Забранено за йезуити
Отиди на страница:
| Химици от Пенсилванския държавен университет потвърдиха, че инженер Джон Канзиус е създал апарат, който позволява да се гори солена вода, съобщи БТА. Доктор Растум Рой, известен специалист по науката за материалите, високо е оценил изобретението на Канзиус и го е нарекъл "най-значителното откритие в науката за водата през последните 100 години". В апарата на Канзиус водата се подлага на въздействието на радиовълни, които отслабват връзките между нейните компоненти и се освобождава водород. При наличие на искра водородът се възпламенява и гори с равен пламък, чиято температура може да надхвърли 1600 градуса по Целзий, показват направените експерименти. Канзиус подчертава, че този процес на освобождаване на водорода не е форма на електролиза, налице е друго явление. Водата не трябва да се подлага на специално пречистване. Може да се използва която и да било солена вода, включително и взетата непосредствено от морета и океани, макар че различната соленост и допълнителните разтворени вещества влияят на температурата и цвета на пламъка. Ако експерименти потвърдят, че апаратът на Канзиус е енергийно изгоден (получаваната енергия надхвърля изразходваната за генериране на радиовълни) и може да се използва за привеждане в движение на достатъчно тежка техника, например на автомобили, откритието ще открие големи перспективи пред енергетиката. Солена вода има почти във всички райони на Земята и то практически в неограничени количества. Освен това апаратът е напълно безвреден за околната среда, тъй като отпадъчният продукт отново е вода. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Краят на евтиния петрол се вижда. International Energy Agency прогнозира сериозна петролна криза след 2012 г Статията е публикувана в септемврийския брой на списание Мениджър. Няма безплатни обеди. Все някога си плащаме, включително когато става дума за природните ресурси, които експлоатираме собственически. Изкопаемите горива са особено наболял пример и скорошният исторически пик в цената на петрола (78, 77 долара на 1 август 2007 г.) е само едно от свидетелствата в това отношение. Геоложките данни сочат недвусмислено, че за около век и половина от началото на добива, сме успели да изконсумираме около половината от съществуващите нефтени залежи на планетата. Екологът Марк Босани обяснява най-добре сбърканата логика на това поведение. Според него, пазарната цена на петрола (и на изкопаемите горива като цяло) не е съобразена с факта, че ние не ги произвеждаме, а ги добиваме. Отнасяме се към изкопаемите горива като към готов продукт, но е факт, че “производството” на този продукт е отнело 60 млн. години, при много специфични геоложки обстоятелства. Т.е. математиката показва, че в момента изчерпваме този продукт със скорост 600 хил. пъти по-висока от скоростта на неговото формиране в земната кора. Това поведение е в пълна противоположност на идеята за устойчиво развитие и дори на здравия разум – консумираме един ограничен ресурс, без да се интересуваме какво ще се случи утре. Без значение дали отчитаме това или не, природните ресурси са в основата на съвременната икономика и тяхната цена ще се качва при всяка критична точка на съотношението търсене/предлагане. Такива критични точки са неизбежни поради нарастващото потребление на увеличаващото се население на света и, от друга страна, на намаляващия добив на природни ресурси. Петрол Краят на евтиния петрол се вижда с просто око. През месец юли в свой доклад IEA (International Energy Agency) прогнозира, че след 2010 г. можем да очакваме дефицит, а от 2012 г. и сериозна криза на световния пазар за петрол. Ако хвърлим око на календара ще видим, че 2012 г. е след някакви си пет години. Според авторитетната организация, през следващите години потреблението на петрол в световен мащаб ще се увеличава главоломно. За да не допуснат преждевременна криза страните-членки на OPEC (Organization of the Petroleum Exporting Countries – Организация на страните-износители на петрол), които контролират около 40% от световния добив, ще трябва да увеличат рязко производството си през периода 2007 - 2012 г. Резултатът от това е, че през вододелната 2012 г. резервният производствен капацитет на OPEC ще бъде на критично ниско ниво. Оценката на International Energy Agency се основава на прогнозирания икономически ръст от 4, 5 процента на година – главно в Близкия Изток и Азия. Само за контекст, към момента петролните продукти съставляват общо 43% от използваните горива в света, както и 95% от горивото в транспорта. Мрачната прогноза на IEA е новина, сама по себе си, защото представлява рязък завой в политиката на една институция, известна със своите “розови” предвиждания за петролния пазар. Мотивацията за този обрат в позицията на агенцията е проста - 95% от петрола на планетата е вече открит, а половината от това количество (при това по-лесно достъпната) е вече изконсумирана. По този начин IEA “де факто” приема идеята за т.нар. “петролен пик” (peak oil), която до скоро отричаше напълно. Peak oil, най-просто казано означава, че всяко находище на петрол достига пикова точка, в която добивът не може да бъде увеличаван повече и започва необратимо да намалява, независимо от използваните инженерни методи. Причината е чисто геоложка – с годините на експлоатация количеството петрол в находището се изчерпва, а неговото налягане намалява. По същата логика peak oil се отнася не само към отделните нефтени находища, а и към цели добивни региони, както и към световното петролно производство. Пръв за peak oil говори известният американски геолог Марион Кинг Хъбърт, който докато работел за петролния гигант Shell през 50-те години, забелязал, че откриването на нови петролни залежи в САЩ постепенно намалява. На практика това означава, че изчерпващите се стари находища не се заменят с нови. Хъбърт прогнозира, че след съответното закъснение добивът на петрол също ще започне да намалява. През 1956 г. той обявява, че Съединените щати ще достигнат peak oil между 1965 и 1970 г. Точно така и става – пиковото производство на петрол в САЩ е отбелязано през 1970 г. По това време никой не говори за значимостта на това събитие, но някои автори го определят като едно от най-важните геополитически събития от втората половина на 20-ти век. Една от основните последици от петролния пик в САЩ е, че страната с най-голямо потребление на петрол в света се превръща във вносител. Оттук произтича и стратегическият интерес на САЩ към контролиране на чужди нефтени залежи. Когато обаче световните нефтени залежи достигнат вододела, кризата ще е не само по-дълбока и по-трудна за решаване, а и ще бъде за постоянно. Въпреки ожесточените експертни спорове за точната дата на световния peak oil (според някои автори това вече се е случило) е очевидно, че този момент наближава. Световният пик в откриването на нови петролни находища е през 1965 г., а от средата на 80-те години всяка година човечеството консумира повече петрол, отколкото открива. В момента, от общо 65 страни производителки на петрол, 54 вече са достигнали своя peak oil и техните добиви намаляват. В същото време 10 от 21 най-големи петролни полета в света (включително 3-те най-големи) вече официално са в упадък. Много е важно да се отбележи, че peak oil не означава “край на петрола”, а “край на евтиния петрол”. Проблемът, разбира се е в цената. От една страна, разходите за добив на петрол ще продължат да нарастват, а с това и цените на суровината. Изчерпването на старите, лесно достъпни нефтени полета принуждава петролните компании да се насочат към трудни, скъпи и нерентабилни източници, намиращи се, например в арктическия шелф или на километри под морското дъно. От друга страна, съвременната световна икономика е до такава степен зависима от наличието на евтини горива, че е трудно да си представим всички негативни последици от “края на евтиния петрол”. При всички случаи, за да се справим с кризата, не само икономическа, но и социална, вероятно ще е необходима пълна ревизия на досегашната ни представа за енергийни източници. Природен газ Популярна алтернатива на петрола е природният газ, който е сред най-ефективните енергийни източници и едновременно с това е най-чистото изкопаемо гориво. Затова природният газ е и предпочитаният енергиен източник, когато става дума за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Употребата на природен газ нараства постоянно, като световните запаси към момента се изчисляват на 65 г., при сегашното потребление. 