От домашния албум - любими снимки
Отиди на страница:
| Вярно, Сократе-май, в тази "стаичка" човек като "влезе", му става драго-драго на душата, и толкова топло, че има чувството, че всички хора по света са добри и се обичат. Започнах да влизам често тук. Да е жива и здрава "домакинята"-вълшебница! И да получава същия уют от тези, на които дава такъв. |
| За много години и от мен! На всички желая най-вече здраве, то не може да се купи, останалото си го можем. На стопанката пожелавам все така да ни събира в гостоприемната си тема!   |
Мирна, спорна и честита нова 2009 г. Сиби!  От здраве да се не отърваш, както ти, така и твоите любими хора! Любителско-фотографски привет от снежен Бургас...  |
Килър, Танасе,  Спорна и богата на здраве, любов и разбирателство за вас, семействата и приятелите ви, а и на творчески фотографски успехи /за темата  / да бъде Новата 2009.Бог с нас, и дано даде и тази да е хубава и щастлива, както отминалата.  |
За всички мили гости тук един музикален поздрав: Irreplaceable защото не е истина, че няма незаменими хора, всеки един от нас добър човек е незаменим и когато дълго го няма, празното му място го очаква. Натиснете тук |
И големият хит на същия весел отбор: Miss Independent Натиснете тук Наздраве и само добро да ви среща! Редактирано от - Сибила на 05/1/2009 г/ 21:32:58 |
Завърши едно дълго пътуване из най-невероятните и прочути градове на Европа, може би най-хубавото в живота ми - трите "П" - тайнствената Прага:  градът на всички градове, ех, Париж , то се знае, Падуа - най-старото италианско селище:  За десерт: най-романтичния град на света:  и Мюнхен....е, ами Мюнхен си е Мюнхен,  Малко да си почина, да посъбера сили, да подредя впечатления, преживелици, спомени и снимки и ще разказвам. |
Генвева, специално за теб, както обещах - зимна Прага, снимана от височината на Пражкия дворец, набързо, оттам имам много снимки, само дето беше 11 градуса под нулата, но япончетата си бяха там,    |
| А и сигурна съм, че тези кадри ще пробудят сладките ти спомени /снимала съм навсякъде, където бях, разни национални кулинарни шедьоври за ценителите, естествено. Джоланче със зеле на сламки, което се гледа с...гулаша, без еднолитрова халба бира не можеш да минеш, носят я като бонус.   Действието се развива в Obecní dů m-Maison municipale,  изумителна сграда в стил сецесион с концертна зала Сметана, кафе и ресторант, бирария, декорирани от най-известните чешки майстори на сецесиона Mikolá š Aleš , Max Š vabinský , Františ ek Ž ení š ek, Ladislav Š aloun, Karel Nová k, Julius Mař atka, Josef Vá clav Myslbek, Alfons Mucha. Ние сме тук, около нас е Алфонс Муха:        и акордеонистът:  Редактирано от - Сибила на 06/2/2009 г/ 21:20:04 |
Кафето "ар нуво": коридорите и стълбищата:   концертните програми:  декорации:  и огледало, в което се огледах на тръгване:  Редактирано от - Сибила на 06/2/2009 г/ 21:18:00 |
В Чехия оперират най-скъпите възможни таксита - от Вацлавския площад  където се намираше нашия хотел "Амбасадор":   до дворцовия комплекс Храдчани, общо взето малко разстояние, тарифата е 20 евро, а в Париж от Жарден дьо Люксамбур до Сакре Кьор, почти на другия край на града - 7 евро. Но пък в Чехия си има друго предимство - пуши се все още. Верно, че в ресторантите за пушачи, например на летището ти свалят две кожи от гърба, но хората са си измислили начин да си печелят от омаломощените пушачи, които мило и драго дават да подръпнат малко дим след унизителни гонения и часове на въздържание в непушеща Европа. Ето тук, на пражкото летище в ресторант за пушачи сметката за тези две салати с две малки бирици се възкачи на почетната сума от 40 евро:  Редактирано от - Сибила на 05/2/2009 г/ 20:44:46 |
