Отиди на страница:
| Великолепно! Браво, Калине и благодаря! Урок по човещина. Много необходим, все по-малко остават човеците, които все още могат да го правят... Така, че, моля, не спирай! |
Калин Донков  И не се коси! Низшите духом няма да те разберът, макар че , според някои, тяхно ще бъде царството небесно! Още веднъж |
Другото дето го описва Калин, напълно не ми е ясно. Ка щало да ти е ясно. В гоненето на изкуствения интелект, напълно си загубил естествения такъв. Макар че, като ти чета писанията май не е имало какво да загубиш!  |
| Г–н Донков се опитва да се прави на Вазов или на авртор от 70–80 год , за чието произведение споменава Marx. Не знам защо е толкова голяма омразата на г–н Дончев към един от най–добрите столични квартали Младост 2. Разположен на едно най–добрите места в София – до Витоша, но не попадащ в сянката и, като усойните и ревматични Симионово, Драгалевци и подобни, разположен високо, с чудесен изглед към Витоша и Стара планина, с добра инфраструктура (въпреки, че сега е претоваренна от недомислието на управцляващите в момента мутри), на минути от Аерогарата без да чува и един децибел от шума на летището, панелните жилища, за разлика от някои други панелни квартали и с изключение на няколко "работнически" общежития са изградени предимно с просторни за столичен град тристайни апартаменти (85 – 90 м2 по старому, 100 – 110 м2 по новому). Ако нещо липсва на така презрените от автора панелки, то е поддъжането – не може жилище да не се пипа над 30 год и да искаш да е като ново. Но това е проблем и на всички жилища в столицата. В центъра фасадите са много по очукани от тези в Младост 2. Безобразно са и боклучавите балкони, но това не се дължи на панелките, а на обитателите. Същото важи и за запустелите пейки, градимки и детски площадки. Младост 2 навремето беше изграден като комплекс на средния чиновник в София и наистина беше заселен с такива. Дори се направиха и блокове за средния апарат на ЦК на БКП (тогава Нора Ананиева, Добрев и подобни комунистически боклуци) , както и на БОДК. В последствие, без да са планиране се построиха работнически "небостъргачи" и за първи път в комплекса се настани и селяния работеща в Кремиковци и близките на София индустриализирани села. Младост 2 е един от кварталите, който изисква най–малко усилия (пари) за да се лъсне – много по малко от "престижните" катакомби в Лозенец, Стрелбище, Изток. Младост 2 ще стане скоро много скъп квартал, всичко върви на там. А не задоволени типове пребиваващи там по някаква случайност ще отидат да псуват панелките на друго место. Те са от псуващите хора, а не от хората който градят, макар и да го правят с много грешки. |
| Младост-2 е много хубав квартал. Помня го още от времето, когато още го нямаше. И сега, когато имам път натам, си спомням именно времето на неговата неприсъственост. И ми става едно драго и мило. И не забелязвам какво точно е изникнало на мястото, където го нямаше Младост-2. Но, това не го прави по-малко скъп за мен. Сенките на спомените са тези, които поддържат образа жив. Дядо Славчо не е трябвало да зарязва Белоградчишко. Вероятно той е поздравявал белоградчишките скали, а те са му отвръщали с гласовете на новозаселниците в Младост-2. Едва ли за дядо ви Славчо това е имало някакво значение. Важното е, че той си е говорил със скалите. А, оня пройдоха, дето набил Златко, той явно е бил отронил се към урвата камък, минал през краката на дядо Славчо и му е натъртил палеца. После му е налагал лед за уиски и го е пил топло, поради което. Огромна е мъката на този свят. |
| вероломен, този път не си вероломен, а само заядлив. "От което Донков заключва" и "имплицитно се приема" е възможно, ако между "не отвърна на поздрава ми" и "беше спрял да поздравява" нямаше никакъв текст. |
| Вярно е - времената са други. Има обаче непреходни неща като поздрава на бай Славчо. Някъде четох , че поздравяването на непознат го прави добър. Отказъл ли се е бай Славчо да ни прави добри? |
