Играта на Томов със съдбата на ЦСКА
Пон, 2007-06-11 21:32
Кризата в ЦСКА продължава, защото вече повече от 15 години клубът не може да попадне на адекватно управление, а цикличните титли само притъпяват за известно време страданието на "червената" общност. Случва се на много места по футболната карта – Ливърпул, Интер (Милано), Бенфика, Марсилия, Глазгоу рейнджърс..., но процесът в Борисовата градина стигна до точката, след която е поставена на карта самата същност и идентичност на институцията. Защото при споменатите примери за продължително пропадане става дума за спортни неуспехи, а при ЦСКА сме свидетели на цялостен разпад – от елементарния бит до отношенията между хората и структурите в системата.

Апетит за история

Въпросът на въпросите, измъчващ "червената" България, е защо всеки път става едно и също и неизменно се стига до "революционна ситуация", тоест - управляващите не могат, а привържениците не искат! Възможни са не един и два отговора и хипотези, но според мен главната причина се корени в това, че най-престижната футболна марка на България по правило привлича нездрав апетит от страна на личности и кръгове, стремящи се да използват ЦСКА за своите комбинации. Много често за сметка на естествената потребност от победи на терена и радост за феновете. Така както Васил Божков очевидно не пожела неговият клуб да наложи хегемония в българския футбол след титлата през 2002-03, а сега Прамод Митал и Александър Томов правят всичко друго, но не и необходимото за излизане от пропастта. Същото може да се каже и за петгодишния мандат на Илия Павлов и "Мултигруп" в периода 1994-99.

Знаците на новата подмяна

След 4 декември 2006 г., когато индийският милиардер официално наследи Божков, емоционалният подем и очакванията за промяна бяха излъгани и ограбени. А привържениците заслужаваха светъл хоризонт след предишните седем години на враждебност, подмяна и потъпкване на клубните ценности. Вместо да се инвестира в една разумна, но солидна, зимна селекция и да се атакува несъстоятелния тим на Левски, загубил точки навсякъде извън синята сателитна система, новите управници заляха публиката с комсомолската си реторика, родила образци на футболна некомпетентност. Започна се с лекции за "корпоративност" и "прозрачност", коледни картички до "Герена" и призиви за "приятелски мач" с Левски, премина се през милиона за отписаната титла, за да се стигне до срамното дезертьорство преди "вечното дерби" на 7 април т.г., когато Томов и Емил Костадинов не намериха морални сили да се опълчат срещу смъртоносното назначение на германския "съдия" Флайшер, избран за изпълнител на "мократа поръчка" на синьото Политбюро в БФС.

С кого е мил Емил?

Шефовете на "Армията" бяха длъжни да извадят отбора от "решителния мач", тъй като развръзката в него бе предначертана от "синовете на Иван Вуцов". Убеден съм, че Наско Сираков щеше да постъпи именно по този начин в огледална ситуация. Но как да стане, след като Томов просто не знае за какво става въпрос, а пък Емил Костадинов не може да излезе от сянката на своя гуру от "Герена"? Впрочем за какво говорим, след като Емил продължава да приглася на "синята седморка" в БФС, вместо да хвърли оставка, ако наистина представлява ЦСКА, а не личните си интереси...

Цялостната управленска деменция на Томовия екип намери продължение във всекидневните колизии на всички етажи в клуба – от абсурдния Селекционен съвет до публичните скандали между Емил Костадинов и Стойчо Младенов, през побоищата в съблекалнята и казусите с Пламен Марков, Тиаго Силва и Еуген Трика. Вехтият автобус на юношите и проблемните тоалетни дадоха фолклорен привкус на горчивата чаша, поднасяна всеки ден на половин България с бодряшката усмивка на Томов и неговия антураж.

Голямата далавера

Откъде обаче тръгва последният етап на кризата? За мен няма съмнение – от схемата, заложена зад сделката между Божков и Митал. Архитектът на мащабната комбинация е Александър Томов, който е свързал и навързал интересите и целите на двамата магнати. Уви, за сметка и в ущърб на ЦСКА!

