Добави мнение Мнения:17
| Калин Донков е прав. Не бива да има двойни стандарти. |
Мразя да го призная, но тук съм съгласен с ***** дзевзеко  Редактирано от - bot на 02/3/2007 г/ 12:15:13 |
Г-н Донков, винаги съм признавал, че сте майстор на словото, макар и обикновено да не се съгласявам с тезите Ви. Този път пак сте с обичайното словесно майсторство, но не гледате втренчено в миналото - та и с тезата се съгласявам.  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| И ква му е тезата на тоя дървен философ? У демократична България Петканоф пуска престъпници. Ми те нямат ли си жертви? Те на първа страница хиляди неправди прикрити по давност. Ми нали по всяка неправда има жертва? И що никой не протестира бе! Комунягите винаги се размножават в безнаказаност е трябвало да му бъде темата ***** Редактирано от - bot на 02/3/2007 г/ 12:15:42 |
| Да бе майстор е, ... на словото Майстор е ама ... Прав е за мекото тук и за твърдото там Но ако е майстор би трябвало да каже и останалото Мекото тук е виновно за твърдото там Защо ли не го казва, а???? |
| Казвал го е друг път и то на висок глас. Но не в това е проблемът. Никаква съпоставка не може да се направи между двата процеса. Че на кой му пука за убийството на Кръстника Луканов? Създателят на мафията (или мафиите), дето издигна лозунга: "Да забогатеем чрез демокрацията!" Пушнаха го неговите рожби, а ония, дето ги набедиха, също са някакви разбойници от тези среди. На кой му пука, че са ги били? За тях наистина е вярно, че всички са маскари. В тоя кюп сестрите не могат да влязат, ако да са си правили тайно алкохол или да са нарушавали които и да е от циганските закони на Кадафи.  |
| "Та нищо чудно във всяка демокрация да се съдържа една джамахирия " - да отлична мисъл. И в най-голямата демокрация се крие най-голямата джамахирия. Лошото е друго - че анализите ми не вещаят нищо добро за тези нещастни същества попаднали в ръцете на средновековни чудовища. Много е вероятно (ама много) те да бъдат екзекутирани или държани безкрайно в затвора като играчка на безумци. Това диване заслужава съдбата на Садам, а Садам си отиде невинен според мен. |
| Оня нещастник - доктора, се чуди как да се измъкну от тъпата Джамахирия, та да си дойде в къщи, а тоя взел да пита къде е... Всеки с акъла си... |
| Не разбирам какво толкова има за чудене. Полковник Джума Мишери и ювелирният Ботьо Ботев са от една и съща школа, учени са от едни и същи учители. Само че за разлика от Джума, Ботьо не е случил на джамахирия. |
| Брей, Зевзека и той да каже нещо смислено, значи Калин не напразно от дълго време внушава да не губим човешкия си образ, кога налагаме нови идеологеми...казано простичко, кого да любим и кого да мразим...Браво Калине. |
Той министър Теодоси Симеонов ви каза 2001 че Либия не е бяла страна и не можеда очаквате каквото и да е правосъдие, ама медиите тогава го оляхте с помия от главата до петите! А човекът беше прав! Не може да действуваш по правилата когато другата страна не ги е...а! Трябва несиметрично действие, ама това е прекалено сложна наука за българските управници и винаги е било (спомнете си символичната война обявена от България на 13 12 1941 в отговор на атаката на японците при Пърл Харбър?!?!?!)  Как да действува асиметрично Надка дипломатка през 1999, тя не е и чувала за такива действия, горката, а иначе е фотогенична! Или беше? А сега времето мина и иди оправяй кривите краставици, прекалено дебели станаха!!! |
| Всичко написано е вярно. И все пак... За да не обяснявам многословно това “и все пак” само ще попитам нещо г-н Донков. Всяка минута на планетата умират деца от съвсем обикновен глад. Въпросът ми е къде и по кое време на деня г-н Донков протестира срещу тази най-ужасяваща от всички възможни жестокост. За да се присъединя към него! |
всеки трети и там е тайно ченге, нещо неясно, еднакъв модел, джамахарията е социалистическа 
