Отиди на страница:
Донков само да се беше сетил че всяко общество си произвежда специфични задушливи газове щеше да го хвърлиш написаното в кошчето имидиътли  |
| EL MOJADO, Все пак, според Основния Закон в Природата, "КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ натрупвания водят до КАЧЕСТВЕНИ изменения!". Това става при достигане на определен конкретен размер Количество- т.нар. "Критична Маса/или Точка/"! Значи, възможно е, по време тъкмо на днешното Световно Общество, да сме на прага на тази "Критична точка"/"The point of NO return"/?!?  Редактирано от - paragraph39 на 02/02/2007 г/ 02:07:17 |
| Тук съм съгласен с мохадото. Смрад има навсякъде. Потребността да се диша смрад е по-интересен феномен и нема нищо общо с лекуването от носталгия. Понякога е достатъчно да откажеш цигарите, та си жаден за други отрови. Сичко е строго индивидуално. |
| EL MOJADO, Става въпрос за ИЗМЕНЕНИЕ на Качеството, а НЕ за посоката на Изменението на Качеството- към по-добро или към по-лошо Качество!!! |
Пара, векторът на изменението има качествено неизменна посока, но по-доброто качество изменя количествените натрупвания към една неподозирана количествена качественост от нов тип.  |
| OLO, НЯМА "вектор на посока на ИЗМЕНЕНИЕ на Качеството" между две "критични точки"- ако има Изменение на Качеството, значи е достигната и премината "критичната маса"/точката/ на Количеството- но, дотогава, Качеството е едно и също! "Качество", в този случай, се считат онези характерлистика на Нещото, които го правятят То да е това Нещо, а НЕ друго Нещо! |
Да го кажем с думи прости в България много трудно се диша но смрадливите газове се разсейват защото някой дойде и отвори прозореца. За тая проста констатация обаче не е необходима статия. Ако пък случайно автора не смята така да върви обратно при вулкана има още един два вулкана деистващи  |
| >>><<< Керпедена реазказваше една история от чичо си, който бил следвал в немско....та български студентчета си мечтаели кой какво ще направи като се върне в родината....Имало един юнак, дето си мечтаел да си отиде на село, майка му да му сготви боб със сланина, той да се надъни яко и после да се завие с дебелата черга ... да си пърди отдолу и да си го мирише....МЕЧТА....мечтата умира последна...  |
| В ерата на глобалната комуникация, всеки може Който може, да си направи изводите... в 6 да си пусне новините на РТЛ примерно и после да гледа нашите новини.Който може, да си направи изводите... |
Но защо ви разказвам това? Нямам идея защо, странно наистина... Иначе: вълнуващ задочен диалог м/у автор и читатели...  Редактирано от - веролом на 02/02/2007 г/ 07:16:11 |
| Калине, не знам кво са си купили твоите приЕтели и как дишат там, ама тука у форума някои "спасили се" издишват всичката смрад, що са насъбрали и преди и сега...Нейсе за главата им е?! |
| авторът Никой не те блъска в метрото, никой не ти разбива пощенската кутия, на електромера ти просто няма кой да се закачи. Спокойно им минаваш под балконите - няма да си хвърлят боклука върху теб. Никой не те удря в кантара, никой не те пребърква в навалицата - и ако се намери такъв, той в крайна сметка се оказва сънародник или, да речем, румънец. В общественото пространство (на тамошното общество, естествено) - дефицит на скандалите. Пускаш телевизора и никого не са убили, на никого тайна сметка или касетка не са открили, никой на никого не размахва пръст от екрана, никой не намеква многозначително, не подхвърля двусмислици, не плаши с досиета и прочее компромати. Живот - убийствено спокоен, ще се пръснеш от него. Ей такава страна не съм чувал да съществува. Инак статията е много хубава. Параграф Не винаги количествените натрупвания водят до качествени измения.Качествените изменения са бифуркация в еволюцията на дадена система. |
