Отиди на страница:
| А самоубийството и то като липата е свързано със спомена. То е като дамга за цял живот. Защото колко са фамилиите които нямат по една черна овца дръзнала да отнеме живото си сама, за които е табу да се говори или се говори с недомлъвки, защото то освен вик за помощ е акт на безсилие и упрек към живите за тяхното бездушие и коравосърдечност. А живите не обичат да ги обвиняват и още по-малко да се чувстват виновни. За мен трябва много нравствена сила да отнемеш живота си сам. Религията така учи, за да ни предпази от самоунищожение. |
| Трогателно-красиво и винаги малко горчиво, както пише Калин Донков, а той все за миналото пише - не като суха равносметка, а както го правят поетите - тъжно отброявайки безвъзвратно отминали мигове, частици от живота ни, времето, което НЕУМОЛИМО тече, а с него изтичат и отредените ни на земята часове - един след друг - НЕУМОЛИМО и няма как да върнеш стрелките обратно, освен да търсиш в спомена, там, където мъртвите са живи, а липите пак цъфтят и ще цъфтят и тогава, и след тях, и след нас. Неумолимата липа на Калин Донков като неумолимото езеро на Alphonse de Lamartine, о, да, помислих си, липата е избрал, за да помоли времето да спре: Aimons donc, aimons donc ! de l'heure fugitive, Hâ tons-nous, jouissons ! L'homme n'a point de port, le temps n'a point de rive; Il coule, et nous passons Ô temps ! suspends ton vol, et vous, heures propices ! Suspendez votre cours : Laissez-nous savourer les rapides dé lices Des plus beaux de nos jours ! Това е. Уханна липа е съпроводила нещастната любов на младо момиче в последния му пеперуден полет и за Калин Донков се е превърнала в липата на смъртта, но друга, вече трийсетгодишна липа, е израсла - на възрастта на неродените деца на Жулиета, а липата не знае защо я има и цъфти, неумолимата липа, лишена от спомени, но нима тя има вина? А за мен този омайващ липов аромат е ароматът на младостта, на най-ранната ми младост, когато смъртта е абстрактна и невъзможна, небето е синьо и слънцето свети, а уханието не на една, а на сто липи едновременно, ме придружаваше по пътя ми до училището, там, в градът на липите. И така омагьосана и с коси, попили този неземен аромат, сядах на чина и се взирах в загадъчното лице с фини черти на романтика-аристократ, който моли времето да спре за всички, които се обичат. Дори и тема за шестица написах за неговото езеро, без да знам, че сега бих я написала неумолимо по-добре. Редактирано от - Сибила на 29/6/2007 г/ 15:06:29 |
| не го разбирам тъй самоубиването, ако с въздействие подобно зомби някой някого е повлиял, има такива по цели нощи са будни и ако засегнат им е интереса или по заповед, може и да е възможно, но другото не е някакво геройство както го изкара |
| А на мен ми заседна буцата в гърлото:Може би защото странно разбужда мириса на зимния чай, онзи липов чай от сиромашката ни закуска. След него с татко излизахме в мразовития, още почти нощен град и се упътвахме - всеки към своя дълъг, безрадостен делник. Бедни бяхме, а и сега сме си такива... По пионерските лагери и Климатичните училища закуската бе чаша липов чай с парченце сирене и краве масло...Понякога даваха и лъжичка конфитюр...И една филиика хляб. Такива бяха времената.Бяха спокойни времена.... |
 сибила, аязмото с мъжки дървета май е обкръжено, фитоморфия на липата не ми е позната, женско дърво, пълен цикъл на живота, цъфтеж, плод и пак, оттук за времето да спре е може би молбата към липата, била и поетът на дърветата  |
| знаеш, знаеш, щом за ламартиновата скръб случайно си писала, и би ли била докрай добросърдечна за превода на езерото |
| Пейчо Не ми е ясно какъв дофтур си? В повечето случаи самоубийствата са свързани с депресии. Има си хора склонни към депресии. Също болните от маниакално-деприсивна психоза (циклофрения) и шизофрения, както и някои други психически заболявания. Любовта и др. отношения са само отключващ фактор. Вярно е, че соц. обществото през 50-те и 60-те беше преобладаващо оптимистично общество. Оптимизъм не може да се дирижира ак толкова. С демократизирането му оптимизмът лека полека почна да се изпарява. |
