Русская музыка
Отиди на страница:
| Алексей БРЯНЦЕВ- АЛБУМ 2015- https://www.youtube.com/watch?v=NQjw-aZbKDQ |
| Слёзы осени - В. Ждамиров и группа "Дальний свет" https://www.youtube.com/watch?v=J6XZwb_Uf-E Владимир Ждамиров - Скажи зачем- https://www.youtube.com/watch?v=vE89Q997WpE http://urokimusic.com/online-shkola-urokimusic/vladimir-zhdamirov-skazhi-zachem-tekst-pesni-slova-akkordy-video-razbor-kak-igrat-na-gitare-fortepiano-sintezatore-pianino-boj-perebor-taby-new2-92h7q-2/ Ну где ж вы годы детства золотого Куда уходят озорные дни Нельзя назад нам к ним вернуться снова Останутся лишь в памяти они А за деревней лес шумит угрюмый Где был когда то крохотный лесок А помнишь ту березку молодую С которой пили мы весенний сок Душа моя с годами не остыла А сердце бьется память теребя Скажи зачем нас время разлучило Скажи зачем я помню про тебя Но время наше быстро пролетело И не вернуть от прошлого ни дня Душа моя в разлуке опустела И позабыла ты давно меня Душа моя с годами не остыла А сердце бьется память теребя Скажи зачем нас время разлучило Скажи зачем я помню про тебя Дороги наши в жизни разминулись Ты замужем я тоже не один Не знаю позабыть тебя смогу ли Хоть и покрыт я инеем седин Душа моя с годами не остыла А сердце бьется память теребя Скажи зачем нас время разлучило Скажи зачем я помню про тебя Скажи зачем я помню про тебя Скажи зачем я помню про тебя Скажи зачем я помню про тебя | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: BuboLechka |
| Рождество - Так хочется жить https://www.youtube.com/watch?v=0Lcj7SPze40 |
| Елена Камбурова - Дождик осенний https://www.youtube.com/watch?v=PEJlnhgQKTA Пообещайте мне любовЬ - песня из к.ф. "Акванавты" https://www.youtube.com/watch?v=Fv5gBdOXRiU Романс~ЛюбовЬ и разлука https://www.youtube.com/watch?v=uPi5cczBANY https://www.youtube.com/watch?v=kOp_D_FweWk |
| Романс Колчака Кусок земли, исхлестанный ветрами... Сухою веткой где-то хрустнет вдруг наган... Заиндевелыми еловыми бровями Глаза очертит где-то белая тайга... Прошу будь ласков с теми Бог, кого оставлю На этой милой, столь забывчивой земле. Прошу войди в мой дом, прикрой плотнее ставни Чтоб из окон не виден был кровавый след А теперь я готов, господа или как вас там! Верой-правдой служить не дано Тем, кто веры не знал, и кому правда не чиста, Тем, кто небо зажег над страной. Тем, кто веры не знал и кому правда не чиста, Тем, кто небо зажег над страной. Не сметь срывать с меня гвардейские погоны! Не сметь касаться лапой русских орденов! Оставте институткам этот бред ваш революционный! И отпустите к матерям мальчишек-юнкеров... Позволю извинить себе убогость мыслей Ваших черных. Но не могу простить нечищенный наган. Того, что в смертный час мой Вы стоите не по форме, Небритость Ваших щек и этот жуткий перегар. А теперь я готов, господа или как вас там! Верой-правдой служить не дано Тем, кто веры не знал, и кому правда не чиста, Тем, кто небо зажег над страной. Я принимаю свой парад последний Идут полки мои под царственный венец Святой отец, святой отец, души предсмертной собеседник, Уже лежит лицом разбитым ткнувшись в снег Земля вас не возьмет и море вас не примет. Да можно научиться убивать врагов. Но верьте мне, но верьте мне - тысячелетие отринет Тех, кто решился разменять его на год... А теперь я готов, господа или как вас там! Верой-правдой служить не дано Тем, кто веры не знал, и кому правда не чиста, Тем, кто небо зажег над страной. Тем, кто веры не знал, и кому правда не чиста, Тем, кто небо зажег над страной. Александр Розенбаум https://www.youtube.com/watch?v=-2GRaagcWFQ |
| Хор Пересвет - Очарована, околдована https://www.youtube.com/watch?v=pbxdXLhePLk |
| В една от темите пуснаха откъси от физкултурния парад в Москва през 1945 г.: Парад физкультурника Намерих пълната версия: Парад, полная версия Пускам я тук, защото ме развълнуваха и музиката - стари, отдавна излезли от употреба песни, и участниците в парада: ще дръзне ли някой да каже, че те не са щастливи? Никога вече на Червения площад няма да видите толкова много момичета по бански. Републиките все още са 16. На трибуната на мавзолея ще видите Айзенхауер в обкръжението на регулярно изчезвали впоследствие лица. Видеото всъщност не е съвсем пълно, защото парадът с представлението продължава четири часа и половина! Впрочем това е и последният физкултурен парад на Червения площад. Забележете, че парадът е замислен като победа на мирния живот над войната, но войната още продължава: представлението е точно една седмица след началото на Манджурската операция на Червената армия и една седмица преди капитулацията на японската Квантунска армия. Уникално! В темата за интимната поезия припомних песента за Кубан от един култов (във всеки смисъл на тази дума) филм, Кавалерът на Златната звезда. По-нататък ще припомня и други съветски песни, които си заслужават да не се забравят. |