| Много ми хареса. Най-много ме впечатли усещането за безнадеждност в началото. Ето тук: "Проклятието на последните месеци е либийският сюжет. Той е зловещ, вещае най-лошото, изпълнен е с безсилен гняв, както и с обидното съзнание, че правдата в тоя свят невинаги побеждава." Верно си е. Има и още: "... противникът е изобретателен и подъл, не признава фактите и експертизите ... поредната извратеност на съдебното отмъщение ... Джамахирията е територия, на която се случват такива, че и по-ужасни неща, където има изтезания и гавра, където се подвизават следователи чудовища, където съдиите съдят нечестно ... Там режимът е лукав и непредвидим, там човешкият живот не струва много..." Като простодушен читател оставам с усещането, че с такъв противник няма как да се справиш – хитър, силен и нечестен, на своя територия, въобще на какво да се надяваме? Ми на нищо, то си е ясно. . Обаче! . Донков до съвсем скоро ни убеждаваше, че всъщност проблемът съвсем не бил толкова нерешим и за тва, че не е решен (или изобщо предотвратен), били виновни съвсем конкретни хора. Напр. в "Пианисти в акция" (16.02.2007) безпощадната Донкова критика е насочена към "тогавашната министърка на външните работи". В "Къде е трикольорът?" (29.12.2006) пък пише: "Но истински отговорните за нещастието на петте милосърдни сестри дори не симулират. Те се държат предупредително и твърдо. Тяхната вина не е смътна, неосъзната като моята и вашата. Тя е реална, общоизвестна, а напоследък - след цели седем години! - и назована. Тази вина те никога няма да признаят." И т.н. . Но защо ви разказвам всичко това? . Начи, съвсем доброжелателно бих предложил на уважаемия г-н Донков да си сформулира цялостна и малко по-непротиворечива позиция. Не е сериозно за има-няма два месеца възгледите ти по даден проблем да отиват от едната крайност в другата - особено когато не е налице качествена промяна в обстоятелствата. Не може сума време да твърдиш, че проблемите били решими, макар и трудно, само дето не сме имали подходящите хора, както и безжалостно да сочиш виновни с пръст, пък после изведнъж да се фръцнеш и да кажеш, че всъщност решение май няма. . За да е ясно кой къде стои, споделям и личното си мнение: да, отстрани изглежда, че виновни има - но не за "нещастието на петте милосърдни сестри", а заради неполагане на всички възможни усилия за разрешаване на един неразрешим проблем. Никак не ми пречи г-на Донков да си твърди квото му харесва, но на мен пък не ми харесва да твърди един път едно, а друг път със същата убеденост и жар - друго. Аре улево. |
| Чудесно написано, а и темата е стойностна.За автора Не мога да се съглася само с едно изречение Във всичките тези умозаключения, изградени с многогодишното усърдие на оратори от политиката, на медии, дипломати и специалисти по арабския свят, прозира зле прикрита безнадеждност, но и откровеното задоволство, че ние самите живеем в друга земя - в Европа, в демокрацията. Безнадежността може да я има в изказванията, но задоволството??Политиците оратори имат ¨ много трески за дялане¨ , но такъв тип ¨ задоволство¨ , противопоставен на съчуствието и съпричастността е малко силно казано. |
| В аналогията между двете държави и двата избрани случая има и нещо много различно. В България оправдаха обвиняеми, за които и авторът сам отбелязва, че не вярва в тяхната невинност. За нашия съд е било достатъчно показанието за насилие върху задържаните, за да не вземе предвид никакви самопризнания и да ги освободи. И сега идва резонният въпрос - може ли това да се случи в Джамахирията? А отговорът е ясен - НЕ МОЖЕ! Това е според мен една от причините, поради които обществото ни не реагира, както ни се иска - при всичките си недостатъци българският съд започва да буди доверие в дейността си. Може да е все още малко, но внушава оптимизъм. А либийският съд го видяхме - нали сега не ЦРУ, а българските тайни служби са в дъното на "заговора"? Което с по-простичък изказ означава обвинение към държавата ни и народа ни. Повръща ми се от мерзостта им. Та, господин Донков, възможно ли е в Либия българките и палестинеца да бъдат освободени, след като има доказателства за признания, получени чрез средновековни насилия? И такова ли е било насилието срещу оправданите в България? |
Добави мнение Мнения:17