ЩАСТЛИВЕЦА


Утрото се разсънваше и изтягаше бавно ръце между решетките на затвора. Слънцето още не бе изгряло, но трудовият ден отдавна кипеше.
Всяка сутрин затворниците ставаха по часовник в 6 часа, измиваха се и се обличаха и в 6.30 вече седяха в стола и закусваха.
По време на храненето цареше пълна тишина, като се изключи тропането на лъжиците в такт и нечие бронхиално покашляне.
За дисциплината в стола следяха няколко надзиратели, които сутрин бяха облекчeни от ранното ставане на затворниците и от изключителния им апетит. Докато се хранеха, те не говореха, дори не се поглеждаха един друг, заболи съсредоточен поглед само в собствените си чинии.
Менюто им съдържаше основно боб и ориз, но всеки път ядяха с такова настървение сякаш имаха разнообразна и калорична храна. Разбира се, някои затворници бяха привилегировани в сравнение с останалите и получаваха безпрепятствено от близките си колети със салами и кашкавали. Последните веднага влизаха в търговския обмен, осъществяващ се на територията на затвора, и служеха за размяна срещу цигари, алкохол, нерядко и наркотици.
Сред нарушителите на закона имаше няколко отявлени лидери, около които гравитираха останалите затворници. Формално те си поделяха територията и като се изключат някои редки инциденти живееха сравнително спокойно.
Главният герой на нашия разказ бе от втората категория затворници, от гравитиращите, макар че бе българин, водещ луксозен живот навън. Имаше първоначална 12-годишна присъда за склоняване на малолетни и непълнолетни девойки към проституция и към момента на нашия разказ бе излежал около три години от нея. Благодарение на отличните си адвокати бе успял да излезе на свобода за известен период от време, но отново се бе озовал зад решетките.
Получи прякора си Щастливеца още на втория ден от престоя си в затвора, заради сдърпване в стола с приближен на един от главорезите. В резултат на това, още същата вечер бе посетен в килията си от няколко човека и ощастливен от тях.
Надзирателите знаеха за всички извращения в затвора, но си затваряха очите и не докладваха на директора срещу цигари, алкохол и пари. Нерядко дори те самите организираха шумни зрелища със затворниците, за да се забавляват. Така например почти изпадаха в детска еуфория, докато гледат как двама пандизчии си удрят шамари един на друг до припадък, или лазят и лаят като кучета на каишка.
Щастливеца не излежаваше сам присъдата си; с него бе и братовчед му Митко, също осъден за сводничество.
Той бе по-хитър от Щастливеца и се адаптира сравнително лесно между затворниците. Дори получи тяхното одобрение и симпатии с речовитостта си –умееше много хубаво да разказва мръсни вицове и измислени истории –и със способността си да надушва конфликти и да стои далеч от тях.
Но Щастливеца бе друг чешит. Надут и самоуверен навън, с пари и лесно осигурен живот, в затвора си спечели много “приятели”, които редовно го подреждаха и по единия, и по другия начин.
Този ден след като закусиха с яхния, затворниците се отправиха към дърводелския цех, разположен на територията на затвора. Там трябваше да режат дървени дъски до 17 ч, когато изтичаше работния им ден и се прибираха по килиите си.
Но и при разпределението на служебните ангажименти имаше разделение между затворниците. Едни само се завъртаха в цеха и си отиваха бързо по стаите, където заразлистваха порно-списания или гледаха телевизия. Други работеха усърдно и се прибираха като пребити.
Щастливеца бе измежду най-работливите затворници, изкарващ нормата и на по-мързеливите. Често другите се шегуваха с него на маса, изкарвайки го “най-работливата пчелица, жужала някога в затвора”. Дебелашките шеги и тънкият им подтекст силно разстройваха затворника, но не даваше вид, за да не му се подиграват още повече. Само вечер, преди лягане, врязваше дълбоко глава във възглавницата и ридаеше дълго и продължително, докато се изтощи напълно и заспи.
Но онзи ден, бе разсеян в работата си повече от обичайното. Към края на деня имаше свиждане с адвокатката си и бе силно развълнуван от това. От известно време течаха пленарни заседания в Парламента, обсъждащи промените в НК за скланящите към проституция престъпници и понеже това го касаеше персонално, искаше да се информира накъде вървят нещата.
Като цяла вечност му се стори времето до изтичане на работния ден, когато точно в 17 часа изприпка – без нито капчица умора – към душовете, да се изкъпе и подготви за срещата.
Пристигайки в стаята за сниждане, Щастливеца видя адвокатката си, която го чакаше.
- Здравей, Иване! – поздрави енергично тя. – Как си?
- Мммм... криво-ляво караме я, – отвърна той, и продължи по-делово – как вървят делата ми? Успя ли да прокараш проекто-закона, да изляза по-бързо оттук?
- Нещата се развиват идеално за нас! Гласувана е вече поправката на НК и реално можеш да излежеш още сега оттук! – тържествено обяви жената.
- Но как така? – смая се Ванко 1 – Толкова бързо?
- Да! Законът бе гласуван в тоя чест, знаеш, и от 12 години наказанието бе намалено на 3г. В твоя случай, присъдата бе оформена на 4, 5 г., заради множеството оплаквания на засегнати момичета. Но ти си излежал дотук 3, 4 години и можем да обжалваме останалите 1, 1 години, заради завареното ти положение. Защото – и тук тя зацитира – “ако до влизането на присъда в сила последват различни закони, се прилага най-лекият за дееца”. Можем да настояваме тези 1, 1години да се приемат за изпитателен срок, и в случай че извършиш ново умишлено престъпление, да излежиш и новото наказание, и старото...
Ванко 1 отдавна не я слушаше. Какво му костваше тези 1, 1 години затвор, освен разкош, жени и безпроблемно контролиране на бизнеса му зад решетките. Ако беше хитър и комбинативен мъж, а той – беше, можеше да извлече максимална полза от създалата се ситуация и да откаже обжалването. По този начин хем щеше да се изкара жертва, която иска да си изчисти името докрай, хем би могъл да си направи още малко безплатен ПР, хем да запуши устите на някои “ръководни” хора и да се изсмее шумно в лицето на българското правораздаване.
- Не, няма да обжалваме! – прекъсна адвокатката си Ванко 1 – Имам нещо друго наум...


Създадено: 23.4.2007 г. 15:58:02
"Теми на форумците", тема: "КАКВО НАПИСАХ?"