| Връщам се цели 80 години назад, 1934, филмът е Веселые ребята. Афиширан като "джаз-комедия" - дума, която след 20 години ще стане мръсна и опасна, колкото са "генетика" и "кибернетика". А тогава все още... изпълнението е на Леонид Утьосов и неговия джаз-оркестър. Ще видите и божествената Любов Орлова. Който желае, няма да загуби, ако изгледа целия мюзикъл: Веселые ребята Ето я най-известната песен от филма, с която той започва. Музиката е на Исак Дунаевски по текст на В. Лебедев-Кумач: Легко на сердце от песни веселой И тот, кто с песней по жизни шагает, Тот никогда и нигде не пропадет. Със същата песен, но вече в дует, завършва филмът. В откъса е включена и друга знаменита песен - Сердце, тебе не хочется покоя. Единствено съжалявам, че не можах да отрежа песните от оригиналната чернобяла версия, а ги намерих само в боядисаната американска цапаница от наше време, в която балеринките са с розови пачки, а косата на Утьосов е досущ Доналд Тръмп. Все пак... класика! Нам песня строить и жить помогает, Она, как друг, и зовет, и ведет PS Ако не можете да гледате филма (както аз с моята "Опера"  , отворете друг браузър. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Incognito |
| Да си пусна една безбрежна руска песен в най-доброто ѝ изпълнение, на хора Пятницки: По диким степям Забайкалья Бродяга, судьбу проклиная, Тащился с сумой на плечах. Този образ ми се е запечатил в детското съзнание и с него си лягам. Лека нощ! |
| Фристайл-Ах, какая женщина https://www.youtube.com/watch?v=5xjhR9IJUGM Натали - О, боже, какой мужчина https://www.youtube.com/watch?v=_CzKEPnkPlo Группа "МИРАЖ" - "Музыка нас связала" https://www.youtube.com/watch?v=8vV_nHYujNA |
Не, не, не беше чак толкова страшно. 20 години след 1934 г. - т.е. това прави 1954 г. Уважаеми Гео, както разбирам, през онези години сте били вече зрял мъж. Аз все още съм бил план. Но знам от разкази на родителите си (в стил "тази ваша разхайтеност днес, а ние какво сме преживели, но затова пък излязохме хора!" и пр.), че за слушане на джаз са пращали в Белене, както и за тесни панталони, "конски опашки" на момичетата и шлифери тип "ямурлук". Самата дума "джазов" била използвана като синоним на "западно" - за едни хвалебствено, за други упадъчно. Нима не знаете, че Гершуин е бил забранен? Може би през 1954 сте танцували "буги-вуги"? Не вярвам. Що отнася да генетиката и кибернетиката, мисля, че съм съвсем прав. Тук вече не се основавам на спомени на родителите си, а на прочетеното в библиотеката им, а то може да се намери и в Интернет. Цялата съветска генетична школа - водеща в света, е била срината, като дори банките с посадъчен материал, селекциониран десетки години, са били унищожени. Най-видният генетик Николай Вавилов е осъден на смърт, макар че благосклонно е оставен да умре в лагера. Вайсманизмът-морганизмът барабар с менделизма са победени от учението на Лисенко Трофим Денисович. Що се отнася до кибернетиката, тук трябва да разграничим машинариите, без които атомната бомба и ракетите са били невъзможни, от науката, всъщност "буржоазната лъженаука, изразяваща основните черти на буржоазния мироглед - неговата безчовечност, характеризираща се с империалистическа утопия" и пр., все от прочутия "Философски речник" на Юдин и Розентал. Да, кибернетици са разработвали самите машини, но пък колко философи са си изпатили заради едничката дума. Има голяма литература за погромите върху кибернетиката и генетиката, няма да ѝ правя реферат. |
| Аз много не помня, но тази група звучеше често и по радиото. группа Веселые ребята (1984-1992) https://www.youtube.com/watch?v=O8CQphfAsXs |
Руска музика, изпълнена на японски език:  https://www.youtube.com/watch?v=CmR3XMaEPf8 https://www.youtube.com/watch?v=6N7ITnDRYMU | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Докато не са ни се скарали за отклонения от темата, да Ви отговоря за научната атмосфера в СССР през 50-те години. Най-напред да разграничим периода преди 1956 и след това. А също и преди 1920. Лисенко дерибейства и при Хрушчов, но вече не може да убива. Бедата не е в отричането на кибернетиката - това наистина не е наука, а по-скоро някаква методология. (А за Бебидж нещо не Ви разбрах.) Бедата е в извратеното съжителство на философията с политиката, от което се родиха чудовищата, изяли учени, писатели, музиканти... всякакви. "Машината не може да мисли", защото мисленето според Ленин