
| Калине, да ти кажа честно, догнуся ме от твоето писание. Благодарение на точно такива като тебе--тъпкани, унижавани, мачкани, но търпеливи и послушни--гадовете са си съществували десетилетия и, ето на, отиват си по "естествен път," както сам пишеш. А би трябвало иначе--гадовете да страдат, да ги тъпчат и унижават. Къде е твоята отговорност тука, кажи ми? За мен не се притеснявай, аз ги плюех в лицето и ясно им показвах колко ги презирам и ненавиждам. И при първа възможност се махнах от България, за да не отдам и една секунда повече за една система, която е изградена от и за престъпниците. Сполай. |
не са сенки още, тея върколаци пак си вадят хляба с чужда мъка, представяш ли си колко тайни ченгета храниш със съдбата си, дебнат, измислят, мародерят, небе, кой ще пусне паднали ангели на небето ![]() |
| Сенките си отиват, но остават техните сенки - синове, дъщери, внуци, ученици. И царството на сенките продължава. А в царството на сенките е винаги мъгливо, сумрачно, сиво. За да могат сенките да живеят в своя среда. Дори да блесне някой лъч истина - сенките са добре - веднага се удебеляват и още по-пълноценно закриват земята. И стените. И лицата на хората. Проблемът е в самите нас- често виждаме в сенките единсвена възможност да полегнем и отдъхнем. Без да усещаме как сянката изпива силите. Независимо дали е син на сянка, бодигард на сянка, сенчест опонент на сняка. |
тоталитарен строй не подлежи на развитие, подобриш ли го го променяш ерго разрушаваш, затова връщаш там дето е било спряна историческата спирала....и нататък кадрите решават новите успехи ![]() |
| Фабияне, това беше много поетично. Красиво казано, наистина! Но истината е много по-воняща. Няма сенки ... мутрите и техните работодатели и покровители през всичките тези 17 години са много реални. "Ние, пак сме тук!!!" Тук сте ..... аз, затова не съм! Пфуй!!! |
| Абе, не ми стана много ясно, кво иска да ни каже автора, ама тва три синджира?!, ще да е "роби на демокраДията", Апропо, оня ден слушах русския сатирик, Михаил Задорнов, та той обясняваше кво е демокрация и излезе, че не идва от демос демек народ, а от демон, та от там управление на демоните, в нашия случай демоните на ретропещерния капитализъм от 30-те години на миналия век...Нейсе... |
| Сенки ли? Какви сенки, я наречете нещата с истинските им имена! Това са кариеристите, в най-отрицателния смисъл на думата. Които тогава бяха “номенклатура”, сега са “инициативни и предприемчиви”. И които никога не са били и няма да бъдат “сенки”. Ако с фантазията си г-н Донков пренесе себе си и ония тримата през времето – от тогава в сега – щеше да ги види в същите, леко осъвременени, роли. Тях, а не себе си или своите приятели унесени интелигенти... “Точно в това е мостът между миналото и днешното”. По-точно – приемствеността между миналото, настоящето и бъдещето. Всяка работа си иска майстора, от всяко дърво свирка не става... |
| Трябва да се отбвележи, че и тогава и сега пък може би и винаги основния проблем си оставаха човешките взаимоотношения. Тогава се използваше идеологията като параван за тези взаимоотношения, сега се използват други средства - икономическа и организационна целесъобразност и т.н.. Но винаги трябва да се харесаш на някого или някой ще те намрази. Гледах едно предаване за спасението на евреите по канала 7 с Маргарита Михнева и някакви научни работници. Там се изнасяше, че Живков не е бил на протестните митинги организирани от комунистите. Но правеше впечатление колко участващите начело с оная ***** (редактирано от автора) Михнева се стремяха да не кажат, че комунистите са участвали най-активно в това спасение, въпреки, че май само те са орагнизирали открит митинг за спасение на евреите. Пък Михнева се напъваше да докаже, голямата роля на цар Борис, като се знае, че последния одма щял да изпрати евреите, както впрочем е направил с евреите на Беломорска Тракия и Македония, ако не беше обратът при Сталинград. Всички тези напъни са за да се харесат на новите силни. Защото се знае, че демокрацията си е демокрация ама човешкия фактор решава, а неговите решения се движат от съвсем други цели, отколкото равенство, справедливост, свобода, демокрация и т.н. |
