
И разказа много ми хареса, , съвсем като истина е, и добре написан - с мярка и баланс, без никакви изхвърляния и предозировки. Обаче без последното изречение, малко като лъжицата катран в кацата с мед е. |
На мен пък не... Нито идея, нито език. Защо го е писала?! Празни брътвежи на разгонени пубертети. А госпожата отдавна е минала тая възраст. ![]() |
На мен-не. И сигурно е от малкото, да не кажа първия, в цялата антология от сто години насам. Има някакъв усет, хайде, да го наречем талант да разказва, но твърде маниерно и егоцентрично, на туй отгоре сюжета е повече от банален. Чудя се дали е от липса на самочувствие, или от прекомерно такова-нещо комплексарско има в стила, стремящо се да не го забележим.. Всеки случай това е обща болест на съвременниците, и дори без снимка щях да отгатна възрастта-достатъчно е да поровите в нета за да се натъкнете на именно това светоусещане. Нещо като светът се върти около мен, нещо като сеанс на Уейн Дайър-бъди егоист, или "Вашите слаби места". Все пак, не бива да сме прекалено критични, защото и аз бих пуснал разказа, тъй като съм на максимата всеки талант, колкото и да изглежда малък, е редно да се поощрява.Е добре, от мен да мине, ще дам едно лабаво "да", .. Редактирано от - Зе Мария на 03/3/2007 г/ 00:28:31 |
| В разказа списъчната статистика жадува за масовост и в тази празнота не е зле да намери място някой, който да бъде алтернатива на швейцареца. Идеята е добра, но психологията липсва дори в този почти успешен модерен женски образ. По-удачен аналог от Именника би била книга за Казанова. |
| Какво е разказът? Разказана история. Не просто случка. Тук нещо разказано ли е? Разказано е. Дотук - добре. После следва въпросът как е разказано. Прилично - като почнем от лексиката и стигнем до синтаксиса. Третият въпрос е надхвърля ли разказът собствените си рамки? Определено. Стилът какъв е? Съответстващ. Зад мнимата небрежност на разказването се крие истинската чувственост и на двете "героини". Имат отчаяна нужда от истинност и любов. Виждам аз - обичат големите ерове във всичко, търсят ги с надежда. Няма да се задоволят нито със среден, нито с малък. ![]() |
| разказът е хубав, стига само авторката да не се занимава с начална педагогика /защото сигурно точно този елемент не е фикция/, за което принципно е дошла от далечния тервел в софия. не ми се ще тъкмо тя да учи децата ми, по-добре да пише списъци и разкази |
На мен и разказа и писателката ми харесаха ! ![]() |
| Селянки, влезнали история, се чаткали по Студентски град. Дотук добре - и това си требе. Мтел продава прими с промоция за смс-и. Една се задомила и чете Именника. Друга чете смс-и. Въобще - клиторатура. |
| Приех разказа с огромна доза майтап, но ако има в него някаква истина, младежите определено са много по-напред с материала, отколкото ние бяхме някога... |
| Чоки, повече от бедрото се виждат ръцете, а това са хубави ръце, функция на освободено съзнание и модерно мислене. Пък и героинята нимфоманка е убедителен образ. Оттук нататък животът ще ги ражда точно такива. |
Както казваше един познат, "Съдейки по обложката на тва CD, тая певица тряа да пее мноо убаво!". Така че много добре са постъпили от вестника слагайки снимката най-отдолу, а не най-отгоре, както правят обикновенно - така поне Аз прочетох един-два реда, иначе и до там нямаше да я докарам. Forza NATO, Зе Мария, бих искал да ви припимня лафа: "Не стреляйте по пияниста, толкоз свири, толкоз може...". Иначе съм принципно съгласен с окуражавнето на младите талантки. ![]() |
Разказът е много добър, защото, както е казал парасол, , провокативна история е разказана с умело премерена интонация. Момичето, както се вижда от биографичната справка, е завършило българска филология/ а не начална педагогика/ и наверно за това го е направило ...да ...много ловко и с похвално чувство за хумор. Ето така:Диляна, нали си е историчка - списъкът й беше по хронология, аз пък претендирах моите мъже да са с по-историческо присъствие./ / Лесно би могла да се подхлъзне /темата предразполага/ към едно по-освободено говорене, вулгарност дори, щом иде реч и за "размерът има значение", но тя е останала елегантно-двусмислена. Малките и големите ерове са интелигентното доказателство за това. Разказът е малко феминистки, изглежда дори повлиян от големите майсторки на подобна литература, като Маргарет Драбъл и с известни уговорки - Джой Филдинг/почти цялата издадена от Весела Люцканова/, затова по-добре биха го разбрали жените. А и вероятно е дори съвсем истинска история, тъй като женската солидарност при подобни случаи никак не е рядко явление. Авторката е талант, при това - не малък. Според мен, разбира се. |
parasol [Златен] 03.3.2007 г. 11:03:46 Ама ти не си ли вече вътре? Язък, пък сте набори... **** parasol , bgtopidiot ми дължи една черпявка , обади му се да те почерпи теб вместо мен ! Авторката е родена 1977г , аз 1951 г ! Приятно е да те "подмладят" с 26 години ! ***** Шибил , в действителност аз гледам първо очите на жената и след това другите дадености ! Но при нея всичко е хубаво , даже и разказа ! Все пак , ще си погледна пощата ! |
| Размито повествование, няма съсредоточаване и дърпане на нишките - умисълът в писанете е важен, Белева! Вероятно се опитваш да подражаваш на Радослав Парушев, знам, че е вървежно това писане.... Ама Парушев е талантлив и съсредоточен... Пръскаш се, като пльосната яйце на калдъръм - чукнато, пръснато е написането... Да е еротично - не е еротично ( в тази плоскост не се пише подражателски), просто някак си разказано за нещо... Става за разтуха дет се вика... Нищо повече - веднага го забравих. |
| Чоки&&, благодаря, нищо против почерпката; но защо издаваш четата? Сега има да чакаш поща или есемес! Аз пък съм от 53-а... Но знам едно: ние, дето сме закърмени с "Бийтълс", "Стоунс", "Трогс", "Кинкс" и останалите банди до началото на 80-те (според моя календар те са до 1977 г.), не можем да остареем; така че може и да те потърсят... Успех! ![]() |