Арменската общност в Швейцария прие с голям респект присъдата на Лозана, която осъди турския политик Догу Перинчек. Присъдата се основава на антирасистката реформа в тази страна, която има за цел да наказва тези, които отричат Холокоста. Параграф 261 от Наказателният Кодекс се прилага вече и за отричането на Арменския Геноцид именно въз основа на този параграф Догу Перинчек бе осъден да плати парична глоба. От 2005 г. Перинчек е под ударите на закона в Швейцария и сега е осъден на условна присъда от 90 дневни по 100 Франка, както и на глоба от 3000 Франка. Присъдата се равнява на 90 дена затвор по старият НК. Към това Догу Перинчек трябва да поеме съдебните разноски и да плати символичната сума от 1000 франка на арменското дружество в Швейцария. Расистката наказателна норма от Наказателният Кодекс на Швейцария и параграф 261, член 4 беше приет преди година с референдум, a Догу Перинчек е първият в света осъден за отричането на Арменският Геноцид. Изказванията му през 2005 в кантоните Ваадт, Цюрих и Берн, както и проекта "Голямата офанзива Талаат Паша" в Берлин, бяха провокативни действия и причина за неговата присъда. Освен това през 2005 в Берлин бе организирано честване на паметта на убития през 1919 година Талаат Паша, както и демонстрация "срещу лъжата арменски Геноцид". С това бе погазено още едно решение на Върховния Административен Съд в областта Берлин/Бранденбург, като пред камерите обяви Арменския Геноцид за лъжа, а законът гласи:"...твърдението, че Арменския Геноцид е лъжа нарушава параграф 189 от Наказателният Кодекс на Република Германия /не признаване паметта на жертвите/“. Следващите провокации от негова страна в Лион и Париж допринесоха за това в мониторинговия доклад за напредъка на Турция и нейната интеграция към Европейският съюз да бъде изказано становището на Европейският парламент това движение да се разпусне и да бъдат заклеймени действията на Перинчек и неговите последователи като расистки. От дълго време историци и политици, както и много парламенти в света признават Геноцида над арменците, за първи път това стори и швейцарски съд. Дали "случките през 1915 година" са Геноцид над един народ, са потвърдили също и множество историци от комисията за правата на човека към ООН. Само няколцина учени с турско потекло и някои представители на Република Турция поддържат тезата, че планирано масово клане над арменците не се е състояло. Натиска не даде плодове Подкрепен от много известни турски политици, някои долетели до Лозана специално за делото в петък 9 Март, Догу Перинчек продължаваше да дава прес-конференции и провокираше обществеността. С демонстрации той се опитваше да подложи на натиск и швейцарския съд. Дори немският политик Кристофър Блохер бе част от тази комедия и се срещна малко преди процеса с турския съдебен министър Чемил Чичек като никой не вярваше на тази случайна среща. Перинчек бе сигурен, че има подкрепата на Бундесрата (долната камара в Германия) и че срещата му ще даде плодове. "Благодарение на нашата борба, швейцарският министър на правосъдието изрази готовност за промяна на закона", споделя турска страница в интернет. По случай двудневния процес, всички средства за масова информация бяха задвижени и използваха Швейцария като подиум за изказване по темата. Краят на една провокация Присъдата сложи край на увеличилите в последно време изказвания, които отричат Арменския Геноцид. Предполага се, че Швейцария няма да се ползва вече като платформа за антирасистки изказвания и арменската Диаспора очаква наказания по този параграф да получат също и видни турски историци и правителствени идеолози като Юсуф Халачоглу, както и преподаващият в Турция шотландец Норман Стоун. Краят на този процес и неговия успех, който бе посрещнат с радост от всички арменци по света показа, че един закон като този е добър инструмент срещу накърняването на правата на малцинства и паметта на много жертви, понесли жестокостите на един народ, чиито наследници отричат грешките от миналото си. takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
| Даниел Фрийд призова Конгреса да отхвърли проектозакон за признаване на арменски геноцид в Османската империя 16.03.2007 07:54 Американският помощник държавен секретар призова американския Конгрес да отхвърли проектозакон за признаване на арменски геноцид в Османската империя през периода 1915-1917 г., предаде Асошиейтед прес. Проектозакон за признаване на арменски геноцид в Османската империя бе внесен в американския Сенат /горната камара на американския Конгрес/, след като подобен законопроект бе внесен по-рано в Камарата на представителите /долната камара на Конгреса/. Фрийд посочи, че турски представители са информирали САЩ, че одобрението на проекторезолюцията може да доведе до закриването на американската военна база в Инджирлик или до ограничение на правата за полети над чужда територия на САЩ, гарантирани от Турция. Друг ключов въпрос в турско-американските отношения бе засегнат от американския специален пратеник за координиране на борбата срещу Кюрдската работническа партия /ПКК/ ген.Джоузеф Ралстън, отбелязва АП, цитирана от БТА. Не се съмнявам, че ако значително намалим заплахата на ПКК за Турция това ще подобри отношенията между САЩ и Турция, посочи Ралстън и допълни, че дипломатически напредък по въпроса е бил постигнат, но с цената на значителни усилия. |