Арии от опери на Верди, Пучини, Бизе, предкласика....
Отиди на страница:
| Май познаваш добре и италианската Ла Скала. Sing "Va Pensiero" Va, pensiero sull'ali dorate Va, ti posa sui clivi, sui colli, Ove olezzano tepide e molli L'aure dolci del suolo natal! Del Giordano le rive saluta, Di Sione le torri atterrate... O, mia patria sì bella e perduta! O membranza sì cara e fatal! Arpa d'or dei fatidici vati, Perchè muta dal salice pendi? Le memorie nel petto raccendi Ci favella del tempo che fu! O simile di Solima ai fati Traggi un suono di crudo lamento O t'ispiri il Signore un concento Che ne infonda al patire virtù . Редактирано от - Виолета на 22/7/2007 г/ 22:40:24 |
| В тая жега хич не ми се пише за опера, но виж за балет и за Лебедово езеро може да се поизплицкаме. Много е трудна ролята на близначките Одета- Одилия, защото 2 роли се изпълнява от 1 артистка, а са коренно различни като характер. Представяли ли сте си, че кралският балет ще танцува Умиращия лебед на Уембли. Аз не и в най-смелите си мечти. Но от целия концерт няма да е пресилено, че това ме впечатли най-много. Там на сцената в хоризонтален план никога няма да видиш тази феерия и фигурите, които изпълниха балерините. Феерия в бяло. Остава и да намеря нещо от него. Намерих повече отколкото очаквах. Натиснете тук Редактирано от - Виолета на 23/7/2007 г/ 19:22:32 |
Абе то характера иди-дойди. Ама балерината първо трябва да може да врътне 32 фуете, пък характерите - после  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Да, съвсем не е лесно да си балерина. Но да продължа с Чайковски и едно любимо произведение- Италианско капричио. Писано по време на карнавала в Рим и затова има типично италиански мелодии и танци, които се запомнят. Воевода е по стихотворение на Мицкевич в превод на Пушкин. След 1 изпълнение Чайковски го унищожава, но за щастие диригентът е запазил нотите. Вь1стрел по саду раздался, Холопец пана не дождался, Воевода закричал, Воевода пошатнулся... Холопец, видно, промахнулся7 прямо к лоб ему попал. А Франческа да Римини и Паоло са познати от 2 кръг на Ад на Данте Алигиери. Не знам дали ще го намеря в нета. Намерих нещо от Франческа. Натиснете тук И в тубата Чайковски- Концерт №1 за пиано с оркестър Натиснете тук Редактирано от - Виолета на 24/7/2007 г/ 14:53:30 |
| Мария Калас в Тоска на Пучини. Натиснете тук |
 За Шопен какво да напиша освен, че слушам ноктюрната харесвам още и: Концерт №2 за пиано, който започва с оркестъра и ти се чудиш къде е пианото, но после пък свири само то и оркестъра се обажда малко преди края. Музиката е нежна и лирична като на славянска душа. Голяма блестяща полунеза за пиано с оркестър е със светло, жизнерадостно настроение с песенно танцувално начало. Намерих го в ласт.фм има и фрий мр3 за сваляне Натиснете тук Редактирано от - Виолета на 25/7/2007 г/ 21:58:09 |
Айдеее, стигнахме и до граматическите теми. Значи следва за ядене и пиене да си поговорим. То не че няма в оперите такива сцени - наздравиците например са много популярна тема - като се почне от изтърканата в "Травиата", продължавайки с Верди, се сещам за пиянството в "Отело", което си е завръзка на конфликта и един добър баритон може да се представи добре, за "Фалстаф" е ясно.... Вагнер по не обръща внимание на тези неща, там я карат направо на секс. Ако пият нещо, са все вълшебни напитки. В "Селска чест" също е класика, пък след наздравицата има и "ох, как ме блъсна у тъпата глава пиячката". Цялото второ действие на "Тоска" пък се върти около яденето и пиенето на Скарпиа. Ама все пак като наздравица, Доницети в "Лукреция Борджия" е връо _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Остави ти граматиката, но не пропускай и ролята на приборите за хранене във второто действие на Тоска  И не забравяй за върховете на белкантото, реализирани с високовдигната ръка с чаша вино в нея, няма нужда да изброявам, на който му се е припило нещо, сам ще се сети.... то не беха наздравици, не беше чудо... Редактирано от - Геновева на 25/7/2007 г/ 23:19:28 |