Господа , Батинката Донков си е по природа кротък човек ... Не му придиряйте , че е мърморко като мнозина от нас самите... Какво друго ни остава ...? |
Така и не разбрах защо пише само за миналото време. Сегашното време, бъдещето - те са които ни интересуват, а те са същите, само дето поредния човек вече не е млад, за да го види. Сега следващите млади изпитват същото. Като цяло никога не харесвам подобни писания. Сякаш казват - аз съм велик, ама другите /ти, той, те/ са виновни, че таланта ми не се разви. |
| Аз впрочем мога да пиша доста такива материали за хора които са ми правили мръсотии по тези времена И сигурно не само аз а почти всички, които са живели тогава. Най-интересното е, че тези които тогава ми правеха сечено при последния избор се явиха в моя защита, а се намериха хора, които съвсем не познавам, главно от СУ да ми праявят мръсотии. Те разбира се си имаха някакви свои интереси, които аз и сега не мога да схвана. Така, че мръсотията е неунищожима, тя само преминава от една форма в друга в зависимосвт дали е социализъм или капитализъм. |
Хубаво го е написал Донков! За този , който има ум да го разбере. Е, вижда се от много от посанията по-горе, че това, последното, е малко дифицитно напоследък. Но както и да е. Днес е петък и искам да ви разкажа един виц. Седят двама души на раздумка и единия казва на другия: - Знаех ли Х те мрази. Помислил човекът и отговорил: - Да. Х може да ме мрази. - Ама да знаеш и Y те мрази. - Да - отговорил човекът, и Y може да ме мрази. - И Z те мрази- продължил първият. Замислил се човекът и отговорил: - Не, не вярвам Z да ме мрази. -Защо си толкова сигури? - Ами защото няма за какво. Със Z почти не се познаваме, пък и никога с нищо не съм му помогнал. Редактирано от - Федя на 30/3/2007 г/ 17:42:48 |
| Този път петъчното мрънкане е в минало време, с нюанс на поетичен възторг от смъртта на номенклатурния душманин от времето на камунизите. Това че номенклатурният душманин е пуктясъл от естествена смърт не е кой знае какъв повод за възторг. Смъртта е билогически процес, а не възмездие. Този биологически процес се случва на всички без изключение - както на добрите поети, така и на лошите душмани. Виж съдебен процес над душманина би било нещо съвсем по-различно и по-справедливо. Но с мрън-мрън това не става. Искат се ербап хора, а тикива ние немаме. Напротив, оставихме едновремешните камунистически душмани да се трансформират по съвсем естествен начин в съвременни капиталистически душмани. Но все пак има разлика, голяма разлика. Камунистическите душмани по тоталитарно време биеха яко по задника за мрън-мрън, а днес при демокрацията можеш да си мрънкаш на воля колкото си искаш, никой не ти обръща внимание. |
![]() |
![]() |
| Добре го е написал автора.Не зная обаче какви са очакванията му за промяна на основни отрицателни човешки качества съществуващи от както свят светува?Времето не е фактор, който би могъл да окаже влияние.Омразата, кариеризма, завистта, злобата ще ги има , докато има живи хора на тази планета.Но, това е само констатация и трите синджира не са "роби", а последователи на практиката за насаждане на злото. Може би само в едно утопично общество(на развития социализъм, както идейно ни подковаваха на времето)ще има взаимоотношения изчистени и добри.Но, това са фантазии или по-скоро розови мечти.Не е лошо човек да си помечтае, това освобождава. |
| Мръсниците и подлярите се изявяват най-много там, където благинките са кът, а борещите се да ги получат зависят от някоя всемогъща воля. Там, където няма дефицит на благинки, знаещият и можещият ще си вдигне шапката, ще си намери по-добро място или ще работи за себе си. И какъвто и да е мръсник, мерзавец или душманин няма да успее да му направи нищо. |
| Круелке, Много точно си го казала. Поради тази причина първата грижа на душманите е да лишат хората от благинки, а след това да започнат да им отпускат по някоя и друга благинка селектвино и целево, по заслуги. Само на тези, които слушкат! И те, завалииките, слушкат и..... мрънкат. Мрънкат и слушкат. |