Моята улица - ето я, погледни
Добави мнение Мнения:1
Улица Петко Напетов в циганската махала, Варна, от Славка Фиданова [това е началото на Максуда откъм памучната фабрика - б.м.] Улицата, на която живея, е "Петко Напетов", известна на вcички като циганската махала. То си е така, но на нея имам много хубави спомени от детството ми. Не мисля, че за да му е готино на човек, трябва да е на чисто и луксозно място. Играла съм на челик на улицата, успоредна на нашата, която беше кална и мръсна, но въпреки това ми беше приятно. На моята улица съм играла на какво ли не - на лимки*, капачки, народна топка, стражари и апаши и много, много други игри. Имала съм много приятели - от най-богатите до най - бедните, но всички сме били равни и навсякъде, във всяка къща ни е било хубаво. Понякога на тротоара слагахме килим и си играехме на кукли, когато майките ни имаха работа вкъщи. Много често се събирахме и пеехме на улицата, а бабите много обичаха да ни слушат. 3нам, че някой ден много неща ще се променят, може би за по-хубаво, но спомените ми, именно на тази уличка, кална и мръсна, винаги ще ги помня. Съседите ми не са лоши хора. Те са гостоприемни, отнасят се много дружелюбно, аз много ги уважавам, защото те са майки, бащи, баби, дядовци на моите приятели и аз винаги, когато ги видя, ги поздравявам и ще продължавам да го правя. ______ * Така аверчетата наричаме топчетата/джамените/биличките. Улица с имена на светци (преди демокрацията – на космонавти), Варна, от Ани Иванова [това е Виница, горния край - б.м.] Живея на улица, носеща името на светец. Всички околни улици също носят имената на светци. Преди демокрацията всички те имаха имена на съветски космонавти… Само в черно: надупчен асфалт от временни разкопки за включване на новите къщи към ВиК и Енергото. Без тротоарни плочки по тротоарите. Кал през есента, пролетта и зимата, а през лятото изобилие от прах, лесно превръщаща се в кал, когато някой съсед си мие колата на улицата. Липса на мръсен канал. Малка надежда за разкопаване в необозримо бъдеще и още по-малка надежда за последващо асфалтиране. Погледната отгоре, улицата е като шарена черга по български или като Лос Анджелис, събран на 300 линейни метра по американски. На това разстояние съжителстват модерни, високи къщи и схлупени 150 годишни бараки, както и соц. строежи с пристройки за прасета, кози и кокошки… А всъщност моята улица се намира на 3 км от морето, в едно спокойно кварталче, което все още има шанс да стане страхотно място за живеене. Хората, които живеят там, гледат да направят къщата (слава Богу, че си нямаме блокове) и дворчето си такива, че да не ти се излиза от там. Повечето успяват – пък и то не е много трудно, като се има предвид как изглежда самата улица… Навремето почти всеки си отглеждаше някакви животни – обикновено кокошки, зайци, юрдечки - имаме си и рекичка, дворни кучета, пътят беше миниран с кравешки и кози … В последните години останаха само кучетата, но и те вече са породисти. В почти всеки двор с по една (обикновено стара) къща изникнаха по още няколко, само че нови, огромни, коя от коя по-красива, всички обърнати с лице към морето, но все по-рядко виждащи го заради по-високите къщи, появяващи се като гъби пред прозорците им. И всяка такава нова и красива къща бива оградена с висока ограда, която да скрива подредените дворчета от нахалните любопитни очи я на съседите, я на преминаващите по улицата хора. А такива не липсват – клюките се носят из въздуха както аромата на цветята и разцъфналите дървета в пролетна сутрин и вонята на прасетата на комшията в лятна вечер. Ако щеш – дишай, ако не – запуши си носа! Вярно, гадно е, особено ако за тебе има значение какво ще кажат комшиите, но пък на нашата улица винаги можеш да разчиташ, че ще намериш помощ от някой съсед, както за дребни услуги, така и при сериозни проблеми. Имаш с кого да споделиш и радостта, и болката си. На нашата улица живеят най-различни хора – бедни, заможни, богати, все по-малко възрастни хора и все повече млади и на средна възраст, повечето с по едно-две малки деца. От години мирно и приятелски съжителстват българи и етнически турци. Наскоро улицата ни стана интернационална – имаме си вече и германци и руснаци. За руснаците не зная – те все още си строят красива нова къща. Но пък немските ни съседи ни показаха как е по европейски (искрено се надявам да не съм права, това да е изключение) – малка еднофамилна къща, дворче с райграс и цветя, градинар и общ работник, който да се грижи за всичко това, винаги пуснато зло куче и специална зидана къщичка за него, удобна бетонирана алея за колата, водеща към гаража в двора, и верига в долната й част, за да не могат други хора да маневрират там. Когато минавам по нашата улица, си я представям подредена, озеленена и красива, без строителни отпадъци и течащи фекални води, деликатно изпускани по залез от срамежливи съседи. Знам, че след 30 години ще е различно. Но как? Булевард “3-ти март”, Варна, от Стефана Цанкова [това е Възраждане - б.