Добави мнение Мнения:14
| Бог да го прости !!! |
| Крайно време е и костите на Георги Раковски да се погребат по християнски, а гробът на загиналия за народа си на 6/18 февруари 1873 г. Игнатий-Васил Левски в църквата "Св. Петка" да бъде обозначен подобаващо |
Стига с този глупав мит, че костите на Дякона били погребани в олтара на църквата "Св. Петка". Когато са го превозвали с каруцата и бесили в София, на никой от българите не му пукало, за да има толкова сакрално и неканонично погребение. Днес е лесно да бъдеш патриотин! ------- http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev [последните две букви са слети с останалите] |
| Отново дебилности в стил Лас Вегас, както е реконструирана цялата църква в Търново. На чий Калоян са тези кости изобщо не е ясно. Да не говорим, че тази църква е препостроена и станала важна и централна след цар Калоян, по времето на Иван Асен. Аман от псевдосъбития!!!  |
| Архимане, точно ти би трябвало да знаеш, че за освобождаването на Левски по пътя от Велико Търново за София са правени 2 или 3 опита. Добре, че единият е организиран от чех, та да няма как сега разни мекерета да опитват всичко да се потули и забрави. В ония времена информацията се е движела бавно, а и самите турци дълго време не са знаели кого са заловили при Къкрина. Грандиозният провал на десетки комитети, организиран от Димитър Общи, също няма как да не е оказал влияние. Имам родственици съдени и заточени по това време, така че епохата не е в никакъв случай "бяла страница" в нашата история, на която всеки да може да се изплюе. Нищо лошо няма в това ние, българите, да си припомняме че по света съществуват такива неща като историческа и национална памет. |
| http://nhaitov.hit.bg/ "В периода 1873-1956 година публична тайна сред софийската общественост е бил разказът за местоположението гроба на Васил Левски. Ето какво разказва баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.): "Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска"  на ул. Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет."Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време. Хронология на събитията от последните 40 години във връзка с проучванията на църквата "Света Петка Самаржийска" и последвалите разгорещени дебати, предизвикани от книгите на писателя Н.Хайтов: 1956 - Съгласно разпореждане на Министерския съвет от 07.05.1956 година църквата "Света Петка" трябва да се събори с оглед на преустройство на центъра на София. Започват спасителни археологически разкопки в и около църквата. Вестниците пишат за възможността да бъде открит гробът на Левски в абсидата на храма. Ръководители на разкопките са археологът Ст.Михайлов и арх. С.Бобчев. До олтара в църквата се открива гроб (N 95). Още тогава професорът от Духовната академия Христо Гяуров исказва предположение, че това е гробът на Апостола. Подкрепя го и арх.Бобчев. Но Ст.Михайлов твърди , че скелетът е от античността, тъй като основите на църквата "минават" през костите на долните крайници. Учените се разделят на два лагера. Арх. Бобчев започва да води паралелен дневник на разкопките освен официалния, воден от Ст.Михайлов. 1959 - Излиза статия на проф. Гяуров в списание "Духовна култура" кн.2, в която авторът призовава да бъдат изследвани костите от гроб N 95. Резултатът - пълно, от никого ненарушавано мълчание. 1961 - Научна публикаця на проф. Ст.Михайлов върху разкопките в църквата "Света Петка". В нея се казва, че твърденията на проф. Гяуров "противоречат на археологическите данни и не почиват на никаква научна основа". 1966 - Умира професор Гяуров. По въпроса за гроба настъпва затишие. 1979 - В сп."София" кн.11 се появява обширна статия с предизвикателно заглавие "Къде е гробът на Левски". Авторите арх.С Бобчев и Е.Балтаджян възкресяват становището на проф. Гяуров, че гробът е в олтара на църквата "Света Петка" и го допълват с нови, в това число и археологически доводи. 1979 - Във в."Пулс" в подкрепа на същата теза излиза статия от юриста Никола Гайдаров , историка Христо Йонков и художника Жечко Попов. 1980 - Отговор на проф. Ст.Михайлов на предизвикателството от в."Пулс", в писмено обяснение до Радио София от 28.02.1980 г. 1980 - Документален филм "Легенда за Левски" , излъчен по телевизията на 16.07.1980 г. където проф. Ст.Михайлов твърди, че скелет N 95 е на жена, и е по-стар от църквата. 1981 - "Кръгла маса" по въпроса за гроба на Васил Левски, организирана от в."Работническо дело". Въпреки бурните дебати, няма особен резултат от начинанието. 1981 - Две статии във в."Пулс" (11.02 и 10.03.1981) от Георги Тахов, който прилага нови доказателства и доводи, че гробът е в храма "Св.Петка". В спора се включва и реставраторът на стенописите на църквата - скулпторът Димитър Бучински - на страната на привържениците на тезата за гроба. Проф. Ст.Михайлов отговаря на Тахов и Бучински също във вестник "Пулс" (21.04.1981). Следва поредица от статии, които вместо да изяснят дилемата, задълбочават повече противоречията. Дискусята във в."