Редактирано от - kovalski на 19/2/2008 г/ 07:33:53 |
Браво, Хърсев!Беше ми блестящ преподавател в УНСС(а може би все още е), не е загубил стила си още.Макар че в статията открих и лични интереси от банковия му бизнес!Все пак поздравления, Хърсев от твои неотдавнашен студент. |
Болшинството корпоративни сливания водят до неблагоприятни резултати ( изявление без никакви примери, но да го приемем за вярно). Следователно, сливанията в банковия отрасъл може би ще бъдат неблагоприятни (това си е грешно по постройка от елементарна логична гледна точка). Без да се обръща внимание на мойте коментари в скобите, някой научи ли нещо друго от предложената информация в статията? Иначе за самия смисъл на горното изказване- има стопански сектори, където съществува възможност за полза от сливане. Друг е въпроса дали сливането е неподходящо при дадени условия или просто няма качествено изпълнение. Като вмятане за "специалистите от бранша стопанство", във всъщност банковия сектор е пример за сектор имащ потенциала за успешни сливания. Пример, консолидацията която продължава вече 15 години в САЩ и тези които живеят там могат да свидеталстват дали не са им паднали разходите като резултат. |
Като прочетеш в събота в "Капитал" Spin-off - повече полза, отколкото вреда Натиснете тук и ти идва да напишеш за понеделник колко калпаво нещо са сливанията.... _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Статията е типичен пример за липса на местен прочит на глобални тенденции. Действително е вярно, че лавината на сливанията на "големите" и създаването на "свръхголеми" "блести" с намаляващата си логика. Но за България проблемът е съвсем друг - ние сме отсъствали от пазара на сливания практически напълно - с изключение на тези наложени отвън сливания. Българските компании достигнаха мащаба на своята неконкурентност - матрицата на растеж от ниво ООД и без да се се слеят доброволно или преструктурират ще трябва да го направят силово чрез взаимно изкупувания. България е твърдо закотвена на последно място по мащаб на концентрация на капитала в ЦИЕ, нямаме нито една реална транснационална компания. Как мислите ще могат да участват наши строителни компании в търг за половин милиард евро !? И изобщо колко са компаниите които могат да оцелеят в ЕС пазара. Да не говорим, че половината от услугите, рисковите покрития и стратегиите на развития са "сън" за "бордовете на директорите" на местните компании, които най-често се състоят от президента собственик и роднини или приятели. Така, че внимателно както казват французите "приликите са привидни". |
Статията е много слаба. За България на практика нищо от написаното не се отнася, а в по-старите страни от ЕС тези неща ги знаят отдавна много по-добре отколкото Хърсев сега се опитва да го измисли в статията, ако не го е преписал отнякъде - нещо доста често срещано и в тази област. Накратко казано - полезна информация в статията няма. |
Съобщете на борсата, че компании А и Б се сливат (които и да са те!), и в над 90% от случаите акциите и на двете ще тръгнат нагоре. Това не е точно така. Според икономическата теория, А+Б = А + Б + С(инергии). Естествено С могат да са положителни или отрицателни. Цената на борсата ще зависи основно от 2 неща. От очакването на играчите за С и за това, кои от акционерите плащат за С. Вярно е (практиката полазва), че най-често С се оказва отрицателна величина, което означава, че в повечето случаи сливанията (вливания и т.н.) не работят както очакват мениджърите и собствениците. Както показват изследвания, обаче, обикновено борсовите играчи имат доста добра представа за потенциалните С и кой всъщност плаща за тях и за 90% вероятност за скок и на А и на Б изобщо не може да се говори. Така наречените бизнес комбинации продължават да бъдат модерни поради две прости причини – страха и алчността на мениджъри и собственици. Страхът, че ако не растем значи вероятно умираме. Алчността, че може на чужда сметка да си увеличим бизнеса, намалим себестойността и т.н. което в крайна сметка трябва да увеличи доходите ни. Далеч назад стои основния въпрос за дългосрочния ефект от комбинацията. Но кой го е грижа – в дългосрочен план – всички сме мъртви… |