Като ловък политически и икономически играч бившият вицепремиер е изчислил вариантите и ползите за... себе си. Първо - Божков е дал сигнали, че е готов да се раздели със собствеността си. Второ - Митал е бил навит да се афишира по-сериозно на българска почва чрез придобиване на най-голямата родна футболна институция. Трето – чрез ЦСКА Томов се връща през парадния вход на медийната и обществена сцена, а освен това гарантира всекидневен PR за своя бос, за себе си и за своята организация.

Няма съмнение, че ходовете на Томов са отлично изчислени, като в цялата схема има място и за съвсем конкретни придобивки като например включването на виртуалната му партийка във ведомостта на ФК ЦСКА. Като се започне от нейния младежки лидер Гарибов и се стигне до знайни и незнайни функционери в канцелариите.

Ето как започва голямата лъжа спрямо привържениците на ЦСКА, спрямо определени управляващи центрове в страната и може би спрямо Митал. Феновете са измамени в своите очаквания, държавните мъже също са подведени да дадат благословията си на вересия, а лондонският милиардер вероятно е бил заблуден за целите и смисъла на участието си. Нищо чудно да му е казано, че става дума за проект от типа на тези в Баник (Чехия) и Оцелул (Румъния). Едва ли е реалистично да се иска индиецът да знае какво означава ЦСКА за България...

Събитията след транзакцията от Божков към Митал подсказват много ясно каква е философията на сделката, изработена от Томов. Индиецът получава акциите срещу няколко милиона евро, а текущата издръжка на клуба се поема от Томов или по-точно – от неговите обещания. Идеята е прозрачна – срещу някакви си 8-10 млн. евро се придобива огромен обществен и морален ресурс чрез марката "ЦСКА", а очакваните активи от базите са за стотици милиони, в която и да е от световните валути. Личният PR-ефект за Томов, издръжката на неговите съпартийци и футболната екология за "Кремиковци" само допълват сметката.

Какво остава за ЦСКА? Само и единствено ролята на спортна икона и исторически символ, употребени от поредните търговци в Храма. Както вече споменах, нищо чудно самият Митал да е бил подведен от своя пълномощник за очакванията и нагласите в обществото по повод сделката на 2006-та година.

А както каза онзи ден в "По света и у нас" един работник от металургичния комбинат край София, протестиращ заради неполучени заплати: "... и в Кремиковци е същата лъжа като в ЦСКА..."

Драмата на Славия учи!

Съдбата на един легендарен, всепризнат по света и обичан от милиони българи клуб е поставена на карта. Никакви селекции и обещания от сегашното ръководство не могат да скрият истината за нечистите намерения и личности, за сбърканото управление и неадекватната политика в Борисовата градина. Разбира се злото не тръгва от Томов, но той и неговите приближени имаха безумието да се набъркат в една работа, в която са абсолютни невежи. И сега естествено се оказаха на топа на устата. Заедно с Митал, насаден в конфузна ситуация от своя бъбрив пълномощник...

И за да не се повтори драмата на Славия, която за половин век се стопи до една титла и загуби своето място на върха на българския футбол, "червената" общност е длъжна да спаси своя отбор. ЦСКА има несравнимо повече привърженици, обществена подкрепа, значимост и постижения от "белите" и един подобен паралел вероятно звучи пресилено, но умните хора са длъжни да четат историята и назад, и напред. Колкото и условни да са сравненията, процесите на "Армията" започнаха да напомнят мъчителната десетилетна агония на "Овча купел".

Най-напред "червената" общност трябва да заяви своя организиран и легитимен протест срещу случващото се с ЦСКА.

Червеният слон тръгва от Огняново!

Преди няколко години привържениците на Барселона създадоха опозиция на тогавашния бос Йозеп Луис Нунес под названието "Синия слон". В крайна сметка гордостта на Каталуния намери нови хоризонти, спечели поредица от титли и дори стъпи на европейския връх, след като електоратът на "синьо-червените" бе преценил, че се налага решителна промяна в клуба. И никаква драма не се случи на "Камп ноу" от това, че един бос отстъпи мястото си на друг – по-мотивиран, по-енергичен и по-успешен. Защото от Барса никой не е по-голям!

