Простете ми , но не мога да разбера .Миалата година по тези страници имаше много текстове , написани не само с хъс ами и с познавае на нещата.Тази година тук зачестиха всякакви писания от хора , които май сксоро не са стъпвали в каквото и да е училище .Чета всякакви претенциозни изказвания , които май демонстрират само"ерудираност".Типичен пример е тази статия.Искрено се съмнявам , че това са лични теренни наблюдения.Повече ми приличат на сглобка от лекционни курсове тип the best . |
Отдавна се интересувам от проблема на детската свърх (не хипер) активност. Според американски изследвания тя може да бъде понижена, ако питомците консумират повече захар, а според други трябва да им се дава растително масло, най-добре зехтин и то в салати. --------- http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev [последните две букви са слети с останалите] |
Таз девойка, магистърка по всичко, май повечко е чела и превеждала чуждестранната литература, вместо да поработи с проблемни деца. С едно сам съгласна: лесното поставяне на етикети върху рошави детски главички от детски учителки с дипломи от преди 30 години не помага за решаването на проблема. От личен опит знам, че ако се опиташ да накараш 50-годишна даскалица да прочете актуална педагогическа/психологоческа статия, тя с презрение би отговорила, че личният й професионален опит е по-ценен. А децата се променят със всяко следващо поколение и проблемите на днешните деца са различни от проблемите на децата от преди 30 години. Една друга истина е, че много съвременни родители просто не се занимават с възпитанието на децата си и очакват, че децата им ще се самовъзпитат някак така от само себе си. И са готови да обвиняват училището, обществото, телевизията, интернет и т.н., но никога не поемат отговорност. Дисциплината, отговорността и границите на позволеното и приемливото поведение се научават преди всичко в семейството. По-лесно е да водим детето на "терапия", вместо ежедневно да прекарваме няколко часа в разговор и игра, третирайки децата си с уважение и разбиране. В голям процент от случаите (не искам да подценявам сериозността на някои реални поведенчески разтройства) свръхактивността и дефицита на вниманието са пряко следствие от родитеска безотговорност и мързел. |