58% от залежите са концентрирани в Русия, Иран и Катар. Поради това газта е стратегически чувствителна суровина, а доставките са силно зависими от инфраструктурата на съществуващи и бъдещи газопроводи. Според актуалните прогнози, пикът в световния добив на природен газ (peak gas) ще настъпи най-късно през 2020 г. Заради естеството на процеса на извличане, след достигане на пиковата точка добивът на природен газ спада много по-рязко, отколкото при петрола. Проблемът с peak gas е, че газта е основна суровина за производството на изкуствени торове и нейният недостиг ще вдигне цените на хранителните продукти. Въглища От екологична гледна точка въглищата са най-мръсното изкопаемо гориво, но това не пречи да съставляват една четвърт от използваните енергийни източници, както и 40% от световното производство на електричество. Доскоро се смяташе, че имаме залежи от въглища, достатъчни за поне още 200 години, но тази оптимистична прогноза рухна. През последните години всички страни с голям въгледобив ревизираха прогнозите си за наличните залежи, като в резултат се оказа, че светът разполага с 60% по-малко въглища отколкото сме смятали досега. Световният запас от въглища днес се оценява на 909 млрд. тона. Според актуалните оценки на IEA световният пик в производството на въглища ще настъпи около 2020 – 2025 г. Проблемът с въглищата обаче не е само в количеството, но и в качеството. Най-добрите, с най-висока енергийна стойност - 30 Mj/kg, са антрацитните. Те обаче се най-малко и се изчерпват най-бързо. Оставаме с обикновените битумни въглища (18-29 Mj/kg), както и с нискокачествените лигнитни въглища (5-25 Mj/kg). Уран В отсъствието на евтин петрол, газ и въглища въпросът за залежите от уран стои с пълна сила. Ако традиционните енергийни източници ще стават все по-трудно достъпни, ще можем ли изобщо да разчитаме на ядрената енергия? Според редактора на авторитетното списание The Ecologist Зак Голдсмит, количеството на световните залежи от уран е под въпрос. Някои от големите търговци в бранша предричат огромно покачване на цените заради намаляващите запаси, обяснява Голдсмит. Актуалните прогнози сочат, че пикът в добива на уран ще настъпи в периода 2015 - 2030 г. Нискокачествени уранови залежи ще продължат да съществуват дори след 2100 г., но в периода след 2040 г. недостигът на уран ще е толкова голям, че няма да има гориво дори за съществуващите в момента (2007 г.) ядрени реактори, без изобщо да става дума за планираните и изгражданите в момента АЕЦ. Други полезни изкопаеми За съжаление изчерпването на изкопаемите горива не е единственият ресурсен проблем пред съвременната цивилизация. Останалите полезни изкопаеми също не са неизчерпаеми. Според геолозите резервите на планетата от олово ще стигнат за още 18 години при сегашния темп на потребление, калаят ще свърши след 20, медта след 25, а желязната руда след “цели” 64 години. Единственото, което би забавило изчерпването на тези суровини, е рязък спад в ръста на световната икономика и съответно в нуждата от суровина. Решения След всичко това цялата “истерия” около разделното събиране на отпадъци и рециклирането започва да изглежда по съвсем различен начин. Тази година американският фотограф Крис Джордан шокира света със снимките си на боклука, който изхвърляме всеки ден. В поредицата от снимки Running The Numbers той заснема точния брой отпадъци, изхвърляни в Съединените щати за определен период от време. Онагледяването на колосалните количества боклук в неговите снимки е точно толкова стряскащо, колкото и отрезвяващо. В САЩ например на всеки трийсет секунди се изхвърлят по 106 хил. алуминиеви кутийки, като краткият им живот най-често свършва на сметището. В рециклирането на този „боклук” има икономическа логика, защото за него е необходима едва 5% от енергията нужна за производството на нови алуминиеви кутийки. Представете си колко суровина и енергия бихме спестили, ако вместо да изхвърляме тези кутийки и всеки път да си правим нови, просто ги събираме и преработваме. Същото важи за пластмасовите бутилки (всеки час само в САЩ се изхвърлят по 2, 5 млн.), найлоновите торбички (60 хил. в Съединените щати на всеки пет секунди) и разбира се за целия останал „боклук” по света. След всичко казано дотук за изчерпаемите, и вече действително изчерпващи се природни ресурси, идеята да започнем да гледаме на боклука като на своеобразен вид постиндустриални мини, звучи съвсем приемливо. Тези „залежи” могат да ни спестят много производствена енергия и да ни върнат стопяващите се залежи от ценни суровини. Един от директорите на Alcoa (световен лидер в производството на алуминий), Патрик Аткинс казва, че започнеш ли да копаеш на едно сметище, винаги ще има какво да намериш. Според Аткинс сметищата на Северна Америка съдържат повече алуминий, отколкото можем да произведем от всички останали световни залежи от боксит (алуминиева руда). Същото важи за златото и медта, които се ползват масово в електронните платки на компютри и електроуреди. Според US Geological Survey (показателен факт - геолози изследват бунищата) един тон стари компютри съдържа повече злато, отколкото може да бъде извлечено от цели 17 тона златна руда. Сметките стават наистина впечатляващи, ако имаме предвид, че всяка година човечеството изхвърля 20 млн. тона електроника. Само американците изхвърлят 50 млн. компютъра годишно, а до края на това десетилетие японците ще са се разделили с 610 млн. мобилни телефона. Покачващите се цени на все по-оскъдните суровини притискат всички, включително големи играчи като Alcoa. Очакванията са, че сметищата, в качеството им на нови „мини” ще започнат да бъдат разработвани на принципа на разделното събиране. В началото този бизнес няма да е особено ефективен и ще има нужда от подкрепа под формата на данъчни облекчения и субсидии, но в крайна сметка не само ще стане печеливш, но и ще се превърне в една от новите индустрии на 21 век. Боклукът може да бъде и източник на гориво. Метанът, който е основна съставка на природния газ, се отделя при разлагането на органична материя. Това означава, че всяко голямо сметище е потенциален източник на чисто и ефективно гориво. Вместо да се рее в атмосферата и да причинява покачването на глобалните температури (метанът е мощен парников агент), този газ може да бъде улавян и използван като гориво за транспорта или за захранването на домове и офиси. Например, само едно метаново сметище във Флорида в момента захранва с енергия 16 хил. домове в близката околност. Според Американската агенция за околната среда всяка година в Съединените щати преработването на “сметищен газ”, или биогаз, в течен природен газ (LNG) за транспортно гориво, предотвратява отделянето на вредни емисии, еквивалентни на 16 хил. автомобила. Ето така намаляващите суровини и поскъпващата енергия все по-често ще ни карат да се замисляме за това какво всъщност означава “боклук”. По всичко изглежда, че се задава ерата на пестеливостта. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Тропикът пораснал с 1000 километра Характерният за тропиците климат се разширява към полюсите с много по-голяма скорост, отколкото се очакваше, показва изследване, публикувано в неделя в сп. “Нейчър джиосайънс”. В географско отношение тропическият регион е широк пояс около екватора, който се простира от Тропика на Рака южно от Маями до Тропика на Козирога, който пресича Австралия по средата. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| ВТОРИЯТ ЗАКОН . Или защо светът е такъв, какъвто го виждаме, а не такъв, какъвто ни го обещават Тинко Ефтимов 2. ЦЕНАТА НА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА МАСОВА ДЕМОКРАЦИЯ Или второто проклятие на Втория Закон. ЕНТРОПИЯ И ВРЕМЕ Днешното индустриално общество и т.н. западна цивилизация се основават на няколко основополагащи принципа, които обобщено могат да се изразят като механичната парадигма, според която човек е откъснат от природата и той става толкова по-свободен, колкото е по-независим наблюдател над природните феномени. В самата природа няма ценност. Едва след като човек преработи елементи от природата те добиват някаква ценност. Познанието и човешките възможности практически нямат граници и те добиват толкова повече смисъл, колкото повече ни помагат да извлечем и преработим ценности от природата. Ето накратко основните идеи на отците на механичната парадигма. Джон Лок: “Отричането на Природата е пътят към щастието”. Хората следва да се “освободят от оковите на Природата”. За Джон Лок религията и Бог не могат да са в основата на управлението на обществото, защото Бог е непознаваем. Премахвайки Бога, човекът вече не се разглежда като елемент на единен с природата механизъм, а нещо отделно и независимо. Човек следва да извлече максимално от всички полезни природни неща като злато, сребро, горива и други. Франсис Бейкън: “Обективното знание, ..., ще помогне на хората да управляват естествените неща – телата, медицината, механичните сили и безброй други неща” Рене Декарт: “Дайте ми средства и движение и ще построя Вселената” Според Декарт светът така е организиран, че между човек и природа има пълно разграничение. Целта на научната методика е да установи неутралност между наблюдател и наблюдавано, с цел щото природата да бъде преобразявана за материалното благо на интерес на човечеството. Исак Нютон: Времето е независимо от движението и абсолютно. Уравненията на механиката са обратими при обръщане посоката на времето. Адам Смит, подобно на Джон Лок счита, че основата на всяка човешка дейност е личният интерес. Той доразвива механистичната парадигма на Нютон в областта на стопанството, чиято цел е да разширява непрекъснато пазара като всичко, което обезпечава разтеж е добре дошло. Според Адам Смит хората са