Поредната вълна на либерализация, обхванала обществото в началото на 60-те години се отразява и сред т. нар. „меки китки”. Част от тях „неправилно схващат повика на времето” и в началото на 60-те години си позволяват дори да „обсебят” традиционния празник Петльовден, празнуван на 2 февруари, и да го превърнат в свой „гилдиен” ден...
Според донесенията на ДС, през 1962 и 1963 г. част от артистите от Оперетата се опитали да „завоалират” официалното си афиширане под формата на нещо, което в годините на прехода би било определено като „хепънинг”. Става дума за своеобразно шествие, което тръгвало от Централна баня и стигало до Горна баня. Участниците в него носели и кофа с вазелин. Накрая на шествието сядали без гащи, ядели гевреци и се навеждали да събират нарочно разпиляната наоколо леблебия, правейки си същевременно солени шеги. Ролята на кофата с вазелин като ритуален атрибут има важно значение в подкрепа на изложената вече хипотеза за трансформацията на Петльовден в нов тип „празненство”. В своя „Речник на българския жаргон” Г. Армянов споменава екзонимите „вазелин”, „вазелинко”, „вазелинче” като придобили популярност названия на хомосексуалистите именно в началото на 60–те години.