Добави мнение Мнения:20
| Джокерът.Един разказ, от един писател, за един Господ, който си прави шегички. |
 не вервам на съдба, обстоятелства човешко дело, вервам в късмета, другата проява на божа благодат, е не и тука, де, дето и печелившия се назначава  |
| съдба ли е българия затрита, е не, таман отлепиш първи сън и айде тайнио полицай аларми, крадат му крадената кола нали, двеста лева получава сатаната, а ти цел живот лекуваш го за бедната заплата, съдба бе, щом ги траеш тея със рогата |
| Да, наистина хубава приказка. У реалното свят обаче, у братска Венецуела най-паче, нещата стоят далеч по-другояче./Ква рима само, а?/ Провадийчето мое и да е скътало некоя и друга пара, ама щастлив-таратанци. По-вероятно е и той да е един от многото дръвета без корени... |
| и-мейла също причинява объркване (веднъж получих такова разместване на електронни писма) и си направих грешни изводи. Електроннта поща не е също сигурна и една жена (системен администратор) ми каза че е напълно възможно едно електронно писмо да изпревари друго (така, че такова объркване се получава и при електронната поща и човек може да си помисли грешни неща....... |
| Това, измислено ГДР, много съдби обърка, ама работите бяха по-дълбоки и май пак се завръщат с това противопоставяне...Оня ден гледах по сателитния канал България, "Вечери в Антимовския хан", та там един от героите спомена, че живота бил стълба нагоре и надолу, а друг го поправи, че бил колело...Знае ли човек къде е на стълбата или на колелото...Нейсе |
| Много хубав и майсторски написан разказ Пейчо: не вервам на съдба, обстоятелства човешко дело, вервам в късмета, другата проява на божа благодат, е не и тука, де, дето и печелившия се назначава Пейчо то късметът си е пак съдба. |
римата, за украшение е, еднакви звукове накрая за звучене, но песента в плачовноминорен лад остава, изчезват ни безславно, за друга участ сме били родени и не бива, лакомията е ненаситна, гладът пък бавно но сигурно убива  |
| не е съдба ами награда, и не от хора а от небесата, жив съм марксе ако проверяваш, жив още, и слънцето сърдито почна да пече.... |
Батинка , това си Ти... 
Донков, евала този път! Недей писа за политика, бе човек, популяризирай само такива просточовешки истории и нито един форумец няма да те оплюе. Ааа, да, забравих - вероятно за такива материали заплащането е мизерно?!  |
| Много щастлив край, няма що - във Венецуела. Венецуелският чегеварец, Хуго Шавес, крачи с бодра стъпка по следите на камунизите от ГДР. Нищо чудно геологът Михаил Недев да е бил пак бутнат зад решетките, този път във Венецуела. Та затова картичката му е пътувала две години. |
Добави мнение Мнения:20