основно егоисти в преследване на икономическа печалба и така в теорията си той подчинява всички човешки желания на търсенето на материално благополучие за удовлетворяване на физически нужди. Така според механистичната парадигма човек е независим от природата. Колкото повече извличаме, преработваме и консумираме от природните богатства, толкова повече порядък внасяме в света. Според тази парадигма, именно това е и същността на прогреса – да увеличи порядъка в света, чрез все по-голямо потребление и задоволяване на човешките потребности. Доколкото времето е величина, независима от протичащите процеси, то количеството извлечени, преработени и изконсумирани природни богатства са независими от хода на времето. За човека като независим наблюдател практически няма никакво ограничение да прогресира в усвояването на Природата и удовлетворявянето на непрекъснато нарастващите му потребности. Накратко казано според механичната парадигма: Възможен е неограничен във времето прогрес, състоящ се във внасяне на порядък в природата чрез извличане и консумиране от страна на човека на природни богатства. Уви, тази жизнена философия, довела света до днешното наистина забележително състояние просто е невярна. От времето, когато са поставени основите много от постулатите на нютоновата механика бяха преразгледани и техните граници на приложимост уточнени. Все още, обаче, икономическите аспекти на механистичната нютонова парадигма са непокътнати и са в основата на съвременното потребителско общество. Да разгледаме сега по-подробно въпроса за времето и потребителството в светлината на Втория Закон на термодинамиката и обобщението му в икономиката. Както ще видим философията на потребителската икономика е свързана директно със скоростта на протичане на процесите в цивилизацията и безконтролното увеличаване на потреблението води не до прогрес, а до състаряване на цивилизацията. Вторият Закон просто постановява, че естествените процеси са тия, при които енергията се преобразува от достъпна в недостъпна. Т.е от висококачествена в нискокачествена. Един килограм въглища съдържат определено количество достъпна енергия. След като ги изгорим енергията, съдържаща се в тях се отделя под формата топлина. Топлината е сумата от кинетичните енергии на хаотично движещи се частици. Веднъж придобили кинетична енергия тия частици се движат докато се сблъскат с други частици и обменят с тях енергия. Величината, която е пропорционална на средната кинетична енергия на частиците е това, което наричаме температура. Колкото по-висока е средната кинетична енергия на частиците, толкова по-висока е температурата. Веднъж получили отделената при изгарянето на въглищата складирана химична енергия, частиците я разпиляват по всички възможни степени на свобода и тя никога повече не може да се върне обратно. Тя е вече нискокачествена, недостъпна енергия и ентропията е нараснала. Какво представлява ентропията? Това е параметър, който описва достъпността на енергията или другояче казано мярка за хаотичността на енергията. Ентропията е пропорционална на броя на състоянията, по които може да бъде разпределена енергията на една система. Тъй като този брой е много голям обикновено се взема логаритъма му. Ако при преминаване от едно състояние в друго броят на възможните състояния на енергията нарасне, то ентропията на системата нараства. Системата е в по-хаотично и по-вероятно състояние. Как ентропията е свързана с времето? Теоретически във физиката и химията този въпрос директно не се третира, тъй като уравненията, които са изведени и в които участва параметъра време имат пред вид времето като независима променлива. Т.е. борави се с някакво независимо от процесите време, дефинирано или отчитано с независим периодичен процес. (период на трептене). Времето, обаче по същество тече различно за различни типове процеси. А процес означава поредица от промени. Ако няма промени, няма процес. Самата дума ‘ентропия’ означава не друго, ами ‘промяна’ (гръцки). Очевидно е, че ако промените са значителни то времето за даден тип процес тече по-бързо. Доколкото процесите свързани с живота на човека и дейностите му са свързани с преобразуването на енергия от достъпно в недостъпно състояние, то времето ще тече различно, колкото и парадоксално да звучи това. Всеки процес, обаче протича до момента, до който има достъпна (концентрирана) енергия. В момента в който тя се превърне от достъпна в напълно недостъпна процесът спира, а с това и времето на процеса. Доколкото преобразуването на енергията е от достъпно в недостъпно и това е необратимо, то и времето е необратимо. По нютоновата абстракция за време имаме обратимост. Траекторията на всяка частица от парчето въглища преди и след изгарянето може да бъде описано и ако обърнем времето да се върнем в началното състояние. Но на практика всеки пределно добре знае, че е невъзможно разпиляния и охладен дим да се събере и нагорещи отново, да се възстанови парчето въглен в началния му вид. Всъщност горенето е окисление, окисляването може да стане бързо и бавно. Т.е. процеса на нарастване на ентропията протича с различна скорост. Следователно еднопосочността на времето като мярка за протичане на процес, за случване на нещо се определя от еднопосочността на процеса на превръщане на достъпната енергия в недостъпна т.е. определя се от посоката на ентропията. ПРОГРЕСЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО Е В СЪЩНОСТ ИЗКУСТВЕНО СЪСТАРЯВАНЕ По какъв начин връзката между ентропията и времето като мярка за ресурс за случване, за процес са свързани с живота на цивилизацията? Първо на какво се крепи живота като цяло и човешката цивилизация в частност? Защо не може да съществува живот на Луната например? Очевидно, защото на Луната нямаме подходящи условия, което ще рече, че там следва да се добива всичко, от което има нужда едно живо същество – да се създава изкуствена изолирана среда, с изкуствена атмосфера, растителност и т.н., т.е. всичко, което на Земята го имаме някак си наготово. Но то е дадено наготово просто защото на земята е акумулирана преработена в продължение на милиарди години слънчева енергия, създадени са екосистеми, преработващи ежедневно част от падащата на земята слънчева енергия. Една част от тази енергия е натрупана в полезните изкопаеми като въглищата, друга е в нефта, и газа. Става дума за енергия, запасена в химически вещества. Освен нея имаме енергия, запасена в радиоактивни вещества като урана. Този вид енергия е запасена и използването й я превръща от достъпна в недостъпна, т.е. води до общо нарастване на ентропията. Разбира се има и една немалка част от потребяваната енергия, която е обновляема, дотолкова, доколкото е преобразувана част на ежедневната слънчева енергия. Но основната енергия, която ползва днешната цивилизация е именно запасената енергия – тази в достъпно състояние. Сега да се опитаме да измоделираме процеса на живота. От една страна в резултат на преобразуването на слънчевата светлинна енергия чрез фотосинтезата и други процеси, имаме запаси от химическа енергия натрупани през изминалите епохи в растителна биомаса, която следствие на катаклизми попада под земята и се превръща във въглища и нефт. Имаме също и ядрена енергия натрупана в определени елементи в резултат на минали процеси в звезди, чието вещество се е разпръснало и е послужило за образуване на космически тела като Земята. Тази запасена енергия можем да разглеждаме като намираща се в различни енергетични нива, които са такива, че тя самопроизволно не може да се освободи и хаотизира според Втория принцип на термодинамиката. Живите организми обаче са така устроени, че те изразходват някаква енергия, за да отключат тази запасена несвободна енергия и да я освободят. При това се освобождава повече енергия, отколкото е изразходвана за добива й, в резултат на което живият организъм остава с печалба, която му позволява да преживее известно време. На каквото и ниво да разгледаме живота, ние имаме все тая схема. Един хищник изразходва известно количество енергия за да хване жертвата си. Но енергията, която получава изяждайки жертвата му възвръща загубите и му остава и печалба, която той изразходва за да увеличи популацията си. Същото е и при човешката дейност, независимо на какво ниво е тя. За да се освободи енергията съдържаща се в единица маса въглища е необходимо обаче да се направят малко енергетични разходи за да се запалят въглищата, след което при осигурен достъп на кислород следва горене, което освобождава много повече енергия. Ясно е, че на каквото и ниво да разгледаме процесите, колкото и разнообразни да са те имаме същата схема. Използва се малко енергия, която се разпилява безвъзвратно, за да се освободи много повече отпреди запасена енергия, част от която се използва за полезна работа (поддържане на живот, работа на двигател и т.н.), а останалата част се разпилява необратимо по всички степени на свобода. Сега нас ни интересува как всичко това е свързано с жизнените процеси на цивилизацията, т.е. с времето й на живот. Например ни интересува каква е разликата между една енергоконсумираща цивилизация и друга, която е енергоспестяваща. Какъв е ресурсът от време на живот на едната и другата? Т.