и поляците не са хора. а пък полските лекари ептен! |
Поляците са достоен народ и следва да бъдат уважавани, но традиционно тяхните политици надценяват тежестта и значението на Полша и преиграват, което е дразнещо. Вероятно големите деликатно ще си отмъстят, както го направиха вече Русия и Германия. Навремето България е била жестоко наказана заради непремерените и амбиции - първо Фердинанд е бил обявен за цар т.е. император. Това можело донякъде да се оправдае с традицията. После обаче, той решил да влезе с войските си в Цариград, след това взел да дърдори за присъединяване на част от Мала Азия към България и последствията ги знаем. Сърбия също си изпати и заради мегаломанията си загуби и Босна и Косово. Пак заради същото Турция никога няма да стане член на ЕС. Противоположното поведение на вечно съгласие с всичко, безволие и отказ от защита на националните интереси, характерни напоследък за България, също е губещо и даже предизвикват присмех и отвращение. Критичното изказване на Ивайло Калфин по адрес на Полша беше плод на гузност. |
Гумено пате, не е зле за символ на партия. Хората милиони направиха от комикси с патета, защо не? А представяте ли си какви биха били гумените символи на българските партии - охранено прасенце, стара лисица или свиня майка биха били най-подходящи за нашите политици |
Полша придоби сериозна тежест в ЕС. Няма как да не се съобразяват вече с нея, след като си прокара политиката по толкова важен въпрос. Отлагане с десет години е достатъчно голям срок. След десет години светът може да е съвсем друг, реалностите да са други и проваленото германско предложение да не види бял свят никога. Браво на близнаците! Намесиха се в голямата игра успешно. |
е на това се казва да защитаваш националните си интереси.пък дори и да използваш аргументи от сорта на "ако не беше 2-ата световна война полша щеше да бъде с 38 милиона души повече".питам се кога и ние ще кажем на турция и на дпс у нас че ако не беше 500 годишното османско присъствие българия щеше да бъде с Н милиона души повече население. |
Гумено или дървено, изкуственото пате се нарича още мюре. каквито са Качински. Типични шабесгои, ционистки измекяри. Главната им задача - да играят Нова Европа на USrael срещу Стара Европа и конкретно срещу контактите й с Русия. С различен успех това преследват ционистите във всяка страна от Нова Европа, у нас също. Засега имат силата да налагат и крепят колониални администрации като тези на Качински и нашата продажна тристранна олигархия. След време ционистката империя ще отслабне, процесите вече се забелязват, тогава колониалните администрации ще бъдат изритани, но, за съжаление, ще си пратят народите на Нова Европа, ние също. Вече плащаме за греховете на Гоце, дон Шимон и сер гей, впрочмем. |
Какво нахалство: 1. Безспорни са две качества на братята - неподкупност и честност. 2. Юристите-антикомунисти Лех и Ярослав влизат в политиката рамо до рамо още от края на 70-те г. 3. Близнаците не обръщат внимание на опитите да ги очернят. Толкова ли немат поляците некой сирищник от комсомола, овчароинтелигент, или руски патриот с неустановена идентичност да турнат начело на държавата. Леваци! |
Статията ми беше много интересна. Защото аз самият съм писал нещо подобно, но още късната есен на 2005та. Ключът за палатката , обаче е: Намерете разликата между моята статия и тази.Жокерче-тя не е в жезнеописанието, а в изводите, насочеността, например: Докъде се стига с популизма? Какво е неговото политическо бъдеще? За чиста и силна Един приятел още в зората на Демокрацията казваше: ”Ако искаш да видиш накъде вървят левите, гледай Русия, за дясното – гледай Полша”. За Путин нещата са ясни, коментаторите по цял свят отбелязват налагането и разширяване на господстващата роля на държа¬ва¬та и апарата в обществото и икономиката, разширяването на пълномощията за силовите ве¬домства, увеличаване на влиянието върху медиите и т.н. У нас приказките за засилване на президентската институция и конституционни промени в тази насока май се съпровождат с напоително напоследък цитиране на романа „Бялата гвардия” на Булгаков. А как почва той? „... Велик был год и страшен год по рождестве Христовом 1918, от начала же революции второй...” Прочее, по нататък във времето „Бей Петлюра” и „Слухи грозные, ужасные, наступают банды красные!” се заместват исторически с надписи в Минск като „Бей жидов, спасяй Россию!” Булгаков продължава обаче с ”Велик был год и страшен год по рождестве Христовом 1918, но 1919 был его страшнее” Поляците обаче смятат Русия за враг, но какво става там? Близнаците Лех и Ярослав Качински, първият вече президент, се борят за установяване на „четвърта” република. Три са периодите на подем за Полша, съответно толкова са републиките – просъветската власт 1945 – 1989 не се брои. Близнаците произлизат от зората на борбата за демокрация, те са близки съратници на Валенса и считат, че последните правителства са предали Полша, пренебрегнали са идеалите, за които са се борили и са ги извратили.. Те се борят за „чиста” и „силна” Полша , по думите на Лех, осъзнаваща историческото си предназначение в ключовото си геополитическо положение. След корупционната ексцесия, която се случи не само, а тъкмо поради битността, в която на власт бяха леви правителства, идеологията на близнаците намира все повече съмиш¬леници. Президентът Квашневски сам наля масло, оправдавайки, малко преди да напусне поста си, своя съпартиец Збигнев Соботка (бивш гл.