Отиди на страница:
| Вероятно Д.Динев е много талантлив и заслужено признат. Съжалявам, че дадох нелитературна насока на коментарите. Живея в България и виждам окаяното положение на голяма част от народа. Въпросът е как да излезем от него. Може да опитаме като Жан Виденов - да даваме по-големи пенсии, докато се срутим отново. Затова опонирам на твърдението "не си спомням някога положението на тези две, а и на всичките социално слаби групи да е било по-трагично." Аз си спомням - зимата на 1996/97 г. с 4 долара пенсия. Всички признати икономисти дават рецептата - ниски данъци и осигуровки, а оттук и по-ниски социални плащания. Аз съм съгласен с тях и призовавам младите да помагат на родителите си, а не да разчитат на държавата, т.е. на другите данъкоплатци. Едва онзи ден се заговори за детската бедност в България. Но нали децата не могат да гласуват? Пенсионерите са приоритет на политиците, не децата. Не призовавам за детски надбавки - нека данъците са малки, родителите по-лесно ще ги гледат и ще има икономически растеж. "Благодарение на емигрантите България все още я има и ще я има и в бъдеще!". Финансово може и да помагат, но когато родителите им починат, все по-рядко ще се сещат за нея и малцина ще се върнат. Единици ще инвестират, и то съществено, но без българско население не знам каква България ще има. "България е една от малкото страни в Европа, където работещите са бедни". Опитайте се да намерите квалифицирани работници за по-малко от 1000 лв. В последните години пазарът на труда най-сетне тръгна в полза на работещите, но това трудно се вижда отвън. |
И в Австрия провинциалът си остава провинциал. По повод горното аз пък казвам, че и отвъд Австрия комплексарът си остава комплексар. А каква по-силна прояви на комплекси от непризнаването и болката, която поражда чуждият успех. Наблюдава се при ограничени малоценни незрели и нереализирани индивиди. Браво на Динев - и аз не знаех, че го има, но се гордея с него. Ще потърся негово произведение. |
| Аз пък не се гордея. Не се и срамувам. Като цяло успехите на г-на не са мой проблем. Но смятам да прочета нещо от него, стига да намеря нещо по книжарниците. Това вече е мой проблем - какво чета и как го избирам. |
| Научих с голям интерес за писателя Динев и романа "Ангелски езици", за които не бях чувал. Ще намеря и прочета романа на български. Съгласен съм и с оптимизма на Валериана за българските емигранти. На сайта на агенцията на българите в чужбина има интерсен материал: тук. Малък откъс оттам: Смелостта на автора да пише на чужд език беше сравнена с тази на Самюел Бекет и Набоков. Нарекоха Димитър Динев забележителен разказвач, забелязаха балканското му усещане за епическо. Историите на героите са вълнуващи, мелосът: “нежен, изпълнен с ирония, така че невероятното въздейства като убедително. Светлината пада “като съблечена рокля” на паркета, луната е “така кръгла”, както радостта, а “звездите са толкова далече, колкото сънят” (“Цайт”). Внушителният роман в 600 страници не е автобиографичен опит върху детството в една бивша социалистическа страна, каквито са повечето книги на автори емигранти от по-ранното поколение. В “Ангелски езици” се преплитат разказите за два пловдивски рода, които портретират изминалия век на България. Животът под похлупака на соцрежима е бягство в света на сънищата, езотериката, врачките и лечителите. Паралелно се развиват историите на три поколения – старите, които живеят в предмодерността на предсказанията и православието, средното поколение на технократите функционери на системата и децата, които се отегчават в Пловдив от 80-те години. Скука, убивана със секс, езотерика и алкохол. После режимът пада и младите емигрират. Всъщност историята се заплита другояче. На централните гробища във Виена може да се види надгробен паметник на сръбски гангстер, погребан с мобилния си телефон - фигура в цял ръст, с телефон в ръката и крила на раменете. При Миро – ангела пазител на емигрантите, се запознават двамата изпаднали в затруднение герои Светльо и Искрен. “Димитър Динев е композирал трагикомична семейна сага за властта на политическото и за тиранията на силните, но преди всичко за това какво вършат те с хората”, пише “Цайт”. И още: ”Ангелски езици” е почти старомодно разгърнат социален роман за българската следвоенна история и за европейското настояще.” В романа животът е показан като екзистенция в реално съществуваща диктатура и като бягство в нереалния противоположен свят на духове, сънища, вътрешни гласове, врачки и лечителки. “Ние, българите, сме най-лековерните хора на света. Вярвахме в комунистите, в руснаците, после в американците, а сега вярваме в ангели”, цитира “Цайт” място в текста, което “като много други показва склонност към популярни сентенции”. Не трябва да се измисля, трябва да се слуша, е цитиран да казва Динев. Сънищата и чувствата имат важно място в прозата му, авторът играе с тях, когато разказва за емигранти, търсещи нова родина и място под слънцето. Той обича историите, “които поетично разобличават голямата история”. Езикът е другият главен герой в романа, развива се като лайтмотив в тъканта му - “орган на частното и на публичното, на интимността и на опасната политическа дейност”. “Ангелски езици” е роман за съдбата на първото посткомунистическо поколение емигранти и за преминаването на границите. Той твърде лесно стигна до сърцата на читателите в новата родина на автора. * Разбира се, всеки успешен български роман на чужд език е голяма новина  - дори в една - наистина - доста провинциална в 21 в. европейска страна като Австрия. Честно казано, мене лично преразказаното по-горе не ме очарова - твърде прилича на българската най-нова литература, която чета на нета - липса на истински "социален" анализ, заменена с празни клишета и заемки ("старите, които живеят в предмодерността на предсказанията и православието, средното поколение на технократите функционери на системата и децата, които се отегчават в Пловдив от 80-те години. Скука, убивана със секс, езотерика и алкохол"...) - а "поетичните" цитати за рокли и звезди ми изглеждат по-скоро безвкусни - какъв ти Набоков - но ще коментирам след като го прочета. |
| В интервюто, което иначе е хубаво, ме подразниха няколко дребни нещица. Неискреност за причините за емиграцията му още в 1990 - просто в 1990 г. ни дадоха свободно задгранични паспорти (на етническите българи) и ни разрешиха да купуваме валута (по 65 марки на калпак) по официалния курс, за което ставаха опашки със списъци, дежурства пред банките и нощни проверки. Сравнението м/у Австрия и България като нещо, което се подразбира - Австрия в момента е западаща малка европейска страна, видимо по-бедна от съседна Германия (също в сериозна криза), чиято културна тежест в световен мащаб (става дума за съвременна култура, гледано примерно от Ню Йорк) не е по-забележима от българската. Виена има провинциален вид (като всеки немски град - освен донякъде Берлин) и навалицата от сърби и българи по улиците е стъписваща. Жалостта към сиромасите в България. България на мене въпреки всичко ми изглежда все по-оптимистично. Над нея ден изгрява (П.П. Славейков), пред Австрия се нощ тъмней. |
Намери се още един познавач по провинциализъм. Само да отбележа, че Виена всяка година е избирана за един от трите най-добри за живеене града в света, а тази година е избрана и за най-добра за живеене столица в Европейския съюз. Нека им е зле в таз провинция  |
 И само дето над 100 000 богати германци за последните няколко години са предпочели да се преместят в обедняващата провинциална Австрия.  |
| Според Eurostat БВП/глава по ППС на Австрия за 2006 е 125, 3% от средния за ЕС, на Германия - 112, 3%. И растежът на Австрия е малко по-висок. Ама щом е казал Чичо, че залязва, трябва да е вярно. Виена досега ми харесваше, но ще спра да го казвам, да не се излагам _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Добре, казах "видимо", не статистически. Видимата разлика между Бавария и Австрия е като между САЩ и Канада - по-глухо, по-тесни пътища, по-евтини коли, всичко. Животът в Австрия е приятен, еснафски и не особено способстващ за развитие на висока култура. След изчезването на формираните по Хабсбургско време автори. Пълно е с източни хора, много от които - свързани с комунистическите мафии. От форума също сме забелязали, че някои от най-яките комунисти живеят във Виена. Много от социалистическата златна (номенклатурна) младеж - с лъскавите дрехи, които се събираха пред Кравай - емигрираха веднага след 1989 г. Ние плебеите още нямахме хабер за емигриране, а бяхме пълни с оптимизъм за отечеството. Писателите от изток - имигранти в Германия (и Австрия) обикновено развиват някакво зловредно левичарство - примери: В. Пасков и героят на Орхан Памук - Ка ("Сняг'). Едно от дразнещите неща е и честото им слобофилство - примери: Пасков и австрийския писател левичар П. Хандке. Прихващат понякога и от немския расизъм, както се вижда и от интервюто на Динев. Българите често мислят немците и Виена на връх на сладоледа и имат комплекси от тях. Това е грешка, но човек я вижда най-добре от запад, от англоамериканската камбанария. Редактирано от - Чичо Фичо на 17/6/2007 г/ 20:12:24 |