е. как тече времето при едната и другата. За целта ще разгледаме един модел, добре известен от физиката и теорията на надеждността. Ето една много проста физическа система, която е точен аналог на гореописаната система на добив и изразходване на енергия от едно общество или цивилизация. Става дума за следното. Ако с мощен ултравиолетов (УВ) лазер се облъчат определени оптични материали, то част от енергията на УВ светлина се поглъща от материала, и се запасява в множество енергетични нива. Това води до промяна на структурата на материала и се проявява като промяна на показателя му на пречупване. Колкото повече енергия се е запасила в структурата на материала, толкова повече се е увеличил коефициента на пречупване. Ако околната температура е нула (абсолютната температура), то тази запасена енергия е заключена и не напуска заетите енергетични нива. Ако температурата нарастне, то частиците на оптичния материал започват да трептят, кинетичната им енергия става по-голяма от енергията на някаква връзка, която се прекъсва и поради това освобождават някаква част от запасената енергия. При това малки количества топлинна енергия освобождават големи количества запасена преди това енергия дошла от УВ лазер. Колкото по-висока е околната температура, толкова по-интензивно трептят частиците и толкова по-интензивно се освобождава запасената в материала енергия. Колкото повече запасена енергия се освободи, толкова повече намалява коефициента на пречупване. Измервайки промените на коефициента на пречупване, то се измерва докъде е стигнало освобождаването на запасената енергия. Когато цялата енергия се освободи, то стойността на коефициента на пречупване се връща в началната си стойност, както преди облъчването с УВ лазер. С това ‘животът’ на тая енергетична пертурбация, изразяваща се в увеличаване на коефициента на пречупване, свършва. Цялата запасена енергия е освободена и се е разпиляла по всички степени на свобода. Няма повече какво да се случи и процесът спира. Това което ни интересува е: каква е разликата между освобождаването на запасената енергия при висока температура Т1 в сравнение с освобождаването й при ниска температура Т2. Ясно е, че след като високата температура освобождава по-бързо запасената енергия, то при високотемпературно разпиляване на запасената енергия времето t2, за което се изконсумира запаса е по-малко от времето t1, за което би се освободила същата енергия, ако това ставаше при ниската температура Т1. Очевидно е, че имаме същата ситуация, както и при освобождаването на запасената в твърди и течни горива химична или ядрена енергия, която преди това е била слънчева. Как обаче са свързани по между си температурите Т1, Т2 и времената на живот t1 и t2? В случая с оптичния материал облъчен с УВ лазер за описание на освобождаването на запасената енергия се въвежда така наречената демаркационна енергия Еd = kТ ln(nt). В тази формула k е константа на Болцман, T е абсолютната температура, t е времето измервано в нютонов смисъл, а n е параметър, който има смисъл на скорост на обезселяване на запасените енергетични нива, като стойността му зависи от типа оптичен материал. Произведението t = nt можем да означим като някакво безмерно ентропийно време, което може да е само положително. Това е времето, за което при дадена външна температура Т се е освободила енергия Еd. Ако при температура Т1 за ентропийно време t1 се е освободило количество енергия Еd, то същата енергия при температура Т2 би се освободила за ентропийно време t2. Т.е. получаваме, че: Еd = kТ1 ln(t1) = kТ2 ln(t2) . Оттук лесно получаваме, че t2 = (t1)Т1/Т2. Сега да видим какво означава това. Да предположим, че обезселяваме запасената енергия при температура 300К (около 27 градуса целзий) за t1 = 1000 времеви ентропийни единици. Тогава, ако започнем да обезселяваме запасената енергия при 600К (327 градуса целзий), то t2 = 31, 63 ентропийни времеви единици. Значи един и същ ефект сме постигнали 32 пъти по-бързо. Ако облъченият с УВ лазер оптичен материал си възстановява първоначалното състояние (т.е. цялата запасена енергия се разпилява) за t1 = 10000 времеви единици при температура Т1 = 300К, то при Т2 = 600К това става за 100 години. Разликата става още по-драстична ако обезселяването на запасената енергия става при още по-ниска температура. Ако Т1 = 100К, а Т2 = 600К, то при t1 = 10000, t2 = 4, 64 времеви единици. Т.е. състаряването при високотемпературно обезселяване е около 2150 пъти по-бързо. Т.е. по интензивно. Да отбележим, че същата зависимост се използва да се пресметне времето на живот на материал под напрежение, който при определена температура T се провлачва до скъсване, което ставa в момент t. В този случай се въвежда т.н. параметър на Карсон-Милър, който е демаркационната енергия, разделен на константата на Болцман k. А сега да се върнем на оригиналния пример с освобождаването в резултата на човешката дейност на запасената от слънцето и звездите химична енергия в твърдите и течни горива. Очевидно е, че тук не можем да говорим за термодинамична температура, при която се добива енергията. В случая ни трябва някакъв параметър, който да играе ролята на обобщена температура. При това да става дума за параметър, който характеризира това, което наричаме икономическа активност. Както другаде отбелязахме икономическата аналогия на работата са инвестициите, на топлината са финансовите приходи и разходи, а на абсолютната температура – средния индекс на цените. Ние всички добре знаем, че инфлацията не е нищо друго освен пряко отражение на обстоятелството, че добивът на енергия, минерали и суровини става все по-скъп и по-скъп, поради това, че същите тия ресурси са необновляеми. С това, колкото по-интензивно ги добиваме и изразходваме необратимо, увеличавайки ентропията, то толкова повече расте инфлацията. Цените също растат. Следователно средната цена е аналога на температурата. В крайна сметка обществата с голямо ниво на консумация се моделират с висока обобщена (икономическа) температура, а тия с ниско ниво на потребление – с ниска икономическа (обобщена) температура. Да предположим, че имаме две икономически системи. Първата е с високо ниво на потребление, каквото обикновено са съвременните технологични консуматорски общества, с голям т.н. жизнен стандарт и развита демокрация. Тази система се моделира с висока икономическа температура Т2. Втората система е с ниско ниво на потребление, каквато е една по-консервативна, непотребителска и патриархална система. Тази система се моделира с ниска икономическа температура Т1. Приемаме, че Т1/Т2 = 1/5. Тогава, ако системата с ниско ниво на потребление би изконсумирала един ресурс за t1 = 1000 ентропийни времеви единици, то консуматорската технологична система, чиято икономическа температура е 5 пъти по-висока би изконсумирала тоя ресурс за t2 = 4 ентропийни времеви единици, т.е 250 пъти по-бързо. Тези резултати може да изглеждат много странни и направо алогични. Това обаче е само на пръв поглед. Първо да отбележим, че това е един модел, който грубо оценява съотношенията. Второ, става дума за съотношение на условни времеви единици, означени тук като ентропийно време. Ако ще трябва да се прехвърлим в нютоновото време, то следва да дадем някаква стойност на параметъра n. Този параметър всъщност зависи от типа енергетични запаси, които се консумират, и евентуално от технологията, с която се осъществава добиването им. Но в качеството на пример може да се вземе една стойност, например n = 0, 01 година-1 при Т1/Т2 = 1/5. Тогава получаваме, че енергията, която енергоспестяващата система би изконсумирала за t1 = 512 г, то енергопотребителската система би изконсумирала за t2 = 140 г. Но при t1 = 2000 г, за t2 = 187 г. Т.е. коефициента на състаряване t1 / t2 се мени. Какво означава всичко това? Това просто означава, че една цивилизация основана на силно енергопотребление изтощава ресурса непропорционално на времето на екслоатация. Можем да си го мислим и по следния начин. Ресурсът, който една една нискоконсумативна цивилизация би използавала 2000 години, една висококонсумативна цивилизация би ликвидирала за по-малко от 200 години, при еднакъв размер на популациите. Т.е. потребителското общество буквално ‘изгаря’ с ускорени темпове ресурса, въз основа, на който съществува. Това ‘изгаряне’ не е нищо друго освен лишаване на следващите поколения от достъпен, качествен енергиен ресурс. Ето един пример от земеделието. Да сравним един традиционен земеделец, какъвто е имало в България и другаде по-света преди масовото навлизане на техниката и изкуствените торове в земеделието, т.е. преди модернизирането му. Един такъв земеделец, обурудван с вол и рало в крайна сметка получава 10 калории енергия за всяка 1 калория вложен труд. Разбира се вложената енергия е тази на вола и неговата собствена физическа енергия, които и той и вола добиват от храна, която е обновляема, т.е. директно преобразувана слънчева енергия и запасена в растителност и животни, служещи за храна. Същият земеделец, например типичен фермер от Айова от преди 20 години, получава 6, 000 калории за всяка калория човешки труд който влага. Т.