Абцулутно верни наблюдения. Колко по-тлъсти стават фирмите, толкова повече губят гъвкавост и адекватност към пазара. Е верно, могат да налагат тенденции, ма като не са в час с конкуренцията, я наложили, я не, за сметка на това стават мастодонти от социалистически тип. мдам, даже може да се каже, че големите корпорации действат по социалистически и мислят по тоталитарному. ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
zaharnopetle Ами то затова има не само economies of scale/scope, но и diseconomies of scale: За справка: Натиснете тук Ако имаше само economies of scale/scope то идеалната организационна структура би била държава с централизирано планово управление, която действа като гигантска корпорация. Но не е така. При сливанията има доста synergy effects, както zaharnopetle написа. Например разлица в корпоративната култура, борба за надмощие между старите структури на двете отделни компании, която в повечето случаи е слино непродуктовна... А за сливанията на банки пазарът ще си покаже кой крив и кой прав, но статията на Хърсев този път е слабичка, особено като се има предвид силния контрол от чуждите собственици и know how-то идващо от тях при сливанията на банки в Бг. |
Има закони на природата, които рефлетират в законите на социума. Ако две атома вородод се съединят с един атом кислород, че получава ВОДА. И тя е нужна всекиму. При озона:не може да се потребява пряко, защото е опасен. Бих жежал да чуя видния професор, как ще изтълкува закона, че енергията нито се създава, нито се губи...Плащаме за енергия, която не се губи. Питам, защо плащаме за тази енергия. Не губим ли в същност парите си? |
Ееее, този материал щом и аз го разбрах, значи златни му ръце и уста на автора!Между другото от личен опит знам, че в живота наистина става най-често така.Учените глави пишат дебели книги, прилагат изящни графики, научнообосновано вадят свърхлогични и високоумни изводи...а в живота става обратното.В моята фирма (айде да не казвам коя... ) се получи точно така, както го описва доктора... |
Статията е написана набързо. Липсват примери, но не липсва силен негативизъм. Когато утвърждаваш нещо - подкрепяй го с примери и данни. Иначе пиши балансирано, но примерите пак не са излишни. |
Чел предишни публикации на горния автор, реших в знак на протест срещу празнословенето да не чета горната статия.Мотиви: 1.***** 3.Нагушването с пари не е гаранция за професионализъм в прекия и преносен смисъл на думата. 4.Четенето на псевдопрофесионални четива не ми е присъщо. Толкоз.
Редактирано от - bot на 26/2/2007 г/ 17:18:35 |
За автора и за написаното Толкова ми хареса, че ще си позволя да предложа отговор на заключителния въпрос не догодина, а още сега: От разместването ще ще спечели инвестиционната банка, на която ще възложат операцията по сливането и по-конкретно - отделът й "Mergers and Acquisitions". А в индивидуален план, особено ще бъдат доволни десетина души, всеки от които ще получи по един-два милиона годишна премия. Се ла ви, както казват албанците |
Защо се отказваш да ги четеш, Борн? Такива материали ни дават най-голяма възможност за изява. Така или иначе няма да получим ценностни стопански мнения и информация от българските медии, поне да използваме форумите да покажем несъстоятелността на мненията. Само дето е толкова лесно, че ме хваща срам от време на време. |
Доторето по икономика ни сведе една азбучна истина без обаче да цитира числа, иначе числата са около 70% от сливанията (включително похвалените от автира "acquisitions" са несполучливи, тоест в средносрочен мащаб носят само проблеми и намаляване на печалбите. Според мен причината е най-вече в човешката природа - много често фирми се сливат или придобиват без внимателен анализ, Понякога се прави за да зарадваш акционерите - най-висшата форма на гъзолизачество - за кеф на няколко дъртака с пури и пластични операции излежаващи се край басейните във Флорида да затриеш две проспериращи фирми Понякога се прави от корпоративна комплексарщина и нефелен псевдо-мачизъм Така или иначе идеята за икономиката на мащаба е ок (също като идеята за плановото стопанство), въпроса е че на елементарно изпълнителско ниво нещата се осират......но....."това е качеството на човешкия материал с който работим", както е казал доктор Менгеле. |