От домашния албум - любими снимки
Отиди на страница:
Здравей Сиби  Днес видях снимките от Царска Бистрица и Рила... Страхотни са! Благодаря много! Като си помисля - страната ни, като една човешка длан, е толкова прекрасна, а още колко бели (за мен) петна има по туристическата й карта... За времето на Богородичния пост ще се поизгубя малко..., а след това ако мога да си взема и някой ден отпуск ще е много добре... Тази година, живот и здраве, се каня да отскоча до добрия, стар Коджа Балкан - Трявна, Търново и Арбанаси. Поне за 2-3 дена. Желая всичко добро на теб и на твоите "гости", редовно посещаващи и обогатяващи "Домашния албум..." - Вили, Лебеда, Мезон Руж и останалите! Бъдете здрави!   П.П. Благодаря на Мезон Руж за линковете към оперните арии, които ни предостави! |
Еххх, всички хубави неща все някога свършват, пее Нели Фуртадо,  , но аз не съм съгласна. Отпуските свършват, но всеки ден от живота е хубав, безкрайно - отваряш очи и излизаш на терасата с чаша кафе - над тебе облаци плуват и рисуват невероятни картини, всяка следваща различна, около теб - зелени дървеса си шушнат нещо мило с клони и листа, цветя и деца се сливат в обща пъстрота в малка квартална градинка със свежа от дъждовете трева, а на пейки около тях нежната половина на човечеството в оскъдни облекла с ефирни презрамки и сламени капели прави това, което прабабите й са правели от памтивека - сладко бъбри без нито за миг да откъсва поглед от славния наследник, който все така, както и тогава, е нетърпелив да се включи с първите си стъпки във вечния кръговрат, където цветя и деца, и треви и небе, и дървета и пейки винаги има около една тераса с мушкато с нежни цветове, на която някой е излязъл за първата си чаша кафе.Дааа, безкрайно хубав е животът, дори и в своята повтаряемост.... Простете за лиричното отклонение, но така е когато човек се завръща у дома след дълго пътуване, поне при мен е така,  |
Днес е последният ден на Богородичния пост. Това е църквата "Св. Георги" в едно запустяло село на гръцката граница с най-много стотина жители. Ние пътуваме много и където и да спрем винаги търсим църквата. Щом я има нея, каквато и пустош да цари с немарата си наоколо, знаем, че надежда има. Снимките се получиха, според мен, хубави, правени са привечер, вижте небето, това е село накрая на България, а отвъд е гръцко.  |
А наоколо щъкаха невинни Божии създания, някои от които никога не бяха виждали нещо толкова странно като дакел, например, ето неприкритото любопитство и дори боязън, с които го разглеждаха....   |
Пътуването си струва, защото с нищо не може да се сравни Родопа, Танасе, , река Арда е пълноводна и величествена, гледката е великолепна, а какви шарани и сомове патриарси живеели тук, разправят..... |
дакеля не беше мой, нее 
Нищо не може да се сравни с Родопа!  Браво за снимките, почти от моята махала (тя е маалко по-надоле по течението на Арда) Някъде зад завоя се спотайват язовира, Главатарци и Енчец... Идете непременно, ако вече не сте. |
Пресвета Майко Богородице, помагай ни! Но в тази вечер, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж апостолите чули ангелско пеене и отправили очи към небето, където на облаците била Пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени с неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Майко Богородице, помагай ни!" Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.  Честит да е големият празник на всички християни, за него се предполага, че е основан от самите свети апостоли, а на всички, носещи името на Майка Мария, честит имен ден! Благодаря и на всички, които са посетили темата и са похвалили последните ми снимки, за мен беше удоволствие да ги споделя с вас. |
Честит празник и на теб Сиби !  Честит да е за всички братя и сестри во Христа! По молитвите на Пресветата Майка Божия и Приснодева Мария, Господи Иисусе Христе, като Благ и Човеколюбец помилуй нас! Снимките ти са много хубави Сиби, хубави но и малко тъжни... Тъжни са нашите черкови, притихнали в планинските ни селца... Тъжни и пусти... Забравила си да снимаш големия, предполагам, ръждясал катинар на вратата на черквата... Тъжни са тези селца, притихнали и глухи, тъжна е и земята изоставената, неразораната... Селските школа с големите училищни дворове, където доскоро (до преди 50 год.) е ечала детска глъч днес също са пусти... Там времето е спряло, а ние сме продължили с "мръсна газ" напред... към "екстрите", суетата и празнотата на големия град. П.П. Да не забравя - Очаквайте и мои снимки. Вече поръчах първия си цифров фотоапарат и тръгвам на лов за... "обекти". До скоро! Редактирано от - DILBER TANAS на 15/8/2007 г/ 12:34:25 |
Имаше надежда, Танасе, имаше....Църквата беше действаща и наскоро ремонтирана, верно, че не можахме да влезем вътре да запалим свещичка, но беше привечер, пообиколихме наоколо да разпитаме за годините й - стара, то се вижда, но никак, слава Богу, печално запусната. Аз, и някъде напред съм го написала, вярвам, че това поизоставено, но прелестно крайче на Родината ни един ден ще се възроди, някъде наоколо и наблизо ще се отвори граничния пункт с Гърция и всички очакват оживление, което не знам дали ще е на добро, защото малко са останали такива места - девствени и и екологични, би казал някой природозащитник. Видяхме, точно в това село, къщата на един италианец, който си взел местна булка, беше грейнала и някак празнична, с огромен поддържан двор, красота, а той точно това желаел и бил много щастлив, че го постигнал - далеч от глъч и шумотевица - тихи нощи и всичко от градината. Здрав бъди и очаквам с нетърпение бъдещите ти фотографски подвизи, Редактирано от - Сибила на 15/8/2007 г/ 14:09:20 |
| Сибила, както разбирам, си си вече в София! Не е лошо да си спомниш и за другите си приятели! На Робърта много здраве! |
