Отиди на страница:
| Като попадне езикът в ръцете на лумпена, той му вижда сметката незабавно: измисля "неологизми" като човекочас, трудоден и други текезесарски и кремиковски мудрости. 45 години лумпенът мърсува из езика. Колко думи, без да ичезват формално, се употребяваха, напълно подменени с ново соцсъдържание?! Нима при комунизма думата икономика това значеше? Нима в ново време, когато Лильов употребява думата демокрация, той влага в нея автентичното й съдържание? Или като влязоха в църква, комунистите станаха вярващи? Процесът е съвсем друг: думите и техните същини бавно и постепенно започват да се "припознават" едни други, да се събират, да влизат в своето единство. Защото комунист, станал бизнесмен, не е бизнесмен; той е комунист под прикритие. Но има и други бизнесмени, които са такива, колкото и да са малко. Днес езикът и думите са заложници на демократизацията, която също е доста фалшив процес и не може да не постави своя негативен печат. Отново лумпенизирани персони мърсят езика (за Словото да не говорим!); неграмотници го изопачават и деформират. Процесът е неизбежен. Това, че едни или други думи не се употребяват (или се употребяват рядко), нищо не означава; важното е кой ги употребява и дали ги употребява на място, което и сам Калин Донков е забелязал. Притрябвало ми е Р. Овч. да говори за съвест! Боже опази! Статията на Калин е повече иносказателна, отколкото аналитична. По всичко личи, че е подобна на онази, която е писал преди години. Но той е казал достатъчно за нея... |