е. излиза, че за разлика от примитивния земеделец, той е 600 пъти по-ефективен. Именно с такива сметки прогресистите доказват, колко ефективно е да се използват технологиите. Оттук следва и лозунга: “Консумирайте колкото се може повече! Прогресът няма граници!”, които са в основата на днешния хедонизъм. Разбира се това е заблуда, подобна на тая заблуда, с която си е служил не един мошеник в миналото построявайки всевъзможни “вечни двигатели”. Но както винаги се е оказвало навремето, някъде във “вечния двигател” просто е имало по един скрит механизъм като например пружина, който е движел “изобретението”, а понякога са скривали и подставено лице. Къде е скрито подставеното лице на икономическите прогресисти? Ами както обикновено в осчетоводяването на това, което се брои за разход и приход. Ако се брои само за разход изразходваната човешка енергия, то един механизиран до козирката земеделец разбира се е 600 пъти по-ефективен от немеханизирания земеделец, разчитащ на Сивчо и Белка. Проблемът, обаче е, че Природата не се води по това счетоводство. Природата брои калориите обща енергия разходвана за получаване на даден брой калории, съдържащи се в добиваната реколта а не колко пъти по-малко човешка енергия е изразходвана. Ако отчетем всички т.н. скрити разходи, за гориво на земеделската техника, тази, която е изразходена за направата й, разходите за производството на изкуствените торове, пестициди, които са значителни, се оказва, че механизирания фермер от Айова е вложил 2790 калории за да произведе 270 калории в храна съдържаща се в една консерва. Т.е. той е похарчил 10 пъти повече енергия, която не е обновляема, т.е. не идва от растителност и животинска тяга, ами е от необновляеми източници и е безвъзвратно разпиляна, а ентропията в света се е увеличила. Значи немеханизирания стопанин за всяка вложена 1 калория получава 10, а механизирания – за всеки 10 вложени калории получава 1. В крайна сметка в енергетично отношение механизираният земеделец е 100 пъти по-неефективен от немеханизирания. Т.е. прогресът изразяващ се в супермеханизация, консумираща необновляеми източници не е никакъв прогрес, а си е разпиляване на натрупани от природата енергийни ресурси. С това проблемът тепърва започва. Защото концентрирането на производството в огромни механизирани ферми, води до това, че произведеното следва да се съхранява на едни места, а после да се транспортира другаде (отново разходи на необновляема енергия), да се държи в модерни хладилници (консумиращи енергия) и т.н. по веригата. В крайна сметка съвременния човек вместо да се храни с нещо качествено и прясно, яде полуизкуствена храна, която носи повече здравни проблеми, отколкото насища. Въпросът е: При положение, че само за едно банално производство на храна енергийната ефективност на модерното производство е 100 пъти по-неефективно от традиционното, колко време е необходимо на една консуматорска цивилизация да изчерпи наличния ресурс? Очевидно, че много малко спрямо традиционната. В крайна сметка разходите за поддържане на един консуматор на едно развито общество са много по-големи от тия за поддържане на живота един член на традиционно общество. В този смисъл консуматорските общества реално погледнато се състаряват ускорено, и колкото по-голяма е скоростта на необратимо разпиляване на запасена енергия, толкова по-ускорено се самосъстарява обществото. Ако трябва да илюстрираме това състаряване, то можем да прибегнем до прост експеримент. Всеки е виждал поне на снимка стари книги с пожълтели от времето страници. Книги на по няколкостотин години. Такива има в историческите музеи. В археологичните пък може да се види овъглено жито. Т.е. то се е състарявало за време например t1 = 2000 и повече години при температура около Т1= 300К. Вземете една шепа жито и го сложете в тава при температура около 200 градуса целзий, т.е. Т2= 500К и пребройте са колко минути или часове ще се овъгли. Също при температура на фурната от около 100 градуса целзий поставете един бял лист хартия в тава с капак (за да не се самозапали хартията от ел-нагревателите) и дръжте няколко дена докато хартията пожълтее. После вземете друг такъв лист хартия и го подръжте при 200 градуса целзий и вижте колко по-бързо ще пожълтее (състари). Същото състаряване при нормална температура би се получило за няколко стотин години. Възниква и такъв въпрос: защо е тази непропорционалност във времената на състаряване? Т.е. защо коефициента на състаряване расте, а не е един и същ? Нали ако едно общество за поддържане на един живот харчи пет пъти повече енергия, то би следвало да си съкрати живота също пет пъти, а не малко над 10 пъти както се получава? Защо това съотношение расте с времето? Отговорът е съвършено прост и следва от Втория Закон: защото е все по-трудно с времето да се добива достъпната енергия. Тя става все по-труднодостъпна. Когато в модела се казва, че в резултата на многолетното преобразуване на слънчевата енергия в химическа, енергията се е разпределила в енергетични състояния, това означава просто, че някои състояния са по-лесно достъпни, а други са по-трудно достъпни. Т.е. цената на добива е все по-голяма, което води до непрекъснато нарастваща инфлация. Едно е да се разработва ново находище на въглища, друго е да се доизстъргват последните остатъци на дъното. Същото е с петрола, с газа и т.н. Ето защо с всеки изминат ден на консумативното общество му трябват повече вложения като енергия и инвестиции за да разработи нов енергоизточник, който преди столетия е бил много по-достъпен. Находищата в Аляска и Сибир, са по-скъпи за експлоатация, от тия в районите с по-благоприятен климат. Разбира се всичко това ни интересува не за друго, ами защото съвременното разбиране за демокрацията е като за политическо устройство, което гарантира и обезпечава високо ниво на потребление, което считаме, че би направило живота ни по-добър. Проблемът тук е в дефиницията за “по-добър живот”. Откакто механичната парадигма властва в света, все повече и повече се налага виждането, че ние сме толкова по-щастливи, колкото по-бързо и по-пълно са задоволени материалните ни потребности. Акцентът не е на енергоефективното, на пестеливостта, а на максимално бързото удовлетворяване на потребността с всичката й условност. Ако следва да сравним доконсуматорската епоха с консуматорската, то можем да си представим двама шофьора, каращи идентични леки коли с едно и също количество бензин в резервоара. Да си представим, че бензинът е ограничен и трябва да се кара така, че да стигне до първата бензиностанция. Какво ще направи единия и другия? Единият може да реши, че следва да кара колкото се може по-бързо за да стигне до бензиностанцията преди да се е свършил бензина и да зареди наново. Този шофьор не отчита, че колкото повече ускоряваме процеса на случване, толкова повече енергия се пилее. В резултат този шофьор няма да стигне до бензиностанцията. Другият съобразява, че има оптимална скорост, при която разходът на бензин е минимален и тази скорост не е най-високатата. Той ще пътува по-дълго, но ще стигне до следващата бензиностанция. Съвременната потребителска демокрация е в положението на първия шофьор, който гледа да минимизира времето, а не енергопотреблението. Тя си съкращава живота Т.е., Вторият Закон веднага ни задължава да си отговорим на следния въпрос: ДОКОГА ЩЕ ЖИВЕЕ КОНСУМАТОРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ? Най-краткият отговор е: времето на живот на консуматорската демокрация ще е толкова по-кратко, колкото по-голям е консуматорският й апетит! Тук веднага прозира и елементарната дилема съдържаща се в комбинацията “консуматорска демокрация”. Тази характеристика е просто до време. След това едно от двете следва да отпадне: или консуматорщината, или демокрацията. Доколкото обществата са организми, преобразуващи по един или друг начин енергия, то те си имат и съответен метаболизъм, който е много инерционен. Всяка система си е изработила някаква еволюционно стабилна стратегия, която не е склонна да променя във времето. От двете характеристики на съвременното западно общество – “консуматорство”, основано на механистичната парадигма за отделеността на човека от природата и неограничеността на запасите й, и “демократичността”, основана на идеята за равнопоставеност на гражданите при вземане на участие във властта за преразпределение на благата за консумиране, първата характеристика е по-инерционна. Това означава ни повече, ни по-малко, че демократичността е първата, която ще бъде видоизменена до неузнаваемост и запазена в някаква фасадна бутафорна форма, за да се запази и разшири нивото на консумация, която пък по принципни съображения не може да расте безгранично – нещо, което всеки икономист би следвало прекрасно да разбира. Казано накратко Западната цивилизация първо ще обезсмисли идеята за демокрация, за да поддържа високо ниво на консумация поради установения в продължение на столетия финансово-производствен метаболизъм, стремящ се да максимизира преработваното и консумираното дори свръх предела на разумните и жизнено необходими граници. След като обезсмисли демокрацията и я ликвидира за да запази скоростта на консумация, Западното общество ще застане пред дилемата дали да ликвидира себе си или да ликвидира другите за да не ликвидира себе си. И то вече избира втория вариант, естествено. До къде са стигнали процесите на стареене на системата? По въпроса за демокрацията ние забелязваме, че тя все по-стабилно се подменя с една система която е симбиоза на олигархично управление и плутокрация и това е особено вярно за САЩ. Ние също забелязваме, че гражданите, са въвлечени в една въртележка на консуматорство, което ги деградира до там, че да са готови да продадат свободата си, и особено тая на потомството си за малко повече зрелища, които стават все по-дегенериращи и по-деморализиращи. Ние естествено забелязваме, че Западната цивилизация се е самоподложила на едно оруеловско самопренаписване на историята си и все повече е склонна да представя миналото си в щампите на въображаемото си илюзорно бъдеще. Ключова роля в тази тоталитарна практика на зомбиране играе Холивуд, който по-скоро е символ на оруеловото “Министерство на Истината”, отколкото на студия за киноизкуство, ако изобщо изкуството там е било някога ценност. Ние забелязваме как западната цивилизация дотолкова е напреднала с консуматорщината, щото тя живее основно на кредит. Т.