Това е рецептата за спасение и на ЦСКА! В случая няма нищо лошо, ако бъде заимствана идеята от каталунците и в България тръгне "Червеният слон". Не като пожелание, а като конкретни действия още тези дни на събора на "армейските" фенове в Огняново. Сбирката на най-организираната и най-активна публика е отличен повод за гръмогласен обществен вот.

Митал трябва да чуе и да разбере, че екипът на проваления политик Томов проваля и ЦСКА! И ако за партийните изяви на политическия пенкилер на никого не му пука, свещените четири букви са ДНК-код на милиони българи от различни поколение. В името на предците и децата си, днешната "червена" общност не бива да остава равнодушна и пасивна.

Цивилизованото, демократично общество отдавна е дало параметрите на легитимния граждански протест – митинги, шествия, живи вериги, подписки, плакатна активност, символика на протеста чрез всевъзможни масови и лични изяви... Епохата на Интернет обогатява арсенала на изразните средства.

И още – всеки привърженик на ЦСКА трябва да даде своя глас за незабавна промяна. От най-младите членове на сектор "Г" до бизнесмени, обществени и културни дейци, политици и журналисти, ветерани и деятели, създали 60-годишната слава на "армейския" клуб.

ЦСКА е част от нас и ние нямаме право да предаваме самите себе си! На ход са тези близо 800 червени фенклуба от цялата страна и планета! Тези най-верни от верните, които неведнъж превземаха Европа чрез своите десанти в Милано, Истанбул, Букурещ, Леверкузен, Прага, Монако...

Ако Прамод Митал има реални намерения да притежава и да управлява ФК ЦСКА, той трябва да се вслуша в гласа на "червената" България и незабавно да отстрани Александър Томов и неговия административен екип. Стойчо Младенов е на мястото си, играчите – също, публиката – най-вече, така че собственикът е длъжен да смени само един посреднически механизъм. Това не е толкова трудно и става за броени дни. Ако, разбира се, има кой да проумее какво се случва...

Ако ли не – Митал рано или късно ще бъде принуден да прехвърли собствеността на ПФК ЦСКА АД на бизнес-структура, която реално ще работи за спортния просперитет на клуба и за ценностите на неговите привърженици. ЦСКА не е обикновена фирма по Търговския закон. ЦСКА е историческа институция, кауза и морална мярка, така че който не го проумява – вън!

Винаги има начин да се спре пропадането. И чрез нова регистрация и алтернативен клуб, и чрез намеса на държавата, така както се случи с гръцкия Олимпиакос преди едно десетилетие и оттогава тимът от Пирея е недостижим в своята страна. Стига да има обществена воля за действие и промяна.

Идентичността на ЦСКА е сектор "Г" и никакви фирми и фирмички не могат да зачеркнат тази истина. Така че всеки собственик трябва или да инвестира и да се бори за клуба, или да чака неизбежната "национализация".

ЦСКА дава много на този, който се докосне до магията, но отъждествяването с клуба струва пари и работа.

Базите – само като гаранция за ЦСКА!

Държавните мъже ще извършат престъпление, ако харижат базите само срещу добри намерения и обещания в стил "Томов". Стадионите са исторически актив на клуба и трябва да вървят с него като гаранция за бъдеще и развитие. Защото, ако Митал сега не финансира проекта, то той в никакъв случай няма да го прави, когато евентуално сложи ръка на въпросните имоти.

Този, който иска да притежава ЦСКА и да черпи дивиденти от това велико име, ще трябва да предостави финансови гаранции за инвестиционна програма и управление на клуба. А държавните мъже да си правят сметката в навечерието на общинските и в перспективата на парламентарните (извънредни или редовни) избори. ЦСКА е повече от партия и от съдбата на клуба ще зависят много нагласи и оценки за процесите в днешна България...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