето човешко съвършенство. За пръв път двамата герои се изправят един срещу друг заради липовия чай, който инспектора иска да обложи с акциз. Едно след друго възникват разногласията между тях - за гювеча, за пуловера, които лирическия герой най нагло носи необложен. Решителна крачка в самоопределението на лирическия герой е вътрешната борба около въпроса за това дали да пие чай или не. Той обича искрено липовия чай, но вижда сериозно препятствие в това, че трябва да плаща данъци и за него. По този въпрос той разсъждава държавнически. Има чай - има акциз, няма чай - няма акциз. И това накланя везните в полза на неговото решение да се откаже от чая. Същата дилема се проявява и около въпроса за носенето на вълнения пуловер оплетен от тъщата. Затова логично следва и същото решение. Това е фейлетон, част от една мащабна национална епопея, възвеличаваща изконни народни добродетели, съхранили българското име през вековете. Димитър Бежански е показал разкрепостяването на българския дух, възхода на нравственото и национално самосъзнание. Оттук в реконтрата като концентрични кръгове на едно започващо вълнение ще тръгнат вълните на историческото движение и народното надигане срещу акцизите за да обхванат и други сфери на живота, за да повлекат и други съдби, да разкрият нови обществени перспективи. Смисълът на тази творба може да се извлече от разбирането на писателя, че човек трябва да загърби миналото в стремежа си да проникне в бъдещето. |
В ЕС ИСКАТ ВОДКА САМО ОТ ЗЪРНО И КАРТОФИ Кое прави една водка истинска? ЕС се е разделил на два лагера по въпроса. Скандинавските държави, Полша и балтийските републики настояват, че водката се прави само от зърно, картофи и захарно цвекло. Великобритания и южните страни в ЕС обаче искат да няма ограничение за суровините и да могат да се използват и плодове. Цар Киро не е бил сред поканените. Това е пълно пренебрежение към новоприетата членка България. Възмутително! |
| Бах мааму прасчо, това на един дъх ли го написа? Или е резултат на дълго и умопомрачително екстрактване на есенцията от хилядите прашасали томове литературна критика, която бива актуализирана съгласно модерните европейски тенденции на световната крити Но както и да е , имаш моите уважения. |
| бих искал да напомня на колежката гвинейско прасенце че да се писе пародия или пародиийно е много трудна работа, някъде 60-те години има едно течение в музиката където примерно камерни и по често симфонични творби се аранжират за неголеми от по 10-12 мусиканта или камерни оркестери и така заформениният ансанбъл предлага на публиката пародийната версия на некоя симфония, концерт, кантатаи т.н., тук е местото обаче да се отбелжи че има едно много взжно условие а то е въпросният автор който се пародира да е изявен познат а и въпросното произведение да е популиярно примерно най много са пародирани пиано концертни на бетофен, мозарт, сонати и прелуди на сопен, изобсто от този калибер автори, та бех на една сказка дето един ехперт говори по тази тема и сума сумарум удари калема с заклучението че пародиране на майстори е лесно занимание и тази категория творби трябва да са насочени към наистина добри образци, а пародиране на посредственни автори е доста неблагодрна а и донякъде невъзможно |
Това не беше ли продължение на темата с казана за варене на акцизната ракия и моркова? Злободневна тема, даааа. Приятно за четене, Морското свинче, т.е Бай Цар, , за теб нещо..... кратко: Qui nescit tacere, nescit et loqui - превеждам - Който не знае да мълчи, не знае и да говори. |