м.] Странно, цял живот живея на тази улица, а почти никога не съм се питала как я възприемам. Днес като мислех върху този разказ, посветен на нея, установих, че една страница ще ми е крайно недостатъчна, за да успея да я опиша такава, каквато я виждам аз. Живея на булевард "3-ти март". Може би всеки варненец поне веднъж е минавал по него, тъй като той прекосява целия квартал "Възраждане" и води до квартал "Владиславово" - комплексите, където живее по-голямата част от Варна. По-интересното е, че почти никой не знае името на булеварда, дори самата аз го научих едва сега. Обикновено булевардът се свързва с намиращия се на него "Дом Младост"- култово място за града и много мил спомен за самата мен. Може би до преди около 10 години това беше едно от малкото места в града, където човек можеше да избира между голямо разнообразие от начини, за да си почине, да се разкраси и да се погрижи за здравето си. Всеки път, когато със семейството ми решавахме да прекараме някой от почивните дни там, за мен беше празник, не само заради удоволствието с часове да си играя в басейна, но и заради вълшебната обстановка на тропическа гора, която е запазена и до днес. В последните години, булевардът е по-често свързван с новите хипермаркети, които се построиха срещу Дом Младост - "Пикадили" и "Mr Bricolage". Те промениха значително, както облика, така и значението на улицата. От сутрин до вечер, седем дни в седмицата, и двата магазина са пълни с хора, което само по себе си е доказателство за това, че те са удобство, от което хората са имали нужда. При това вечерната им украса прекрасно допълва огърлицата от светлините на уличните лампи. Малките зелени градинки покрай двата хипермаркета също са приятни, въпреки че все още ми е мъчно за голямата зелена поляна, която се разпростираше преди на тяхно място. Жалко е, че докато улесняваме живота си и се стремим да го направим максимално практичен, твърде често го лишаваме от красота. Само за няколко години, повече от 2/3 от зеленината от двете страни на булеварда, изчезна под асфалт, нови не съвсем додялани постройки на платени паркинги, автомивки и заведения. За мое щастие това донякъде се компенсира от гледката, която се открива при горната част на стръмния булевард, където той завива към крайните квартали и почти докрай върви успоредно на красив горист хълм. Точно на тoзи завой се намира и моят блок, така че поглеждайки през балкона си мога да избера успокояващата гледката на зелени лозя и гора или, извъртайки погледа си на другата страна, да се насладя на откриващия се пред мен полу-градски, полу-морски пейзаж... прекрасно начало на нов ден! В интерес на истината, надали много хора биха възприели улицата ми като красива и способна да вдъхнови един прекрасен ден. Повечето биха забелязали избелелите и тук-таме позакърпени с нова изолация панелни блокове; дупките по асфалта, които създават истинска рали-емоция на път за работа; поостарелите трамваи*, кoитo като по чудо все още геройски се движат по нея... или може би кучетата, кoитo от време на време стряскат някой замислен минувач с бодрия си, но не винаги дружелюбен лай, последван от не по-малко агресивния лай на въпросния минувач. Но сещайки се за моментите, когато съм се връщала вкъщи от пътуване или след труден ден и вървейки към блока си съм си мислила, колко съм щастлива, че пак съм у дома и че въпреки привидната си невзрачност и запуснатост, това място винаги ще ми вдъхва сигурност, не мога да възприема обкръжаващото ме по тoзи първичен и прозаичен начин. Не искам и да го направя, защото знам, че тези олющени блокове са дали дом и уют на стотици семейства като моето, защото зад загрижените лица на минувачите най-често се крият много истински и открити хора, чиято усмивка не е продукт на фабрична вежливост, а на искрена топлина и сърдечност и преди всичко, защото тази реалност е и моя и аз предпочитам, доколкото мога да я правя