Има наистина нещо свирепо и плашещо в излъчването на нощна Прага," старата вещица с хищни нокти, която никога няма да ни пусне да си отидем", както я описва Франц Кафка, особено в мразовита нощ, когато буквално иззад всеки ъгъл на тесните средновековни каменни улички изникват стръмните и островърхи сто кули /а те били петстотин/, каменните сурови фигури на чешките древни крале и светци, о, да, направо страх те хваща:    Барутната кула / Tour poudriere/. На много места в нета я видях преведена като "Прашната кула", какво ли не пишат пишман преводачите туристи, аналогичен случай с Frauenkirche в Мюнхен, "преведена" като "Женската църква", пък то си е "Света Богородица", оставаше и Notre Dame да я кръстят "Нашата дама" и щяхме да я втасаме.    Редактирано от - Сибила на 06/2/2009 г/ 22:05:26 |
Тъй като започнаха снимките от сърцето на стара Прага /площадът на Старе Место /Старият Град/, театър на радостни и трагични за историята на Прага събития - сега сериозно,  На този площад през 1422 г. е екзекутиран реформаторът - последовател на Ян Хус - Ян Желивски, възглавил на 30 юли 1419 г. в Прага пламналото въстание срещу Империята, в резултат на което през август Чехия станала свободна и независима държава; през 1621 тук са екзекутирани водачите на протестантски бунт; през 1915 г. тук е издигнат паметник на Ян Хус, послучай 500 години от трагичната му смърт; през 1945 г.чехите посрещат радостно на площада съветските войски, а пак тук през 1968 хвърлят коктейли Молотов срещу съветските танкове, Пражката пролет е пометена, а паметникът на Ян Хус покрит с черен траурен воал; през 1988 пражани се събират на площада с настояване за отделяне от "братята от Варшавския договор" - съвсем естествено е, че площадът е и мястото на Нежната Революция. През нощта светлините придават на площада някакво нереално, фантастично и магично- приказно излъчване. Чехия е древна държава, а Прага - много, много стар град. Ето такава е нейната история: " В началото на ХIХ в. пътешественикът Бернардо Волзано наброява 103 кули и нарича Прага града на стоте кули. Другото й определение е "златна" заради хилядите позлатени върхове на стръмни покриви и камбанарии. Казват, че самото име идва от думата prah, подсказващо за многобройните прагове на пълноводната река Вълтава, край която се създават най-ранните славянски селища. Археологическите находки показват, че първите селца се основават във втората половина на Х в. За тяхното развитие голямо значение имат три важни пътя, събиращи се при удобния брод на Вълтава. В края на столетието се появява Старият град, или Старе место, с обширен площад в центъра. Малко по-късно се изгражда и княжеският двор, където отсядали преминаващите чуждестранни търговци. Особено активно се заселва пространството край площада след втората половина на ХII в. Строят се многобройни каменни сгради в модния романски стил. В същото столетие през Вълтава е прехвърлен първият мост, свързващ Старе место с издигнатия от другата страна замък - Пражкия град. Юдитиният мост и прочутият мост през Дунав при Регенсбург са най-ранните каменни мостове, създадени в Централна Европа. След 1230 г. къщите започват да се строят в единна устройствена схема. Тогава се появяват и здрави укрепителни съоръжения. Замъкът и оформилият се край Старе место Хавелски град дават ранния облик на средновековна Прага. Досега археолозите са открили останките на повече от 70 сгради от ХIII в. Заедно с романската архитектура постепенно се появяват и строежи в ранноготически стил. Смята се, че по това време в града са функционирали около 40 църкви. Големите промени в Прага са свързани с името на император Карл IV. Той е роден там на 14 май 1316 г. Син е на Жан дьо Люксембург и наследничката на чешкия престол Елишка Пршемисловна. Карл IV се възпитава във френския кралски двор и е изключително образован. След смъртта на баща си през 1346 г. е коронован за крал на Чехия. На 5 април 1355 г. папата слага на главата му короната на Свещената Римска империя на германския народ. Под това име през Средновековието се разбира създадената от Отон I в 950 г. държавна структура, изразяваща претенциите на немските феодали за доминация на Стария континент. Карл е влюбен в своя роден град и премества там управлението на империята. Той установява своя двор в здравия замък - Пражкия град, който се извисява над квартала Мала страна. Най-ранните запазени укрепителни съоръжения там са още от ХII в. Перлата на замъка