Докога Томов ще продължава да заблуждава с гол максимализъм
Тази седмица коментарът отново ще е за ЦСКА. След като Левски би като тъпан най-слабия отбор в историята на "А" група Черноморец Бургас (София) с 10:0, по-интересни са събитията около "червените".

За кой ли път през последните 15 години все една и съща сценка се повтаря на "Армията". Когато ЦСКА завърши наравно (по-често) или изгуби (по-рядко) след края на мача около съблекалнята на отбора се започва с възгласите "Оставка". Нарочват се определени футболисти (в случая Вальо Илиев) и се питат: "Доволен ли си, че ти увеличиха заплатата?" Така беше когато ЦСКА направи 1:1 с Пирин при Спас Джевизов, така беше при 1:1 с Марек (пак с Пламен Марков). Защо при равенството с Черно море се развихри такава историческа драма?

Моите спомени за изразходване на такива нерви са когато ЦСКА през 1967 и през 1982 година не можа да отиде на... финал за купата на европейските шампиони! Или в далеч по-малък мащаб за нещастната загуба у дома за купата на УЕФА срещу Цюрих. Пак след като Пламен Марков вкара страхотен гол горе в паяжината и последва реми в продълженията след попадение на Кучинота. Но да се прави от мухата слон заради едно реми у дома с Черно море...

През първото полувреме ЦСКА наистина игра по-бавно, но през второто гредата помогна на варненци след удар на Вили Димитров. Истината е, че имаше и две чисти дузпи за гостите през първото полувреме. Проблем има, но не в резултата, а в манталитета на голям отбор като ЦСКА. Не може Данчо Тодоров да хленчи и да казва: "От ЦСКА си отиде един човек и сега нещата не са наред". Оказа се, че ставало въпрос за Стефан Орманджиев.

Значи какво излиза. Че на тези момченца им е нужен Стиви'О, защото иначе не могат да бият Черно море у дома. А се очаква отборът да атакува Шампионската лига. Как ще се получи с този селски манталитет? Наскоро в интервю за "Топспорт" Джони Велинов ми призна, че не може да спи заради гол, допуснат на "Армията" след фаул в мач срещу Берое, завършил 10:2! Какво да говорим за разликата в съдържанието на топките? Ясно за кои топки става въпрос.

През последните 15 години се преекспонира фактът, че ЦСКА страда от Левски или световния империализъм. Ето сега в този мач срещу Черно море за 0:0, Васил Божков ли е виновен след като вече не е начело на отбора. Нали уж преди той определял коефициентите на ЦСКА, сега кой?

Проблемът в ЦСКА е, че в момента Александър Томов като всеки политик има в излишък арсенал от празни думи. И реши с идването си да прати привържениците на ЦСКА в розова словесна заблуда. Чак сега взе да бие отбой от обещаните 1 милион евро при спечелен шампионат и смънка, че "титлата може да дойде сега, но и след време, когато отборът бъде готов".

Това нещо трябваше да се каже, преди да започне да управлява. Защото ахилесовата пета на привържениците на ЦСКА е максимализмът, натрупан през годините. И който дойде, започва да играе на тази тънка струна. И заблудите се натрупват. Вместо това трябва реализъм. Ако се налага известно време (година, две, три) трябва да се налага комбинация от свои и чужди играчи, за да се изгради стил. И после да се атакува голямата цел. А ако "го вадиш голям" веднага, както Лупи, е нормално да се дадат пари да речем за Хенрик Ларсон. Който е в залез в Европа, но тук ще свърши идеална работа в очебийно кризисния пост на център нападател в ЦСКА.

Ясно е и друго. Много от младите привърженици казват на по-големите цесекари:"Абе, вие сте добре, защото се виждали Аякс, Нотингам и Ливърпул на колене. Титла до титла, а ние какво..." И пак повтарям, като се добави максималистичната виагра, се стига до лумпенизиране на съзнанието и един най-обикновен хикс изглежда като всемирен потоп.

Проблемът и в Левски, и в ЦСКА е, че в последните години се създаде такава действителност, в която ако не станеш шампион с едно реми или една загуба, значи положението е супер критично. А преди време когато имаше интересен футбол с хора по трибуните и ЦСКА, и Левски ставаха шампиони, в графата с техните загуби за едно първенство се мъдреше цифрата пет или шест. Може да се провери във всяка статистика.

Защо в болшевишко време болшевишките футболни драми бяха по-малко? А сега като отглас са повече. Може би, защото комунизмът като член 1 си е отишъл, но ехото му продължава да трещи с пълна сила...