Добави мнение Мнения:19
| /:/ "...Това, което харесвам у господин министъра, е преди всичко либералният стил..." ......................................... ......................................... ..................................... Е, ми, поотъркал се е човекът о "либералния" Доган и "либералното" Му ДПС - и прихванал чист български "либерализъм"!!!  |
*****
Редактирано от - bot на 21/3/2007 г/ 09:28:29 |
*****
Редактирано от - bot на 21/3/2007 г/ 09:28:41 |
става дума за овладяването на система от клишета, които позволяваха да се разпознават "висшистите" сред останалото население - те умееха да говорят за бази, надстройки, качествени скокове и тъй нататък. Според тезата на г-н Дичев излиза, че за да е признат тогава за висшист по технология на полимерите (примерно), на човек му е стигало да изрецитира някое и друго ИстМат идиомче, а през това време индустрията си е бачкала по интуиция  Препоръчвам на автора да извади за момент затормозената си от постсоц клишета глава извън хуматитаристкия си курник, да вдиша заводски въздух и да се огледа наоколо  Забелязвам, и в осветляването на директните казузални връзки е не по-малко вещ: в места като Харвард само 10% от издръжката на студента се покрива от неговата такса - другото е индаумънт, т.е. пари, натрупани от дарения. В резултат студентите там ги скъсват от учене, а университетът е световен лидер. Аз пък, наивника, си мислех, че въпросният университет има светован слава поради факта, че е първата академична интитуция в Новия свят и че в 350-годишната си история, независимо от финансовия си мениджмънт, е приемал и култивирал най-качествени интелектуални артефакти.  Изложените аргументи в подкрепа на либерализацията във висшето образование са, меко казано, едностранчиви: авторът представя досегашното образование само от гледна точка на неуспехите и неадаптираността му, а пък "бизнесът" - спасителният либерализиращ фактор - е обрисуван като легитимен и легален по презумпция и ни остава само да внимаваме с прекалено прагматиската му претенциозност, иначе шуробаджанащина, липаса на ясни критерии за подбор на кадри, корупция - няма такива работи...   |
| Истина е, че в големите частни университети в САЩ повечето пари идват от техните фондове, не от таксите. Но тия университети по начало са си създадени от дарения, често на едно лице - някой си роботърговец Браун от Провидънс, Роуд айлънд, направил университета Браун, някой си Джон Харвард - Харвард. Андрю Карнеги направил Карнеги Тек, Езра Корнел - Корнел. Дали им земите, построили им къщите, оставили им пари. По-нататък други хора дали пари за нови къщи (всяка ун-тетска къща носи името на някого, Джон Браун хол), за нови професорски бройки (д-р еди-кой е "Джон Смит професор по технология полимерите" - примерно), за стипендии за студенти. * Сега наизлязоха много книги за приемните стратегии на елитните ун-тети. Как Харвард тихомълком ограничавал приема на евреи в 1920-те (и сега - на китайци), които били страшни зубрачи. За Харвард се смята, че не приемал най-големите читанки (макар че за да имаш шанс трябва задължително да си с "пълно шест" от училище и много висок САТ плюс друга дейност), а изявени лидери, които ще станат големи босове и ще му дават големи дарения. Големите читанки да отиват в Чикагския ун-т. * В България също имаме примери как бизнесът бил достатъчно компетентен и състоятелен да помага на ун-тета. Софиянци знаят за братя Георгиеви, но не знам дали знаят, че вторият (и пръв частен) бълг. ун-т - варненското Висше търг. у-ще (1920) е създадено от група частни лица - Варненската търг. камара, пръв ректор бил американски професор (завършил Цюрихската политехника) - Цани Калянджиев (химик). Свищовската търг. академия "Д. Ценов" е създадена в 30-те от Димитър Ценов, частно лице. * В нашия край частни лица построили след освобождението и катедралата (1886, най-голямата църква и сграда в Княжеството до завършването на Ал. Невски в 1912), и двете гимназии (девическата била най-голямата учебна сграда на Балканите в 1882). Това били местни търговци (Велико Христов, Стамат Сидеров, Никола Провадалиев...), някои имали кантори и в странство, ама никой не бил Рокфелер. Един такъв търговец, гарибалдиецът Михаил Колони, от чийто чифлик Петрушан във Влашко тръгнала четата на Х. Димитър и Караджата, дошъл във Варна с много пари, бил два пъти кмет, диктатор го наричали враговете му, европеизирал града и умрял без една стотинка (като А. Карнеги). |