секретар на МВР), осъден на три и поло¬вина години затвор за прикриване на крадливи местни политици и нарушаване на служеб¬на¬та тайна. Широко разпространената корупция на европейска Полша по време на левите е главната причина за общественото недоволство и то се изразява както с ниска активност, така и в подкрепа на политици, които обещават именно промяна на морала и ново начало. Ако потребността от оздравяване на обществения климат е ясна, то ни¬що обаче не оправдава средствата, с които си служат близнаците. Средства, по нищо не отли¬чаващи се от Путинова¬та демокрация, отбелязват външни коментатори. „Влиянието върху медиите, потискането на интелигенцията и стигматизацията на инакомислещите и несъглас¬ните, стремежът да се доминира над културната политика – всичко това са именно тоталитарни похвати и тоталитарно мислене, против които се обявяваше и бореше „Солидарност”. „Ако могъщите близнаци се готвят да водят Полша към „Четвъртата република” то предават наследството си” – пише австрийският „Дер Стандарт”. „Републиката на близнаците се опитва да измени морала със съмнителни средства. Това, че го правят под християнски знамена, още повече влошава ситуацията.” Наблюдателите там обаче се надяват, че „този път полската демокрация ще издържи този неблагочестив експеримент, поради крайно живата си медийна сцена и отлична култура на водене на спора.” Къде сме ние? У нас левите и президентът си играят на „ново българско възраждане”, докато десните издигнаха преди година лозунга за „чиста” държава, но така го издигнаха, че никой не ги чу и не разбра. Силна България в ЕС пък поиска друг десен. Тоест, тук чистото и силното са разделени между десните. Но да видим концепцията за чистата държава, останала в спомени¬те ни с трите пръста на Надежда на миналите местни избори – за чисти улици, чисти градове, чиста държава. Да сведеш мощната концепция „за чиста държава” до тези забравени три пръста, се иска талант. Концепцията за чиста държава означава да си за морална държава, за ясните правила, за стриктното им спазване от всички, за аргументите добро-морално; лошо-неморално. За силна държава пък, означава да избереш друг път – този на властта и действието, аргументите полезно-функционално; неполезно-нефункционално. Властта не е морална. Силният десен е самотен и могъщ в своята самота. Той е волеви, защото действа с функционални аргументи – полезно-неполезно, тоест прагматизъм и рационализъм, а не с морални такива – добро-лошо. Аргумент на чистата държава е да не вземеш 200 хилки от някой, щото са полезни, но и да не се събираш с който и да е, само да влезеш. Чиста държава и силна държава са несъвместими понятия по нашите десни ширини. Но и май в постсоциалистически времена изобщо. Едната утвърждава съмнението и усъвършенстването на гражданското общество с неговите търсения, едно напред – две назад, а другата на вожда, силата, по Ницше, като воля и морал-власт; едната на плурализма и усилията, вървящи с проба-грешка, другата на популизма и вя¬рата "ленинвсегдаживет". Едната на политиката, като израз на справедливост и морал, поставени в обща визия за всички ни, а другата на политиката като борба на интереси. Избирателят обаче нито е рационален, нито обича да слуша аргументи полезно-неполезно. Виж: добро-лошо е друго нещо. Но няма кой да му го даде. У нас двете различия не са сложени на идеологическа плоскост, а на друга – борба между лидерите за последния истински вярващ. „И судимы были мертвые по написанному в книгах сообразно с делами своими” – е мотото на Булгаковата „Бяла гвардия”. За медийната сцена и „отлична култура на водене на спор” изобщо не иде реч. И по-добре. |
Интересно явление, честни политици... Но пък били популисти. Защото се занимавали все с належащите проблеми на обществото, и следвали политика на масовите очаквания на поляците... ... |
... А ако политиката им не е според масовите очаквания, и не следват належащите проблеми на обществото... Значи ли, че вече няма да са популисти (колко хубаво-о!)? И съответно - ще престанат и да са "честни политици"? |
Братята Качински съвсем не са така безобидни.Не търпят критики, провеждат Гьобелсова пропаганда за несъществуващи успехи, политика на конфронтация с всички, които не са с нас, имат комплекси и напротив на един от предните коментари, обръщат съществено внимание на това, което се говори за тях, разбирайте го както щете.Вместо да правят икономически реформи, така нужни на Полша в този момент, те се занимават с глупави афери, насарчават шовинизма сред поляците и различни долни страсти и настроения, с ясната цел да останат на власт на всяка цена.Ако някой пита откаде пък мога да знам, мога да кажа, че от непосредствен опит.Така, че мнения от рода на ''прочетох това там, онова чух по радиото'' мися, че на са актуални |