Пейчо, в стихотворението "Езерото" на Ламартин няма липи, аз направих връзката, че поетите винаги си имат един символ, за да изпеят тъгата си по отминалото време - Ламартин е избрал езерото, а Калин Донков - липата. |
 беден, българия е, друго, досаждашсибила още повече съм впечатлен, за импресионистите любовта ти разбрах, в къщи само това е окачено, и в поезията на ламартин жената била посредница между земния живот и висшия божествен свят, благодаря ти, с радост ме дари |
Ето го цялото езеро, Пейчо, то е най-прочутото стихотворение на Ламартин, а за превода, недей, за да превежда човек поезия, сам трябва да е поне мъничко поет, а аз не съм и ще разваля магията. Не вярвам някой да не го е превел на български, качествено, потърси го, няма да съжаляваш. Le Lac Ainsi, toujours poussé s vers de nouveaux rivages, Dans la nuit é ternelle emporté s sans retour, Ne pourrons-nous jamais sur l'océ an des â ges Jeter l'ancre un seul jour? Ô lac ! l'anné e à peine a fini sa carriè re, Et prè s des flots ché ris qu'elle devait revoir, Regarde ! je viens seul m'asseoir sur cette pierre Où tu la vis s'asseoir ! Tu mugissais ainsi sous ces roches profondes, Ainsi tu te brisais sur leurs flancs dé chiré s, Ainsi le vent jetait l'é cume de tes ondes Sur ses pieds adoré s. Un soir, t'en souvient-il ? nous voguions en silence; On n'entendait au loin, sur l'onde et sous les cieux, Que le bruit des rameurs qui frappaient en cadence Tes flots harmonieux. Tout à coup des accents inconnus à la terre Du rivage charmé frappè rent les é chos Le flot fut attentif, et la voix qui m'est chè re Laissa tomber ces mots : « Ô temps ! suspends ton vol, et vous, heures propices ! Suspendez votre cours : Laissez-nous savourer les rapides dé lices Des plus beaux de nos jours ! « Assez de malheureux ici-bas vous implorent, Coulez, coulez pour eux; Prenez avec leurs jours les soins qui les dé vorent, Oubliez les heureux. « Mais je demande en vain quelques moments encore, Le temps m'é chappe et fuit; Je dis à cette nuit : Sois plus lente; et l'aurore Va dissiper la nuit. « Aimons donc, aimons donc ! de l'heure fugitive, Hâ tons-nous, jouissons ! L'homme n'a point de port, le temps n'a point de rive; Il coule, et nous passons ! » Temps jaloux, se peut-il que ces moments d'ivresse, Où l'amour à longs flots nous verse le bonheur, S'envolent loin de nous de la mê me vitesse Que les jours de malheur ? Eh quoi ! n'en pourrons-nous fixer au moins la trace ? Quoi ! passé s pour jamais ! quoi ! tout entiers perdus ! Ce temps qui les donna, ce temps qui les efface, Ne nous les rendra plus ! É ternité , né ant, passé , sombres abî mes, Que faites-vous des jours que vous engloutissez ? Parlez : nous rendrez-vous ces extases sublimes Que vous nous ravissez ? Ô lac ! rochers muets ! grottes ! forê t obscure ! Vous, que le temps é pargne ou qu'il peut rajeunir, Gardez de cette nuit, gardez, belle nature, Au moins le souvenir ! Qu'il soit dans ton repos, qu'il soit dans tes orages, Beau lac, et dans l'aspect de tes riants coteaux, Et dans ces noirs sapins, et dans ces rocs sauvages Qui pendent sur tes eaux. Qu'il soit dans le zé phyr qui fré mit et qui passe, Dans les bruits de tes bords par tes bords ré pé té s, Dans l'astre au front d'argent qui blanchit ta surface De ses molles clarté s. Que le vent qui gé mit, le roseau qui soupire, Que les parfums lé gers de ton air embaumé , Que tout ce qu'on entend, l'on voit ou l'on respire, Tout dise : Ils ont aimé ! Редактирано от - Сибила на 29/6/2007 г/ 16:20:15 |
| Как да не е геройство самоубийството, я си спомни Вазов, там има цяла плеада дето се убиват, за да не попаднат живи в ръцете на турците. Аз не бих могла. Всичко е въпрос на личен избор. |
| И 2-ро основно е на Хаджи Димитър. Пресечката със Столетов. А домът на родителите ми е срещу Залената баня с лебеда малко по-надолу. |
Там беше дамският пансион на френската гимназия, мъжкият беше на Иречек, а после съм живяла на квартира на Августа Траяна и Руски в края му, почти до Аязмото, великолепно беше, все улици с много липи, наистина, Стара Загора е градът на моята младост, винаги ще я обичам, както и липите. Зелената баня си я спомням,  , да!Редактирано от - Сибила на 29/6/2007 г/ 20:12:34 |
