| Разговори покрай Българския Великден (читателите и редакторите да познаят кой е казал следните реплики): - Аз мисля сега засега да я караме с правителството... Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а? - Предишните... бяха хептен дива работа. Крадяха нагло, насила, аджамийски, пък и не им пукаше от нищо... И най-сетне влетяха с двата крака в капана. Виж, днешните не са тъй. За непукизъм ги няма. Тоест - как да ти кажа - не че ги няма, ами кой ще се катери по баирите да разпитва какво е ставало. Па и кому влиза в работа. А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото - право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам,ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Браво бе! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа - разбирам. - А пък аз - какво ? Гледам си търговийката, и туйто. Пък и нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя ? Зная си аз как му е реда. - "До редакцията на в. "Сега". Последното название зачеркнато и вместо него написано "Стандарт". По-нататък: "Потайностите на Костов" — и това зачеркнато и вместо него написано "Анархия". Ясно се виждаше, че авторът на писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се забелязваха зачеркнати думи, заменени със съвършено противоположни по смисъл. Написано например "патриоти" и зачеркнато, а отгоре му написано "пладнешки хайдути" — и това зачеркнато, и пак написано "патриоти". Цялото писмо беше задраскано накръст с дебели черти, дръпнати от сърдита ръка, защото за втората черта не хванало мастило... Под зачеркнатите редове стояха следните думи: "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..." - Остави това, ами получиха се повече гласове за нашите, защото на двама от техните бяхме обещали поотделно, че ще ги изберем за началници, и те, ахмаците, агитират ли, агитират за нашите... ха-ха-ха! Сега ходят из улиците като насра..и. Хеле единия от тях, влиятелен, икономист, по селата ний го зехме да агитира с нас, като му обещахме да го изберем за шеф на приватизацията, и той, диването, взе, че си напусна службата... Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!...Па се и издъни с мотиката... |
| Можете ли да се сетите за кого се отнасят долните думи? * Няколко приятели му предложиха кандидатурата за лидер; един инициативен комитет подкрепи тази кандидатура и Х. си помисли, че всичко е вече свършено, и плувна в мечти за предстоящата дейност на полза роду. Рукна по България мед и масло. Но някои други подробности, някои предшестващи избора действия на неговите приятели, действия, непредвидени в закона, като че хвърляха сянка върху неговите сладки мечти. Защо трябваше сега той да излага своята програма пред избирателите, като че не можеше и да се мине и без това. Защо трябваше да изпитва толкова неловки минути, да отговаря, да обещава съдействие за удовлетворение на нужди, интересуващи може би само запдалите въпроса. Той като че беше поверил целия свой интелект на окръжаващия го щаб приятели! Те му казаха, че трябва да държи реч, и той държа реч. Те му казваха, че трябва да приеме селските кметове и да им говори любезно, и той приемаше в къщата си кметовете и писарите и им говореше тъй любезно, щото селяните си навеждаха очите и едва ли го разбираха. Те си изказваха нуждите, той държеше бележки и чистосърдечно казваше кое може да се удовлетвори, кое не за крайно неудоволствие на селяните, привикнали да им се обещават планини от злато. Той трябваше да участвува в събранията на видните граждани, в които събрания се определяха и разпределяха агитаторите за селата и за градските махали. Гражданите спорят, шумят, той седи настрана и мълчи, като че това не се касае до него. Тази глупава пасивност го тревожи, той отвори уста да каже нещо, да възрази, но някой от щаба ще го хване за ръката и ще му каже с покровителствен тон: "Ти мълчи, стой си настрана, ти още не разбираш тия работи." И той млъкваше покорно и се вслушваше в солидните и самоуверени разговори на почтените граждани. "Нима винаги така стават изборите — мисли той — или това може би сега започва, от новото време ." Той побутва един от спорещите и му шепне на ухото: "Моля ви се, винаги ли така стават изборите?" Спорещият, залисан в друг разговор, погледва го като през мъгла и му каже засмян, наставнически: "Остави сега това друг път; ти не разбираш от тия работи, стой си настрана: работата е наред." * - с малки редакции. б.м. Ч.Х. |