Виртуална футболна реалност

Настанаха дни на чудесата в българския футбол. Левски загуби с 1:2 от смелия оптимист Рилски спортист, което върна оптимизма на помръкналите червени гурута от Борисовата градина. В радостта си дори те обявиха загубата за нередна, обърквайки съвсем логическия ред, на който се крепи футболът.

Когато Левски бие, нещо не е наред и сателитната система действа… Когато Левски губи, нещо не е наред и сателитната система действа… Тези незавършени мисли мигат на отдавна блокиралия компютърен екран в патологичните глави на някои хора, а лечението познава само два метода – тежки седативи за болния или отстраняване на дразнителя. Тъй като Левски няма намерение да се отказва доброволно от лидерската си роля у нас, извоювана в последните 16, и най-сетне цветни години на обществена нормализация, то ясно е, че ще трябва да посегнем към успокоителните с благородната цел да облекчим страданието на (за)червените луди.

В седмицата на чудесата някак в сянка остана един мач, който на теория бе много повече дерби от "драмата" в Самоков. Съсипан от вътрешни противоречия, които са исторически заложени в порочното му зачатие през мрачната и с вкус на бетон 1948 г., ЦСКА изведнъж "възкръсна" и спечели "битката" с Литекс в дебюта на Стойчо Младенов. Нищо че битка нямаше и ловчанлии стигнаха един път за 90 минути опасно до вратата на европейския гранд, който пък трудно връзваше и три поредни точни паса. Някак с един удар бяха съживени два мита – за великия треньор Стойчо Младенов (с толкова загуби по 0:3 и нагоре в кариерата си, че и той самият сигурно не ги помни), и за още по-великия ЦСКА, призван да печели дори срещу направил перфектна зимна подготовка отбор с качества като Литекс. Който е гледал поне една контрола на тима на Люпко Петрович през последните два месеца, ще знае, че Литекс демонстративно не игра на Българска армия. Никой не зададе въпроса защо, но и без това отговорът е ясен: за да се опъне триумфалният червен килим на пътя на Стойчо от село Плоски към парадния вход с трите звезди в Борисовата градина. Кой и къде е осигурил комфорта на Младенов е второстепенен въпрос за начинаещи репортери.

Мачът ЦСКА – Литекс е сто пъти по-гнил от Рилски спортист – Левски, където същият персонаж от Плоски предричаше лесна победа на шампионите, щото такава била организацията. За организация питайте потресения Люпко Петрович, който още се чуди как е възможно само 4-има от 11-те му титуляри срещу ЦСКА да са запазили някакъв спомен как се спира и подава топката.

Аз бях на мача в Самоков и за разлика от повечето анализатори мога да говоря за лични впечатления: Левски игра в характерния си стил и през първото полувреме трябваше да води поне с 3:0 на "Рилецо". Прекомерната увереност обаче изигра лоша шега най-вече на защитниците и вратаря Георги Петков, които са фундамент на националния отбор между другото, и в момент на умопомрачение бяха допуснати два гола от игрови комбинации само за три минути. Това на Левски не се е случвало в България от две години. Отборът нямаше имунитет срещу такава внезапна смърт, обърка се и в последните 30 минути не знаеше как да реагира на факта, че изостава в резултата и не е получил попаденията случайно, а след като е бил надигран в две почти последователни ситуации. Късметът и героичните прояви на вратаря Белло също изиграха своята роля за първата загуба на сините от близо година. Както и фактът, че от 65-ата до 90-ата мин футбол се игра общо по-малко от 10 мин. Това е реалността.

Има обаче и друга, виртуална реалност. В анкета на интернет страницата Гонг.Бг 18 процента от гласувалите посочват като причина за загубата, че Рилски спортист е надиграл тотално Левски. Това е нелепо, освен ако за надиграване не се приемат общо двете смислени атаки на самоковчани. Няма смисъл да отбелязвам, че от тези кликащи анкетьори почти никой не е бил на стадион "Искър", а двубоят не се предаваше пряко по телевизията. Става дума за мнение, формирано от удобно монтирани и коментирани телевизионни репортажи, както и от "безпристрастни" вестникарски материали.

Още по-страшно е друго – 32 процента от гласувалите смятат, че в Самоков има нещо гнило. Това вече е нетърпимо – не си гледал мача, нямаш идея какво точно е станало на терена, но гласуваш, че има нещо гнило под хипнозата на определени медии. Истински кошмар! Излиза, че общо 50 процента от хората, които се интересуват от футбол, живеят във виртуална реалност. В нея евентуалната 25-а шампионска титла на Левски няма да се е състояла дори и след награждаването на Герена, а влизането в Шампионската лига ще си остане завинаги горчиво, че дори и отровно футболно грозде. Наздраве за човека, измислил усмирителната риза.

Павел Колев, http://www.levski.bg