| Приятел, ти и без това пишеш на развален български, че не могат да ти се открият грешките, но моите те опровергават, че цитирам енциклопедията. Вярно трябваше да погледна как точно се казва най-вероятно Полонеза за пиано и оркестър съч 22. При мен е на руски: Болшой блестящий полонез для фортепиано с оркестром соч 22 пианист- Владимир Фельцман и академический симфонический оркестр московской государственой филармонии, дирижер Дмитрий Китаенко. В Ласт.фм можеш да си прибавиш полонезата към плей листа, но трябва да си регистриран потребител, а проблема е, че като не си редовен модераторът те изтрива от базата данни, освен, че си забравям и паролата. Този въпрос за Наздравиците ме вълнува, защото откривам наздравицата на Алфред от Травиата, която много не си спомням, но ми звучи една мелодия и текста ми се върти из главата, но не мога да открия мисля, че е на Херцога от Риголето: Налейте догоре да пием изкрящото вино..... или нещо такова. Трябва да има и чаши, но къде са ми се губят? Ще търся, но когато имам повече време. Редактирано от - Виолета на 26/7/2007 г/ 07:56:22 |
| В тая връзка като почна да чета криминалетата на Б Райнов и там така хубаво са описани сцените с храненето, че веднага се изстрелвам до хладилника и съвет: Не четете криминалета докато сте на диета. Той май беше гнуслив и мразеше друг да му приготвя сандвичи. |
| Баш си е в Травиата тази наздравица. Ето я с Вилазон и Нетребко: Натиснете тук В Риголето точно наздравици няма - макар че има и бал, и сцена в кръчма, където Херцогът си иска винце, преди да изпее "La donna e mobile" _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Да, точно така е, в момента си свалям Наздравицата на Алфред. Просто трябваше нея да прослушам, а не да доверявам на стари спомени. Алфред:Да пием за смеещите се чаши за вино, Да пием за усещанията Защото това са горещи любовни целувки Виолета:Всичко, което не е наслада е безмислено..... .....радостта от любовта е толкова кратка!“ Към края на първо действие, лед страстен любовен дует между Алфред и Виолета: Алфред....От тази любов която ме вълнува, идва едно непреодолимо чувство... Смесващо невероятно мъка и радост Виолета:Мога да ви предложа само приятелство Не знам как да обичам. Виолета скоро променя мнението си обаче и поканва Алфред да се върне утре("Domani?" "Ebben...domani!"  Редактирано от - Виолета на 26/7/2007 г/ 16:31:45 |
| В добра посока тръгна темицата, евала. И аз си помислих за арията на Херцога, приляга му да я пее с чаша в ръка, но мисля, че мизансцена не беше такъв. А на Туридо си я спомням - с повтарянето на това, колко силно било виното, накрая - е суджерито ел вино.... или нещо подобно, не ми се търси сега на италиански, сигурно не съм го написала правилно. Така си е, виното трябва да се клейми, дори и в оперите. А моята ария за приемния ми син, край огъня, нямаше ли там нещо цър-пър... , ама то ромите на Верди, и те гладни... Освен това, да си припомня, ариите в кръчмата в Бохеми - на Мюзет например, не бяха ли и те в хранително или питейно обкръжение? Впрочем, те бохемите, и от циганите по-гладни май, виж, за вино поне не са се стискали, палтенца продават, но пари намират. В оперите с древни сюжети такива излишества няма да намериш, при най-добро желание не мога да си спомня някакъв египетски пир в мрачната атмосфера на Аида, например. |
И аз си помислих за арията на Херцога, приляга му да я пее с чаша в ръка, но мисля, че мизансцена не беше такъв. Еее, издребняваш. Точно преди арията:Duca (a Sparafucile) Due cose, e tosto... Sparafucile Quali? Duca Una stanza e del vino... Така че вино има - подробността е, че пее, докато го чака и чак след арията: Sparafucile rientra con una bottiglia di vino e due bicchieri che depone sulla tavola _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
