Отиди на страница:
| Така каза експертизата по онова време.Завоя се кара спокойно с 70 , а неговата Алфа беше Велоче 2000, който е карал , знае как вървяха!(Аз лично не вярвам онзи шофьор да е спрял на стопа и тогава да е тръгнал, но повода за инцидента все пак си е скороста) За нарушението-точно там стана, за това споменах, че не беше и тактическо. |
| За мен въпрос кой е най-добрият български футболист за всички времена е безсмислен-те нещата са пределно ясни. Както е безсмислен въпросът например кой е по-добър отбор за всички времена - дали например "Стяуа" или ЦСКА . Разбира, се, че "Стяуа"-това е все пак европейски шампион. Рабира се, че най-добрият български футболист за всички времена е Хр.Стоичков, наред със всичките му кусури като човек. Все пак той е носител на "Златната топка" за най-добър футболист на Европа през 1994, както и ведъж втори в същата класация през 1992 и два пъти футболист номер 2 на света-1992 и 1994. Още три пъти е попадал сред номинираните в класацията на "Франс футбол"- през 1991, през 1995 и през 1996. След него, на голяма дистанция започва спор за второто място-дали Гунди, дали Бонев, или може би Балъков, или пък даже Бербатов. Отговор на този въпрос може да се даде според мен след около 4-5 години, като се види докъде е достигнало развитието на Бербатов. Иначе в момента класацията за мен е следната: 1.Стоичков 2.Гунди 3.Бонев 4.Бербатов 5.Балъков |
| стоичков не може да опре на никой от онова поколение, техника, игра с глава къде са му, рязък спринт и отбор с тактика за него, несравнимо, ония бяха магьосници с топката |
Момчета, изпадате в лаишки спорове!  Темата е друга! И аз благодаря на всички, които се съобразиха с това, и сини, червени, разказаха свои спомени за двамата футболисти. Жалко, че не съм имал възможност да ги гледам! Благодаря на Бога, че много дълго съм гледал на живо Стоичков! Радвам се, че макар и малка, макар и пълна с безхаберие, страната ни ражда отлични футболисти! Спрете глупавите спорове! Налейте в чашите! Изсипете по малко на земята да почетете паметта на Котков и Гунди! Пийте до дъно! И продължете със спомените, моля ви!...  Редактирано от - bibar на 30/6/2007 г/ 20:25:44 |
Извинявам се за въпроса, ама не съм го виждал на живо.Кажете ми, кой от двамата е Гунди-мургавия или белия? Пейчо, на въпросния мач, ако не се лъжа (бях малък)пламен Янков при борба за топката(мъжка, не балетна)събори Гунди, не грубо и не умишлено! А бре бае Желизко...не разбрах ти виждал ли си на живо Гунди....или само завоя на Витиня  |
Различни футболни епохи, различен футбол. Но като стигнахме до това кой, кой е, в бг футбол, аз съм намерил соломоновско решение  Стоичков е най-успешният наш футболист. Аспарухов е най-добрият. Пейчо е прав, много по-комплексни играчи си бяха от онова поколение. Камата, рязак демараж, кинжален удар обикновено по диагонала, евала и на Кройф, че максимално използваше качествата му. Спомнете си, че до американското лято 94 той няма нито един запомнящ мач за национала. Мач в който да е повел отбора, да е изкарал напечен мач. Голям, велик, ама не го бъркайте с онова поколение. Тогава бяха обречени никога да не разгърнат потенциала си до край. Не напразно, първите успехи във футбола на т.н. соцлагер във футбола дойде когато разрешиха на най-добрите си играчи трансфери в Западна Европа. 70-те години и после. |
| Изгори за да светиш! Тъжно, но вярно! Едва ли някога ще имаме футболисти като Гунди и Котков! Не забравяйте, че по тяхно време България беше зад "Желязната завеса". Иначе за тях щеше да има оферти от наи известните световни отбори. Сравнението на тези две светила с Гицата са меко казано неуместни. Той не може да се равнява дори с Начко Михаилов (лека му пръст и на него). Дори Жеков, ако играеха един до друг, щеше да го сложи в малкия си джоб. Що се отнася до автора, той явно не е левскар. За истинските левскари Гунди и Котков са едно и никога не е споменавано само едното име, когато става въпрос за гибелта им. |
| ICQ72, извадиха ли ти конците?Разбирам, че операцията от чувството за хумор е минала успешно! А знаеш ли как се стигна до онова 7; 2?Мога да ти кажа.Беше есенния полусезон.Тогава беше починал бащата на вратаря на ЦСКА Стоян йорданов.А втория вратар Филипов беше контузен!И в този трагичен момент за него, на йорданов му се наложи да пази.Ние поведохме и после изравнихте с един типичен нещастен гол.Йорданов се растрои допълнително и нещата тръгнаха надолу(Случва се в живота)Пролетния полусезон ви резнахме с 4:1 и пак бяхме шампиони! |
| Проблемът не е възможността да си играл на Запад по това време, за да си се доказал. Защо Фл.Алберт стигна до #1 в Европа, а Гунди-само до # 8? И двамата са от едно поколение, единия игра във "Ферензварош", а другият - в "Левски". И Унгария, и България не постигат нищо забележително като национални отбори през този период. Тогава каква е причината?! Да подскажа- през 1967 "Ференцварош" бачело с Алберт става носител на купата на националните купи-един от двата европейски турнира по това време.(УЕФА или както бе известна по-рано-купата на панаирните градове, възниква по-късно). |
| По-верно е да се каже: Стоичков имаше най-голям шанс и късмет. Има шанса да играе с футболисти като Ромарио, Куман, Бакеро и т.н. И късмета тренер да му е Йохан Кройф. Той имаше и редкия талант да излиза винаги надъхан на 100%...за него няма игра за удоволствие - всичко е битка. Гунди нямам честта да съм наблюдавал мога само да предполагам, че е бил велик играч. Но дистанцията между двамата е огромна и затова не могат да се сравняват. Все едно спорим по въпроса кой е по-добър - Пеле или Марадона (Или както на времето спорихме кой е по-як - Рамбо или Командо ) |