е великата катедрала "Св. Вит", представляваща една от най-големите църкви в католическия свят. Още в 926 г. там е построена малка романска ротонда, преустроена в 1096 г. в базилика. През 1344 г. Карл IV премахва ранните сгради и строи огромна готическа катедрала. Главни архитекти са Матийо от Арас и Петър Парлерж. Многократно преустройвана, днес църквата е дълга 124 м с височина на свода на главния кораб 34 м, а на кулата - 100 м. Великолепната позлатена живопис на западната фасада показва сцените от Сътворението на света. В подземната крипта са положени саркофазите на много чешки крале и на самия Карл IV. По негово време в Старе место са построени множество красиви постройки. Още в 1338 г. на гражданите е разрешено да притежават обществена сграда (ратуша), която да е център на политическия и духовен живот. Тя естествено трябва да бъде край търговското средище - площада на Старе место. Първоначално ратушата се помещава в ранноготическа жилищна сграда, до която е построена масивна кула с височина 70 м. Тя има параклис и специален астрономически часовник, който е символ на днешна Прага. На всеки час и до днес се чуват камбани, под чийто звън в отворите на малки прозорчета преминава процесията от куклите на дванадесетте апостоли. През 1350 г. започва строителството на огромната Староместка катедрала, носеща името на Светата Дева. Изпълнена в стила на високата готика, тя лежи върху основите на по-ранна романска църква. Строителството й завършва едва през 1511 г. След опустошителния пожар от 1679 г. готическият свод на централния кораб е заменен с тавани в стила на барока. Площадът и сградите около Старе место продължават да са център на обществения живот и през следващите векове. Реформационното хуситско движение от ХV в. издига Стария град начело сред кралските средища в страната. В разширената ратуша се провеждат най-важните събрания на представителите на градските съсловия. След битката при Бела гора в 1620 г. Старе место започва да губи първенството сред другите части на Прага, но остава лидер чак до 1784 г., когато най-сетне всички те са обединени в едно цяло. Още в 1348 г. обаче Старият град се сдобива с мощен конкурент. В едно ранно пролетно утро пищна процесия излиза от кралския замък, прехвърля се през Вълтава и след като преминава през улиците на Старе место, се насочва към празното пространство извън неговите стени. Шествието се води от крал Карл IV, решил да премести от Старе месте всички шумни занаяти. Ковачи, дърводелци, секачи получават земя срещу ниска цена и освобождаване от данъци. Така се появява Нове место. Кралят сам определя размерите на градските квартали и направлението на крепостните стени. Построена е и ратуша, която е само с 40 г. по-нова от тази на Старе место. Между занаятчиите от Нове место и аристократите от Стария град често възникват търкания, които Карл IV трябва да разрешава. Там живеят интересни личности като истинския доктор Фауст, чиято къща е запазена до днес. Разказват, че нейният покрив дълго не можел да се ремонтира и там стояла дупката, откъдето дяволът измъкнал греховната му душа." |
За Ян Хус, за крал Карл ІV, за император Сигизмунд и за папите - една малко по-различна гледна точка на Янко Янков от неговия блог / със съкращения/: " Ян Хус е живял и действувал в епохата на разцвет на средновековния свят и пълно формиране и функциониране на обществено-политическите структури, на бурно развитие и процъфтяване на градовете като административни, занаятчийски, търговски, културни и цивилизационни центрове и средища, както и центрове на неспокойна вътрешна и международна икономическа, социална и обществено-политическа дейност. По онова време, в края на ХІV и началото на ХV век, Кралство Чехия макар и да е било включено в състава на Свещената Римска империя, все пак е притежавало висока степен на самостоятелност във вътрешната и външната политика, а васалната му зависимост от Империята в доста висока степен е имала формален хорактер: чешкият крал е имал право да участвува и като избирател, и като кандидат при избора на император, а