е тя харчи не според това, което е спестила от вече заработеното, а се мъчи да заработи, това, което отдавна е похарчила за сметка на безвъзвратно пропиляна природна енергия. Системата в опасна степен се крепи все повече на търговията с надеждите на хората за бъдещето, а не от търговията на вещи, произведени от хората днес или в миналото. Ключова роля тук играят финансовите институции. Ние можем само да констатираме, че комунистическата тоталитарна система се основаваше също на търговия с надеждите на хората за бъдещето – комунизмът, който съгласно един от историческите конгреси на Партията следваше да е пристигнал до около 1984 г. Но докато спекулира с надеждите на хората за бъдещето, системата категорично и не допуска мисълта, че за бъдещото поколение тя оставя все по-малък и мизерен ресурс за живот. На днешните стокови борси не присъстват бъдещите поколения. И причината е в механистичната парадигма, според която човекът е разделен от Природата и нейните ресурси добиват смисъл само ако бъдат извлечени от човека и максимално оползотворени за удовлетворяване на вечно растящите му желания, възприемани като потребности. Вторият закон, обаче ни казва, че тия днешни борсови участници, които не отчитат необходимостта на следващото поколение от жизнен ресурс по същество го убиват, с което ликвидират и собствената си система. Заедно с това ние виждаме, как пропагандирането на мита за прогреса, основаващ се на все по-масова потребителска демокрация, в същност води до глобализация не на високия жизнен стандарт, а на обедняването и мизерията. Ние също забелязваме, как свръх консуматорщината докарва модерното общество до състоянието да не може да се самовъзпроизвежда биологически и се характеризира с демографски проблеми, за решаването на които то се вижда принудено да разчита на внос на емигранти от всякакви страни, които то само допреди няколко десетилетия е управлявало и частично населявало. Тия страни по ирония са допълнително обеднели и поради изконсумирването на световните ресурси от демокрациите. Казано накратко европейската цивилизация е преминала максимума на експанзията си в демографски, технологичен и културен смисъл. Днес тя не само е изтласкана демографски от бившите си колонии, ами самата тя е залята от наследниците на бившите колонизирани, които попълват запасите й от евтина работна ръка и демографска човешка маса. Тя също така вече изнася с ускорени темпове производството си и научните разработки извън своя ареал – в ареала на бившите колонии или в системи, които са нейна политическа противоположност, като Китай например. В не по-малка степен културната й идентичност е в пълна рецесия и това, което преди време е било признак на цивилизационно постижение днес е оспорвано и измествано от псевдоподобие на култура и цивилизация в предишния смисъл. Варваризацията и профанизацията на духовността едва ли са били в такава силна позиция както в епохата на мас-медиите – рупорите на технологичното общество и на демократичните ритуали и митологии. В крайна сметка ние забелязваме как Западната цивилизация, която се разрастваше след приемането на механистичната парадигма преди около 400 години днес доста ускорено, само за някакви си петдесет години е в пълна рецесия и идентичността й е изоснови променена. Безусловно, ние също така забелязваме, как в стремежа си да си гарантира все по-оскъдните световни ресурси, Западната цивилизация се стреми да наложи тотален контрол над тях и търси всякакви поводи да започне отдавна описаната от Джордж Оруел война на Океания срещу Евразия. За съжаление такива войни вървят ръка за ръка с “Министерството на Истината”, пълен контрол над обществото и поголовното му зомбиране. Уви, всичко това ние вече сме го виждали в други подобни системи, които издържаха по-малко от Западната система. Просто защото разхищаваха природни ресурси много по-неефективно, с което съкратиха времето си на живот. Гореописаната динамика на потребителското общество е в съответствие с Втория Закон, съгласно който опитът да се създаде по-голям порядък в една част от системата води до по-голям безпорядък в останалата част от системата. Повишаването на потреблението (икономическата температура) на една част от системата може да стане само за сметка на намаляването на потреблението на друга част от системата, откъдето и глобализацията на мизерията. Разликите в нивата на потребление водят до гореописаните дифузни процеси в обратна посока: внос на емигранти от бивши колонии и победени в поредната гореща или студена война страни, внос на културните им ценности, отказ от собствените ценности и т.н. Доколкото съвременното модерно общество се крепи основно на необратимото унищожаване на запасени от природата в продължение на милиони години висококачествена енергия, то колкото по-голямо е потреблението му, колкото повече се масовизира потребителската демокрация, толкова по-ускорено се самосъстарява цивилизацията. Това самосъстаряване както видяхме се изразява в пълната смяна на самоличността й и в крайна сметка от един напълно очакван разпад. Това е то второто проклятие на Втория Закон: цената на масовата консумативна демокрация става все по-висока и все по-недостъпна за масовия жител на Земята и в крайна сметка се изразява в ускореното състаряване на системата, която я практикува. За съжаление, това не е последното проклятие на Втория Закон. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Rednik O.Z.: ....та се питам за очевидното - има ли стратегии за брейнуошинг, които вървят заедно със склонността ни да градим сложни социални структури, както е при пчелите? Аз лично се сещам поне за три, които сме наследили от предисторията и са ни съпътствали във всяка известна на човечеството цивилизация - алкохола, наркотиците и музиката... Редник, към алкохола и наркотиците може спокойно да се прибавят и цигарите и секса. Това са си все създаващи зависимост навици. А към музиката можем да прибавим всичките класически изкуства -поезия, драма, танц, актьорско майсторство, изобразително изкуство, скулптура и архитектура , които по-късно се комбинираха в известна степен в преса, фотография и радио, и напълно в киното. Напоследък Интернетът ги обедини и направи достъпни за ползване и изява на най-широк кръг от потребители и обедини целия свят в единна мрежа. Всичките тези т. нар. Средства за Масова Информация и високи технологии представляват за съжаление далеч не само средства за информация, но и средства за разпространение на лъжи и заблуди с комерсиална и политическа цел, събиране и продаване на лична информация с цел печалба, и средство за брейнуошинг на по-младото поколение и създаване на определена атмосфера на зависимост в обществото от една малка група от хора, държащи в ръцете си пропагандната машина. Така наречената четвърта власт отдавна вече не е коректив на останалите три, тя днес е най-корумпираната и най-мощната, защото разполага с информация и може да я използва по свое усмотрение, за да контролира обществения живот. Днес всички производители на цигари са длъжни да пишат на всяка цигарена опаковка, че тютюнопушенето е вредно за здравето и води до пристрастяване и на всяка бутилка с алкохолно питие, че алкохолът е вреден за здравето и не е препоръчително да се ползва от бременни, като същевременно е забранен за ненавършили 21 год (в САЩ). Когато стане дума за секс, обаче, нашето съвременно общество изведнаж става изкльчително свободомислещо. Според днешните Медии сексът е пенкелер за всички проблеми - здравни, семейни, обществни - повечко секс и всичко си идвало на мястото. Това че обществото е психясало от идиотски икономически и социални експерименти още от времето на Фройд и Маркс, през Феминизма, Октомврийската, Сексуалната и Хомосексуалната революции, Световните войни, та до вчерашната