Чифликът на чучулигите
Добави мнение Мнения:4
  Това е един филм, изпълнен със силно впечатляващи кадри и сцени: В кадър виждате един турски войник, който стои несръчно до постланата за обяд трапеза. Той взема супената чиния внимателно в ръце, повдига я леко и после бавно я излива върху покривката. Ужасът е в дребните детайли. Това, което човек трудно може да си представи, е режисирано много деликатно. Така започва Арменският Геноцид! С обърнати супени чинии, с изведнъж загубено завинаги доверие към един народ, със сетните мисли, които преминават в този момент, че, това което се случва не може да е истина. Италианските режисьори Паоло и Виторио Тавиани и двамата вече 70 годишни, се представят на фестивала Берлинале тази година със своята продукция „Чучулиговата ферма” по най-жестокият и запомнящ се сценарий от историята на 20 век. Става дума за Геноциданад арменското население в Турция. И в предишни свои кинотворби като „Падре Падроне” (1977) и „Нощта на Сан Лоренцо” (1982) двамата братя се занимават с проблемите на подтисничеството и политическото насилие над обикновеният човек. Докато в „Нощта на Сан Лоренцо” насилието и опълчването срещу фашисткият режим са примесени с абсурдна комедия, то „Чучулиговата ферма” е режисирана като дълбока черна мелодрама. Табуто на Босфора Все още темата за Арменския Геноцид е табу в Турция. Освен това турските правителствени представители искат да пренесат това табу и извън пределите на страната си. Миналата седмица външният министър Абдула Гюл се почувства застрашен, защото дипломатическите отношения с ъс САЩ се бяха обтегнали. Причината бе една резолюция на Американският Конгрес, в която се осъжда остро Геноцида над арменския народ от 1915. „Ако тази резолюция се приеме”, заплашва Гюл, „защо да работим със САЩ заедно по бъдещи стратегически проекти?” Почти 100 години след „случките през 1915” известният писател и интелектуалец, както и носител на нобеловата награда за литература 2006 Орхан Памук, открито разкритикува Турция и смело заговори за над 1.000.000 убити арменци. Тогава той бе изправен пред съдебната скамейка и обвинен по член 301 за обида на Държавата Турция. Преди няколко седмици пък бе убит Хрант Динк-издателят на арменско-турският вестник”АГОС”. Сега пък се говори за шок след награждаването, защото в Берлин живеят около 250.000 турци. Обстановката е напрегната, очакват се демонстрации и затова организаторите са поискали допълнителни служители по сигурността. Смесица от Послушание и Страх Сценарият се базира по романа на живеещата в Падуа професорка по литература Антония Арслан и разказва историята на нейното семейство. В един провинциален град живее арменското семейство Авакян, което все още се надява, че най-лошото няма да случи. Филмът започва в домашна атмосфера с приглушена светлина, красиви лица и дълги рокли. Патриархът на семейството е умрял, но в тази ситуация дори турският главен генерал Аркан (André Dussollier) се прекланя пред мъртвите. Тогава идва заповедта от Турция и Аркан се отнася с респект към нея. В няколко кадъра се показва смесицата от послушание и страхопочитание, които много често са били причина за етнически прочиствания и погроми в миналото. Мъжете и младежите са кастрирани, обезобразени и разфасовани на парчета като добитък, жените и старците са изпратени към пустинята в Източен Анадол, като повечето умират от глад по пътя. Назим (роля се изпълнява от палестинският продуцент Мохамед Бакри), помощник в къщата и просяк, предава своите господари, за което съжалява и въпреки всичко се опитва да спаси поне жените. Турският войник Юсуф (Мориц Блайбтрой) е горд от спасението на Нуник (Паз Вега) и се влюбва в нея. Но при опит да избяга, Нуник се жертва, за да спаси своите племенички. Тогава идва нова заповед: „Първо стреляй, после им вземи главите!” За да помогне на Нуник, Юсуф жертва себе си. Една истинска драма. Невиждани брутални действия Изключителните актьори и истинските брутални действия, не пречат на чувствителността. Братята Тавиани успяват със своите кадри да събудят сантименталност и съпричастност у зрителите, защото този снимков материал ще остане със сигурност в паметта им. Но трагедията все пак остава трудно поносима. За бруталните действия на турците свидетелстват много преки участници на кланетата, разкази за това как войниците са карали майките да убиват собствените си новородени. Има и свидетелства за още по – ужасни действия, за които човек не иска да говори...да пише…да чете…да гледа. Виторио Тавиани разказва за това следното: „ Убийство на невинни е част от историята на театъра и киното още от времето на древните гърци и после Шекспир. Ние се натъкнахме на книгата на Антония Арслан съвсем случайно преди три години и така открихме трагедията на Арменците.” Идеалната пета колония Канадката Арсине Ханджиян е с арменско потекло и също е изгубила част от своето семейство. В ролята на Армине Авакян, тя вижда откъснатата глава на мъжа си в своите крака. „Тя искаше непременно да участва в този филм. Това е един вид задължение към нейните убити прадеди. Ние и обещахме да заснемем тези кадри наведнъж без никакви пробни снимки”, разказва Паоло Тавиани. „Според сценария трябваше да вика, но се получи само едно задушаващо мълчние и ние го оставихме така”. Арменците в Османската Империя са били християни, често високо образовани и богати. Това ги прави идеални за пета колония в Османската Империя, когато последните нападат Русия. В официалните документи на Анкара арменците би трябвало да бъдат екстрадирани и при тези действия, много от тях умират от напасти, глад или от нападения от кюрдски банди. Политичeски скрупули срещу този експлозивен проект В днешно време признаването на Арменския Геноцид от Хагският трибунал би била една лесна задача, но липсва политическа воля. От 70 години „Метро Голдуин Майер Холивуд Студио” планира да филмира арменският епос „ 40те дена на Муса Даг” от Франц Верфел. Политически скрупули са пречка този проект да не се осъществи, но тези дни Силвестър Сталоун изяви желание да филмира романа на Верфел. За НАТО винаги е било по-важно източният фланг да не се разбунва, отколкото да помисли за правата на и без това подтисканото малцинство на арменците. Дори и днес се избягва думата ГЕНОЦИД от страна на ЕС, за да не се попречи на бъдещото присъединяването на Турция. Филмът „Чучулиговата ферма” е една италиано-френско-испано-българска копродукция. В европейският филмов фонд Euroimage делегираните представители на Турция се опитаха да попречат на проекта на братята Тавиани. ЗА РАДОСТ ТОЗИ ПЪТ БЕЗУСПЕШНО! След премиерата на филма на братята Тавиани в залата се възцари каменно безмълвие. В брифинга, който последва представянето на „Чучулиговата ферма” на режисьорите още веднъж наблегнаха на това, че Арменския Геноцид и до днес все още очаква своето признаване. border=0 id=img> takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
| Филмът трябваше да бъде включен в официалната конкурсна програма. От Die Welt допълват, че за премиерата на филма е било избрано най-подходящото време - непосредствено след убийството на журналиста арменец Хрант Динк и заплахите към лауреата на Нобелова награда за литература турският писател Орхан Памук. "Филмът можеше да стане най-яркото събитие на Берлинале тази година, твърдят критиците, по всяка вероятност "Фермата на чучулигите" ще остане най-значимото киносъбитие са тази година. Но той не беше показан в конкурсната програма. Възможно е организаторите да са искали да избегнат разногласия и евентуални размирици от страна на турците живеещи в Германия, които само в немската столица са над 250 000 и все пак това е жалко. Euromages отделя 600 000 евра за заснемането на този филм, Което е една съвсем малка част от 15 милиона, които са вложени в ко-продукцията. Дали имаме и теоретичен шанс да закупим правото на прожекция на филма в БГ? И склонен ли е българина в наши дни на съпричастност? Вълнува ли го унищожението на 1 500 000 човека та било то и преди 92 години? Отправено е запитване към продуцентите на филма за предоставяне на право за прожекция в БГ. Търсят се спонсори, ако отговора на продуцентите е благоприятен. Би ли споделил мъката на арменците българския народ както го е направил през 1915 г? Или днес, както определи парламента, проблемите на Армения и арменците не бива да вълнуват правителството и народното събрание на България. Редактирано от - favn на 18/3/2007 г/ 12:06:14 |
| искам да попитам фашкиите в БГ , накой ден мислите ли да се изселите в армения.ако не , защо? армения не ли е родина на арменците. това фашкииско семейство Натиснете тук не е ли е срамота за диаспората и арменската държава? Редактирано от - 1984-1989 на 18/3/2007 г/ 12:09:40 |
Добави мнение Мнения:4