самата Чехия е била една от най-крупните държави не само на Централна Европа, но и на Земята. Освен това върху историческия живот и самочувствието на Кралство Чехия изключително високо влияние е била оказала смяната на управляващата династия, когато след смъртта на крал Вацлав ІІІ (1305-1306) настъпил краят на стария кралски род на Пршемисловците; след краткото завземане на престола от временни фигури било поставено началото на Люксембургската династия, която управлявала Чехия в продължение на повече от един век; на 11 юли 1346 г. чешкият крал Карел І бил избран за Император на Свещената Римска империя, която управлявал под името Карл ІV (1346-1378). Така, благодарение на тази историческа ситуация именно при Карл ІV Чехия била достигнала върховете на своя политически подем, стопанско развитие и духовна култура, а град Прага се превърнал от седалище на васален крал в център на европейска Империя и на европейския политически живот. Обаче после, когато на престола застанал Вацлав ІV (1378-1419), който въобще не е могъл да се равнява на великия си баща нито по управленски способности, нито по подготовката си като дипломат и хуманист, върху характера на неговото управление съдбоносто се отразили както предизвиканата от „Великия разкол” през 1378 – 1417 г. криза на католическата църква, така и задълбочаването на вътрешните противоречия в чешкото общество, така и антинемската насоченост на процеса на формирането на чешката народност и чешкото национално самочувствие, и в резултат именно на всичко това се появили духовните и обществено-политическите предпоставки и условия, благодарение на които възникнало и учението на Ян Хус. По времето, когато Ян Хус е формирал и защитавал своите социалнорелигиозни и общественополитически възгледи и схващания, римската курия все още е продължавала да бъде единственият официален център на средновековното общество в Западна Европа, но Църквата вече е била разтърсвана от изключително дълбоки и непримирими вътрешни противоречия. Така, след Авиньонския плен на папите (1309-1337) настъпил „Великият разкол” (1378-1417), по време на който френската група кардинали не само наложила свой представител на папския престол, но дори преместила управлението на Църквата в Лион, а после отново в Авиньон; редица историци, изследващи този период от историята на папския престол недвусмислено застъпват гледището, че по това време Църквата е била управлявана от истински злодеи и престъпници. Впрочем, въпреки тези дълбоки вътрешни противоречия, провежданата по това време от папския престол политика продължавала да следва отдавна утвърдената стратегия на превръщане и поддържане на отделните европейски кралства и империи във феодални ленове на Църквата, и в папските були неизменно се съдържала тезата, че светската власт е и трябва да бъде подчинена на духовната, т. е., че кралете и императорите са длъжни да служат на Църквата и да се подчиняват на папата, който има право да налага всякакъв вид наказания над тях за всякакви видове допуснати грехове и грешки. По това време един от най-искрено убедените и енергични привърженици на този войнствуващ папоцезаризъм е бил и кралят на Чехия Карел І, който, заради заслугите му в това отношение впоследствие получил подкрепата на Римската курия и под името Карл ІV станал Император на Свещената Римска империя; и който после се отблагодарил на Църквата, като предоставил на Инквизицията възможността да свирепствува в цялата империя и постоянно да изгаря на кладите осъдени от трибунала еретици. Със същата преданност към Църквата се е характеризирал и Император Сигизмунд, който именно лично организирал инквизиционния съд над Ян Хус." Този император Сигизмунд вероятно същият "Свети Сигизмунд", на чието име е наречена най-голямата камбана на Бохемия в катедралата "Свети Вит"/пълното й име е : Katedrá la sv. Ví ta, Vá clava a Vojtě cha -Saint-Guy, Saint Venceslas et Saint-Adalbert /, която бие от 1548 г. Тежи 18 тона и нейният звън се чува само в редки, много тържествени случаи. Saint-Guy(Vitus на латински), е светецът-покровител на могъщите съседи на чехите - саксонците, което е важен знак за политическата, културна и религиозна ориентация на зараждащата се чешка държава. Редактирано от - Сибила на 06/2/2009 г/ 17:31:07 |
| "След изгарянето на Ян Хус 452 депутати-благородници от Сейма в Прага гласували и изпратили до Събора в Констанц специално протестно писмо, а в почти цялото чешко кралство многобройните негови последователи подложили на тотално отделяне от населението католическите църковни организации и на техно място започнали изграждането на самостоятелни еретични общини, в които се извършвали хусистки обреди. Дори нещо повече - сред крайно радикализираните последователи на Ян Хус били издигнати искания не само за реформи в Църквата, но в обществото и в държавата, а след предприетите от властите репресии на 30 юли 1419 г. в Прага избухнало въстание, в резултат на което градският съвет и немските органи на управление били разтурени, а крал Вацлав ІV бил принуден да освободи престола. Все пак, обаче, тъй като хусисткото движение се разцепило на два лагери (т. нар. чашници или каликстинци, пледиращи за запазване на монархията, и т. нар. таборити, представляващи революционния лагер на хусизма), които се раздирали от вътрешни противоречия, в крайна сметка чашниците се съюзили с немците и поели управлението; таборитите били разгромени, Люксембургската династия била възстановена, а хусисткото движение като активно действуваща политическа сила било окончателно разгромено." Паметната плоча на Ян Желивски, водачът на въстанието, екзекутиран на площада:  |
Астрономическият часовник със зодиака и фигурите на апостолите и смъртта, които се показват на всеки кръгъл час.  Великолепната църква "Св. Никола":   |
Вече сме до Карлов мост, а до него - паметникът на краля на Бохемия Карл IV и император на Свещената Римска Империя, считан за най-великия чех на всички времена. Неговото име е синоним на величието на Бохемия, свързано е с разцвета и блясъка на Прага и на Европа. Той е основателят на първия голям университет на Централна Европа, открит по модел на Сорбоната и носещ неговото име, и това е само едно от великите му дела, които превръщат Прага в кралска и имперска столица без прецедент.  |
Карловия мост, не знам дали той или катедралата "Св. Вит" са символите на града, може би са двете емблеми, за него има толкова писано, преписвам едно, понеже вече ми поомръзна да писателствам: Карлов мост Карловият мост (на чешки: Karlů v most) пресича река Вълтава. Строежът на „Пражкия мост" (както е наричан в началото) започва през 1357 г. под покровителството на Карл IV, и завършва в началото на ХV век. Мостът, чиято цел е да свърже Стария град и замъка, става известен като Карлов мост едва след 1870 г. Мостът е 516 метра дълъг и 10 метра широк. На него има две кули от страната на Мала страна (района под замъка) и една откъм Стария град. Кулата от страната на Стария град често е определяна като една от най-удивителните секуларни готически постройки. По протежението на моста има повече от 30 скулптури на светци, издигнати в бароков стил в началото на ХVІІІ век. Снимки на скулптурите по моста нямам, беше адски студено и тъмно, част от моста беше в ремонт и опакован, фигурите на светците се очертаваха в сумрака като някакви мрачни и тайнствени силуети; кулите откъм страната на Старе Место и Мала Страна снимах и това е от там. Една от най-удивителните, както казват, готическа секуларна постройка - кулата откъм Старе Место:   Двете кули откъм страната на Мала страна:   |
| Разказвай, разказвай, Сибила, покрай и във всичко това се виждам - в различни години, в различни сезони и различни ситуации. Дали ще е кафе-шантана в Обйецни дум, дето си купих сама билетче за джаз в полунощен концерт и отидох кротко да си го слушам, дали ще е банкетната зала на втория етаж на същото място, дето се закриваше един световен конгрес, няма значение. Този Обйецни дум ми е винаги място за поклонение в Прага. И Карловия мост, в пек и в дъжд и в мрачна мъглица, пак го виждам и усещам. Само дето на -11 градуса не съм била. От благодарен зрител и слушател. |