по-добра, вместо безучастно да роптая срещу нея. Промените се правят от хората и затова, за да подобрим околната си среда, трябва да подобрим първо себе си. _____ * Това трябва да са тролеи. Улица с котки, Варна, от Иван Петков Моята улица е пространство с наименование "четвърти микрорайон" на жилищен комплекс "Владислав Варненчик". Живея в блок от 17 входа, средно с по 7 етажа, по 3 апартамента на етаж. Една трета от съседите ми са полицаи, една трета – пожарникари, а останалите са работници в ТЕЦ "Варна". Най-сигурната част от целия град. От едната страна на блока има детска площадка с размери около 500 m в диаметър, с гледка към варненското езеро, а късметлиите от по-горните етажи могат да се любуват на половин Варна. От другата страна се намира пазар, супермаркет, всякакви квартални магазинчета – 24 часа, интернет, бакалия, цветя, рибарски магазин, железария... всичко, което е нужно в ежедневието. Има и сергийки за пресни плодове и зеленчуци, като едната е запазена за социални дейности – на нея се събират в ожесточени спорове алкохолиците на квартала. Заведенията, в които човек може да изгуби времето си, предлагат всичко – от напитки, през салати и пици, та до супи, готвени ястия и скара. Отстрани на блока, но пак по улицата се намира кметството на жилищния комплекс където от три години ме дебнат военните. Срещу кметството е най-голямото училище във Варна, където аз имах гордостта да уча 7 години и бях много щастлив пътят ми до училище да е 50 метра. Следващите 5 години пътувах до училище 12 километра, а сега пътувам 20 километра в едната посока*. Кабелите между блоковете са сравнително малко. По-малко от мрежите, опънати по централните пешеходни улици, където един спайдърмен спокойно може да се движи без да използва свои мрежи. А домашния ни интернет е достъпен за всеки на цени от 10 до 25лв/месец. Почти всеки има интернет, като игрите по мрежата са с висок рейтинг. Блокът е тридесетгодишен и всеки си обновява своята част от него – изолация, смяна на дограми, ВиК. Естествено, вкусът на всеки е различен и сивият панелен блок сега е полуизолирана, остъклена шарения. Има широки паркинги, където новополучилите шофьорски книжки "турбогъзари" въртят гуми. Колите си използват и когато отиват до кафенетата на 100 метра. Все пак бензинът е скъп. Обикновено в моя квартал наборите ми работят в сферата на туризма, съответно - работят само лятото. След сезона събират добро количество пари, до нова година всичко е изхарчено за gsm-и и модни дрешки и от януари до април единственият сбор ни е в местните кафенета на по кОличка. Навсякъде е осветено Имa широки пространства между блоковете. Спокойно и сигурно човек може да спортува, да тича, да кара колело. Булевардите са широки. Безработните редовно минават и посмитат боклуците. Имаме си две тръби, които са постоянен абонамент към техническия отдел на ВиК и те ги оправят по 4-6 пъти годишно, което имa и добра страна – винaги над тях се асфалтира наново. Уличните животни наброяваха сериозен контингент, но от няколко години кучетата ги прибират по хуманен начин и те понамаляват с всяка година, но пропорционално се увеличават котките. Една по времето на големите студове ме издебна докато влизах в апартамента и се вмъкна без взлом вътре. Отне ми един час да я изкарам. Не помогна дори купичка мляко, а трябваше специално да го затоплям това мляко, за да пусне аромат и тогава котката излезе изпод кревата. Не вярвах, че нещо може да влезе там. Поне ми почисти, тъй като мястото, където беше влязла не можеше да се почиства. Същата котка я видях още два пъти, но и казах, че ако иска да ми дойде на гости ще трябва да мине ветеринарен преглед. Тя не се съгласи. Разговорът приключи. В отношение на транспорт аз живея в центъра на България. До центъра на града, до Добрич и до София пътувам за 45 минути**. Всяка дестинация според транспорта си – с градски транспорт до центъра на града, с автомобил до Добрич и със самолет до София. Летището е на 500 m от нас, което естествено има своите негативи, свързани с шума най-вече. Освен това без прекъсване има маршрутки, така че дори да закъснея повече по центъра, винаги има как да се прибера, без да използвам скъпите таксита. В общи линии това е моята улица. Не вярвате ли вие? Елате ми на гости. _____ * Сигурно е учил в езикова гимназия на Почивка, а сега - в Свободния ун-т. ** Стар виц, да плати 50 ст. Редактирано от - Чичо Фичо на 06/3/2007 г/ 07:43:31 |
Добави мнение Мнения:1