е... Иди прави "изкуствен интелект" нататък! "Науката е враг на случайностите" - прави теория на вероятностите! Опитай се да правиш формална логика при наличието на диалектическа! Изобщо, каквито беди са нанесли на науката философите, инквизицията не е нанесла. Съвсем не Ви съветвам да се ровите в литературата от онова време, ако нямате някакъв професионален интерес. Не си заслужава! Но все пак трябва да познаваме истината за онази епоха, та да не я повтаряме. Защото мракобесието има много имена, не само "култ към личността". А сега отивам да си легна с една песен, която олицетворява руския безкрай, в изпълнение на двама велики баси: Волга, Волга, мать родная, Волга, русская река! Ф. Шаляпин Н. Гяуров И... лека нощ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
| Где-то там, далеко, Где кончается дождь, Так размыты пути, Ни за что не пройдешь. Помнишь, в детстве туда Мы летали во сне – Далеко-далеко, Где кончается снег… Там в любом роднике Бьет живая вода, Там, в ладони упав, Не поранит звезда, Там чужой никогда Не бывает беда, Там друзья и любовь – Навсегда, навсегда. Где-то там далеко, где кончается боль, Вечно молоды вера, надежда, любовь, Там никто не продаст за серебряный грош, Там кончается грязь, там кончается ложь… В этой чудной стране, В этой светлой стране Никогда и никто Не слыхал о войне, Там не ловят в прицел Ни зверей, ни людей, Там не бьют стариков, Не взрывают детей… Где-то там далеко, где кончается дым, Где не должен никто умирать молодым Там горелой землей не пропахли ветра, Там кончается смерть, там кончается страх. Там не ловят в прицел Ни зверей, ни людей, Там не бьют стариков, Не взрывают детей… Где-то там, далеко Где легки облака, Где рассветы нежней, Чем любимой рука Где печали и грусть В уходящий закат Как бумажный кораблик Уносит река Где-то там далеко, где роса, как вино, Этот солнечный край я найду все равно… И любовь, и друзей – всех с собою возьму, Потому, что без них мне и Рай ни к чему. https://www.youtube.com/watch?v=_Ua-eYl2sO8 |
| Драги Гео, идва нашият час! За съжаление си изтрихте мнението, на което бях отговорил, и сега ми се губят конкретните поводи. Пък и, честно, афоризмите и метафорите в последното Ви мнение не ми помагат. За Бабедж не съм разбрал какво точно мислите, но така или той е създател на реална сметачна машина, макар и на хартия - толкова реална, че щерката Байронова да може да пише програми за нея. По-нататък, у Ленин няма нищо за мисленето и машините - не съм и твърдял подобно, но има за мисленето като продукт на съзнанието и атрибут на мозъка ("Материализъм и емпириокритицизъм" , всъщност идея, заимствана от Енгелс. Ако прегърнем догматично Лениновото третиране на мисленето, наистина ще излезе, че единствено мозъкът може да мисли, а всякакви железарии - не. Акцентът у Ленин обаче е бил върху материалния носител на такъв чисто идеален продукт като мисленето. Ами по времето, когато са развивани тези идеи - самото начало на 20 век, не е имало дори фантазии за компютрите. И да се пренасят механично формулировки с 50-годишна давност в нови времена, с нови дадености, е псевдонаучно безобразие. По всичко личи, че няма причини да отричаме способността на не-мозъчни структури също да разсъждават. Но това е твърде сложна тема, а и виждам, че Вие категорична отричате тази възможност. По мое мнение Ленин би я приел за разлика от съветските философи-носорози. По-нататък ми показвате макет на Магерницата като пример за "изкуствен интелект". И защо това? Първо, интелектът в случая съвсем не е изкуствен, а има и второ, и трето... Дълъг разговор, но все пак изкуственият интелект е нещо съвсем различно. Накрая, защо споменавате квантовата логика? Направили са я, тя е вид формална логика, и с нищо не са накърнили устоите на светата "диалектическа" логика. А в същото време "диалектиците" са воювали с "формалистите" и са ги пращали в лагери. Накратко толкоз, че трябва да си прослушам и песните, преди да си легна. |
| Лека нощ с тази подходяща песен. Върви в комплект с картината на Левитан Над вечным покоем, която поместих в "картинната" тема: Вечерний звон, вечерний звон! Как много дум наводит он О юных днях в краю родном, Где я любил, где отчий дом, И как я, с ним навек простясь, Там слушал звон в последний раз! Уже не зреть мне светлых дней Весны обманчивой моей! И сколько нет теперь в живых Тогда веселых, молодых! И крепок их могильный сон; Не слышен им вечерний звон. Лежать и мне в земле сырой! Напев унывный надо мной В долине ветер разнесет; Другой певец по ней пройдет, И уж не я, а будет он В раздумье петь вечерний звон! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |