Отиди на страница:
не думай, Вефке, не мой се сриваш в тия жеги без оная машинка    _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Какви савецки ве - това отдавна го има: "Фантомас срещу Интерпол" - 1965 Този път Фантомас е събрал най - добрите учени на земята за да създаде оръжие, превръщащо всеки човек в безволев робот. Следващата му цел е професор Льофевр. Обаче Фандор (Жан Маре) се дегизира като професора за да може да гепи Фантомас. Незнаещия за това комисар Жуве огелпва положението. |
| Нема здрав разум, Костадино, тия оружия се използват точно да рушат здравия разум, а после се псува народа, че не мислел, они го облъчват непрестанно... _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
сибила, странната непреодолима страст за писане казваш е спонтанна като влюбването, бих ти повярвал наистина но само за да те усмихна вече ли си, да |
| де да беше подхилкване, Кайли.... вея с уши като пудел и съм размахал четирите си лапи във въздуха, ноо ме накефи тазвечерния форум |
| ..дъл ша мое "костадинке" вместо "костадино" .. е тъй на да ва замола в тоз късен час, Кайли /не Кайло/ *** нема как да разрушиш здрав разум.. явно не е бил здрав |
| Да бе, нямало розови слонове... Я се разходи само с мишката по сайта... Натиснете тук Бирата е супер, прочее... Редактирано от - Iezuit на 25/6/2007 г/ 23:51:24 |
| ДЕМОН КРАТИЙ Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четирите редици, всяка една, дълга километър и половина - от каменоделците до местото, където започваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от пазачи. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий - един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинявайки й всички хора на Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците. *** Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард. Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" - разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил. Два дни Кратий наблюдава Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Заспивай", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Нима така ще продължава до края на живота? " Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца - очите му блестяха. Те святкаха даже при мъжделивата светлина от светилниците в голямата барака. - Това няма да продължава дълго. Обмислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб. - Какъв план? - равнодушно и с въздишка попита жрецът? Нард разгорещено и уверено започна да обяснява: - И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един пазач. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, наблюдава един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим. Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на всеки един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Нападаме всички пазачи, връзваме ги - и завладяваме оръжието. - Ех, момко, - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - твоят план е недомислен: тия, близките пазачи, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби. - Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестоносците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата - ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче. - Да, момко, ти с тоя план и своите мисли наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да одържиш победа над армията - отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията? - Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва само едно на ум: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби, - сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард. - А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към свободните ще причислиш жреците, когато победиш? - Жреците? За това също не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем. - Най-добро е за предпочитане, - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи. Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. Той размишляваше. "Разбира се - мислеше си Кратий, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля, да хване младежа-роб, явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явят нови водачи, ще разработят нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще присъства отвътре". Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи. Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства самоусъвършенстваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията. Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността. Мисълта на Кратий работеше все по-бързо, той престана да усеща тялото си, тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като светкавица, възникна програмата. Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Кратий се почувства като единовластен господар на света. Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от самия себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, няколко думи - и светът ще почне да се променя. Невероятно! Само няколко думи - и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във Вселената, тази сила е човешката мисъл. Тя произвежда думи и променя хода на историята. Необикновено благоприятно стечение на обстоятелствата. Робите подготвят план за въстание. Този план е рационален и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред". На сутринта, по знака на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч: - Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им - и вие ще видите с очите си как светът ще започне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата - така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не ги подгонва с камшиците и не бие дори здравите и силни роби. И няма да има нужда от никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това. Нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!" Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях - най-възрастният - каза: - Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи. - Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация". * * * На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот. На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора, довчерашни роби, в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка. Други, които носеха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот. Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални. Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и натоварвайки ги догоре с камъни, облени в пот, ги бутаха. "Те още много приспособления ще изобретят, - с удоволствие си мислеше Кратий. - Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносвачи на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти - даже лекари появиха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети. И регулировчици на движението си избраха. Скоро ще си изберат и началници, съдии. Нека си избират - нали си мислят, че са свободни, а същността не се промени, както и преди мъкнат камъни..." _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Железни сте. Към Шер и хлебарките между оцелелите ще трябва да се добави и форумното братство. Редактирано от - Doctora на 25/6/2007 г/ 23:52:05 |
| Има как, Костадинке, има цели науки по въпроса. Не забравяй, че психиката е най-уязвимото место у човека и че не секи кой не е луд, е на практика нормален. Дълга и широка ти разправям, ма има и такава теза-писала сам я некъде некога и у форума: . Рекох ви, неадекватността е вирус. Ментален вирус. Силно остро заразен. Някъде му викат аберация. Аберация: отклонение от рационалното мислене и поведение. В основата си тази дума означава да се греши, да се правят простъпки или, по-точно, да имаш фиксирани идеи, които не са истина. аберация: отклонение от рационалното мислене и поведение. В основата си тази дума означава да се греши, да се правят простъпки или, по-точно, човек да има фиксирани идеи, които не са истина. Тази дума също така се използва и в нейното научно значение. То означава "отклонение от права линия". Ако линията, която трябва да съедини точки А и Б, е аберирана, тогава тя ще тръгне от точка А към някоя друга точка, към следваща точка, към следваща точка, към следваща точка, и в края на краищата ще достигне точка Б. В своето научно значение тази дума също така означава "отсъствие на правота" или " да се вижда изопачено" (например, човек вижда кон, но мисли, че вижда слон). Аберираното поведение е неправилно и неразумно поведение. Аберацията е противоположна на състоянието на душевно здраве. Думата е произлязла от латинската aberrare, която означава " да блуждаеш, да се отдалечаваш" (от латинската ab -"отдалечаваш" и errare -"блуждаеш"<img src=http://forum.skycode.com/smilies/wink .gif width=15 height=15 align=middle>. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Молим примера например, човек вижда кон, но мисли, че вижда слон да не се бърка с Манерку. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| ..ахъм, ахъм... они братята мериканци нъл щяха измислят "бомби" с които солдатите на вражеските армии да ставале гейове и да си дръжат оная работа вместо пушката .. зли езици твърдят, че понеже излизало по-скъпо- зарязали програмата и въвели българскио политически опит Явно Тафроф па е прецакал поредното военно бг откритие след "стършела" .. имаше един виц за ена колхозничка дет си беше завряла главата у сеното да не я фати "идеологическата диверсия" |
| Да си абериран не значи да си луд, ма не значи и да си нормален. Ко Костадинка погледне от тоа ъгъл, че хората не се делят на луди и нормални, а на луди, здравомислещи и аберирани, ще се просветли що гласуват за собствените си изедници. Едно от нещата, които съм признала на Волен-понеже аберацията е заразна и здравите чат пат влизащи в парламента, скоро се облъчват и аберират, само след неколко месеца стават същите говеда като старите. Волен се държи, това говори за голема психическа сила и т.н., ма това не е приказка за психотронно и окултно неграмотни. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| ... дето разправяха преди малко у шоуто на Слави (excuse my back за непонасящите го) "Днеска си кон, утре си слон" То верно, че ставаше въпрос не за слонове, а за свещените крави у Калкута, но смисълът си е все същият. |
| ..верно има невероятна психическа сила, но по-интересното е как успява и на околните да я предава... ..бистриле сме го и сий вопрос ..може би леля Вера Кочовска най-добре знае |
| кайли, я не ме разсмивай, преродения левски, левски е гений, с безсмъртни мисли българите е снабдил и после отишъл във вечността, как със него се равняваш |