Пулс" приключва с редакционна бележка, в която се настоява да се издирят костите от гроб N 95, и да се направи вyрху тях антропологична експертиза. Препоръчва се да бъде поставен надпис в църквата "Света Петка" - "На това място, според народната памет, е погребан Апостолът на Свободата Васил Левски". 1982 - Словестната битка се подема на страниците на в."Литературен фронт". Наред с авторските статии на П.Димитров, Ц.Живков, Г.Тахов и Н.Гайдаров , вестникът публикува редакционна статия , в която се установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на църквата" (учените твyрдят, че костите от гроб N95 са събрани в хартиен плик и изпратени в хранилище на Археологическия музей в София , което хранилище по-късно било нападнато от плъхове. Те изяли хартиените пликове и всички кости от разкопки в гр.София се омешали !!! ). За съжаление тези статии отново с нищо не променят отношението на "учените" към този вyпрос от изключителна важност за нас Българите. 1985 - Излиза книгата на Николай Хайтов "Последните мигове и гробът на Васил Левски". Комитетът за култура и председателството на БАН възлагат на Археологическя институт с музей (АИМ) да я обсъди цялостно и да изрази своето научно становище. Обсъждането се провежда на 14.09.1985 г. в Секцята по средновековна археология. 1986 - Преценявайки материалите от това обсъждане , ръководството на БАН решава, че е необходимо ново обсъждане - този път в БАН, под председателството на Николай Тодоров - зам.председател на Академията. То се провежда на 10, 12 и 27 февруари 1986. Същата година се откриват мистериозно изчезналите 37 снимки от разкопките около църквата "Св.Петка". 1988 - Излиза от печат изданието на БАН "Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св.Петка Самарджийска". На цели 500 страници са изнесени всички документи и стенограми от проведеното обсъждане в БАН през 1986 г. 1989 - Излиза второ преработено издание на книгата на Николай Хайтов за гроба на Васил Левски. Днес църквата "Света Петка Самаржийска" е действащ храм. На мястото, където са били Светите Мощи на Апостола има импровизиран иконостас. След като "синят" синод провъзгласи Васил Левски за Светец, някой ентусиаст е поставил икона с лика на Апостола. Същестува и надпис, който отбелязва, че според народната памет, на това място е погребан Васил Левски. До ден днешен няма официално становище по този извънредно важен за нас Българите въпрос - къде се намират костите на Апостола на Свободата - Левски. Какво още може да се каже по този случай? Склонен съм да приема, че става въпрос за една печална грешка, предвид младостта на археолозите работили тогава на обекта. Констатирали са факта, че костите на долните крайници на скелета се намират под основите на храма, и са решили, че това е погребение, предшестващо стройтелството на църквата. Но този факт би могло да се обясни с отсъствието на достатъчно място в абсидата на църквата за да се скрие гробът зад олтарната преграда, и е било необходимо да се издълбае ниша под основите. А гробът е скрит зад олтарната преграда, защото на това място в църквите не се допускат хора (дори и турците са спазвали този християнски канон), и клисарят е можел спокойно да копае даже и през деня. Тази грешка обаче е била добре дошла за партийните функционери. Нека си представим ситуацията през 1956 година. БКП иска да покаже на народа, че ще управлява дълго и безкомпромисно в България. За целта централната градска част на София е изградена в духа на партийните повели - огромни сгради (Партиен дом, Министерски съвет, Президентство) заграждащи един голям площад, в центъра на който се е предвиждало да се постави паметник на Ленин - истукан на комунизма. И точно на това място се открива гробът на Васил Левски! Лош късмет за "отговорните фактори". При това положение се промъква съмнението, че е възможно някой да е помогнал за потулване на истината. По някаква съдбовна предначертаност, храмът "Св.Петка Самарджийска" се намира в абсолютния градоустроиствен и дори геометричен център на стара Сердика и днешна София - в сърцето на България!" |
| Вечна памет на българския цар Калоян. Смешно е, че днес още само се говори какъв паметник да му се построи, а в Белгия отдавна има паметник на Балдуин. * Ако имахме някакви държавни ръководители сега, а не самозвани политици, те щяха да поискат от Гърция костите на цар Самуил, напук на гърци, македонци и не знам си какви (днес останките му са в Атинския археологически институт). Самуил също заслужава царско погребение в София или във Видин - на територията на свободна България - за да могат поколенията да знаят за подвига му и да осъзнават, че в крайна сметка той победи Византия. |
| Най-накрая една правилна постъпка от държавата. Погребение с царски и ВОЕННИ почести трябва за този ВЕЛИКАН! |
| Уважаеми колега boby 1945, царски гроб има в Рилски монастир-там е погребано сърцето на предпоследния български цар Борис III (през 46 г.костите са изхвърлени от комунистически бандити). На бул".В.Левски" в гр. София е мавзолея на българския княз Александър I Батенберг. |
Добави мнение Мнения:14