| Най добрите университети в света са частни! Комунистическите университети в България произвеждат и сега масово НЕКАДЪРНИЦИ! |
*****
Редактирано от - bot на 21/3/2007 г/ 09:30:59 |
*****
Редактирано от - bot на 21/3/2007 г/ 09:29:04 |
| Пре-любезний Вълчев, хранителят на журналистките, ли чакате да направи качествени реформи!? От любезност няма да направи нищо. Очаква ви само дълго чакане |
| Фичка Ти като забогатял в Хамериката що не основеш един университет у Варненско и да останеш без стотинка, ами си къташ париците. Абе ти с булята само акъл давате ама нищо не правите. А Бот спи ли, че не е фраснал ония двамата по-горе дето пишат на латиница. |
Lord Nephilim Thurizaz Дичев, оставям настрана вкиснатия гювеч, който отново ни сервираш, а напомням на читателите за материала ти от 15.03. "PR скандалът". Цитирам те:"Специалисти по човешката памет ще ви кажат дори, че лошото се запомня много по-силно от доброто!" Та в тази връзка проблемът с теб е не толкова, че настоящия вестник ти дава възможност всяка седмица да опресняваш назубреното в Унгария и USA на курсове по теория на масово съзнание, масмедии и т.н., а това, че "преподаваш"/запомнят те/ на млади хора в университета. |
| Разбира се Дичев си пише от своята камбанария на хуманитар. При тях и тази статия в "Сега" се води за научна продукция. При нас в точните науки само действително научни статии се водят за такава. Аз имам около 13-14 научно-популярни статии ама ги описвам в отделен списък и никой не ми ги признава за научна продукция. Условията за професорска титла, която скоро получих, бяха 50 статии, от които 35 в международни списания с висок импакт фактор (фактор на цитирания на списанието), над 50 цитата, статии в монографии и т.н. Въпреки това оценяването е пак много трудно и доста субективно. Въпросът за БАН не е, че ръkоводството се назначава от държавата, а че за наука няма пари. Моето нение е, че трябва да се направи решителна реформа, така че висококвалифицираните специалисти от БАН да влязат аудиториите - малките университети в провинцията се нуждаят от това, а университетските преподаватели да участват в съвместни проекти с БАН. |
| Аз смятам да продължа да уча. И ме тревожи един въпрос - чувам за куп фалшиви професори /Евг. Дайнов, Б. Димитров/. И какво ще науча при хора, дето сами не са доказали какво могат? Пък и много се говори за фунията, дето всеки влизал, но малко излизали. И пак приемни изпити, пак такси - някой има полза от това. Що се отнася до наука и бизнес - познавам някои хора, дето си платиха и имат диплома. А сега се заговори, че ще амнистират дипломите им. И аз да уча, те да плащат - накрая с еднакви документи, а те с реално по-големи шансове, защото са си част от мафията. Та сега се загрижили от намаляването на студентите у нас. Ами ще намаляват - искам да уча, а не да оправям далаверите на някой си "професор". |
| Академик Дичев отново прави по сериозни за тази многострадална страна въпроси лайняна литература.Той няма никаква вина.Това е интелектулната мощ в държавата.Бил съм в Университет и знам с очите си какво преписване става от международните книжки и списания.Всеки опит да бъдеш честен в науката при нас е пълен провал.Спасението все още е някъде навън.За да се преобърнат при нас нещата е необходима революционна мозъчна атака върху философията на проблема.Дори да се появи идеята, академиците от сорта на Дичев и Дайнов ще се препънат в нея и ще я подритват. |