| Знам един виц, може и от Форума да е, ако е така моля първият, който го е публикувал да ме извини, че не съобщавам името му. В Германия представител на етническо малцинство отишъл при лекаря му казал: "Докторе, всичко си имаме, в семейството ни всичко е наред, къща, кола абе всичко, за което сме мечтали. Обаче ни е налегнала една депресия, на нищо не се радваме." Лекарят му казал: "Всеки от вас да вземе по една кофа и в продължение на една седмица да я използва вместо тоалетната. След това всичкото го размазвате по стените" "Ама докторе..." "Прави каквото ти казвам и след един месец пак ела." След месец човекът пристига при доктора, доволен, радостен и засмян: "Докторе, оправихме се! Каква е била причината?" Докторът отговорил: "Какво да ти кажа, носталгия..." |
| Прав си Марксе, и аз не съм чувала за такава страна. Може някъде шейсетте години на миналия век и да е имало... |
| Изпусната е важната подробност - кои са носителите на това "изгубеното" от България? И им трябват малко български телевизионни водещи, български политици и въобще българска клюка и българска демагогия, за да се окопитят и да намерят себе си? Трябват им автентичната враждебност, алчност, лъжа и грабеж, подлостта, парвенющината и всичко, което ги прогони преди време, от което искаха да се спасят? Та изпуснато е, че става въпрос само и единствено за журналисти и политици, като носители на враждебност, алчност, лъжа и т.н. |
| Глядя на лошадиные морды и лица людей, на безбрежный живой поток, поднятый моей волей и мчащийся в никуда по багровой закатной степи, я часто думаю: где я в этом потоке? Чингиз Хан. Така, с това мото, започва великолепния роман на Виктор Пелевин "Чапаев и пустота" Хм, преди няколко дни писах в блога си тва: ..Четейки пресата, блоговете, СМИ тата, вървейки по улиците, слушайки езика- не мога да избягам от усещането, че времето е спряло някъде на седемдесетте. Бълнувам ли, или ще се събудя в 70те? Или съм две реалности-днешната и тази тогава, досущ романа на Пелевин Същата дискусия, само леко видоизменена, я е имало и в СССР преди седемдесет, с римейки през десетина години. Имената са се сменяли-Булгаков, Пастернак, Солженицин, Сахаров, Буковски , но доктрините са останали-правоверни, срещу неверни, можещи срещу неможещи, творци срещу халтураджии, некадърни слрещу другите... Конете и магаретата могат да бягат заедно в пространство от три метра, но на къра разликата си личи. Може да препишеш днес нещо умно, но всеки ден-не можеш. Некадърността и амбицията са сестри. Талантът не може без свобода-но псевдоталантът не вирее със свобода, нему му трябва солта на заклеймяването или празните приказки; той се чувства уютно в общите лафове, в безкрайното поле на конгломерата от клишета и безадресно плямпане, което представлява основния обитател в главите на подавляващото мнозинство И пак едните ни заливат с призиви за борба за "щастие", общо, народно, всенародно, и пак громим онова, дето все ни пречи, неуловимото, абстрактното, и пак сензации за малката правда, и пак се борим на високо ниво с празни думи за голямата, и пак сме в се същата антидрама на Йонеско, като бледа шега на същинския ни бг антитеатър.. и пак „Давайте да дадем”, и пак ние , българете, ако бяхме такива, онакива , трябва ни идеал, химера, пунт и пластика, комсомол, комсомол, ти летиш като сокол, и пак си запушваме ушите и очите от напористото скудоумие. И пак не можем да повярваме, че всичко това е вечно-едно време мислехме, че властта е виновна-не, то се самовъзпроизвежда, то е част от нашата лоша половина. И пак омерзение, и пак гадости и пак не стига въздуха.... |
Никой не те пребърква в навалицата - и ако се намери такъв, той в крайна сметка се оказва сънародник или, да речем, румънец. Как са го намерили този тъй подреден остров (защото те буквално на остров си живеят), остава неясно. Напротив, много е ясно. Именно онези от въпросния остров навремето са се занимавали точно с „пребъркване в навалицата”. Ама яко пребъркване е падало по различните краища на света. Наричали ги свои колонии – от Америка през Африка и Индия до Австралия и Нова Зеландия. Завличали от там де що им падне. После със завлеченото подредили своето островче и от скука започнали да дават акъл на такива като нас, които в онова време сме ги пазели от разни нашественици. |