Демокрация и днешната Глобализация; --че се е откъснало от основните си ценности, които го издигнаха духовно над животните; --че разбихме основната клетка на обществото, семейството; --че взривихме вярата си в Твореца, а Църквата се напълни с Агенти и Педофили; --че непрекъснато баем за опазване на Природата, а унищожението й в момента върви в невиждани размери, благодарение на Глобалната гонитба на свръхпечалби; Всичкото това са дреболии, но ние сме се втренчили в секса - удоволствието поднесено от блондинка с пухкави устни…и всичко ти изхвръквало от главата, заедно с мозъка разбира се. Нямаш мозък - нямаш и проблеми. От табу до преди 40 години, сексът днес се е превърнал в продавач #1 на стоки и услуги, забавление #1 за общуване между познати и непознати под формата не само на преки сексуални контакти, но и под формата на порнография във многобройните й хетеросексуални и извратени форми. Да оставим на страна факта, че вече филм без секс, не е филм, то сексуалното си шества на екрана от години, но днес дори и тази свобода се изражда в тотална профанизация на най-дълбоките и романтични отношения между мъжа и жената. За да ни предизвикат "интелектуално" все по-често ни предлагат перверзии с деца, с животни, със садизъм и секс придружен с мъчителни убийства. Както виждате за хомосексуализма дори и не отварям дума, той си стана предпочитан и уважаван стил на живот за мнозина и обществото бе принудено не само да го толерира, но и да го легализира, адмирира и пропагандира между по-младите и "изостаналите". Същото е и с проституцията. Жени направили шеметна кариера в модата, чалгата, медиите, та дори и в политиката, благодарение на креватния си чар се предлагат на младото поколение като единица мярка за успех по върховете на кариерата. Елата ни вижте! Тая се съблекла за корицата на списание, оная направила гол сеанс, третата станала министърка или заминала за Брюксел или по-надалеч. Нашите деца растат в тази сексуално наситена атмосфера и съзряват сексуално 5-6 години по-рано от предишното поколение. Никой вече не се чуства задължен да брани детската невинност, тъкмо обратното - тя най-безпардонно се провокира. Педофилията и перверзиите с деца цъфтят, но за морал и придърпване на юздите не може и дума да става . Да не говорим, че изнасилванията и перверзиите извършени с деца ги остават с психически увреждания за цял живот. Нерядко в такива случаи хомосексуализмът и проституцията стават трудно преодолима съдба. Не без значение е и фактът, че сексът прилаган безразборно и за развлечение води към пристрастяване (както при наркотиците), а по-късно и до бездетство, сексуални отклонения и проблеми. Неотдавна чух по радиото, че в един Американски щат, Род Айланд, ако не ме лъже паметта, се гласяли да раздават на 11 годияни ученички противозачатъчни хапчета, и то без знанието и съгласието на на родителите! С прости думи това означава, че след Медиите, които отдавна са флагман на рекламната кампанията на Фармацефтичната индустрия за хормонални препарати против забременяване и смяна на пола, в играта се е включил и Отдел Образование на съответния щат. Родителите се гласяха да се отнесат към съда, за да си търсят правата. Тъжното е, че вместо да се озапти тази сексуална вакханалия из медиите, тя целенасочено и страстно се използва, като се представя за свобода на словото и демократично завоевание, а всъщност е само едно средство за отклонение на вниманието от по-сериозни проблеми и създаване на манипулирано и зомбирано младо поколение, без морал и духовни интереси. |
| Тук спокойно мога да кажа, че ако го нямаше тоя сексуален натиск от страна на медиите, човек нямаше да бъде толкова извратен. Чудна работа, преди векове, когато хората пътували с месеци по суша и море, дали всеки е бил толкова втренчен в сексуалните си щения, че са си водели и проститутки през морета и пустини? А жените им дома на откривателите? Аз определено смятам, че сексуалната натрапчивост е зомбиране и че 99% от сексуалните щения на съвременния човек са предизвикани ментално, не телесно. Тялото кой го знае какво всъщност иска. Ма не, кой не прави секс, е извън обществото, щото нали ненормален. А на изток качват кундалини и използват сексуалната си енергия за духовно израстване. Явно на някои хора им е твърде удобно хората да си използват сексуалната енергия за секс и като не я сублимират, да не представляват заплаха за разни световни конспирации... _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Tim,  Статията ти ВТОРИЯТ ЗАКОН е великолепна. Очевидно е част от по-обемен труд. Би ли ни разказал малко повече за него |
| Американски учени представиха една от най-песимистичните прогнози за изчезването на арктическите ледове, които могат да се стопят през 2013 г., съобщи Би Би Си. Разработеният модел на изследователи от Американския геофизически съюз под ръководството на проф. Вислав Масловски показва, че Северният ледовит океан ще се освободи от леда през близките 5-6 години. Масловски заяви, че предишните прогнози недооценяват въздействието на някои процеси, които предизвикват това топене. Малко внимание се отделя на пътищата за попадане на топли маси вода в Арктическия басейн от Тихия и Атлантическия океан. Миналото лято площта на ледения слой е намаляла до 4.13 милиона км, което е най-ниският показател за последно време. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Новооткрит астероид може да удари Марс на 30 януари 2008 г., съобщи Асошиейтед прес. Шансовете за сблъсъка са 1 към 75, а това е много в тази област, обясни Стийв Чесли от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Астероидът, наречен 2007 WD5, е открит в края на декември. По размер той е като Тунгуския метеорит, паднал в Сибир през 1908 г. Той освободил енергия колкото 15-мегатонна ядрена бомба и унищожил 60 млн. дървета. Учените, проследяващи астероида, отначало оценили вероятността от сблъсък на 1 към 350. Анализирайки данните тази седмица обаче, те увеличили шансовете. Сега обаче разбирам, че шансовете са станали даже 1:25 _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Живеем в епохата на антропоцена Векът на човешкото влияние върху планетата носи апокалиптичен оттенък Учените започват да приемат идеята, че Земята навлиза в нова геологическа епоха – антропоцена (века на хората). Те й дават това име, защото влиянието на човека върху околната среда вече е равно с това на самата природа. На форума “Юросайънс”, който се състоя в Стокхолм, Швеция, светилата на науката започнаха спор около въпроса дали климатичните промени са най-очевидната от цял ред промени, предизвикани от човека, които с огромна скорост изменят физиката, химията и биологията на нашата планета. Носителят на Нобелова награда Пол Круцен, химик на атмосферните феномени, е първият, който предложи термина антропоцен преди четири години. Той заяви, че идеята печели широка подкрепа сред колегите му от други отрасли. Ръководителят на международната програма за геосферата и биосферата Уил Стефен, заяви: “Антропоценът е много по-различна епоха от сравнително стабилната и уютна околна среда, в която хората и обществата са се развили. За в бъдеще можем да очакваме дори по-големи сътресения.” Началото на разрухата Смята се, че в момента живеем в епохата холоцен, която преди около 11 хиляди години замени ерата на плейстоцена. Геолозите от университета в Лестър Ян Заласевич и екипът му подкрепиха идеята на Круцен, че холоценът е приключил, тъй като човекът дотолкова е изменил околната среда, че тя има малко общо с миналото. Изследователите потвърждават, че антропогенните (причинени от хората) изменения са достатъчни, за да сложат началото на нова епоха. Според тях най-важни са променените механизми на отлагане и ерозия на утаечните скали, нарушенията в кръговрата на въглерода, промяната в температурите, измененията на биосферата и повишената киселинност на океаните. За приблизително начало на антропоцена геолозите предлагат началото на промишлената революция, довела до засиленото влияние на човека върху околната среда. Учените разработват компютърни модели, които да обхванат цялата “земна система” в ерата на антропоцена. Те вече показват ахилесовата пета в защитата на Земята срещу катастрофални промени, заяви директорът на центъра за климатични изменения “Тиндал” към университета в Източна Англия Джон Шелнхубер. Засега са идентифицирани дванадесет такива слаби места. Всяко едно от тях е ключов регулатор на природата на планетата и могат да станат причина за бързи и мащабни промени по цялата земя, ако бъдат засегнати. Смяна на местата Басейнът на Амазонка и пустинята Сахара са две свързани помежду си критични зони; пясъкът на Сахара се пренася от ветровете над Атлантическия океан и прави по-плодородна почвата на Амазонка. “Този процес продължава от хиляди години и е една от причините делтата на Амазонка да кипи от живот”, обясни проф. Шелнхубер. Компютърните модели предсказват, че глобалното затопляне ще умъртви джунглите на Амазонка и ще раззелени Сахара. Това ще намали количеството на пренасяната от ветровете почва и ще утежни климатичния стрес върху района на Амазонка. “Това създава парадоксалната перспектива един ден връзката между двата района да се преобърне на 180 градуса”, твърди той. Човешката дейност допълнително влияе върху древните отношения между двете зони. Автомобилите, които преминават през Сахара, объркват екосистемите й и увеличават нивото на прах, което се издига в атмосферата. Според професор Шелнхубер “от друга страна, прахта в глобален мащаб се превръща в един от най-големите проблеми, влияещи на глобалното затопляне.” Други критични зони са циркулацията на теченията в Северния Атлантик, ледената покривка в Западна Антарктида, системата на мусоните в Азия и Гибралтарския проток и “солната клапа”, където се смесват водите на Средиземно море и Северния Атлантически океан. Решението дали всички тези фактори ще са достатъчни да се приеме официално епохата на антропоцена ще бъде взето от Международната комисия по стратиграфия. Терминът вече се използва в научни трудове, макар и да не е признат официално. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| “30 юни 1908 г. - силна експлозия разтърсва Източен Сибир и е усетена чак в Източна Европа. Счита се, че причината е т.н. Тунгуски метеорит, паднал на Земята” Прахът и радиацията се разнасят над Русия и достигат западна Европа. Една от версиите е за аварийно приземяване на извънземна летателна станция, която поради грешно изчисляване на оптималния ъгъл за навлизане в атмосферата, или дефекти на апаратурата се взривява близо до земната повърхност. Ако това е само ядрен взрив наоколо е щяло да има само радиация и пепел, но дори и близо до епицентъра дърветата макар и обгорели, но запазени и са странно наклонени и като замръзнали. |
| 06/30/1908 "Загадочный взрыв не оставил кратера Однако тайга на площади более 2100 квадратных километров выжжена и повалена Большинство ученых верят, что катастрофа произошла не без участия некоего небесного те ла, взорвавшегося на высоте нескольких километров над поверхностью Земли По их мнению, спорный вопрос заключается в том, был ли это осколок кометы или метеорит Нет согласия и по поводу некоторых до сих пор не объясненных явлений Например, никому так и не удалось найти ни одного даже мельчайшего осколка упавшего объекта Вольфганг Кундт, астрофизик из Боннского университета в Германии, подчеркивает «Если специалисты не могут договориться уже почти сто лет, значит, истина где-то еще» На конференции по вопросам возникно вения катастроф в Лондоне, которая состоялась в начале сентября, немец сообщил, что речь может идти о взрыве газа высокого дав ления Резкий выброс десяти миллионов тонн метана вполне способен нанести ущерб, аналогичный столкновению с небесным те- лом По его версии, газ поднялся на высоту двести километров Там он взорвался, а ударная волна смела деревья Проходя через грунт, газ набрал электростатический заряд А через несколько часов в заряженное облако попал грозовой разряд, превративший его в огромную шаровую молнию Эта теория позволяет объяснить свидетельства очевидцев, которые наблюдали яркое ночное небо перед событием в бассейне реки Подкаменная Тунгуска и несколько дней после него Кундт говорит, что на высоте 500 километров облако метана могло создать кристаллы льда, которые ночью отражали солнечный свет Исследователи однажды за фиксировали в Сибири выброс газа радона, который продолжался четыре часа Это значит, что под земной поверхностью накопятся и другие вулканические газы Ведь район катастрофы расположен в центре древней зоны вулканической активности Владимир Епифанов, геолог из Сибирского института геологии, геофизики и минералогии предложил аналогичную гипотезу на недавней конференции в Москве Он об ращает внимание, что в непосредственной близости от центра взрыва деревья не были сожжены, так как вырвавшийся из недр Земли газ быстро терял давление Газ взрывался и ранее, но не в таких крупных масштабах В 1994 году в Кандо, Испания, взрыв тоже повалил массу деревьев высотой до 20 метров, образовав при этом неглубокий кратер Сначала полагали, что упал метеорит, но потом версия о выбросе газа была доказана Правда, в катастрофе 1908 года есть один странный факт, который не в силах объяснить ни одна теория Геологи, датировавшие почву в бассейне реки Подкаменная Тунгуска по радиоуглеродному методу, обнаружили ано мально высокое содержание углерода-14 Такое, что высказали подозрение о более поздней дате инцидента Подобные феномены происходят лишь в двух случаях когда проводят ядерные испытания или взрывается какой то мощный двигатель «Это инопланетяне разбились», - шутит геолог Ларе Фран-зен, который отбирал пробы на месте событий Никола Джонс." NewSdentlst |
| Гигантско сметище плава в Тихия океан "Островът" от пластмасови отпадъци, който плава в Тихия океан, се разраства ужасяващо бързо и площта му вече е двойно по-голяма от континенталната територия на САЩ, алармират учени, цитирани от в."Индипендънт". За сравнение, през 2004 г. "островът" е тежал около 3 млн. тона, което е шест пъти повече от количеството на природния планктон, а по размери е бил колкото територията на Централна Европа. Грамадното плаващо сметище - практически най-голямото бунище на света - се задържа на едно място под влияние на завихрящите се подводни течения. Пластмасовата чорба се простира от точка на около 500 морски мили от крайбрежието на Калифорния, през северната част на Тихия океан покрай Хаваите и достига почти до Япония. Американският океанолог Чарлз Мур, който всъщност е откривателят на "огромното тихоокеанско петно от боклуци", смята, че в този регион се носят около 100 млн. тона плаващи отпадъци. Около една пета от боклуците - от футболни топки до части от конструктори "Лего" и найлонови торбички, се изхвърлят от корабите и нефтените платформи. Останалото попада в океана от сушата.Някои от боклуците са отпреди 50 години. Мур, който е бивш моряк, се натъква на ужасяващата находка случайно през 1997 г., когато, връщайки се у дома след яхтена регата, решава да съкрати пътя си. Мур отправя своята лодка към т.нар. Северно-Тихоокеански кръговрат - област, където океанските води се движат бавно в кръг, тъй като вятърът там е слаб, а атмосферното налягане - изключително високо. Моряците обикновено избягват да навлизат в такива райони. Мур остава поразен, осъзнавайки, че там, на хиляди мили от сушата, е обкръжен от боклуци. Яхтата пори помията ден след ден цяла седмица. След преживения ужас Мур, който е наследник на огромно състояние, вложено в нефтената промишленост, продава компаниите си и става активист на екологично движение. Той предупреждава, че, ако потребителите не ограничат използването на пластмаси, които не се преработват, в следващите 10 години площта на "пластмасовата чорба" ще се удвои. Според Програмата на ООН за околната среда, пластмасовите отпадъци причиняват смъртта на над 1 млн. морски птици и на повече от 100 хил. морски бозайници годишно. Те са опасни и за човешкото здраве, тъй като чрез океанските обитатели в крайна сметка попадат в чиниите ни.  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Биогоривата са вредни за климата Учените откриха неоспорими доказателства в подкрепа на факта, че биогоривата са една от най-големите измами, свързани с околната среда. Те реално утежняват глобалното затопляне, като произвеждат повече въглероден диоксид, отколкото са предназначени да спестят. Две независими проучвания, публикувани в сп. “Сайънс”, показаха, че редица култури, отглеждани за производството на “зелени” алтернативи на изкопаемите горива, освобождават във въздуха далеч повече въглеродни емисии, отколкото растенията могат да абсорбират. Според учените за някои от посевите са необходими няколко века култивиране, за да се изплати “въглеродният дълг”, натрупан от първите реколти. При това тази сметка изключва каквито и да било допълнителни щети, нанесени на околната среда, например намаляването на биологичното разнообразие, причинено от прочистването на хиляди хектари девствени гори. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Ключът към дългия живот – гимнастика след 70-те При мъжете вероятността да достигнат 90-те зависела изненадващо много от начина, по който се грижели за себе си след 70-годишна възраст, откриха специалистите. Това подсказва, че дължината на живота им не е била предопределена от начина им на живот преди тази възраст. Йейтс изчислява, че един 70-годишен мъж има 54% шанс да доживее до 90, ако не пуши и няма диабет, тежи в рамките на нормалното, има стабилно кръвно налягане и се упражнява редовно. Изваждането само на упражненията от уравнението обаче намалява шансовете до 44%. Високото кръвно допълнително снижило вероятността за достигане на дълголетие (36%), затлъстяването - с 26%, както и пушенето – с 22%. Наличието и на трите отрицателни фактора намалява шансовете до 14%. Добрата новина е, че дори да сте живели бурен живот на младини, здравословните навици след 70-годишна възраст са по-важни за дълголетието ви. Натиснете тук _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| До пенционна възраст иди дойди имам мнение как да я докараме, ма до пенция с наште крадци идея си немам. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |