Слай Сталоун възроди „ 40 те дни на Муса Даг”
Добави мнение Мнения:1
 След като Слай Сталоун възроди Роки, сега кинодинозавъра иска да направи същото и със сагата за Рамбо, който след две години отново ще се появи на екрана. През декември 2006г. Силвестър Сталоун издаде още една тайна, а именно новината за намерението да се филмира едно не много известно на света литературно произведение, на един епос за пълното унищожение на една цивилизация – за първия Геноцид на 20 век, изтреблението на арменците в Турция, отразено в романа на Франц Верфел „ 40 те дни на Муса Даг”. На Сталоун му е съвсем ясно, че проекта, който възнамерява да осъществи е като нажежено желязо за част от участниците в политическия спектакъл. Критиците вече заклеймиха за една нощ и разнищиха напълно неговият „Роки Балбоа”, а дясно-националистите го обявиха за враг номер едно на Турция и веднага му предсказаха унищожителни последствия след филмирането на творбата на Верфел, последствия, които не биха могли да се сравнят с тези след филма „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Проектът все още е само в мечтите на Силвестър Сталоун, въпреки, че и последните щрихи са вече оформени в главата му: „Френските кораби идват, спускат стълбите, всички се изкачват. Корабът отпатува.” Героят, който организира спасяването, е заспал зад една скала зад отсрещния склон. Камерата се връща назад, корабът и морето са от едната страна и там има една самотна фигура на върха на планината, докато от другата страна хиляди турци щурмуват планината.” Романът на Франц Верфел При всички случаи, това е роман, който отдавна се нуждае от екранизация. Творбата разказва една история, завършваща с Хепиенд, въпреки, че книгата разкрива една действителна трагедия. Франц Верфел открива материала за книгата си през далечната 1929, когато посещава Дамаск:” Гледката на изгладнелите и бездомни деца, които работят в една фабрика за килими, му дават решителния тласък за написването на книгата.” Действието се развива през 1915, когато младотурците, начело с военният министър Енвер Паша и вътрешният министър Талаат, започват систематична подготовка за прогонване и ликвидиране на анадолските арменци от територията на Турция. Верфел използва и бележките на немският пастор Йоан Лепсиус, който посещава Енвер Паша в Турция, за да го помоли да се смили над арменците. „Между арменците и чумавите бацили няма разлика”- такъв е отговора на неговата молба на тогавашният военен министър. Романът „ 40 те дни на Муса Даг” е бил дълго време забранен в Турция. Нациститепърви забраняват книгата на Верфел два месеца след издаването и през 1933. Нищо не е забравено Герои на книгата са 5000 арменци, които се барикадират на върха на планината Муса Даг (1281 метра висока планина на Мойсей в близост до сирийската граница) и в продължение на седмици отблъскват турските нападения, докато най-накрая идват спасителните френски кораби. Седем арменски села е имало по това време по склоновете на планината. Днес има само едно - Факъфли. Там растат портокали и нарове. Аведис Демирчи е най-старият в селото. Когато са се барикадирали преди повече от девет десетилетия, той е бил роден. За съжаление всичко е забравено и тази „случка” от историята е непозната за много хора. И все пак, нищо не е забравено. Сталоун планира филма, а издателство Белге ще преиздаде на немски книгата през пролетта. Националистите в Турция се надигат и започват словесна битка. „ Рамбо е Човек на АСАЛА”, пише един вестник, като го оприличава на член на терористичната арменска организация АСАЛА, която екзекутира видни турски дипломати през 70 те и 80 те на миналият век. „Книгата е пълна с лъжи, а авторът е набавил материала от лъжесвидетелски разкази на антитурски настроени арменци”, споделя началникът на „ Съюза за борба с невярните твърдения за Геноцид” Савъ Егилмез, който е и преподавател по история в Университета “Ататюрк” в Ерзерум. Съюзът иска да спре филма, хиляди гневни електронни писма са изпратени към Холивуд. Протести в Турция „Сталоун трябва да дойде в Ерзурум”, смята Егилмез. „Тук ще има възможност да разгледа музеят, където са представени нагледно арменските безчинства над турският народ.” Турските дипломати работят на високи обороти. Едновременно с това се чуват идеи относно ответен имидж-удар: “Щом арменската Диаспора може да плаща на Холивуд за тези филми, защо да не го правим и ние?” - споделя депутатът Егемен Баги. Първи проект в защита на турската “чест” беше представен миналата седмица. Това е един филм за Бехиц Еркин, турският посланник в Париж по нацистко време, който помага на много евреи и в очите на турците е турският Оскар Шиндлер. „ В едно време, през което Европа мълчеше, един мюсюлманин и турчин не можеше да понесе нехуманното отношение към евреите”-споделя филмовият агент и съинициатор Мехмет Челеби. takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
Добави мнение Мнения:1