| ама нищо срещу стоичков, но да се пъне за най е малко смешно, а футбола тогава беше красив, пазеше се в зона и техничар беше задължително умение, игра без крила пък не помня, на мача левски цска 7... имаше много красиви дълги английски пасове, симфония, гол след гол, след което обединиха левски с раковски, страх тресеше властта от успех на левски тогава и защо и досега не знам, сегашния футбол е силов, атакува се футболиста не топката, много рядко се получава красиво изпълнение, играта е основно по средна линия, по малко се тича така, много рядко се играе за публиката а тя е най важното за играта футбол |
| донякъде картина подобна на футбола тогава са бенефисите, този на балъков ми идва на ума, наслада голяма ако го помните |
| Пейчо, наскоро гледах архивни кадри с Лари Бърд. Само до преди 20 години в НБА се е играло баскетбол направо изключително бавно спрямо сега и Лари Бърд ми изглеждаше аматьор в сравнение с един Коби Брайънт например. Така е и с хокея- по време на плейофите наскоро даваха моменти от играта на вратаря Жак Планте от началото на 60-те години с легендарния "Монтреал Канейдиънс"- ами той също изглежда аматьор в сравнение с Патрик Роа от средата на 90-те години. Футболът, като и баскетболът и хокеят, са станали много по-бързи и по-динамични през последните 20-30 години. Ако хипотетично си представим, че играят националите на Българив от 90-те години срещу тези от 60-те години, то "старите" нямат никакви шансове. Както "Бостън Брюинс" от края на 60-те с Боби Ор нямат никакви шансове срещу "Анахайм" днес. Светът се развива, спортът също. Днешните спортисти са по-добри от вчерашните. Единственото мерило си остават техните успехи-индивидуални, колективни.По това се отрежда мястото на всеки един и така се правят сравнения между един Горди Хоу например и един Крис Пронгър. |
| може и така да е, но футболист дето не може да спре топката технично нямаше тогава, след два успешни мача вече са звезди, а мачове ако ти зараправям, бекембауер танцуваше с топката, ами оверат, мач на уембли помня германците ги дръннаха и станаха европейски шампиони, а аякс от великите години не се повтори, кройф брилянтен, а другите, и как да ти го кажа, има оригинали и кавъри, динамизирани са, но мелодията идва от сърцата, скоростта във футбола, тънко е, бързо мислене и бързо тичане се различават |
| Не го казвам, като носталгия по футболистите от онова време.Ако някой каже, че сега футбола е по-бърз, по динамичен и средното ниво на параметрите на футболистите е малко по-високо-да така е!Но сега се играе с по-добре направени топки, по-добри обувки, използват се вещества за "тонизиране" и възстановяване , каквито тогава не!Както и още редица фактори, влияещи косвено или пряко на състоянието на играчите.Същото важи и за другите спортове, но това не променя КАЧЕСТВАТА на състезателите! |
| Помня го много добре мачът Англия-Германия, това бе четвъртфинал за ЕП, наистина голям мач бе, с големи футболисти. Но едно време бе по-лесно да си техничен когато скоростите бяха по-малки. Но ако тряба да правим сравнения, се гледат като цяло постиженията и успехите на спортиста, независимо от времето. Ето защо Карл Люис е по-голям спринтьор от Морис Грийн, независимо че вторият е пробягал 100 м по-бързо. За това и Пеле е по-голям футболист от Роналдиньо, нищо че ако ги сложим хипотетично да играят заедно, Пеле ще изглежда доста скромно. |
| е да така е с бързо обработване на топката грешните решения и пасове нарастват, но имаше дух, играеха със сърца, правеха те част от играта страдаш с тях преживяваш, някаква магия, и да паднат и да бият твоите празника си го биваше |
| Прочувствена статия. Благодаря на автора. Великолепни футболисти, гледал съм ги на живо. Истината е тази: в мача с ЦСКА Гунди непрекъснато беше малтретиран и в един момент той отвърна на грубоста и съдията му показа червен картон. С това е наказан да не играе следващата среща. На тренировката на следващия ден той иска разрешение да отиде във Враца където е поканен да участвува в някакъв мач във връзка с годишнина от създаването на футбола в града. Получава разрешение и предлага и Котков да тръгне с него. Котето не е имал желание, но като приятел на Гунди е тръгнал. Ако не е бил червения картон те нямаше да заминат и щяха да бъдат живи. А колкото до качествата на Гунди, достатъчни са думите на тогавашния треньор на Милан - "Това е център нападателя на моите мечти". |
| Момчета, малко отплеснахте темата, ама и така е хубаво. Просто човек ви чете, връща се с "машината на времето" в онези славни времена с много носталгия и малко тъга и ще не ще, отново се премества в днешните прагматични времена. Времето на романтиката е безвъзвратно загубено. Тука някой спомена Аякс от началото на 70-те. Тоталният футбол който е предвестник на сегашният. Само се замислете за миг, какво би представлявал Аякс без ужасното дете на холандският футбол, чародееца Йохан Кройф. Опитаха да продължат в същият стил и след като ги напусна. Машина която с него беше одухотверена, без него, видимо забуксува. Но жалоните на днешният футбол бяха заложени. Всички бяха в заслах. И досега ми е мъка за загубенот през 1974г. световно на холандците когато Берти Фогст-Териера, захапа Йохан и лалетата увехнаха. Минало, незабравимо. |