И друг път съм чувал, че точните науки били единствено наука, докато при хуманитарните признавали всичко за наука. Това, разбира се, е плоска лъжа, която някои използват, за да покажат, колко са чисти и неопетнени, незамисимо от миналото си през комунизма. Умирам от смях  Реформата във висшето образование отдавна е закъсняла, ако Вълчев успее дори малко нещо да промени - берекет версъм! Съгласен съм с Дичев, че оченката на нашите университети трябва да е и международна. Но в тази оценка ми се струва смешно непрекъснато да се сравняваме с Харвард. В България няма да има Харвард, но въпреки това може да има достатъчно добри университети. Не съм съгласен също така, че добра наука няма да се прави на български. Това зависи от университетските преподаватели и интелектуалците - ако го приемат, така и ще стане. Както нидерландците вероятно ще изоставят окончателно холандския като академичен език - добре че са фламандците в Белгия. |
*****
Редактирано от - bot на 21/3/2007 г/ 12:02:22 |
| Никакво съгласие не може да има що се отнася до реформата във висшето образование и науката - така че желанието на доц. Вълчев да го постигне е неосъществимо. Така е защото огромното болшинство от работещите в тази сфера не са заинтересувани от каквито и да било промени - най-вече издигналите се някога по партийно-профсъюзна линия хабилитирани псевдоучени и техните отрочета и подлоги. Точковата система на акредитация, за която се говори в статията, при нас отдавна работи и аз самият бях атестиран по нея, но тя сама по себе си не може да придвижи нищо към по-добро - че нали навсякъде най-много точки ще съберат местните феодали, дето подмазвачите се надпреварват да ги пишат за съавтори, че иначе са за никъде. Струва ми се, Министърът трябва да престане да го увърта и да се определи - или да започва да работи за реформата, или да продължава с концепциите, стратегиите и вижданията. През последното десетилетие съм присъствал на не по-малко от 50 форума, на които се е обсъждала тази реформа, всичко дето има да се казва, вече е казано, време е за действия. |
| Г-н Маркс, обикновено с интерес чета постигите ви, но тук не сте прав. И в хуманитарните науки тази статия НЕ е публикация. Но писането на повече статии от тоз вид води до мнения като това на Пикси, който докато чете вестника изпада в ужас от професорското съсловие в хуманитарните науки. Така че в създаването на имидж нЕма нищо лошо, но прав сте, не това е науката. От друга страна, за статията- писна ми да чета кой как щял да ни оценява. Аман от оценки-външни и вътрешни. Другото от което ще кажа аман, е аман от реформи. Висшето образование кой откъдето дойде го подхваща и Оп, квото стане. То и без друго резултатът от реформата не се наблюдава, щото на другата година се прави нова радикална глупост в противополжна посока. Друго, тука се говори за наука. Честно да ви кажа, аман от интиутивни стратегии и методи в стил просветна ми внезапно докато си четях вестника в тоалетната...Къде е научния подход в изграждането на стратегия? Къде са показателите, проучванията, анализите? Таквоз нещо няма, ние още сме на етап творческо вдъхновение в момент на изтрезняване от пиянство. СТрах ме хваща, като виждам че вчера завършилите същия университет недораслячета дават акъл как тряяя да се управлява (визирам великите стратегии тактики предлагащите се под път и над път навсякъде). Торкоз за престижността у важението към образованието и образованите у нас.  |
| Злобарче, това за недорасляци - "бизнес" стратези, даващи акъл как се управлява е болест не само за българските университети, но и за европейските такива. В момента ги изучавам тия стратегии като част от тукашното ми обучение и ситуацията е горе-долу същата - едни хора ти обясняват как е трябвало да постъпи фирма която е фалирала преди няколко години че да се отърве. Е верно тия хора имат дипломи и титли, ама не мога да се отърва от усещането че цялата "бизнес наука" е още във "Аристотелова фаза" - засега се трупат емипирични набблюдения и причинно-следствени връзки и макар че има някои опити за извеждане на модели, тоест закономерности това все още не е точна наука. Дали някога ще стане такава е спорно - форумците могат да се изкажат по въпроса. |
Добави мнение Мнения:19