Е, не точно това... като отидеш на Северния полюс, как се говори на майката Земя...? Че намери и пъпа, бре . |
Към автора: "Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща." НО "Да знаеш не винаги означава да попречиш." |
И к'во, и к'во...публикувана само "редактираната" половинка от ръкоделието! Редактори таквиз - никакви яйца и козунаци...на пост и молитви до неделя! Редактирано от - OLDMAD на 05/4/2007 г/ 13:44:32 |
А отдалече създаваше впечатление за пристигащ влак.... ... в тъмнината на тунела... Много хубава Реконтра днеска. Браво. |
Хубава е, ама прикалено елитарна. Не става за четене от всекиго. Демек ефектът й се намалява драстично особено за най-младите и най-възрастните читатели на изданието. А тая колонка следва да носи общодостъпни и разчитаеми послания. |
Че днеска реконтрата бъка от общочовешки, общодостъпни и разчитаеми послания. Ето близалката за най-младите. Прехвърлих се на другата картинка - перфектният кръг, с който орлякът от сийдъри и лийчъри ме беше заобиколил (о, за час бях център на мирозданието) и ми подхвърляше сръчно парченца от файлове, частички без никаква стойност. От слепването им с плюнката на добрата слизеста жаба обаче щеше да се пръкне левент неръкотворен, мръсножицирано рок соло, тричасов филм-блокбастър за карибски пирати, жежки сексуални намеци на чалга-фурия Ето и буцата сиренце за най-възрастните че рулото на написаното от мен ще се точи подобно на касови бележки на безсъвестен гражданин, не плащал от години сметките си за вода или от месец тези за парно След като прозряхме какво е искал да каже авторът в общочовешки план и как посланието му стига до всички възрасти и раси, можем да се оттеглим със задоволството , че днес сме прочели нещо хубаво, без да се налага да го анализираме. лека вечер. |
Лунатик, бихте ли ме осветлили какъв е замисълът на контрата, щото имам известни въпросителни и бих желала да си ги изясня с Ваше съдействие? Не е задължително да ми отговорите тая вечер, ако сте възпрепятствам - може и утре. Предварително ви благодаря. |
Ще се опитам да отговоря, въпреки че от училищните ми години много мразя темите за литературна критика("Какво е искал да каже авторът? Къде е скрито е общочовешкото послание на творбата" и прочие). Тази реконтра е ода за възхвала на усещането за свобода и принадлежност. Апотеоз на чувството едновремено за уникалност и въпреки това сливане със средата. Има едно неописуемо усещане, когато в летен ден свърнеш с колата от пътя , навлезеш дълбоко сред нивите, излезеш от колата и влезеш сред пшеницата. Тогава слушайки "тишината", сред която се чуват песните на шурците а шумът от пътя долита тихо като морски прибой и долавяйки аромата на тревите, в човек се появява едно особено чувстов на лекота, уникалност и на сливане с природата. Подобно е чувството на докосналите свободата и магията на Мрежата, където можеш да си какъвто пожелаеш и където сякаш с магическа пръчка споделените от много хора чирепи(парчета счупена керамика) се превръщат в красива китайска ваза. Идеята "Да обърнем ентропията" е велика. Та винаги е удоволствие да прочетеш нещо за чувствата , които са те вълнували, но много по-добре облечени в думи от майстор. Но за да не задълбаваме в анализи, ще предам един стар виц(може и да е истина). По соц. време имаше традиция поети и писатели да ходят на посещение в училищата и да си четат публично произведенията. Така един поет отишъл в едно училище и прочел някои от стиховете си за деца в открит урок. Когато свършил, му бил зададен дежърният въпрос - Другарю поет, какво искате да кажете със стихотворението си "Пързалка"? Поетът отоговорил: - Един зимен ден стоях до прозореца и гледах как децата се пързалят със шейни. Техният смях и тяхното веселие така ме заразиха, че седнах и на един дъх написах това стихотворение.Това е всичко, което съм искал да кажа. Учителката се възмутила: - Не другарю поет, искали сте да кажете съвсем друго. Как децата при социализма играят и се смеят, а при капитализма са гладни с трескави очи. Иванчо, я стани и кажи какво още е искал да каже другарят поет с това стихотворение.... |
Тази реконтра е ода за възхвала на усещането за свобода и принадлежност. Апотеоз на чувството едновремено за уникалност и въпреки това сливане със средата. Лунатик, аз пък си мислех, че "облечената" в красиви и напудрени думи контра ориентира вниманието на читателя към следния парадокс: докато полицията се занимава с преследване на Торенти /което безспорно е нарушаване на свободата за безпрепятствано теглене и обменяне на информация/, други по-значими и удрящи джоба на хората престъпления остават ненаказуеми. И е даден пример със случая "Топлофикация", скрит в поантата на материала: Аз трепетно загрях, че пак и отново ще Проституирам, че рулото на написаното от мен ще се точи подобно на касови бележки на безсъвестен гражданин, не плащал от години сметките си за вода или от месец тези за парно, без да се интересува от авторските ми права, защото кой може да сложи ISBN номер или печат на вечността? Ето, виждате ли колко съм била заблудена. А вие се оказахте толкова отзивчив на молбата ми, благодаря ви. И вицът ми хареса. Весели празници! Редактирано от - Гичка Граматикова на 06/4/2007 г/ 17:35:50 |